Ако млад човек желае да постъпва мъдро и разумно, той ще намери начин да общува с много живели, зрели и мислещи личности

Предишното си есе от поредицата за възпитанието на младите и отношенията между млади и стари (виж: Проказата на бездуховността, на аморализма, на простащината, на безчовечността се разпространява безпрепятствено в душите на младите) ми се наложи да го пиша набързо, поради липса на време, сега ще опитам да продължа и да отговоря на ония въпроси, на които там не можах да отговоря. И също така ще се постарая да поставя нови важни въпроси, не зная дали сте осъзнали това, но най-важното са въпросите, а не отговорите; стигнем ли до значимия въпрос, ние сме свършили половината, при това решаващата част от работата. Ето такъв един въпрос, на който не можах да отговоря там, привеждам го и тук: "Къде са тези самоотвержени възпитатели, които ще встъпят в жестока битка с отчайващо бездуховното статукво?", позволих си само малка редакционна поправка в него. Няма ги, или ако ги има ние нищичко не знаем за тях. А без такива възпитатели пораженията в душите на младите са страшни. Но кой ли пък се е загрижил особено за това?

Тази сутрин съм разстроен от новината, която научих още снощи: Убиха още един критик на Путин и борец с путинщината: почеркът на убийците е кагебистки!. Убитият се казва Аркадий Бабченко, той е избягал от Русия, емигрирал е, но убийците на кървавия кагебистки сатрап са го намерили и в Киев - и са го убили с куршум в гърба, съвсем по кагебистки. Бог да прости тази нова жертва на тиранина! А този човек е убит по една причина: понеже дръзнал да бъде честен! Понеже в аморалното време на отвратителна подлизурковщина пред властващите (а се подмазват на властващите заради едно нещо, заради пари и власт се подмазват, за какво друго да се подмазват?!), оказва се, е рядкост да си правдолюбив човек, да почиташ истината - и да имаш смелостта да я говориш или пишеш. И такива личности, които всъщност са безценни за общността, в страни като Русия и България ги убиват. Защото в тия страни да си личност е проклятие - и се възприема дори като "престъпление", наказвано със смърт. Тук нормата е ето това гнусно поведение, което може да се изрази с думите, произнесени по същество от една страстна дама, прочута с ласкателствата, които е отправяла спрямо сума ти силни на деня; тя напоследък има наглостта по същество да каже ето това: "Другарю Борисов, никой не може да ми забрани да те фаля - и да ти се подмазвам!" (по аналогия с изказването на един също така пословичен подлизурко, който пък, казват, в очите на диктатора публично бил заявил: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!") Това е, деморализацията у нас е страшна (курвинското поведение на "журналисти" е неин най-очевиден симптом!). Бях длъжен да кажа това. Но ето, че има и редки примери за достойни личности, има и примери за истински мъжко поведение; такива личности, казахме, у нас просто ги убиват. А преди това са ги дълго време тормозили и плюли. Та във връзка със случилото се в Киев вчера (отишъл г-н Бабченко да купи хляб за семейството си и на стълбището наемният убиец го застрелял!) нямам нужното настроение да пиша по моята си тъй важна тема (смейте ми се колкото си искате, аз този Бабченко го възприемам и чувствам като брат, но не брат по кръв, а като брат по дух!).

Ще се опитам все пак нещичко да напиша. Примерно това, че човек възпитава другите (и особено младите) най-вече с примера си, с поведението си, не с думите. Думите са изключително важни, но примерът, делата са още по-важни. Ето, този достоен човек Бабченко даже и със смъртта си влияе възпитаващо и позитивно на хората, които имат душа и сърце. Разбира се, има идиоти, които без капка срам твърдят, че се били възхищавали, моля ви се, от... Путин (или от мижитурката Радев, нашият (п)резидент, обслужващ руските интереси!); правете си сметката какво пък показва такова човешко уродство. Такива античовеци, предполагам, в този момент ръкопляскат на Путин заради това, че е наредил да убият Бабченко!

Очевидно днес нямам настроение да пиша по темата си. Ще се откажа от намерението си да пиша ново есе от поредицата за възпитанието. Но тази текст все пак ще го довърша и той ще влезе в нея. Понеже пак има възпитаващ смисъл. Да си добър гражданин (т.е. да си небезразличен към проблемите на човешката общност) е съвсем естествено за ония, които са истински, пълноценно живеещи личности. Които са свободно живеещи и достойни личности, това значи да живееш пълноценно - и да си човешка личност. Несвободните личности не могат да бъдат, те са нещо съвсем друго. Аз тях, примерно, ги наричам "комуноиди". Или дебили, санким, човешки, нравствени уроди. Или мижитурки. Или простаци. Както и да ги наречете от този род, няма да сбъркате. Цялата работа във възпитателната област е да направим така, че колкото се повече млади хора да не станат комуноиди. Или дебили, санким, човешки, нравствени уроди. Или мижитурки. Или простаци. Както и да наречете боклуците от този род, все няма да сбъркате.

Как един млад човек да не бъде допуснато да стане дебил и комуноид ли? Ами трябва до себе си непрекъснато да има примери на хора, които се държат като истински личности. Има ли такива хора около тях, младите имат огромен шанс да се предпазят от опасността да се изродят, да станат боклуци, комуноиди, дебили и прочие. Даже един-единствен човек около тях да има, който с поведението си показва достойнство, личностност, духовност и прочие, младите вече имат този шанс да спасят душите си. Защото вече имат възможността да сравняват. Неизродената душа Бог е създал такава, че по естествен начин да се гнуси от недостойното поведение. Но за да разбере какво е достойно и недостойно младият човек трябва да има пред очите си примери в едната и в другата посока. Имат ли такива примери (а примери за недостойно, за малодушно поведение у нас бол!), младите имат шанса да си спасят душите и да се предпазят от дегенериране. Проблемът е около тях да има и примери за достойно поведение. Сега разбирате ли защо на моя скромна милост ми се наложи един вид да се самопожертвам - намирайки се в отвратителна обстановка на всеобщо подлизурство спрямо една самозабравила се властваща особа? Около мен масово всички се държаха укорително от гледна точка на достойнството и на морала, вземете предвид и това, че става дума за отношенията в една образователна и възпитателна, личностно формираща общност, давате ли си сметка това пък какво значи и показва?! (В такава общност възпитател да се държи в пълно противоречие с морала е съвсем недопустимо! То е абсурд, който здрав човешки разсъдък не може да го постигне никак! Но у нас такива "излишества" не дразнят комай никой; това също давате ли си сметка какво пък значи?!) Е, изпълнявайки своя дълг на личност, философ и учител, аз се държах както подобава за един възпитател. Е, опраскаха ме, уволниха ме, плюха ме като невидели, гавриха се с мен, тероризираха ме, обиждаха ме, поставиха ме в нетърпимо по унизителността си положение. Какво от това обаче?! Аз дали дадох на младите, на моите ученици, алтернатива и пример, че човек има избор да се държи и иначе?! Изпълних си дълга. Знаете ли колко прекрасно се чувства човек когато си изпълнява своя човешки дълг?!

Щото така, именно достойно, следва да се държат не само учителите и възпитателите на младите (те са задължени да се държат така, зя тях е закон да се държат така, който не иска да се държи достойно, такъв следва мигновено да си намери друго занимание!), но по същия начин достойно трябва да се държат и всички възрастни, зрели хора. Стига, разбира се, да се личности. Личност без достойнство обаче не е личност. Личност без свобода също не е личност. Робът или слугата няма как да са личности. Подлизуркото също. Малодушниците личности да бъдат не могат. Толкова и по този пункт. Дадох пример на своите ученици, че не са длъжни да се държат като мижитурки, пък след това всеки от тях вече трябваше да реагира според съвестта си. Но те видяха, че има избор, че имат шанс да не бъдат непременно роби и слуги. Това на мен ми стига. Аз си изпълних и работата, и дълга. Голяма работа че точно заради това бе били опраскали и уволнили, че се били погаврили с мен, че ме били поставили в крайно унизително поведение, че ме били плюли и прочие.

Още една асоциация ми идва на ума. Аз вече съм писал на друго място, че всяка вечер (в делничен ден) гледам филма "Великолепният век: Кьосем", да, това е един турски исторически филм. Филм за човешките нрави в миналото, за отношенията в двореца на Султана, за отношенията вътре в султанската династия, именно Османската династия. Султанът в момента се нарича Мурад, млад човек, който обаче има твърде силен характер. Майка му е Кьосем, която също е властна жена. Много неща от този филм, касаещи важни и интересуващи ме проблеми (за властта, за морала, за човещината, за личностите в историята и съвременността, за душата, живота, свободата, за човешката низост, за подлостите, произлизащи от властолюбието, за избора между добро и зло и пр.), ме подбуждат да търся истината по изброените вълнуващи ме проблеми. които са извечни човешки, а това значи философски проблеми. Смейте ми се колкото си искате, но неизвестен за мен начин този филм ме импулсира да мисля. И да опитвам да разбирам. Даже утре смятам та този филм да говорим със зрителите във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия. Ако някой се задуши от смях в този момент, не мога да му помогна - за съжаление. Та ето какво в тази връзка искам да кажа тук, дето търся някакви възлови места по темата за отношенията между стари и млади.

Султан Мурад си има неколцина приятели (сред тях и Евлия Челеби, известна историческа личност), някои млади като него, но той често общува с един възрастен ходжа, сега не мога да си спомня името му, те обаче често разговарят, султанът се вслушва в думите му и има нужда от разговорите с него. Ето един пример за това, че диалогът на младия човек (дали младежът е султан или не е няма кой знае колко голямо значение) с по-възрастен, по-зрял, по-опитен, по-мъдър човек е съдбовно необходим. Който иска да взема разумни решения, такъв изпитва потребност да общува с разумни личности. Според това с какви личности се обкръжава един човек, от това можем да съдим самият той колко струва като личност. По-голяма вероятност да срещнем мъдър човек е сред старите, нали така? Ако един млад човек пожелае да постъпва мъдро и разумно (което значи отговорно във висша степен!), такъв млад човек има съдбовна потребност да общува със стари и зрели личности. Или дори с философи. Зависи обаче и животът дали ще му поднесе такава една възможност. Щото "под път и над път" не се срещат зрели хора, достойни да бъдат истински възпитатели и наставници на младите. Много е важно на какъв ще попаднеш. Сред старите също има твърде много глупаци и простаци. Разбира се, тук водещото е усетът, интуицията на младежа: някои млади се привличат, както е известно, тъкмо от простаците, не от мъдреците. Но как да се привличат от нещо друго като в живота си са срещали предимно и дори само простаци?!

Младежът, който се е срещал само с простаци разбира се, че няма как да оцени позитивно един човек-непростак. Но, слава Богу, в живота си срещаме все пак всякакви хора - и сред тях понякога дори срещаме и по някоя и друга личност. А безличници, знайно е, бол, с лопата да ги ринеш. Но има и по-различни хора (в сравнение с типовия простак), именно в живота си имаме винаги шанс да срещнем и някоя личност, заслужаваща по-голямо внимание. Е, дали младият човек ще може да разпознае тази личност е тънка работа. Но е хубаво, че поне има тази възможност. Останалото, дето се казва, е вече Божия работа.

Имам още много за писане, но ми се налага да ставам. Имам важна работа. Ще кажа каква работа имам и времето ми за писане ще свърши.

Днес ще отида в пловдивската ПГЕЕ, училището, от което бях опраскан и уволнен, но в което съм работил много години като учител по философия и гражданско образование. Знаете, излезе от печат моя книга за бившия директор Паунов, който се помина миналата година (скоро ще се навърши година от смъртта му). Искам да занеса екземпляр от тази книга и да а покажа на някои от колегите - и на директорката, разбира се, също. Понеже тиражът на книгата стои в печатницата, аз не мога да го освободя по понятни причини - нямам нужните средства за да платя. Ако не намеря изход и то в близките дни ще се изложа пред издателя си. Това не бива да допускам. Не обичам да съм длъжник никому. Пък и, не крия, интересна ми е реакцията на колегите - и на директорката. Аз, знаете, съм изследовател на човешките нрави, души и реакции. И на човешките действия и бездействия съм заклет изследовател. Ето, писах на най-близкия приятел на г-н Паунов, казва се Стефан Кралев, а той, моля ви се, вече близо седмица упорито мълчи. Интересно ми е какво днес ще каже в свое оправдание като ме гледа в очите. За да разбера тия прелюбопитни неща отивам в гимназията. Ще си направя, дето се казва, един чудесен експеримент. Пък и с учениците си искам да се видя, техните реакции особено силно ме интересуват и вълнуват. Скоро не съм ходил в училището, ето, днес ще отида, живот и здраве да е само. Такъв план имам, да отида. (Нарочно пиша сега а това че ще отида, та да има време директорката да се... скрие когато отида!) Такива работи. Ето, както и да го погледне човек, аз така или иначе съм един различен пример за своите ученици. Давам им някаква алтернатива. Даже и изгонен от училището аз пак продължавам да ги поставям в ситуация на нравствен избор. И си изпълнявам дълга.

Да се предотврати това, мен е малко да ме уволняват, а трябва направо да ме... убият! Но не е сигурно, че и мъртъв ще престана да бъда пример. Да му мислят тия, които не могат да понасят такива като мен.

Ето, достойният човек и журналист Бабченко, убит вчера, мъртъв е многократно по-страшен за тиранина Путин! Тъй че Путин абсолютно нищо не постигна с убиването му. Постъпи, както обикновено, пределно тъпо, направо по дебилски: мъртвият Бабченко е много по-страшен и по-опасен за тиранина Путин! Защо е по-опасен мъртвият Бабченко ли? Ами по-страшен е защото не можеш вече да го убиеш! Духът на Бабченко няма вече как да умре, таваришч Путин, твоята обаче е свършена, щото срещу теб са вече повече мъртви, отколкото живи (нали имаш вече 89% одобрение!), ти уби доста личности! Не забравяй, кървави тиранино, че мъртвите имат това предимство, че техният дух общува вече директно с всемогъщия Бог! Ето затова казах, че ти е спукана работата, кървави тиранино! Понял теперь меня?!

Та да се върна на финализирането на този необичаен текст. Днес ако някой иска може да дойде с мен и да участва в моя интересен психологически и нравствен експеримент. Ще научи нещо, което никъде и по никой друг начин няма да научи. Ще научи безценни неща, които самият живот ни сервира непрекъснато. Ала ние постоянно ги проспиваме. Тъй че: решавайте сами какво ще правите днес. Аз вече по най-коварен начин вече ви дадох алтернативата! :-)

Бъдете здрави! До нови срещи. Можем, ако пожелаете това, да се срещнем в двора на въпросната ПГЕЕ, наричана още "ТЕТ-ЛЕНИН". Боже мили, пиша това, а ако в резултат в двора на училището си днес намеря огромна тълпа от жадни за истината личности?! Какво ще правя тогава, а? Или да съм спокоен, няма такава опасност, нали? Никой няма да дойде, нали? Аз смятам да бъда там в 11 часа, ето, и час на срещата вече дадох, няма мърдане, така и себе си задължих да ида. Щото много дни исках да отида, тръгвах натам, пък в последния момент се отказвах. Днес няма да е така. Днес няма да се откажа. Пък вие правете каквото искате. Пък вие правете каквото съвестта ви подскаже. Аз обаче съм твърдо решен днес да проведа един чудесен диалог с тъй мълчаливата и недиалогична директорка на пловдивската ПГЕЕ. Елате и вие с мен, няма да съжалявате изобщо! Знам че имате много друга работа, но все пак...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo