На имейла на воденото от мен телевизионно предаване за духовно консултиране, наречено ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ ми писа хомосексуален мъж на 32 години, който ми заяви, че до такава степен страда заради влечението си към мъжете, че е готов да направи всичко за да се освободи от тази толкова греховна страст. (До този момент той е бил няколко пъти с жена, но е останал разочарован; в същото време без проблеми практикува секса с мъже.)
Започнахме с този човек твърде интересен разговор под формата на писма, който един ден ще публикувам (живот и здраве да е!) в някоя моя книга. Този гей просто мечтае да стане "нормален мъж", да си намери обичаща го жена, да си създаде семейство и да има деца, т.е. да стане "като другите". С него разгорещено обсъждаме въпроса доколко е възможно на такава възраст да се повлияе на либидото така решително, че човек да смени вече възникналата сексуална ориентация, иначе казано, да приеме толкова престижната в нашите условия сексуална ориентация на мнозинството. Аз поддържам тезата, че това е трудно, но вероятно не е невъзможно, опитвам се да убедя този човек, че щом като иска да стане друг, нищо не пречи да положи съответните усилия за постигане на тъй силно желаната цел. Иначе казано, подкрепям го в стремежа му, разбира се, старая се да му помогна, но без да го насърчавам дотам, че да почне да си мисли, че това е толкова лесно постижимо. Щото илюзиите не помагат никому, нежно е да бъдем реалисти, единствено истината има значение.
По моето разбиране е потребно проблемът да бъде осмислен цялостно, с оглед освобождаването на съзнанието от някои тъй коварни господстващи и пагубни стереотипи. Ето един малък фрагмент от снощния ни разговор, ето нещо, което се принудих да кажа на консултирания, мисля, че то е добра основа за включване и на други хора в нашата дискусия (същото ще сторя и в днешното излъчване на предаването, то вече е с нов час, почва в 12.00 часа, сиреч веднага след предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", и двете водени от мен предавания са в Пловдивската обществена телевизия):
... Хетеросексуален мъж да мрази гейовете е пълна идиотщина: та те не са му конкуренция в съблазняването на дамите - и в този смисъл би следвало (ако не е умствено увреден) да им е поне благодарен! Обяснима е само ненавистта на жените към "обратните" - и особено към по-красивите сред тях. :-)
Но да се върнем на "мъжката" ненавист към гейовете, която, освен че е толкова разпространена и при това е демонстрирана без капка неудобство, е в същото време и толкова изразителна: а може би такива "мъже" мразят "педалите" именно по причина на това, че не са им обърнали подобаващото внимание именно като сексуални обекти? :-) Дали пък въпросната ненавист не е напълно обяснима единствено като се приеме, че е израз на скрит, на латентен, на нереализирал се "хомосексуализъм"?!
Толкова. (Разбира се, дебатът ни там продължи и засегна много други моменти.) Пиша това тук, в блога си само за да предизвикам дебат по тия немаловажни въпроси, свързани с разпространеното, с масовото отношение към различните.
Не крия, много са ми интересни реакциите към написаното. Включително и най-просташките изказвания са безценни за мен.
Желая ви хубав ден! Надявам се няма да се погнусите от "толкова лошия човек" дотам, че да престанете и да разговаряте повече с мен! Щото взех да се плаша от това: след като писах тия дни нещо крайно провокиращо, за размисъл и за дискусия, по повод на "турското робство" (виж: Османската империя векове наред ни е пазила от душмани, пазила ни е и от най-големия български душманин: руският империализъм! и също: Как ще се освободим от толкова позорящия ни комплекс за национална малоценност?), вече бях проклет дори и от приятели, с които се знаем от години!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
15 коментара:
"Педераси, милорд!"
Грънчаров, ти силно ме разочарова!
Калина Угринска
В либералното общество, където правата на всякакви малцинствени общности са законово защитени, дори войнствено отбранявани, подобни теми и дискусии са излишни - отминало им е времето със смъртта на комунизма...
Радосвет Горски
Не е излишен този разговор, напротив, много необходим е. Г-н Грънчаров, свободата във вашето разбиране простира ли се до избирането на партньор в секса независимо от пола му? Ако си мъж и ти се прииска да правиш секс с мъж може ли да опиташ въпреки моралното табу?
И още нещо. Защо едни и същи неща в секса,правени с партньор от женски пол, са морални, а правени с партньор от същия пол, са неморални?
Ние нямаме комплекс за малоценност, шири се простотия. Въпросния човек, вероятно има автономен майчин комплекс, при желание може да се освободи от него.
Tasko Tasev
Май в БГ още не е достигнало до никого, че хомосексуализма не е болест, не е престъпление (както по соц.време), а също така не е и концерт по желание.
Просто така не се става хомо, ако не ти e по пождение определено да си такъв. А да си такъв е съвсем нормално, както е нормално за повечето да са хетеро.
Може би Вашият слушател е бисексуален, затова е имал опит и с жени, и с мъже.
Неговата сексуална ориентация не пречи на никого, но в БГ е типично всеки да си вре носа в чуждите работи.
Пожелавам му искрено да си намери партньор, с които да бъде щастлив, без да го интересува мнението на другите.
"И още нещо. Защо едни и същи неща в секса,правени с партньор от женски пол, са морални, а правени с партньор от същия пол, са неморални?" - ами щото има религиозни и идеологически табута...
ако не се кефи на жените и го прави насила, значи е гей и се самозалъгва. Няма да може да се промени. Нека си живее живота както го влече сърцето, иначе ще се ожени зорлем и после ще агонизира.
Току що прочетох написаното. Аз също се интересувам от "проблемите" с хомосексуализма. Като широко скроен човек съм готова на всяка цена да защитя хора, които нямат вина че психологическата им ориентация не отговаря с физическите данни. А като християнин се питам - защо и кой е позволил те да се родят в такова тяло!? Замислям се над концепциите на Кинг и Калвин относно предопределеността (Бог още преди раждането ти те е избрал - в рая или в ада). В този смисъл те би трябвало да имат вина ли!?
И.П.
Към втория анонимен, който ми поставя въпроси, отговарям:
... свободата във вашето разбиране простира ли се до избирането на партньор в секса независимо от пола му?
Свободен избор не значи необусловен от нищо избор. Когато човек избира той го прави на основата на нещо. В случая в душата му се е появило влечение (желание) към правене на секс с партньор от същия пол. Той има избор да потисне това желание (което обаче не е начин да се справи с него) или пък да предприеме стъпки към задоволяването на желанието. Ако се подчини на желанието, губи свободата си, нали така? Свободният нима е пълен господар на желанията си? Желанията обаче се пораждат от нашата физиология. Ние пак сме в ситуация на избор. Всеки решава според ценностите и морала си (допитваме се и до свръх-Аза). Изборът, решението винаги са индивидуални. Ние сме свободни-несвободни, а не само едното или само другото. Човек може цял живот да води изтощителна битка със своята природа (желанията си). Примерно да го прави в името на някакви духовни ценности (да речем, защото вярва, че Бог забранява дадени неща, примерно секса с партньор от собствения пол). Цялата работа опира до това да разберем кой избор е истински свободен. Изборът кому да се подчиниш - този избор ли поражда свободата ни? Свобода ли е едното подчинение - а може би и другото е (не е) свобода? Човек може ли да бъде напълно независимо от влеченията, копнежите, стремежите си? Какво тогава ще остане от човека? Нещата, виждате, са доста сложни - и объркани. Налага се доста да се мисли. Писал съм по тази въпроси. Тук не мога да повтарям казаното там, щото е обемисто. Ако искате да напреднете в разгадаването на загадката на свободата - четете, много е писано по тия въпроси. Но добрият за Вас лично отговор ще го намерите само Вие. Не чакайте наготово някой друг да Ви даде отговора, който трябва само Вие да откриете.
Ако си мъж и ти се прииска да правиш секс с мъж може ли да опиташ въпреки моралното табу?
Да, може. Опитваш, а след това може да се почувстваш гадно. Примерно. И може да се каеш за постъпката си. Може и да не се каеш. От теб зависи всичко. Сам избирай. Сам решавай! На твоя отговорност прави онова, което смяташ, че е добро. Или правилно. Или разумно. Или прави само онова, което иска... твоя полов орган. А има ли тогава опасност да станеш роб на собствения си полов орган? Дали това не е най-често срещаното робство на този свят - и в този живот? Сексуалността има огромна власт върху душите на прекалено много хора - а може би има тази власт и върху душата на всеки един човек. Проблемът е как става така, че нечия сексуалност претърпява такова развитие, че ето, някой индивиди почват да желаят секс с партньори от собствения пол. Много фактори определят такава една възможност. Не можем да корим индивида, че е изцяло виновен за това, което е станало - по причина на това, че много от влияещите фактори не са под неговия контрол. Те са безсъзнателни. Тъй че е глупаво да корим този или онзи за това, че има такава или инаква някаква сексуалност. Тъпо е просто.
Защо едни и същи неща в секса,правени с партньор от женски пол, са морални, а правени с партньор от същия пол, са неморални?
Ами може би те не са морални и в единия, и в другия случай. Неморалното си е неморално независимо от пола на партньора. Но в секса моралът "отива по дяволите"; ако моралът властва в тази област, ние ще трябва да станем пълни аскети. И това е възможност, и това е избор, на който обаче са способни малцина. Иска се необичайна сила на духа. За повечето хора това е непосилно. И не може да бъдат корени че са направили това или онова. Повечето хора, уви, са роби на телата си - и на определени техни органи най-вече. Това обаче разумният човек не трябва да го допуска. Ако свободата за теб значи нещо, не допускай това жалко положение да станеш роб на гениталиите си. Но повечето хора са го допуснали. И то без да са били в състояние да избират. Алтернативата даже не се е откроила в съзнанието им. Тя за тях не съществува. Това са вече истински роби. Свободният човек поне ясно съзнава алтернативата и се бори ако трябва и със самия себе си с оглед да не допусне такава една тирания на тялото с неговите органи върху живота на човека.
Към И.П.:
Въпреки че вече по-горе сякаш отговорих и на Вашите въпроси, тук ще добавя още нещичко:
А като християнин се питам - защо и кой е позволил те да се родят в такова тяло!?
Тялото ни е част от нашата човешка същност и природа, ние не сме независими от тялото си. Това, че имаме това тяло и такава сексуалност не е наш избор, но това за нас е даденост, която ни поставя в ситуация на изпитание. Кой и защо ни изпитва е отделен въпрос. Но ето, ние имаме в тази ситуация шанс да бъдем себе си по най-добрия и разумен начин. Дали ще се възползваме от шанса си е в наша власт. Имаме и възможността да съгрешаваме, и след това да се каем, да страдаме, да изкупваме с мъки вината си, да се развиваме, да се променяме, да се доказваме като духовни (човешки) или като някакви други същества. Човек може да стане и звяр, и хищник, и развратник, и животно, всичко може - но, вероятно, няма да стане някои неща, а ще стане други неща. Свободата винаги е с нас. Този, който ни е дал това тяло (с тази сексуалност) е постъпил справедливо като наред с това ни е дал и възможността сами да решаваме, да избираме, дал ни е също така и свобода. Ето защо отговорността не е само негова, тя е и наша. Да си поделяме отговорността - или в дадената ситуация да поемем цялата отговорност? различните хора постъпват различно.
Замислям се над концепциите на Кинг и Калвин относно предопределеността (Бог още преди раждането ти те е избрал - в рая или в ада). В този смисъл те би трябвало да имат вина ли!?
Хората винаги са склонни да се облекчават тежестта на ситуацията, в която се намират. Ето, Бог е решил още преди раждането ни в Ада или в Рая да идем - да, но това не обезсмисля ли всичко? Такова допускане може да ни оправдава, но не ни помага. Щото проваленият живот ще бъде все пак нашият, нали така? Да се самоуспокояваме, да бягаме, да се крием от сложността на задачата, в която сме поставени, е разпространена човешка склонност, може би най-разпространената. Но помага ли ни тя? Спасение ли е тя? Едва ли. Малодушието не помага, напротив, можем много да затъваме в собственото си малодушие без никакъв позитивен за нас самите ефект. Сам решавай за всичко! Поеми цялата отговорност! Имай мъжеството да бъдеш себе си по избрания от теб начин - и по най-добрия за теб самия начин. Сам избирай какъв да бъдеш! Това нещо, именно свободата, е Божественото у смъртния човек. Но е пълно с хора, за които тази свобода е непосилна. И те се мъчат да си намерят оправдания за самоуспокоение.
Благодаря на всички участвали до този момент в дискусията! Ще се радвам да я продължим! Но началото е добро...
Айдеее, сега па Бог бил виновен че са педерунгели... Нахалството им, о АIG, руски философик мой, нема граници... Тука в Sydney обаче ще се учудите - повечето "гейовe" на парада са повечето оскотели от скука обикновени хора решили да са интересни... Те не са гейове... Глупави сте, но БГ е турска провинция от 1878, така че изказвате cи мнения... Скучни и глупави сте за западен читател, сега разбирате ли защо западен читател не ви чете - щото сте 100 години назад, тъпанари със самомнение, а гадни педерунгели-богомили --- а нима са глупави май французите като ви го лепнаха определението, верно и досега, а?... Влезли ми те в Европа, теа недоразумения в умственото (не)развитие на човека... Евразийския съюз ще ви прегърне с допотопните ви възгледи, излизайте от Европа, брача словени - склавяни (Sklave = pob), дето Вика Атила, ха-ха-ха, великобълхарскио шовинис... Атила много ме смя преди години, когато вика че Пазарджик е центаро на хаганатството велика Болхария... А един читател му вика: Вожде, разбирам, ама защо кат видя кола в Пазарджик и вътре все 5-6 мангусти бе, вожде!... Жена ми тука едва не умря от смях, не съм я виждал да се смее така...
Публикуване на коментар