Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 21 юни 2018 г.

Симптоми на страшна морална деградация


Стела Илиева: "И престанете да разхождате тия нещастни деца по улиците! Засрамете се малко! Засрамете се малко!"

Тези думи раздират душата ми, тези думи ми спират дишането! И от кое по точно да се засрамя?????

Че отглеждам детето си с любов, че искам да е щастлива, че за нея съм готова да убия! Как някой може да си позволи да обиди това прекрасно и невинно дете?? Кое по дяволите ви отвращава в различните ни рожби??? Нямате ли страх от Бога???? Защо позволихме да ни унищожават, разделят и убиват бавно? Съкрушена съм, изморена, но и по-силна от всякога! Ето го моето дете, трябва ли да го скрием в къщи?


Manol Glishev: У нас и властите, и част от населението са бездушни. По-лошото е, че са и невъзпитани. В нормалната част от света никой не би си помислил да НЕ направи нещо в полза на старите, болните или пострадалите. У нас тези хора се крият, те не съществуват и от тях се очаква направо да ни е срам... Борисов иска "да му се махнат от главата", дъщерята на някаква мутра призовава майките на болни деца "да не се разхождат по улиците", а ако човек случайно е сляп, глух или не може да ходи, той най-добре да се самоубие, защото нищо не е направено в негово удобство. Междувременно се харчат луди пари за глупости като охраната на "най-чистия и проверяван човек" у нас - или за скъпи самолетни билети на някакви чиновнички с мисленето на проститутки. Нормалните нации гледат с недоумение на тази наша безчовечност.

Трябва ли да се покаже солидарност с хората с увреждания, в частност - с майките на такива деца? Да, разбира се. А защо по-точно трябва? Питайте съвестта си. На мен, да речем, религията ми го говори. За другиго причината ще е просто човещина. Все тая е защо трябва, но трябва. Ако достигате до друг отговор, имам лоша новина за вас: вие сте социопат.
Впрочем, правителството трябва да си ходи. Към затвора.



„В обществото остава нещо, за което аз не нося вина”. Това заяви Росица Димитрова, зам.-социален министър, която се раздели с поста си след командировка до САЩ, предава Нова тв. Пътуването предизвика възмущението на протестиращите майки на деца с увреждания. Оказа се, че командировката на Димитрова е струвала голяма сума пари на министерството.


Но понеже у нас не се намериха достатъчно хора, които да се възмутят от думите му, понеже у нас е пълни с безсърдечни хора, не чувстващи обидата от тия думи, той продължава да е премиер.А ако той, да допуснем, със собствени ръце удуши някоя такава "нагла майка", тогава народът дали ще се възмути достатъчно за да го свали от власт?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: