Нима да бъда опраскан е наредил самият премиер Борисов?

Преди две-три седмици в предаването по Пловдивската обществена телевизия, което водя (в предаването "Изкуството да се живее", казвам името му щото водя и едно друго предаване) се обади възмутен гражданин и ме изненада, дори ме направо порази като сам каза, че е готов да помогне да се реши най-сетне толкова скандалния казус с моето уволнение от работа! При това той даже в ефир каза, че е пенсионер, бивш пожарникар и бивш полицай, който, моля ви се, бил състудент на г-н Премиеро Борисов и се познавал лично с него; познавал лично и областния управител, кмета и прочие и заяви, че е непростимо тази скандална история да продължава толкова дълго време. Но още по-изненадващото беше, че този гражданин спази думата си, дадена в ефир, и наистина дори дойде с мен на разговор с директорката на пловдивската ПГЕЕ, училището, в което съм работил много години като учител по философия и гражданско образование - и от което в последните 3 години съм опраскван два пъти! Признавам си, аз такова чудо досега не бях виждал, а именно български гражданин да стане доброволно и самостоятелно от дивана и да излезе на улицата за да помогне на друг българин, чиито права са били варварски потъпкани, с когото властта се е погаврила и пр.

Хубаво, въпросният гражданин дойде, отидохме при директорката и в разговора с нея той се държа много достойно: заяви й, че има достатъчно юридически познания, на базата на които твърди, че тя е длъжна да изпълни Решението на Окръжен съд в Пловдив, което отменя заповедта й за моето уволнение и ме възстановява на работа - независимо от това, че има право и да обжалва във Върховния Касационен съд това не я освобождава от задължението да изпълни нареждането на съда. В разговора с директорката (предимно те двамата си говореха, аз почти нищо не успях да кажа, аз бях предимно слушател и наблюдател!) аз разбрах и името на този гражданин, той се казва Гълъб Костадинов, бивш полицейски служител (за него можете да прочете доста неща в Мрежата, бил е завеждащ сигурността на футболния отбор "Ботев"). Срещата с директорката на ПГЕЕ, както и можеше да се очаква, не промени твърдата й позиция, а г-н Костадинов обеща да говори с съответните властващи лица, които да упражнят натиск върху нея, с оглед да промени позицията си и да постъпи разумно. Аз, признавам си, не вярвах на очите (и на ушите) си че у Нашенско се случва такова нещо, бях, признавам си, възхитен от гражданското достойнство на този човек, с когото никога не съм се познавал.

Тъй. След срещата си с директорката ние доста си поговорихме с г-н Костадинов там, пред входа към двора на училището. И се разделихме с обещанието да се чуем пак по телефона. Хубаво, но мина седмица, минаха две седмици, г-н Костадинов не ми се обаждаше. Междувременно на заседание в Комисията за защита от дискриминация директорката изненадващо се съгласи да започне помирителна процедура (преговори със срок две седмици) с цел сключване на споразумение. Преговорите една седмица не започнаха, след това по моя инициатива се състояха две срещи, поговорихме си, казахме си много неща. Реши се аз да предложа проект за спогодба. Г-н Костадинов мълчеше ли мълчеше. Тогава реших да му се обадя по телефона аз.

Щом той вдигна слушалката и каза няколко думи аз разбрах, че този човек вече се държаше по коренно различен начин: някой очевидно му беше повлиял да промени позицията си. Той доста сухо ми съобщи, че бил говорил с "някои фактори" и толкова, личеше си, че сам не вярва, че нещо може да стане. Кой и как му е повлиял да си промени така глобално позицията аз не мога да кажа. Личеше си, че той вече сам не вярваше, че на такъв човек като мен може изобщо да бъде помогнато. Сигурно някой му казал такива неща за мен, в смисъл, че съм "яростен враг на властта", че човекът (който си е гербовак, естествено) сам е осъзнал, че за такива като мен няма прошка, камо ли пък може да бъде направен някакъв компромис. Аз така изтълкувах поведението, т.е. думите му. От което си съдя, че той сам вече е разбрал и се е убедил в истината, че директорката на пловдивската ПГЕЕ не по своя инициатива е подела политическата по естеството си репресия спрямо мен, а просто е изпълнявала заповед отгоре; което, прочее, обяснява нейната извънредна смелост и дори дързост! (Разумният човек няма да си създава излишни неприятности да ходи години наред по съдилища ей-така, за едното нищо, още повече, че аз съм изключително диалогичен човек, който може да се разбере с всеки за всичко!)

Това е. Въпросът е кой е наредил опраскването ми. Нима заповед да бъда опраскан е дал... самият премиер Борисов? Не се смейте, моля, първо, аз от години пиша за него, имам дори и книги, в които той е описан съобразно тъй старателно критата истина за него, а знаем г-н Премиеро колко много се вълнува от всичко, което бъде казано или написано за тъй величавата му особа. Второ, ето още един несъмнен факт, който подкрепя такава една теза: първото ми опраскване (вместо "опраскване", любимата премиерска дума, без да искам написах думата "опръскване", сякаш съм бил опръскан с мръсна вода или с кал, виждате колко велик е нашият език!) се състоя седмица след публикуването на ето това писмо до г-н Премиеро в блога ми, това е станало в понеделник, 12 май 2014 г. (на 19 май, точно след седмица, ми беше връчена заповедта за уволнението ми, връчена ми беше като предпразничен подарък, след дни беше празника 24 май: Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!".

Такава ми е аргументацията за да мисля, че висш държавен фактор е наредил опраскването ми. Възможно е това да е сторил някой от приближените до Премиера-Слънце, който просто е искал да му се подмаже, не верваме, че самото Слънце ще си губи времето собственоръчно да нарежда опраскването ми, не сме толкова самонадеяни. Но предвид това, че (както и известно) г-н Премиеро има този обичай да нарежда разни опрасквания, веднъж даже отиде на заседание на Висшия Съдебен съвет с такава една цел, да подпомогне нечие опраскване, освен това знаем, примерно, че той лично се обади по телефона на Иво Инджев за да му се пофали, че бил спрял строежа на АЕЦ "Белене", та от ей-такива факти ний си правим заключението, че няма да е изненада ако моето опраскване е било поръчано от г-н Премиеро (колкото и лудешки да ви звучи такова предположение, все пак вземете предвид, че не е хептен невъзможно - ако се вземе предвид, че ний по начало си живеем в лудешка държава, нали така?!).

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Не се косете толкова по повод на написаното тази заран - щото ке ви мине! :-) До скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo