Да се смята, че един човек решава всичко в условия на демокрация е реликт от остатъчно комунистическо мислене. Казвам това по много поводи, например по повод непроведената демокомунизация и лустрация. В това отношение непроменения, наследен от комунизма, а и от много по-рано робски манталитет си казва думата. Тук и жертвите на неокомунистическата антидемократична пропаганда са най-много и то най-вече сред демократичната общност. Очакванията, че един човек е всесилен в даден политически момент - като Тодор Живков - са и досега в масовото съзнание. Помня случай от 1992 г. - с президента Желев вървяхме по улиците на София и няколко човека (!) го спряха с молба да им даде апартаменти!
Сега хората питат и спорят "Защо Костов не направи лустрация?", "Защо Петър Стоянов спря закона за лустрацията?", Защо Георги Марков в КС гласува против закона и неговият глас фактически спря закона, гласуван в Парламента?" Може да продължим и с "А защо и вероятно най-засегнатият от съветския комунизъм цар не прокара закон за декомунизация, а управляваше с комунисти и ченгета", "А защо Бойко като силен лидер не направи пълна лустрация и декомунизация, а също управлява с ченгета, руски шпиони" и пр. (Прочети ЦЕЛИЯ КОМЕНТАР на Момчил Дойчев)
Моят коментар: В момента Б.Борисов управлява автократично и всичко решава сам. (Партията му се състои от верни подлизурковци, неспособни нито на самостоятелна мисъл, нито на самостоятелно действие, такава антидемократична е ситуацията общо взето и в останалите партии - с нищожни изключения.) Разбира се, спорно е доколко самият Б.Борисов е личност - поради крещящия интелектуален (и нравствен, и ценностен, и идеен) дефицит у него.
Съгласен съм, че е потребна промяна в мисленето (манталитета) на огромното мнозинство от народа, но в момента у нас значима роля играят именно най-недемократичните партии, начело на които стоят отчайващи безличия, които именно се държат авторитарно (Сидеров и прочие.). Разпространеният манталитет сред народа, търсещ си водач, трябва да се отчита. По принцип личността не е за пренебрегване. Даже и в условията на реално съществуваща демокрация личностите имат голямо значение. Виждате какво стана в САЩ, в Англия. Темата е голяма. Колкото по-стойностни личности има сред народа, толкова по-голям е шансът те да станат негови водачи, толкова по-голяма е надеждата този народ да тръгне по верния път - път към достойнството и просперитета. Я си спомнете каква роля изиграха личности от мащаба на Рейгън, Тачър, Кол, Горбачов? (И каква злотворна роля изиграха мижитурки (безличия) от типа на Ж.Желев, Симеон, Гоце Първанов, Жан Виденов и вся остальная. Костов е контрапункт на тази ужасна тенденция в българския политически живот.)
Факт е, т.н. интелектуалци у нас по ред причини не си изпълняват ролята. Затова негови водачи стават куриози от типа на Борисов, Сидеров, Слави Трифонов и прочие.
Темата е огромна. Как да направим поврат в разпространения пагубен манталитет? - ето може би главния въпрос, от разнищването на който трябва да тръгнем.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар