Трети ден тече откакто обявих публично, че ми се налага да се махна от страната - за да доживея дните си и да умра в някоя нормална страна, където живеят нормални, човечни, разбрани, иначе казано свободни хора (Виж: Ако някой може да ми помогне да се махна от свидното ни отечество, ще му бъда безкрайно благодарен и до живот задължен!. Много хора откликнаха на молбата ми за помощ, разговарям конкретно с неколцина за работа евентуално в Израел, Германия, Англия, Малта, съобразена с моите възможности (все пак вече съм на 59 години). Не го желая този вариант, а именно да избягам, но ми се налага: щото моята одисея стигна "до кокала", става дума вече за физическото ми оцеляване (и съпругата ми също беше уволнена от разпищолилите се властници в образованието, тя също е учителка: властта на калинките е безпощадна спрямо мен - щото дръзнах да направя нещо невиждано, а именно да изляза в открита битка с нейните безобразия и беззакония!). Искам кратце да кажа нещо важно, което се набива в този мой опит да се спася в ужасните, крайно унизителни условия, в които се намирам.
Добри, човечни хора ми предложиха да ми съдействат за да се измъкна, за да избягам от страната - и да се спася, да оцелея. Интересно е да отбележа, че пръв, който реагира на молбата ми, беше един български турчин, живеещ и работещ в Германия; това все нещо показва, отбелязвам го като многозначителен факт, касаещ както българската, така и турската народна психология. (Не е случайно, че има такава стара, отдавна забравена българска поговорка: „Да ти даде Господ здраве, късмет и турчин за съсед!“, която я цитира и Георги Марков.) Толкова по този пункт.
А ето сега втори един пункт, който е не по-малко многозначителен: реагираха десетки хора, дадоха ми какви ли не съвети, но е потресаващо, че няма нито един (дори и сред приятелите ми, сред ония, които са ми по-близки, които са изказвали до този момент съпричастност, близко, приятелско отношение!), който да се опита да ме възпре от това мое намерение или хрумване на напусна тъй свидното ни отечество, да, нито един човек не ми каза:
- Сакън, Ангеле, сакън, Грънчаров, недей, не бива, стой тук, ти тук си необходим!
Не, такъв човек не се намери! Нито един! Повтарям, за да осъзнаете какво всъщност означава това: нито един човек не се намери, който да каже, че аз тук у нас съм необходим, т.е. очевидно нито един от нас не смята, че изтощителната ми многогодишна работа по промяната в образованието, по практическата и реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности е барем полезна, има смисъл, трябва да се работи в тази посока, разбирате ли това пък какво значи?! Значи, че никой не вярва, че такава една промяна може да бъде направена, ето това значи! Излиза, че всички ме възприемат за смахнат, който се занимава с някакви битки с ветрени мелници, смятат ме, иначе казано, за луд човек, който нищо смислено не прави! Ето по този начин мен за сетен път направо ме закла, да, тази е точната дума, нашият тъй благовиден масов и немасов сънародник! Да, закла ме без да му мигне окото - и тури кръст, тури пепел на всичко, което съм работил, за което си дадох и здравето, и живота, и силите, и всичко! От това по-хубаво заколване ако има, сполай му кажете!
Ха сега кажете има ли смисъл да продължавам битките си де?! Има, ама друг път има, не, няма никакъв смисъл. Махам се от България, та смутителят на мъртвилото в българското образование най-сетне да миряса, сиреч, иначе казано, това мъртвило да триумфира и тържествува за вечни времена! Точка. Това е. Има ли смисъл нещо повече тук да се умува и разсъждава?
С оглед да не прегреша спрямо истината все пак съм длъжен да кажа, че всъщност има един човек, който ми каза в прав текст, че съм длъжен да продължа да се боря, че трябва да надмогна колебанията си, да укрепя духа си, той ми заяви, че това е моя духовна мисия, това е моето изпитание, което самият Бог ми е пратил, за да провери доколко съм способен да издържа, този именно човек, който ми повтаря всеки ден, че не бива да дезертирам от мисията си не е, разбира се, нито моята съпруга, горката, нито синът ми (те желаят аз някак да оцелея, да се спася, искат да предотвратят гибелта ми!), този човек, който ми казва, че има смисъл от това, което съм правил досега, т.е. има и смисъл да продължа, се казва Любен Воденичаров. Аз съм писал за него, това е един изключителен човек, с много силен дух, това е един човек, който е много страдал, и точно поради това е станал така благороден, този човек има страхотен дух, но той е, както се казва сега, с увреждания, в краката са неговите увреждания, много трудно ходи, по рождение е така, представяте ли си, той сега е на 42 години! Ето този човек, за когото аз имам пълни основания да смятам, че е Божий човек, че е нещо като пратеник на Бога, ми казва, че има смисъл да продължа борбата, аз съм убеден, че чрез неговите, на този Любен, уста с мен говори самият Бог!!! Ха сега кажете ми какво да правя в тази толкова сложна ситуация: народът, целокупният народ, обзет от кошмарно БЕЗРАЗЛИЧИЕ и НЕВЕРИЕ в каквото и да било, ми казва единодушно, в един глас крещи "Грънчаров, откажи се от всичко и бягай да се спасиш, махай се от нашето прокълнато отечество, за да не умреш!", а самият Бог, чрез устата на "инвалида" Любен Воденичаров ми казва ето какво:
- Това, Ангеле, е твоята мисия, това е твоето изпитание, ти нямаш право да дезертираш, продължавай да си изпълняваш дълга, продължавай да се бориш, има смисъл от това, което правиш, и този смисъл е голям, ти си нужен на тази прокълната държава и на този толкова малодушен народец, обзет от ТОТАЛНО НЕВЕРИЕ В КАКВОТО И ДА БИЛО, в това число най-вече неверие даже и в самия себе си, слушаш ли бе, Грънчаров, нямаш право да се предаваш, длъжен си да издържиш!!!
Ха сега кажете ми какво да правя де?! Какъв избор следва да направя? Бог ли да послушам - или да капитулирам и да дезертирам, да избягам, да се махна, да зарежа всичко, да плюя на делото на живота си: кажете де, какво трябва да направя?! (Аз какво трябва да направя зная, само дето вече чувствам, че нямам сили да го направя, кажете де, при това положение имам ли право да зарежа всичко?!) Но какво да направя ви питам? - ако ме разбирате изобщо де...
Уф, това е! Спирам. Няма да ви мъча повече. Блазе ви, че немате чувства, ех, какви щастливци сте вие, че немате никакви чувства! Проклет да съм аз с тия мои чувства - и мисли! Проклето да е това мое мислене! Блазе ви че хем не мислите, хем не чувствате вече нищо, блазе ви, вие сте истински щастливци!!!
Не знам какво да правя. Наистина не знам. Аз вече съм една развалина. Дали краят ми не е вече наблизо? Аз лично за себе си в такова положение май никога досега не съм бил, поне не си спомням някога да съм бил в толкова тежко положение. (Майната му, че нямам пари, за друго сега говоря, ала едва ли ще ме разберете изобщо!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
15 коментара:
здравейте господин грънчаров
разбрах че вие преподавате философия
и се чудих дали може да запиша сина си на един урок при вас
за да промени малко начина си на мислене
ПС голям фен съм на агората
ЛАИНАР ДОЛЕН УМРИ ,,,ГРЬМНИ СЕ ,,,ГАДИНА НЕ ДОУБИТА..........
Plamen Owedenski
Не можете да кандидатствате, тъй като нямате опит. И въобще търсенето на работа не е шега, а много сериозна задача. Вие би трябвало да сте записан във Вашето бюро по труда и да кандидатствате за всяка работа, която Ви предложат. Хората ходят на работа за заплата, а не за удоволствие. Освен това, доколкото знам, Вие имате сериозни здравословни проблеми. Необходима Ви е лека работа. Могат да намерят нещо за Вас в Пловдивската библиотека, например. Най-добре е да бъдете в най-тясна връзка с Бюрото по труда. Те ще Ви намерят работа.
Lolita Nikolova
Привет! Жалко, че в чата сте недостъпен- можеше да обменим размисли...
Права сте, госпожо Николова, но Вие, простете, живеете в американските представи за длъжно, правилно, разумно и пр., у нас всичко е тъкмо наопаки. Оня ден бях в Бюрото по труда, да се разпиша, поисках консултация за работа. Чиновничката ме погледна с нескривана враждебност щото й развалих рахатя с тъй наглото си предложения на разни фирми за работа, после като се сети, че съм учител, ми каза сам да си търся работа, а пък един момент подскочи, каза ми, че понеже съм регистриран в Бюрото повече от година, вече съм в опасно положение: Бюрото било длъжно да ми предложи всяка възможна работа, без да се съобразява с нищо, и ако откажа, това значело, че автоматично ще ме махне от списъка на безработните за 6 месеца, това било наказателна санкция по закон. Аз я попитах какво да правя в такъв случай. Тя ми отвърна: или да се откажа сам от регистрацията си, или да остана, но това значи тя сега да ми предложи работа, била длъжна да го стори, но без да се съобразява с нищо. Попитах я каква работа ми предлага. Тя ми каза: ами идете в строителството! Казах й, че не съм здрав, болно ми е сърцето! И тя ме отписа от регистрацията. Сега съм свободна птичка и сам трябва да си търся работа. Това е положението. Тук у нас държавата и чиновниците са не в услуга на гражданите, а обратното, ние, гражданите, обслужваме рахатя на чиновниците...
Г-н Грънчаров, като искате да работите друга работа, първо пробвайте в България. Едва ли само едната страна е виновна във Вашия случай. Може би характерът Ви не е за училищната обстановка, в която сте бил. Пробвайте съвсем различна среда - и 500 лева да плащат, могат да се окажат безценни за психическото Ви здраве. Мисля, че Вие сте типичен случай на цяла група българи у нас, които не успяха да се адаптират в странния пост-комунистически период и се насочват изцяло отрицателно към България. Като психолог знаете, че за да оцелее, всеки организъм се адаптира или като променя себе си, или като променя средата.
Едва ли някой в писмо ще Ви изпрати пътен билет и от летището ще Ви сложи на мечтана добре платена работа на Запад. Няма такива случаи с българи, освен между близки роднини. Всеки българин е изстрадал имиграцията.
Lolita Nikolova
Госпожо Николова, моят характер е съвсем подходящ за училищна среда, аз неслучайно работих в такава среда цели 35 години. Нещо повече, мнозина смятат, че това ми е призванието. Така че ме обижда Вашето лековато изказване. Вие обаче представа си нямате колко ужасна е ситуацията в днешното типово българско училище, начело на което обикновено стои гербовашка или комунистическа (няма значение от коя партия е) директорка-калинка. Тя в мигновено се чувства длъжна да изгони най-напред точно такива като мен, щото те са заплаха за комфорта, за добруването й. Понеже сте психолог, опитайте да разберете поне това като начало...
Здравейте, знам че водите една дълга, изморителна и неравностойна битка и безразличието наистина е ужасно. Много малко са будните хора които имат смелостта и не по малко важното знаят срещу кого и за какво да протестират. Понеже има и много объркани хора според мен, не всички следят фактите и си правят правилните изводи та камо ли да знаят какво трябва да се промени, така поне мисля аз.
Иначе конкретно за Вас смятам че трябва да си дадете малко почивка. Не да спрете борбата, не, просто да си починете, разходки из природата, на село дори, психическата умора е по-тежка от физическата по-бавно си почива психиката така мисля.
И аз често пъти съм бил преуморен, работил съм различни работи, а знаете в повечето български фирми отношението е нечовешко към работниците, гледат само да печелят на всяка цена, а понеже съм ..., вече тази професия не се цени толкова, не е така престижна като преди. Та в този ред на мисли доста пъти съм бил преуморен и аз за себе си намерих начин в такива случаи излизам на въздух в парка, предимно сам, или дори просто си стоя без компютър или телевизор, те също много натоварват.
Смятам че трябва да си почините, между природата или сред близки, но все пак да останете в БГ. В околните училища не се ли търсят учители Вие имате доста опит безценен? Може както Ви бях писал да откриете дори кабинет за консултации. Та моят съвет е: починете си известно време, според мен дори телевизията и компютрите много натоварват психиката, и после вече с нови сили пак ще имате нови идеи и сили да продължите борбата, ако успеете да се върнете на работа дори да не е в техникума пак ще е добре.
Н.
Ангел Грънчаров Аз не Ви обиждам. Ако прочетете внимателно (както аз пиша внимателно), аз отбелязах Вашата предишна учителска среда. Навсякъде по света в статусните работи има влияния, връзки, интриги и конфликти. Това е човешката природа. Може да намерите друга учителска среда, в която ще можете да се интегрирате. Освен това, политизираното мислене вече е болест у българите у нас. Исках само да споделя, че Вие трябва да търсите нова среда и скоро ще забравите всички неприятности. Това няма да е победа на враговете Ви, а на Вас.
Lolita Nikolova
Lolita Nikolova Може би сте напълно права. Само че има една особеност, която няма как да я забележите чак от Америка. У нас държавните училища директорите ги смятат за нещо като свои феодални владения. Понеже имат голяма власт, а пък учителите, учениците и родителите са се отказали напълно от правата си. Та ако аз призная това статукво и се оттегля от моето училище, това ще значи, че спомагам за запазването му. А аз искам да го разруша. Искам да създам прецедент, да дам пример, достоен за следване. По тази причина нямам моралното право да се оттегля, не мога да си позволя тази низост да насърча бюрократите в тъй глупавата им илюзия, че училищата са тяхна частна собственост. И на учителите, на учениците, на родителите и на гражданите като учител съм длъжен да преподам един урок. Практически урок по демокрация, по гражданско достойнство и по това как да защищаваме правата си.
В кой по-точно чат съм "недостъпен"? Щот истината е че съм съвсем достъпен... :-)
Погледнете само колко учители търсят в средните училища. А вие можете да разширите критерия. https://www.az.government.bg/bg/ejobs/prl_list/
Управление
AZ.GOVERNMENT.BG
http://www.plovdiv.bg/…/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0…/
PLOVDIV.BG
http://ruobg.com/jobs
Lolita Nikolova
Lolita Nikolova Аз мога да преподавам само философия и гражданско образование. Нищо друго. Всъщност и това вече не мога след като с уволненията ми бяха отнети преподавателските права и в тази област...
Ангел Грънчаров Г-н Грънчаров, добре е да мислете така, ако сте материално обезпечен и не Ви трябва работа. Вие сте достатъчно образован, за да знаете, че има йерархия на ценности. На Ваше място бих си мислела как да получавам заплата и да живея здравословно.
Обадих се в Пловдивското бюро по труда. За пазач се изискват напълно здрави хора, а нямат места за портиери. Посъветваха ме да се гледат работите на линка за учители, който приложих в предишна бележка (сам трябва да подавате документи за всяко място). Можете да отидете лично да се срещнете с госпожа Христина Бойчева, ако желаете.
Lolita Nikolova
Благодаря Ви, но е безсмислено да подавам документи за учителски места. Просто е лишено от смисъл. Няма директор, който да дръзне, да посмее да ме вземе на работа. Казах Ви, че фактически са ми отнети правата на учител по философия и гражданско образование. Терорът спрямо мен е безпрецедентен...
Публикуване на коментар