Явор Ганчев: "Жената трябва да знае, че щом мъжът ѝ поиска секс, тя трябва да даде!" е моралният еквивалент на "Детето трябва да знае, че щом му е възложена задача, тя трябва да се изпълни!".
С този морал училищата са публични домове за деца, които проституират със своята любознателност, интереси и интелект заради оценки, както и за благоволението на своите сводници-учители (и родители, да не кажете нещо).
После, когато тези деца станат на 18, се чудим защо 1) нямат реална представа за живота и 2) нямат реална представа за себе си. Ето затова нямат, защото ги третираме като роби - да работят, когато, колкото и каквото им се казва.
Прочетете МНОГОЗНАЧИТЕЛНАТА ДИСКУСИЯ по така повдигнатия проблем.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Напълно съм съгласен с толкова горчивата констатация на Явор Ганчев. Нещата са много сериозни: свободата продължава да бъде безжалостно пъдена от българските училища. Насилието нанася страшни поражения върху душите на младите. Те стават духовни инвалиди за цял живот. Защото травмите, които системата на несвободата нанася върху душите на децата ни, остават за цял живот.
Сгрешената в основите си българска образователна система доведе до кошмарни последици: сред народа ни масово са непознати такива безценни качества като самостоятелно мислене, способност за вземане на разумни решения, поемане на цялата отговорност за собственото си поведение, съзнание за дълг и пр., а отвращението към ученето, мисленето, познанието и възникналата на тази основа необуздана простащина и тъпотия са израз на колосалната личностна, душевна и културна дегенерация на нацията ни.
Какво още трябва да се случи, че масовият българин да се уплаши от това докъде докарахме страната и нацията си?! Деца убиват деца, деца бият и убиват възрастни хора, деца също така тормозят и бият учителите си (а учители да тормозят деца - на това даже не обръщаме вече никакво внимание!), агресията в училищата е направо неудържима: давате ли си сметка докъде ще стигнем ако продължим да си пребиваваме в това убийствено безразличие?!
Самият живот изисква коренна промяна на ситуацията в образованието, а ние се самозалъгваме, че "нищо страшно няма!", "какво толкова е станало?", "не бива да драматизираме!"... - и чакаме да се случи някакво чудо, което щяло всички ни вкупом да спаси!
А кошмарът вече е тук при нас, ала мнозинството даже не забелязва гримасите му...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар