... даже и в условия на терор, упражняван от комунистите (мутри, милиционери, ченгета и пр. червена паплач, настанила се във властта, държаща за гърлото свидното ни отечество!), но за това му се налага да плати страшна цена, именно живота си?
Какво ще кажете, заслужава ли си да се пожертвам - за да дам този пример? Не е ли мой дълг да сторя точно това - и като човек, и като философ, и като гражданин, и като учител най-вече?
Моля, кажете ми, ще се вслушам най-внимателно в съветите ви. Да остана тук, да продължа борбата си с арогантната и разпищолила се всевластна образователна бюрокрация и да погина в тази борба - или да си взема шапката, торбичката и тоягата и да се махна от тази прокълната и обречена на комунизъм страна, та да си спася поне остатъка от живота?
Тази е моята съдбовна дилема, която решавам тия дни, моля, помогнете ми да я реша най-разумно...
ЗАБЕЛЕЖКА: Горното написах във връзка с ето този коментар, написан тази нощ в блога ми (виж коментарите под публикацията със заглавие Продължавам своите активности, които министерската образователна бюрокрация изобщо не може да оцени):
Naiots Venohc каза: Ангел Грънчаров, ако можеш се махай... да се пише и говори днес е все едно от коя точка на земята се прави.
Най-трудно това се постига ако си в гърлото на сатрапа... а то е там където си ти сега!
Инак ще те унищожат така като са сторили със всичките си врагове, които са в близост до мрежите им. Нямат милост... имат систематично преследване и съсипване по всички възможни начини... и то не само на теб, а на всички онези, които са около теб и те подкрепят и те почитат...
Blogger Ангел Грънчаров каза: Naiots Venohc, да, така е, знам че ще ме унищожат. Те почти ме умориха, безжалостни са. Милост от тях не чакам. Моят избор сега е: дали да не се пожертвам съзнателно за да дам пример, че човек може да живее свободно и достойно даже в условия на терор, упражняван от комунистите, но за това му се налага да плати страшна цена, именно живота си?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
27 коментара:
Няма на кого да докажеш и за кого да се пожертваш в тази държава ! Махай се и си оправи живота !
Blaga Krumova
На учениците си искам да докажа тази истина, че си заслужава човек да се пожертва заради свободата и достойнството си. На тях искам да преподам този урок. Заклет учител съм. Те са млади и може пък да ме разберат - и току-виж да ме последват? Дали пък този не е верният път - да заложим да промяната на съзнанията на младите? За това нещо не си ли заслужава моята жертва?
Не. Това може да им бъдв преподадено в училище. Но саможертви, самозапалвания, гладни стачки, самоубийство по всякакъв начун не трогва управляващите. Колалът е в тях и те раздават порциите. Така твърди един философ от ДС, А. Д....
Ако Пловдив тесен за вашта душа е, пробвайте да се установите в друг град, София или друг областен град. Чак след това мислете за чужбина! Камъкът си тежи на мястото, ноно дори у камънитв не стоят вечно на едно и също място.
Въобще нямаш такъв избор за твое съжаление. Извън България няма да можеш да изкараш повече от 2 месеца. Съсредоточи се върху реалноста.
Поредният "философски" експеримент. Личности, които са се жертвали не са питали хората дали да го правят. Последния пример с Босия. Сега се очаква всички да се втурнат с плач да го разубеждават и да си скубят косите. "Ама молим те философе, реформаторе, на кого ни оставяш, ние клетите сме загубени без теб просветителю"...
На последната другарка, дето така патетично се изказва, съм длъжен да вметна, че ний, хората, не сме като роботи, че не се държим по един и същ начин, че Ангел Грънчаров е различна личност в сравнение с Кольо Босия, т.е. може да се очаква, че няма да прави досущ същото като него, нали така? А иначе патетизма Ви ("скубане на коси" и пр. лигавщини) го отдавам на женската Ви душа, тъй обидена и обладана от глупава завист и злоба към моята толкова скромна персона...
На другарят "философ от ДС, А. Д." съм длъжен да кажа, че за никакви "самозапалвания, гладни стачки, самоубийство и пр.", ний не сме луди, таваришч клеветник, да, за такива неща не може да става дума в моя случай, другарю! Мен вий, другарите, ме убивате по съвършено перфиден начин - като ме подлагате на унижения, сфащаш ли сега за какво става дума, таваришч мерзавец?
Ангеле ти нямаш един час работа на позиция от реалната пазарна икономика за целият си живот. Ти дори съм сигурен,че няма да ме разбереш какво ти казвам. Когато работодателя те накара да направиш нещо и ти се откажеш на 30 минута какво правим? Ти дори няма да можеш да почнеш да му философстваш защото не говориш езика. Със същата реалистичност можеш да кажеш -дали да си остана на село или да излетия със совалката до международната космическа станция?
Имах предвид вашия колега Ахмед Доган.
Г-н Грънчаров, вие може и трябва да продължите, но и да прогледнете, че има някаква завера- комунистическа. Те си имам някакви цели, виждате какви прости хора избират-Корнелия, Борисов и други, те са само двама, но добре заплатени и с добри позиции.
Аз тук дойдох в Америка на 42 и работя най-ниската работа, но в агенцията ми казват, че съм най-добрата гледачка. В България бях адвокат и като си заминавах моя приятелка ми каза, че няма да има адвокат като мен вече, но нито някой ме спря, нито някой ми помогна. Аз дойдох тук със заеми, трябваше да ги изплащам и не можах да уча нищо. Ако можех да уча тук кадърния човек напредва и е заплатен. И ПАК ИМА РАБОТИ, КОИТО НЕ МОГА ДА ПИША МОГА ДА ГИ КАЖА САМО ЛИЧНО И ТУК.
Така, че това което чакате е хора със същите като вас проблеми да се заемат с вас. Спънките ви са от най-високо държавно ниво. Не само за вас, а за всички. Само някакви мадами виждате с дълги коси по 14000 лева заплата, а приятелите им от габарита на Делян. Аз на такъв добър ден няма да му кажа. Така, че ако искате (а вие искате, защото то ви е призвание) продължавайте. Великите неща обикновено след като почине човекът се използуват или оценят.
Аз смятам лично да изчакате делото да видите какво ще стане и тогава окончателно да се ориентирате. Дотогава намерете някоя работа временно за доход и така. Хубавите, топли, богати на земя и природа държави, са винаги загубени. Северните народи с тежък живот са благородни и помагат. Бог да ви помогне. Не се отчайвайте. Изход винаги има и решенията идват в последния момент, точно когато човек почти загуби надежда. Вие сте свободен човек, казвате си свободно мнението и това е важно, но има изпитания в живота и то на всеки.
Ами той Решетников в прав текст го заяви: "Да се премахва западната пяна." Искаше да каже да се разчистват интелигентните хора с мнение. Който си натиска парцалите и колаборира с тях ще е "добре".
И тук Марк Твен е казал: "Ние в Америка получихме три безценни подаръка: свобода на словото, свобода на съвестта и благоразумие, предпазващо ни да се ползваме от тях."
Мисля, че хората в България имат нужда от вас, даже съм сигурна, но няма да ви спрат за да ви дадат възможност да отидете на по-добро за вас място. Но каквото и да става не се натоварвайте психически и физически, защото това са изроди - психически болни и много прости хора плюс и криминални престъпници, които ни управляват. Какво искате? Не го ли виждате?
Лично аз ви препоръчвам да си стоите в България, защото и да отидете в чужбина се искат пари и първите няколко години стреса е много висок ако нямате помощ. А за вашата възраст стреса не е желателен. Включете си всички ресурси, работници се търсят, даже сериозни хора като вас са за предпочитане, няма срамна работа, ако не ви възстанови съдът (а той ще ви възстанови) няма да останете гладен в България.
Това е животът, труден и прекрасен с много предизвикателства. Само да сме на крака. Дай Боже! Амин.
Амин! Благодаря Ви за отзива и за добрите думи. Много ми помогнахте с тях. Няма да забравя добрината Ви! Смятам, че сте напълно права.
На Вас много сили желая! Моментът за хората е повратен, да намерят Бога и да разберът, че трябва да го следват, а не те да са богове. Затова сте нужен на хората всеки ден и час за да просветлите душите им. Не е нужно да ходите където и да е, направете в душата си манастир и се молете за хората и те ще ви чуят. Като виждате всичко се случва всеки ден за да ни покаже, че не сме богове и че кой каквото нечисто прави скъпо му се връща. Нали знаете как се погребват мъртвите и как се раждат децата, всичко си отива от там откъдето е взето и на което принадлежи.
Проблема е че много хора имат много неща, които не им принадлежат, те са на тези, които всеки ден ходят по кофите за боклук. Изкуплението е да застанат редом до тях и да пострадат и те. Нещата като виждате Бог принуждава всеки да учи уроците си и всичко ще върне взетото. Лошото е че цената на това са много мъртви хора. А това е вашата задача да помогнете душите на хората да се облагородят за да не умират. Така че мисията ви е много сериозна и Бог ще Ви помогне.
Вашето място е в България, така си мисля. Има дори и емигрирали българи, които са готови да се върнат водени единствено от едно позабравено чувство. Родолюбие, не говоря за позьорският национализъм, говоря за онова съкровено чувство вътре в всеки от нас. Но имам един суров въпрос към вас, извинете ме за което: до каква степен сте сериозен намерението си, давате ли си сметка за реалностите в чужбина и смятате ли че сте в състояние да се справите а нелекия, поне в началото, емигрантски живот. Познавам много по-млади и здрави момчета, които не успяха.
Dimityr Filipov
За чужбина на 100% — Не! А за пожертването, защо трябва да се стига до крайност? Не може да няма друго решение. Мисля, че ви трябва почивка от тази борба, а когато нещата във вашият ум и сърце се успокоят всичко ще си дойде на мястото.
Иванка Тодорова
Г-н Филипов, аз също смятам, че съм полезен в България, ако не смятах така, отдавна да се бях махнал, да бях заминал. (Аз още преди ноември 1989 г. съм мислил и решавал дали да се махна от свидното ни отечество, фактът, че не съм го сторил, не е израз на слабост или на малодушие, напротив, тия, дето останахме, преживяхме такива изпитания и беди, че с тях са несравними трудностите, преживени от заминалите.) А сега, на заника на живота си, се питам: дали вече не съм си изпълнил мисията тук, в България - и дали не е дошъл момента да се възнаградя с малко заслужена почивка и то именно в чужбина. Тук, у нас, е Адът, г-н Филипов, тук у нас е същинска лудница, в този смисъл в чужбина, колкото и да е трудно, е значително по-добре - по моята преценка. Бил съм из различни страни в Западна Европа, но като екскурзиант - и от този момент закопнях поне известно време да поживея и ако може да умра в свободна страна, в която живеят свободни и немалодушни хора. Тази ми е идеята. Този ми е изборът. Дойде момента да взема решение и по този казус. Нищо чудно да реша и да остана. То такъв избор не зависи само от волята ни, има и ред обстоятелства, с които трябва да се съобразя.
Зависи за каква жертва става дума. Ако ще се палите-не. Ако ще продължите борбата и образователната си дейност-да. Да не ви разочаровам, но имах една позната- игуменка на манастир, прозорлива, преди да почине я питахме:"Кога ще се оправи България?" и Тя ни отговори:"Никога, заради комунистите." Така, че съберете воля и търпение и като всички нас живейте, защото самоубийците отиват в ада, а нали вечният си живот не искате да го изкарвате в геената огнена. Баба ми е казвала, че винаги е било така в България. Мой чичо-лесничей е застрелян от бракониери в кръчма в Странджа, която пазел от тях. Така, че разликите не са много-сега и преди.
Надя Кирилова
Никога не съм говорил за самоубийство. Не знам как Ви хрумна това.
Ангел Грънчаров от разни изрази. Ще се отказвам, аз съм на прага, ако го сторя... и т.н.
Надя Кирилова
Надя Кирилова Не сте разбрала, подвела сте се. Истината е проста. Мен в момента зли сили ме убиват бавно, полека, но затова пък още по-мъчително, убиват ме най-вече чрез унижение, не знам дали разбирате, че човек може да бъде убит като го поставиш в най-унизителни условия, човек е чувстващо същество, което може да бъде убито като зли хора почнат да го унижават. И аз в тази ситуация се боря да се спася, да предотвратя убиването ми, боря се за живота си. И в тази връзка ми хрумна дали да не попреча на убийците си като просто се махна от страната. За никакво самоубийство не съм мислил и говорил, аз не съм идиот. Тъй че за мен е обидно допускането, че съм способен да извърша такова идиотско дело и такова престъпление като самоубийство; много ми е мъчно, че сте си помислила такова нещо за мен. Което показва, че и Вие очевидно имате невисоко мнение за моята личност. Както и да е, свикнал съм да ме унижават - и да ме убиват. У нас явно е пълно с хора, които като виждат, че някого го убиват, се фърлят да помагат. Помагат не на жертвата, а на убийците. Такива, за жалост, сме ний, българите. Мерзавци от класа сме. Говоря го по принцип. Моля да не си мислите, че го казвам за Вас. Напротив, Вас много Ви уважавам. И точно затова така обидно ми прозвуча Вашето допускане, че съм бил способен да се самоубия...
Пич, персонала са българи, не знаят корейски, а само български... Дори имат библиотечка с БГ книги, за кого ли, в ресторанта е, част от декора...
Менюто е на английски, написано от специалист, ако немаш ум за 5 страници меню да научиш, посочват с пръст и знаем по-натам какво да готвим...
Това е ресторант, яде се, не се говори, алооо...
Не можеш да превключиш от BG към Корея, виждам, стрес е, има много нови неща, но тези българи се подкрепят...
Определено стреса е по-малко от чистилището ти Ленинoград тогава, вервай ми, обаче уви вече не сме млади...
Без малко поне авантюризъм забрави за чужбина и си гледай котката - по лесно е при вас, но после и негативите, които ядеш толкова време, са по-големи...
Абе всичко е калейдоскоп на света, но различно разместен... Сега да не ставам циничен, но на Запад работиш като роб, а си "свободен" (ако го верваш де)... В комунизма ще те убият, ако кажеш 2 думи против тях, но ако не - дори не работиш една стотна от западняк, а можеш и да получиш прозвището "чантаджия", ха-ха-ха... Цел народ от лèжляци стана около 1988, дето им викаше баба ми, нима не бях един от тях (а и ти)?...
Всяко зло за добро, но неприятния ефект на калейдоскопа е един - и тук, и там, все няма кеф и няма задоволство, все нещо липсва...
Че Запада ако беше рай, а не четеш статистика, та там (USA) самоубийците колко са, ама защо, нали имат храна и кола?...
И като е "богата" страна защо полицията всеки Божи ден убива 3-4 американеца?...
Не можеш да го обясниш и като философ, няма как да стане...
Донякъде Библията го обяснява, но пак донякъде... Един познат вика, Бог я написа, хвърли я на хората и им каза, махайте ми се от главата...
Да си чул българин да произведе нещо като такава мисъл?... Те не стават за нищо... Негативизма им го потвърждава...
А. от Австралия
В Южна Корея бих отишъл. Но в Северна - не, да ме пази Бог от това да попадна в Северна Корея! Благодарая, в Северна Корея не ща, по-добре да умра веднага, но в Северна Корея не ща да има!
Аман от комунизъм, това ми оставаше само от България да попадна в Северна Корея!!!
Не е тихо, много стрес, гадости... Постоянни убийства, скоро баща уби дъщеря си и 4-те й красиви деца тийнейджъри в Западна Абстралия, ама като нямаш новините ни... Това се случва постоянно... Нито е нормално, нито е както ти се иска... Наистина си в илюзия, капитализма има животински нрав, не е глупав, но е близо до животното, затова и постоянните войни, не са спрели, ти искаш тихо...
А. от Австралия
Егати човека си ти обаче! Капитализмът бил "лош", имал "животински нрав", не знам си какво още, хората се били самоубивали от скука, разказваш ми разни страхотии, а ти самият си стоиш там, в "капиталистическия Ад" - и мен по този начин ме караш да остана в тъй прекрасния комунистически (български) "Рай", тъй ли?! Егати човека си ти: капитализмът е "безчовечен" ("животински"), комунизмът от българо-руски тип значи е много "човечен" - тъй ли излиза по твоята перфидно извратена логика? И що стоиш тогава ти самият при "капиталистическите животни" бе, ти некакъв мазохист ли си?! :-) Ти мен за идиот ли ме мислиш бе?!
Да, драги, свободата е "страшно и опасно нещо", знам добре това! На мнозина свободата им се вижда ужасна и не издържат. При комунизма обаче нема свобода, а пък всичко е така "хубаво", нали: ред, нема западни съблазни и излишества като свободен и богат живот и прочие, всички при комунизма са все "човеци" и "човечни", така ли?! :-)
Да плюя на комунистическата ти "човечност", тъй изродена и гнусна, прочее! Ти се подиграваш с мен, не знам дали изобщо си верваш като ми пишеш такива глупости, но признай, че главата ти е доста объркана, нали така, признай го де?!
Или мен ме мислиш за идиот, че мога да ти се вържа на путинските хибридни пропагандни антикапиталистически идиотщини?!
Путин и Лавров и цялата тази комунистическо-кагебистка мафия що тогава праща децата си в "животинския Запад" бе? - я на този въпрос ми отговори поне!
Много е полезно да се владее езикът на държавата, в която се емигрира. Да се скриеш в българската общност като мияч на чинии, мияч на коли, метач... И да не контактуваш с местното население, а после да се завърнеш в родината си, без да си научил и една дума от езика на страната, в която си живял, не е добре. Да не можеш да си поискаш хляб и вода, да не можеш да попиташ за пътя... Да не можеш да отговориш, когато те заговорят, това не е ок.
Nedelin Boyadjiev
Добре де, но на 60 години език нима може да се учи?! Какво да правя, като знам само руски език? По-добре да умра, но да емигрирам в Русия не ща!
И на 60 години може да се научи сносно английски. Но трябва самодисциплина и труд - поне 6 месеца.
Публикуване на коментар