Може ли в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" в тия тъй вдъхновяващи предрождественски дни да се случи... чудо?!

Тази сутрин написах (и изпратих до съответните длъжностни лица) следния документ, свързан със започващия от днес граждански протест за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии срещу реформаторски настроените учители:

До доц. д-р инж. Десислав Балев, Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗД

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

НОВО ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин и опраскан-уволнен учител по философия и гражданско образование

Уважаеми господин Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин омбудсман,

Първо да обясня защо се обръщам към Вас, многоуважаеми доц. д-р инж. Десислав Балев. Установих (разглеждайки документацията за дейността на т.н. "Общесвен съвет", така е изписано там, в сайта на ПГЕЕ, изписано е с изпусната буква "т"!), че нито едно мое обръщение до Вас, г-н Председател, писано през последните години, не Ви е било връчено от г-жа Директора на ПГЕЕ, т.е., е било скрито от Вас, поради което и не е било обсъдено на заседание на Съвета! Мисля, че би следвало за това нарушение г-жа Директора да бъде санкционирана по подобаващия начин. Между другото, разглеждайки протоколите от заседанията на Обществения съвет, установих, многоуважаеми г-н Председател на ОС, че заседанията на Съвета протичат крайно скучно, формално, казионно-бюрократично, бих си позволил да кажа, единствено за да се имитира някаква дейност, единствено за да се отчита някаква дейност, което на мен, като небезразличен към проблемите на българското образование и най-вече към тежката ситуация в това училище, съвсем не ми харесва; препоръчвам Ви да направите нужното с оглед да започнете да си изпълнявате задълженията според предписания от закона начин – и най-вече според тежестта на отговорността, която сте поел, съгласявайки се да оглавите такъв един орган, съществуващ с цел да се осигури граждански контрол върху дейността на въпросния Обществен съвет. Между другото, многоуважаеми г-н Председател, не мога да се сдържа да не констатирам, че фактически най-стриктен надзор на тъй неудържимо буйната дейност на г-жа Директорката на ПГЕЕ в последните години на нейното тъй славно директорстване осъществява не някой друг, а... моя скромна милост (в качеството ми на ангажиран и небезразличен към проблемите на образованието и най-вече на нашето училище, имам предвид ПГЕЕ, гражданин и данъкоплатец), т.е. стигнало се е до положението аз да върша работата, заради която съществува въпросния не изпълняващ задълженията си Обществен съвет! (И както обикновено става у Нашенско, аз мъчително и с всичките рискове от това върша цялата ви работа, а пък Вий, г-не, и ръководените от Вас членове на Съвета, предполагам, получавате... възнагражденията или хонорарите!) Както и да е, това е само един щрих от цялостната картина на тъй абсурдната ситуация в пловдивската ПГЕЕ, която, от опит добре зная, е безкрайно трудно да бъде описана с думи и изречения, а камо ли пък да бъде променена в позитивна посока. В този контекст смятам, че не е зле да се запознаете с написаното в ето този текст: Ражда се организация на небезразличните към проблемите на образованието граждани-доброволци (когато институциите и длъжностните лица не си вършат работата, се налага тази работа да почнем да я вършим ний, гражданите!).

На второ място искам да Ви информирам за създалата се крайно интересна актуална и по тази причина многозначителна ситуация във връзка с казуса, породен около тъй неудържимо буйната дейност на директорката на пловдивската ПГЕЕ (простете за съдържащата се в тия думи горчива ирония!). И тъй, в понеделник, 26 ноември 2018 г., отправих до г-жа Директора на ПГЕЕ, до г-жа Началника на РУО-Пловдив и до г-н омбудсмана на Пловдив документ, озаглавен ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО (вижте, моля: Моето предрождественско предложение до некои властващи фигури, призоваващо към вразумяване, смирение и добродетелност), в който ги известих за създалата се многозначителна ситуация, предизвикана от не по-малко многозначителното поведение на г-жа Директора на ПГЕЕ. И там си позволих да призова г-н омбудсмана и г-жа Началника на РУО-Пловдив да се опитат да помогнат на г-жа Директора на ПГЕЕ – с оглед да осъзнае крещящата нужда от осмисляне на създалата си ситуация посредством един, както си позволих да го определя, душеспасителен диалог. Позволих си там да изтъкна немаловажната по моето разбиране нравствена страна на случващото се, която обаче непростимо бива игнорирана от г-жа Директора на пловдивската ПГЕЕ. За да потвърди верността и правилността на тази моя отколешна тъй горчива констатация г-жа Директорката на ПГЕЕ побърза с иначе възхитителна откровеност да заяви на г-н омбудсмана, че "отново недвусмислено и категорично отхвърля предложението", това е цитат от полученото от г-н омбудсмана писмо (вижте, моля, публикация от вторник, 27 ноември 2018 г. със заглавие Директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" заявила на омбудсмана, че категорично не желае диалог). Какво пък е заявила на г-жа Началника на РУО-Пловдив, също помолена от мен да посредничи в отчаяните ми опити да предизвикаме тъй потребния диалог, аз не зная и няма как да зная – понеже многоуважаемата г-жа Киркова все още не е имала добрината да ме извести за това какво е благоволила да каже на нея тъй твърдата в отстояването на заблудите и илюзиите си г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ (ний тук се считаме длъжни да констатираме единодушно, че неспособността за водене на диалог от лице, заемащо толкова важна публична длъжност, води до цяла една многолика гама от какви ли не пороци на съответния тъй несъвременен управленски подход или стил!).

Понеже и като личност, и като философ, и като учител, и като гражданин съм горещ привърженик на чисто духовната и Христовата по естеството си човешка потребност да помагаме на ближния си (особено когато той тъй очевидно страда от толкова коварните си заблуди!) моя милост, в така създалата се многозначителна ситуация, няма друг начин все пак да се помъчи да помогне за човечно решаване на проблема освен по принуда, подчертавам това, да прибегне до ето този: От понеделник, живот и здраве да е, започвам в студа своя отчаян и самотен предрождественски граждански протест за свобода в образованието. Както забелязвате в цитираната публикация, вече и юридически съм оформил правото си на протест, имам нужното разрешение от г-н Кмета, предвид студеното време съм се снабдил и с палатка и имам пълната готовност да започна днес обявения по-рано свой протест. Излишно е тук, убеден съм, да подчертавам изрично тъй възвишения духовен (нравствен) и най-вече чисто възпитателен ЕФЕКТ (спрямо съзнанието не само на гражданите, но най-вече на младите хора, на нашите ученици, пък и на техните родители), който моето начинание несъмнено ще има, особено предвид това, че ще се провежда именно в толкова светлите, душеспасителни и особено пък очистителни спрямо пораженията на вездесъщото зло предрождественски дни и пости. Моята крехка надежда е някак да успеем, с общите самоотвержени усилия, да пробием някак тъй здравата обвивка на капсулата, в която е блокирало съзнанието на тъй уважаваната от всички нас директорка на пловдивската ПГЕЕ – щото, като човеци и като християни, по моето дълбоко убеждение, е непростимо с безразличие да гледаме как тя по тази именно причина тъй жестоко страда.

Понеже обаче съм безкрайно привързан към свободата (и по тази причина от все сърце ненавиждам всички форми на принуда!) аз проявявам и в този важен момент великодушието (къде е доказано, че трябва непременно да сме тъй бюрократично дребнави и ощетени откъм човечност?!) все пак да дадем възможност на многоуважаемата г-жа Директор да помисли, да се опита със свои сили да осъзнае в какво положение се е озовала. И ето, воден от тази моя тъй либерална убеденост аз се виждам принуден да предложа известна отсрочка във времето на моята, изрично повтарям, съвсем по принуда (от нейна страна!) предприета протестна гражданска инициатива. (Аз лично, като философ, т.е. като мислещ и разбиращ човек добре съзнавам, че инатът, т.е. тъпото безсмислено упорство до нищо добро не води – камо ли пък да дръзнем да се отдадем на толкова злотворната сила на властническото високомерие, което, както и да го погледнем, е крещящ израз на тотална ненавист не само спрямо демокрацията, но най-вече и спрямо самата човечност!). Ето по тази причина предлагам следното, което, надявам се, ще предадете най-добросърдечно на нашата не разбираща какво прави ближна или сестра (ако помислим малко с изненада ще установим, че ний всички, независимо от това кой какъв държавен или властнически пост заема, все пак в крайна сметка сме все човеци, а пък в това ни качество не само сме ближни един на друг, но и можем да се възприемаме и като братя и сестри – та нали сме все Божии чада и деца?!).

Затова нека да допуснем тридневен "времеви буфер" до актуалното започване на моя граждански протест, в което време, както казахме, многоуважаемата госпожа Директор на пловдивската ПГЕЕ да има време да осмисли случващото се; значи моят протест, с оглед на това добродетелно и хуманно съображение (ний сме различни, на някои хора, предполага се, е нужно повечко време да осмислят и да разберат онова, което други хора разбират мигновено и без особени усилия, нали така?), ще започне не днес, понеделник, 3 декември 2018 г., а в четвъртък, 6 декември 2018 г. С оглед подпомагане на нейните мисловни усилия (човешко е да си помагаме, срамота е да гледаме безучастно как ближния ни се мъчи в толкова самотните си мисловни усилия!) аз предлагам в тия 3 дни ако трябва всекидневно да се възобнови дейността на създадения от мен преди повече от 10 години ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в нашето училище, който обаче, предвид изритването (опраскването-уволнението) ми от училището в днешни условия се преформатира в КРЪГЛА МАСА по демократизацията на пловдивската ПГЕЕ, тази институция, с участието на небезразлични към проблемите граждани на Пловдив вече беше учредена с участието на членове на ръководството на ПГЕЕ (в отсъствието на г-жа Директора), тя вече заседава многократно (включително и с участието на самата г-жа Директор!), ала напоследък замря – и то именно поради пълното неразбиране от страна на многоуважаемата г-жа Директор на нейния толкова полезен (тъкмо за нея самата) смисъл. Предлагам като начало в тия пределно открити и откровени заседания на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (или, което е все същото, на КРЪГЛАТА МАСА ПО ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА) да бъде обсъден един особено хубав разяснителен текст, написан от Румен Петров, тази статия, която предлагам да обсъдим, е публикувана преди доста време в сайта КУЛТУРА, тя носи заглавието Отношенията в съвременното българско училище (и подзаглавие "Нагонът към власт, корупцията и кризата на средното образование"), тя, за наше щастие, сякаш е писана тъкмо по повод на нашия толкова заплел се училищен казус, имам предвид епичната история около тъй епохалния конфликт между работещата за неизменността на плачевното статукво директорка на пловдивската ПГЕЕ и учителя по философия с пределно чисти и проявяващи се на дело реформаторски и демократизаторски наклонности, носещ името "Ангел Грънчаров", именно моя скромна милост. Предлагам също така и основния въпрос, който да обсъдим на тия, надявам се, бурни и оздравяващи дискусии в КЛУБА (КРЪГЛАТА МАСА), нека той да е следният:

Кога училището ще започне да възпитава в етиката на отговорността – а не в аморализма на послушанието?

Много е подходящ за нашия казус този въпрос, нали признавате поне това? Е, разбира се, там, в процеса на дискутирането, ще бъде неизбежно да се появят и много други, къде-къде по-добри въпроси, това е неизбежно и е толкова полезно. Разбира се, че в тия дискусии трябва да бъдат допуснати да участват и учениците, които проявят интерес към тематиката и проблемите. Ще се радвам, многоуважаеми г-н Председател на ОС, уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив и уважаеми г-н омбудсман да повлияете този път позитивно на многоуважаемата г-жа Директор на пловдивската ПГЕЕ, с оглед тя не само да организира тия тъй вдъхновяващи предрождественски дискусии в повереното й училище, но и да вземе най-активно участие в тях, което, убеден съм, ще повлияе крайно оздравително върху собственото й съзнание, с оглед постигането или по-скоро раждането, както казахме, на една по-адекватна представа за случващото се в нейното собствено съзнание, живеещо, както всички ние с лекота забелязваме, в някакъв особен илюзорен свят, нямащ допирни точки с истинския. Убеден съм, че тази инициатива добре ще се впише в предрождественската духовно и нравствено очистваща атмосфера, която е така потребна на училищната общност в пловдивската ПГЕЕ, която, както многократно съм имал възможността да заявя, не се намира в длъжното състояние. (Тъкмо ще имаме възможността в тия дискусии да хвърлим обилна светлина върху ИСТИНАТА за това в какво именно състояние се намира училището ни!)

Толкова. Смятам, че в духа на демократичност, който цари в нашето свидно отечество (което някои зли езици си позволяват, с добродетелна обаче цел, да наричат МУТРОЛАНДИЯ – или АБСУРДИСТАН, или БАНДИТОСТАН!) многоуважаемата г-жа Директор на пловдивската ПГЕЕ този път няма да се противи на тъй целебното ми предложение, щото ний не можем да си представим, че тя ще иска да се представи като върла противничка на каквито и да било дебати или дискусии: не може да има демокрация там, където няма дебати и дискусии, тези последните са фундаментално-същностния начин на съществуване на самата демокрация! (Все пак нали не бива да си позволяваме волността да смятаме, че пловдивската ПГЕЕ е някакъв абсурден остров на комунизма и на антидемократичността, в който никой не смее да каже нещо, което не харесва на авторитарната самовластна директорка – щото ако дръзне да го каже, той мигновено ще бъде опраскан-уволнен-изритан от него!)

Не крия крехката си надежда, че този път настоящето ми отворено писмо ще има, тъй да се рече, един напълно ЧУДОТВОРЕН ЕФЕКТ, та нали чудеса се случват именно в този тъй прекрасен период от годината?! Да, аз вярвам, че чудеса все пак са възможни – особено когато в предизвикването на тези чудеса участваме и ний самите де, нали така: без нашето добро желание и без нашата творчески настроена воля нищо добро на този свят никога няма и да възникне – или да се роди, да бъде създадено?! Да, чудеса са възможни, ний всички вярваме в добрите чудеса (стига сами да не сме деградирали до кошмарното отдаване на бесовщината на тъй отровното за душите ни вездесъщо зло!), но какво пречи пък в крайна сметка тия същите душеспасителни, пречистващи душите ни от тиранията на злото дискусии-дебати да бъдат провеждани от четвъртък натам и на улицата, на тротоара (както вече сме го правили!) – стига да се окаже, че вътре в сградата на самото училище те са забранени и нежелани?! (Но тогава пък ще възникнат ред други неудобни въпроси от рода, да речем, на този: Нима може да е училище учреждението, в което е забранено да се мисли и да се разговаря свободно? и други подобни.)

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО И С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

3 декември 2018 г.

Пловдив

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo