Безсилна мъка терзае сърцето ми и ме доубива...

Днес е моят рожден ден. Роден съм на 28 март 1959 година. Днес навършвам точно 60 години. Половината от тях, сиреч точно 30 години, живях, тъй да се рече, в условията на комунизъм (до 1989 г.), а другата половина от живота ми мина в условията на... (ха сега де, в условията на какво мина втората половинка от живота ми?), ами да, мина в условията на илюзорен преход от комунизъм към демокрация, от която, прочее, сега сме по-далеч отколкото когато и да било в тия иначе славни 30 години. Замислен върху тия неща, тази сутрин реших да припомня на читателите на моя блог нещичко от близкото минало. Ето какво.

На 24 март 2017 г., малко пред рождения ми ден, директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ми връчи заповед за повторното ми уволнение (тя умее да подбира датите на връчването на уволнителната заповед: първия път ме уволни пак предпразнично, два дни преди 24 май, но в 2014 г.!). Понеже вече бях печелил съдебно дело (няколко нейни заповеди аз вече бях обжалвал в съда, всичките до една бяха отменени!), аз реших този път да й дам шанс да осъзнае сама глупостта, която е направила - и излязох на безсрочен граждански протест за свобода в образованието; провеждах този протест на тротоара, до централния вход към двора на училището, дни наред излизах там, с маса, чадър и лозунги; ето как започна всичко, вижте как съм го отразил в блога си (всичко интересно, значимо и важно, знаете, отразявам в своя блог):

На 27 март 2017 г. съм написал ето какво: Заповядайте, ето и вашата възможност да подкрепите нашия граждански протест за свобода в образованието. Въпросната петиция е ето тук: Стоп на имитацията на реформи в образованието!. Кратка е, само няколко точки. Тя още си стои там. До този момент е подписана само от... 27 човека! Ето първият знак, който вещае, че този път моята борба е обречена. Народът здраво хърка. А ако гражданите ме бяха подкрепили (учениците и учителите от моето училище, по понятни причини, не посмяха да ме подкрепят, в него вилнее страшен авторитаризъм, пък макар и лицемерно-кадифян!), друго щеше да стане, самозабравилата се комуно-милиционеро-гербовашка директорка щеше да изфърчи като тапа от шампанско, да, ама не...

Във вторник, 28 март 2017 г., съм публикувал ето какво: На рождения си ден ще проведа открит урок и изпит по човешко и гражданско достойнство!. Купих много кутии шоколадови бонбони и черпих за рождения си ден. Учениците ми идваха, стана цяло стълпотворение, което принуди администрацията на училището да вика... милиция, пардон, полиция! (Два акта ми бяха съставени за нарушение на обществения ред, обжалвах ги пред съда, и двата паднаха!) Както и да е. Ето как е минало всичко, има и видео (аз там, на това място, ще протестирам всеки ден в следващите... 77 дена!), разбира се, без успех, моят урок се оказа безуспешен:

Урок по правене на демокрация, проведен днес на открито, до вратата на двора на световно-известното вече школо ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН

Има видео, можете да погледате. Аз нямам сили да пусна видеото. Днес съм отвратен от всичко. Знаете, тотално съм победен: а това, което ме убива всеки ден, е не нещо друго, а вашето безразличие!!! Аз да бях не човек, а говедо, вие също да бяхте говеда, когато джелатите ме хванеха да ме колят, другите говеда се вълнуват, почват да реват, жал им е може би, да, представете си, дори говедата имат чувства и емоции, а ето, мен ме екзекутират всеки ден в продължение на цели две години, пред очите ви ме режат на парчета, по особено мъчителен начин, знаете как е било през "дивото Средновековие", вадели са червата на живия човек на масата, режели са си парчета от черния му дроб, пекли са ги на скара, похапвали са си (и това свинство го е имало!); да, точно така и мен сега ме режат, болките ми са непоносими, аз вия всеки ден, кръвта ми тече пред очите ви, а вие... си люпите семки, гледате, някои дори се радват, някои ръкопляскат, няма стон на възмущение, а има убийствена тишина!!! Ето, тия дни посегнаха и на главата ми вече, гилотинираха ме, отрязаха главата ми, показват ви я, радват се, рипат сатанински казачок джелатите ми, а вие, публиката, гледате, мълчите, от досада се прозявате, а някои даже се възмущават от мен: я го виж тоя па Гранчаров, ще ни занимава той със своите чисто лични проблеми, щом са те уволнили, и то два пъти, и ти явно не си цвете за мирисане, сигур има нещо верно в думите, че си пълен некадърник, майната ти най-сетне; я стига си ревал, я стига си квичал, махни ни се от очите, докога ще ни смущаваш душевния покой бе, нахалнико неден?! Така ми крещят отвреме-навреме, а народът спи, хърка, примлясва блажено насън, сигур сънува как "пичели" джакпота от лотарията с талоните за търкане!

Майната му на този народ, майната й на тази държава, майната му на това общество, майната ви на всички вас, дето сте уж някакви учители (колеги!), дето сте уж некакви ентелегенти, дето сте обаче много хитри и умни! Не, няма да кажа "Проклети да сте!", засега само ви казвам "Майната ви!", това не е псувня, това е... сами се сещайте какво е. Нищо не е това! Нямам думи, аз, дето съм толкова устат, съм на път да онемея не от друго, не от наглостта на моите джелати, а онемявам от възмущение най-вече от това убийствено ваше безразличие - не спрямо моите беди и мъки, а безразличие спрямо самата истина, щото за мен истината е важното, аз самият изобщо не съм важен, то моята вече се е видяла, аз вече главата си съм сложил на дръвника, прежалил съм се, но ето, джелатите погубват самата истина, самото право, гаврят се със самата справедливост, ликвидираха правосъдието, а на вас не ви пука за това! Ето нещото, което не мога да понеса, което ме убива всеки ден!

Преди пет години директорката, подготвяйки опраскването ми, ме наказа дисциплинарно, със заповед "предупреждение за уволнение" - по изцяло измислен, фалшив предлог ("самоотлъчки"). Заведох сам дело, спечелих го на трите инстанции абсолютно сам, без адвокат! Явно тогава все още сме имали съд, имали сме и правосъдие. Спомням си как влизах в дебати със самите съдии, те ме хокаха, заплашваха ме с глоба, че съм бил нарушавал реда, но в края на краищата винаги присъждаха делото в моя полза. А делото беше щекотливо, пак имаше лъжесвидетели, имаше клеветници от другата страна, имаше нагласени предварително компроматчета, да, ама аз спечелих, при това съвсем сам! Не можа да ме опраска директорката по този начин, временно оцелях.

После тя реши да ме изкара... "луд", даде ми своя оригинална "психиатрична диагноза", да, тя е самоучка-психиатърка. Почнах ново съдебно дяло за клевета. Много тежко и трудно дяло. Наех си адвокатка, мастита, опитна, та изсмука от мен луди пари за хонорари. На първа инстанция спечелих аз, имаше много свястна млада съдийка, която проведе всичко перфектно. Директорката беше осъдена по наказателно дяло, което застраши поста й: нима осъден за хулигански прояви човек може да е директор на училище?! Тя си нае тогава още по-мастит и скъп адвокат, няма да му казвам името. Нае си адвокат с много връзки сред съдиите, бивш магистрат. Той с лекота спечели дялото в Окръжен съд, а във Върховния даже успя да проагитира и прокурора да произнесе реч против мен и в защита на директорката!!! Пародия на правосъдие! Яд ме че тогава не взех думата да направя скандал в съда заради вършещото се пред очите ми безобразие! Адвокатката ми ме държеше под контрол, имам чувството, че и тя влезе в някакви сношения с адвоката на другата страна. Загубих дялото и бях опраскан жестоко и от ВКС. (Той постанови, че директорите на училища имали били суверенното право да издяват самоделни психиатрични диагнози на ония учители, които не им харесват по някаква причина!) Осъдиха ме е да платя разноски от 500 лева. Пратих близо четири пъти повече, щото директорката си нае частен съдебен изпълнител, който ме опраска с малко под 2000 лева! Виждате, че имаме вече страхотен напредък в "правосъдието", то вече се мутризира успешно, зер може да бъде друго правосъдието в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ?!

След първото ми опраскване (по параграфа "не става за учител", "пълна липса на качества да бъде учител", сиреч бях провъзгласен за "пълен некадърник"!) аз заведох съдебно дяло, с много усилия си намерих добър адвокат (от Пазарджик, интересно е, че тук, в Пловдив, никой адвокат не се съгласи да води дяло в защита на опонент на влиятелната директорка, чиито съпруг, моля ви се, бил навремето партиен секретар на ДС в Пловдивско!), с него загубихме дялото на първа инстанция (съдийката беше доста гламава), но го спечелихме на втора инстанция, в Окръжен съд, а Върховният съд потвърди присъдата на ОС, сиреч, заповедта за уволнението ми беше отменена, върнах се на работа, след година и два месеца отново бях опраскан по все същия крайно тъп и крайно обиден параграф!

След като народът ме гледа с мътния поглед на говедо цели 77 дена по време на протеста ми, след като народът не ме подкрепи и не направи нищо за да изгони разпищолилата се директорка (в оня момент директорската мафия опраска, уволни от постоянно място и моята съпруга, изгониха и нея от постоянно учителско място, тя има две магистратури, по английски език и по начална педагогика!), аз се принудих да заведа ново съдебно дяло против второ ми опраскване. Водих дялото без адвокат, загубих го на първа инстанция, после Бог им прати адвокат, който води делото ми про боно (вече бях разорен!), спечелихме го на ниво Окръжен съд, на ниво Върховен съд, знаете вече, го загубихме. (Апропо, адвокатът ми откак се появи решението на съда изчезна, не мога да го намеря, не реагира, не вдига телефона, не отговаря на есемеси, аз имам чувството, че е... арестуван, да не е в болница, да не е катастрофирал, той кара мотоциклет, не знам как е възможно това нещо, но не е нормално да се държи така?!)

Та мисълта ми е, че "правосъдието" у нас, сиреч в МУТРОЛАНДИЯ, до такава степен е "прогресирало", че ето, и аз бях опраскан от него, то вече се ползва като мутренска бухалка за удряне по черепите на ония, които не се харесват на властта, които, така да се каже, й мътят водата. Имаме се правосъдие, ама на кукуво лято! Вярно, аз нямах друг начин да се боря (при липсата на съпричастност и солидарност у човеците около мен!) освен чрез съда. Загубих! Сега народът пак ме гледа с мътния поглед на нищо не разбиращо животно или говедо (да ме прощават говедата, щото това изречение не е справедливо спрямо тях, не е справедливо и спрямо говедата, зная добре, че говедата имат емоции, не са безчувствени като вас!).

Не ща никой да ме поздравява днес за рождения ми ден! Аз самият няма да си празнувам рождения ден и юбилея. За мен днес е много тъжен ден. Траурен ден е за мен. Знаете ли защо е така? Милите, те дори и за това не се досещат сами?! Ще ви кажа тогава, пък колкото искате ме мразете!

Целият си живот отдадох на усилна и неблагодарна работа в полето на образованието, просветата, възпитанието, на подпомагане на личностното и духовното израстване на младите! Тежък е труда на учителя, много мои близки хора са ми казвали: човеко, как издържа толкова години бе, как изобщо оцеля?! Не знам как оцелях, сигурно защото имам свой подход, сигурното щото заложих на човечността, оцелях някак в тази месомелачка, каквато е българското училище-мъчилище! Някак оцелях. Запазих се. Направих много. Свръх силите си работих! Имам постижения, неоценени, разбира се, от обществото, да не говорим пък за властващите бюрократи!

Не ми пука за това, че не ме оценяват, важното е, че на мен съвестта ми е чиста. Е, накрая, след толкова много труд, изтощително себераздаване, аз бях за благодарност изритан като мръсно коте от училището, пред очите на учениците ми, на цялото общество! Да, с един учител постъпиха грозно, жестоко, несправедливо, безчовечно, по-добре да ме бяха направо разстреляли мръсните му джелати-комунисти, тогава щеше да е значително по-честно и справедливо! Но не, те почнаха да ме инквизират наживо, да ми вадят вътрешностите от корема, да печат дроба ми, да лапат, да дъвчат... И ето, народът гледа сеира и мълчи! Не ви пука, нали така?!? Вие лично сте си добре, нали?! Мри ти, Грънчаров, майната ти, ще ни смущава той душевния мир, неудачника му с неудачник!?!!

Не ща никой да ме поздравява на рождения ми ден днес. Не ща никой повече да разговаря с мен! Само тия малцина, дето ме подкрепяха (на дело) в тежките, в кошмарните за мен дни, месеци, години, те се броят на пръсти, имат правото да разговарят с мен! Никой друг.

Как са ми помагали на дело ли?! Ами ето как: примерно са ми казвали добра дума, подкрепяли са ме, думата е голямо нещо, силно нещо е думата. Други пък са идвали с мен на моите все пак толкова самотни протести, имало е и такива, пак се броят на пръсти. Някои идваха в съдебната зала да ме подкрепят, било като свидетели, било като публика, за морална подкрепа. Някои ме подкрепиха финансово в тежките ми дни на унижения от принудителната безработица. Знаете, аз много пъти кандидатствах за учителска работа, всичките пъти ме унижиха и не ме взеха никъде, явно са решили другарите да ме уморят с гладна смърт; е, намериха се неколцина добри хора и ме спасиха в най-тежките ми дни. И такива добри хора има у Нашенско, но не са много. Та ето тези хора, дето постъпиха човешки спрямо мен, единствени имат право да разговарят с мен. Всички останали нямат моралното право. Щото в моите очи те не са човеци! Аз мога да разговарям само с човеци...

Спирам дотук. Отвратен съм. Омерзен съм. Гнусно ми е. Повръща ми се. Не, не ми се плаче. Безсилна мъка терзае сърцето ми. И доубива сърцето ми.

Скоро сърцето ми няма да издържи. Като пукна, нека да ликуват, нека да танцуват от радост враговете ми сатанисти!

Боже мили, помогни им, те не знаят що направиха?! И няма даже кой да им го каже що направиха, а те мен не ме слушат! Аз всеки ден им казвам какво направиха, помагам им да разберат, по те са побеснели и не разбират. Боже мили, помогни им Ти, Ти всичко можеш!

Да, такава е тази история. Пред очите ви убиват един учител. И един човек, който пожела да да си остане човек. Който не пожела да капитулира морално. Който не пожела да се откаже от свободата си, извора на човещината.

Е, оказа се, че такъв човек у Нашенско не може да вирее, той е непотребен, той трябва да бъде убит - щото смущава душевния ви мир, нали така?

Е, убихте ме. Не, не джелатите, не мъчителите ми ме убиват, а вие ме убивате...

Ликувайте сега... колкото си искате!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo