Имаме ли нужда от "народни трибуни"?

За да проработи демокрацията трябва да се въведе длъжността "народен трибун" - както е било по времето на републиката в Рим.

Кой е за?

СПРАВКА: Длъжността народен трибун е въведена за да бъдат защитени правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.

Трибуните имат право да налагат „вето“ върху разпорежданията или постановленията на сената и на всички магистрати (освен диктатора и цензора), да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.

Личността на народния трибун е считана за неприкосновена. Народните трибуни са задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямат право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им е ограничена в чертите на града.

Най-висок подем римската демокрация има при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх.

Минали са 4 часа, няма отзиви, няма харесване, няма коментари, нищо няма, има само тишина и мълчене: толкова авангардна ли ми е идеята?! :-)

Аз обаче мисля и стигнах до следния аргумент: повечето хора са затънали в частните, в личните си проблеми и затова нямат нито желание, нито време, нито подготовка за да мислят и особено пък да допринасят с нещо за решаването на общите, на политическите проблеми. И в такъв случай защо да не делегират своите права на подготвени хора, които вместо тях да работят в тази посока? Ще кажете: нали има политици? Да, но политиците се борят за властта в държавата, ето, между тях и народа трябва да има посредник, това са именно трибуните.

И ето, който иска да стане такъв народен трибун апелира към онези хора и се опитва да спечели доверието им. Когато това стане тия хора го упълномощават в писмен вид, че той ги представлява и работи от тяхно име за решаването на обществените проблеми. Аз примерно съм решен да опитам да събера да речем 30-40-50 пълномощни от хора, които ми имат доверие и затова ме упълномощават да работя от тяхно име за решаването на важни обществени въпроси. Примерно за реалното демократизиране на отношенията в училищните общности, за защита на човешки права, за установяване на нов тип отношения между управляващи и управлявани и пр.

Горе-долу се опитах да обясня какво имам предвид. Ще се допитам за идеята си с гражданите на Пловдив чрез моето предаване по ПОтв (На Агората...) и ще опитам аз да стана такъв народен трибун, да речем, на малка част от народа, именно на 30-50 човека първоначално. (После могат да станат и повече.)

И когато отида пред някой самозабравил се властник и го попитам както аз си знам защо се е разпищолил и той като ми се ухили гадно и ми каже "Ти кой си бе, кой стои зад теб?" аз ще му кажа че съм народен трибун и че зад мен стоят упълномощилите ме 50 граждани, аз вече ще говоря не само от свое, но и от тяхно име.

Така ще имам по-голяма обществена тежест, тъй да се рече. А сега си представете, че в МУТРОЛАНДИЯ изведнъж се появят много такива трибуни, които почнат всеки ден да досаждат на управниците с неприятни въпроси. Ще има ли ефект? Ето това измислих днес когато стоях абсолютно сам на мястото, на което бях поканил небезразличните към образованието на децата и внуците си граждани.

Такива работи. Това предлагам. Продължавайте да мълчите. Сигур мислите като мълчите, тъй ли? :-) А тия, дето ме опраскаха да не съм повече учител и тия дни ликуват заради победата си дали в един момент няма да им просветне, че тя е пирова, сиреч вместо да ми извадят очите са ми изписали веждите? :-)

Иначе казано предлагам т.н. "общественици" у нас да почнем да ги наричаме "народни трибуни" като ще им дадем някакви по-широко права да представляват гражданите и да посредничат в отношенията им с властващите. С цел да оживят демокрацията ни...

ДОБАВКА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo