Защо ме принуждават да прибягна до екстремното, до недопустимото по дълбокото ми убеждение, ала отчаяно протестно действие на самозапалване?

Понеже се почувствах жертва на недопустим (този път финансов) произвол (иначе казано: грабеж, при това пладнешки!) от страна на тъй войнствената и отмъстителна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и на частния съдебен изпълнител от Пловдив Росен Раев, който, така да се рече, се захвана да й играе по свирката, се принудих да напиша и да изпратя тази сутрин до институциите и длъжностните лица следната жалба:

До г-н Данаил Кирилов, Министър на правосъдието

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България

До г-н Георги Дичев, Председател на Камарата на частните съдебни изпълнители

До доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на Комисията за защита от дискриминация

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, принудително безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Уважаеми г-н Министър на правосъдието,

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,

Уважаема г-жо омбудсман на България,

Уважаеми г-н Председател на Камарата на частните съдебни изпълнители,

Уважаема г-жо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

На 20. 03. 2019 г. със свое Решение № 49 състав на ВКС ме осъди да платя на пловдивската ПГЕЕ сумата 950 лева разноски по делото (водих повече от две години, в повечето време без адвокат, тежко съдебно дело за да си защитя правата, правото си на труд - и правото си на живот; спечелих делото на ниво Окръжен съд, но го загубих на ниво ВКС!). Ето по-нататък как се развиха нещата, предавам само хронологията около изплащането на задължението ми:

- Още на 26 март 2019 г. със свое отворено писмо аз заявих готовността си да заплатя присъдената от съда сума и помолих г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив и г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив да опитат да повлияят на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ да не праща изпълнителния лист от съда направо на частен съдебен изпълнител, а да влезем в комуникация - за да се разберем за начина, по който да си изплатя присъденото от съда задължение;

- На 4 април 2019 г. директорката на пловдивската ПГЕЕ е отишла в съда и е получила на ръка изпълнителния лист от съда (това аз научих впоследствие), нито съдът, нито тя, не ми изпратиха копие от изпълнителния лист, поради което аз не съм информиран за записаното в него;

- Обезпокоен, че не получавам никакъв сигнал от ПГЕЕ на 9 април 2019 г. аз отидох при омбудсмана на Пловдив и го помолих да влезе във връзка с директорката на ПГЕЕ, да й предаде, че съм готов напълно доброволно да изплатя задължението си; в отговор с имейл от ПГЕЕ получих номера на банковата сметка на училището; същият ден, за да покажа добрата си воля, аз по тази сметка преведох по банков път сумата от 50 лв.;

- Посетих и г-жа Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова и я помолих да се свърже с г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив (която от много години изобщо не желае да разговаря с мен, по тази именно причина и се наложи да водя толкова много съдебни дела срещу нея!) и да я попита какво й е становището по моето предложение да прояви елементарно човешко разбиране (стига това да е допустимо от закона) и евентуално да изплащам задължението си разсрочено, предвид това, че от 5 години на два пъти съм уволняван, бил съм години наред принудително безработен и в повечето време без средства за съществуване и пр.); от проведения телефонен разговор се разбра, че г-жа Анастасова, директорката на ПГЕЕ, щяла да се консултира с юристи и с експертите от финансовия отдел на МОН относно това доколко е възможно да се издължа по предложения от мен начин;

- Няколко дни чаках отговор от г-жа Анастасова, ала такъв не получих; по тази причина, бидейки в пълна неизвестност за нейната позиция, аз реших да почна да събирам от приятели заеми, с оглед да си изплатя наведнъж присъденото от съда мое задължение. Успях да събера остатъка от 900 лева и на 24 април 2019 г. отидох в училището за да внеса парите в касата; директорката на ПГЕЕ-Пловдив обаче не ме допусна в сградата на ПГЕЕ, наложи се да звъня до г-жа Началника на РУО-Пловдив и да я моля да съдейства да ми бъде осигурен достъп до сградата понеже нося парите - за да си изплатя задължението си; накрая директорката изпрати при мен на портиерната зам.-директорката Милева, която ме съпроводи до касата на училището, където внесох остатъка от 900 лева;

- В оня момент, след като си получих разписката за внесената сума, касиерката ми каза, че според изпълнителния лист (който до този момент още не съм виждал!) имало още една сума от 500 лева! Помолих я да ми покаже документа, наистина там пишеше и сума от 500 лева (не фигурираща в Решението на ВКС), помолих касиерката и зам.-директорката Милева да съобщят на директорката Анастасова, че щом поговоря с адвоката си ще внеса и тази сума, идеята ми беше да не стане така, че директорката заради новото, неизвестно за мен до този момент задължение, да ме даде на частен съдебен изпълнител и да ме обремени с нови, непосилни за мен парични задължения; получих обещанието и на касиерката, и на зам.-директорката Милева, че ще информират г-жа директорката за готовността ми да изплатя и остатъка от задължението си;

- На 30 април 2019 г., след като с нови заеми от приятели успях да събера и сумата от 500 лева аз я преведох с банков превод по сметката на училището;

- На следващия ден, на 1 май 2019 г. при мен в дома ми дойде куриер, който ми връчи покана за доброволно изплащане, написана на 25 април 2019 г. и подписана от частен съдебен изпълнител Росен Раев, оказа се, че още на 19 април 2019 г. г-жа директорката на ПГЕЕ е поискала от него и той е завел частно изпълнително дело срещу мен; в тази покана на ЧСИ Раев фигурираше сумата от нови 1277.31 лв., които трябвало да внеса в 14-дневен срок, въпреки че в момента на получаването на поканата аз вече съм се издължил на взискателката напълно, до последната стотинка!

- Веднага след получаването на поканата аз установих, че банковата ми сметка е запорирана и вече е "на червено" (или на минус) с 1270 лева! Почуствах се жестоко обран, от мен бяха отнети дори и пари, които още нямам, аз такова чудо (и такова зло) в живота си не бях виждал, не бях срещал!

Тази е хронологията. Въз основа на изнесените факти смятам, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив постъпи срещу мен крайно безчовечно и некоректно, бих си позволил да кажа дори подло, явно тя съвсем злоумишлено и злонамерено, знаейки прекрасно, че аз се намирам с нея в процес на издължаване (въпреки тежкото ми материално положение: в момента съм принуден да работя като нощен пазач за минималната за страната работна заплата!), тя по недопустимо коварен начин, с намерението още повече да утежни положението ми, ме е дала на частен съдебен изпълнител! Излиза, че тя си позволи да използва частния съдебен изпълнител сякаш той е нещо като бухалка, с оглед аз да бъда довършен не само морално (за мен е унижение, аз съм български учител, да бъда третиран като престъпник, и то при положение, че многократно заявих готовността си и с действия показах, че ще си изплатя задължението напълно доброволно!), но дори и физически - аз в момента съм поставен в положението месеци наред да работя като всичките ми пари от заплата директно ще отиват за да пълнят зейналата в банковата ми сметка огромна дупка, иначе казано, аз за месеци напред оставам без абсолютно никакви средства за съществуване! Това, простете, е крайно безчовечно, напълно нехуманно, питам се: в кой век живеем, нима така е допустимо да се постъпва спрямо човешко същество - да не говорим за това, че аз съм български философ и учител (и български писател), десетки години всеотдайно работил на нивата на българското образование и култура?! Нима заслужавах такова грозно и жестоко, крайно обидно отношение?!

В отчаянието си аз написах в блога си есе и го публикувах под заглавието Пловдив има шанса да надмине по позорната си слава дори Атина, която също уби философ - уби Сократ!, в което обявих, че ако в срок до 20 май 2019 г. не бъдат изпълнени исканията от обръщението на групата на небезразличните граждани (това обръщение го прилагам към настоящата ми жалба), аз ще се принудя да предприема крайно екстремната акция: на моя граждански протест, който провеждам вече седмици под прозорците на сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия", ще се принудя да се залея с бензин и с газова запалка в ръка ще поискам още веднъж тъй безотговорните органи на властта от образователното ведомство не само да изпълнят исканията от обръщението на небезразличните граждани, но и да ми представят ясни доказателства за това, че са ги изпълнили; ако това въпреки всичко не стане, аз тогава ще се видя принуден, в навечерието на 24 май, празника на просветата и духовността, да сторя нещо принципно недопустимо според дълбоките ми убеждения, а именно да натисна газовата запалка и да се самозапаля! До такова екстремно действие ще ме принудят да прибягна изцяло безотговорните, повтарям, ръководители не само на пловдивското, но и на българското образование като цяло! Нека Пловдив да се прочуе по целия свят като втория след Атина град, който е убил свой философ!

Аз, разбира се, пишейки тази жалба, все пак тая крехката надежда, че разумът най-сетне ще вземе надмощие над толкова непристойните за един ръководител на училище чувства за безпощадно отмъщение, под властта на които очевидно се намира г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Надявам се, че и Министерство на правосъдието, и Министерството на образованието и науката, и г-жа омбудсмана, и Камарата на частните съдебни изпълнители ще успеят със своите механизми на въздействие и контрол да повлияят за спирането на това толкова репресивно и несправедливо частно изпълнително дело, та изобщо да не се стига до грозните сцени когато един възрастен човек като мен, с болно сърце, инвалидизиран по тази причина, също така учител и писател, да се види принуден да прибегне до въпросното наистина екстремно и недопустимо по моето дълбоко убеждение, подчертавам това още веднъж, съвсем отчаяно протестно действие на самозапалване.

Моля в спешен порядък да ме известите за предприетите мерки - и за това дали е постигнат дължимият разумен и позитивен, да се надяваме, ефект от тях. Предварително Ви благодаря за разбирането и за проявената човешка съпричастност, в която, разбира се, изобщо не се съмнявам.

11 май 2019 г., Пловдив

С уважение: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo