Поредният ми благотворителен открит урок за самозабравили се властници в пловдивското образование

Чудя се днес какво да правя: дали да ида на площада да протестирам в нетърпимата пловдивска жега или да седна да пиша - и да протестирам един вид с писане? (Мои приятели ме предупредиха, че е опасно за живота ми да стоя под палещите лъчи на тъй безжалостно греещото лятно слънце!) Моят граждански протест за свобода в образованието и против политическите репресии срещу учителите-новатори, които си позволяват самозабравилите се гербовашки властници в сферата на образованието, се провежда периодично вече трета година, а сега непосредствено протестирам вече втори месец. Да, ама оня ден - поради нетърпимия пек на мястото, където протестирам: ако бях останал още 10 минути най-вероятно щях да получа слънчев удар! - преместих протеста си в... прохладното фоайе (там има непрекъснато работещ климатик!) в сградата на РУО-Пловдив, непосредствено пред кабинета на г-жа Началничката Иванка Киркова.

Знаете (има публикувани от мен клипчета), направих там опит пред пусната камера да разговарям с нея, тя не благоволи да ме приеме, междувремено ми нареди да се махна оттам: на нея й се видя много нагло от страна на един гражданин-данъкоплатец като мен да ползва благинките, които наивният и благодушен народец е отредил да бъдат ползвани само от нашите височайши, но иначе тъй трудолюбиви чиновници от МОН! Да, беше ми заповядано да се махна от прохладното фоайе, но ето че у мен че възникна следният въпрос: дали да не пренеса протеста си по време на тия нетърпими летни горещини именно там, в прохладното фоайе пред кабинета на началничката на РУО-Пловдив?! Или поне всеки път когато протестирам да ида там поне за няколко минути с оглед да ползвам тази благинка, именно заплатената с твоите пари хладинка от климатика, драги ми тъй наивни, малодушни и щедри данъкоплатецо?!

Какво ще кажеш ти по този въпрос, драги тъй наивни и щедри данъкоплатецо, дето плащаш с парите си въпросната все пак нахалост пропилявана хладинка в онова тъй прохладно фоайе?! (Защото климатиците, разбира се, работят и в кабинетите на усърдно трудещите се многолюдни чиновници от РУО-Пловдив, а през фоайето тази хладинка си остава комай неизползвана, те само минават когато демонстративно маршируват с папка в ръка от кабинет в кабинет, но тъй приятната хладинка във фоайето почти през цялото време си остава комай неизползвана!). Но ето, на мен, като протестиращ гражданин-данъкоплатец не ми позволяват да протестирам там, във фоайето, дори и малко да поседя там, оказа се (по думите на г-жа Крикова!), "не е желателно" - щото, моля ви се, съм бил пречил?! (Така и не се разбра на кого по-точно преча, ама хайде, да не издребняваме да питаме дори и това?!) В тази връзка, във връзка със създалата се интересна ситуация ми се налага да реагирам някак, ето как реагирах, написах следния инетересен, да се надяваме, документ:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Цветан Цветков, Председател на Сметната палата на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа доц. д-р Ана Джумалиева, Председател на Комисията за защита от дискриминация

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ИНОВАТИВНА ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, репресиран и в крайна сметка жестоко остракиран от образователната система на свидното ни отечество учител-еретик (еретичен учител по философия и гражданско образование), който по тази причина провежда вече трета година свой граждански протест за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии срещу творчески мислещите (нестандартните, нетиповите) учители, иначе казано, срещу учителите-немижитурки

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми г-н Председател на Сметната палата на Република България,

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,

Уважаема г-жо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Уважаема г-го омбудсман на България,

От 20 май 2019 г. досега провеждам своя традиционен вече (периодично провеждан вече трета година: той започна веднага след повторното ми опраскване-уволнение от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", станало на 21 март 2017 г.) граждански протест за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии срещу творчески мислещите, т.е. имащите демократичен манталитет учители, този път, пак по традиция, протестът ми се провежда под прозорците на сградата на РУО-Пловдив, намираща се на площад "Джумая джамия". Понеже на мястото, където обикновено сядам за да провеждам протеста си, е нетърпима горещина (през миналата седмица горещината беше толкова голяма, че човек, като застане там, има чувството, че във всеки момент ще получи слънчев удар!), реших в своето уединение (с нищожни изключения гражданите на Пловдив за момента изобщо не ме подкрепят, иначе казано, не им пука, че с един български учител беше постъпено така грозно и несправедливо от самозабравилите се властници в сферата на пловдивското образование!), та значи реших в един момент да отида в самата сграда на РУО-Пловдив; направих го, признавам си, щото в главата ми (срещу мен, слава Богу, е най-голямата джамия в хилядолетния град Пловдив!) ми се появи мисълта "Щом като... планината не идва при Мохамед, какво пречи на Мохамед сам да отиде при планината!", иначе казано, появи ми се идеята да отида в сградата на РУО-Пловдив!

Речено-сторено, с пусната камера (аз на протеста си пускам и камерата, идеята ми е, ако се случи нещо интересно и необичайно, да го запиша, с оглед след това да го пусна във воденото от мен предаане, предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", излъчвано по Пловдивската обществена телевизия) аз влязох в сградата на РУО-Пловдив и там, на третия етаж, установих, че в просторното фоайе, намиращо се пред кабинета на г-жа Началничката, уютно работи климатик, там беше нещо като прохладен оазис в нетърпимата горещина на нашия южен град! Е, освежих се малко, стоейки на хладинка, съвзех се от горещината, след това опитах да разговарям с г-жа Началничката, ала заради пусната камера (аз й заявих, че съм пуснал камерата с оглед на нашия разговор да може да присъства... целия град, т.е. сторих го, бидейки движен от чисто демократични мотиви!) тя не само не ме прие, не само не пожела да разговаря с мен, но и ми забрани да остана там, в прохладното фоайе, заявявайки ми категорично, че съм бил пречел на работата на усърдно трудещите се, чат-пат минаващи забързано с папки в ръка или под мишница морни, капнали от умора трудолюбиви иначе чиновници и чиновнички. Както и да е (можете да видите записа на нашия импровизиран дебат с г-жа Началничката ето тук: Началничката на пловдивското образование днес показа пренебрежението си към гражданите на Пловдив – и към демокрацията по принцип!), г-жа Началничката не пожела да говори с мен, оказа се, че тя без капка неудобство си позволи да демонстрира неуважението си към гражданите на Пловдив, които наистина, убеден съм в това като водещ на упоменатото предаване, много искат да чуят нейната позиция по ред въпроси, които се натрупаха в последните години на моите комай непрекъснати протести; да, в тия усилни и паметни години на борба със самонадеяната и самозабравила се властваща администрация на пловдивското образование аз комай всеки ден поставях на вниманието на РУО-Пловдив изключително важни, горещи, нетърпящи отлагане и сериозни проблеми, ала в замяна получавах крайно незадоволителни, чисто формални, нищо неказващи и обикновено чисто бюрократично-йезуитско-фарисейски, иначе казано, изпълнени с нескривано презрение "отговори". Но има нещо още по-важно, заради което всъщност пиша тази поредна своя жалба, и то може (за краткост) аналитично да се изрази в ето тези няколко пункта; за яснота ще си позволя да ги формулирам под формата на поредица от необходими въпроси, една част са към г-жа Киркова, а другата са съвсем принципни:

1.) Наистина ли, уважаема г-жо Киркова, изобщо не разбирате смисъла на моя протест под прозорците на сградата на ръководеното от Вас ведомство - или с пасивността си, с липсата си на каквато и да било реакция, държите да демонстрирате пълното си пренебрежениепред моя граждански и демократичен акт (той, прочее, от "акт" стана направо "процес" - щото вече протестирам... трета година?!)?! Нима до този момент все още не сте се замислила поне над неизбежни въпроси от рода премерно на:

– Защо протестира този човек и гражданин там?

– Какво той всъщност иска?

– Какво трябва да направя в такава една ситуация на граждански протест на един жестоко  репресиран и остракиран от системата (от нас, властващите администратори) български учител?

– Как е подобаващо и достойно да се държа в така и така създалата се многозначителна ситуация?

– Какво трябва да направя, та проблемът, заради който този гражданин се е решил на такова отчаяно и крайно действие, все някак и някога да се реши?

– Колко време трябва да чакам, да стоя в твърде неуважителна по същество позиция спрямо протеста на този гражданин и учител, който въпреки всичко, така или иначе, е човешко същество, което не може все пак безкрайно дълго време да стои там, под прозорците на сградата на моето ведомство, той, предполага се, си има и други някакви задължения и отговорности в шибания си живот?!

– Дали пък протестът на гражданина и учителя Грънчаров няма да се реши ако аз го поканя на разговор в моя кабинет, дали ако си поговорим с него няма някак да се разберем в крайна сметка - и тогава, разбира се, ще отпадне главната причина този човек да протестира в студ и пек там, долу, пред и сред народа?!

– Допустимо ли е аз самата, стоейки на трона на своето властническо величие, в израз на някакъв неизвестно откъде взел се в душата ми прилив на необясним "демократизъм" (популизъм?), да реша да сляза в един момент от високия си пиедестал и да отида там, долу, при протестиращия гражданин, сред народа – и да си поговоря с него, може би пък и по този начин проблемът му може да се реши?!

– Или трябва да продължа да се инатя, длъжна съм да продължа да се преструвам, че този човек за мен е нищожен всъщност колкото е нищожна някаква си там буболечка или мравка, да, няма да му обръщам никакво внимание, той в тази ужасна горещина на пловдивското лято изобщо няма да издържи дълго, или ще капне дотам, че сам ще се махне в един прекрасен миг, или пък може да припадне, да получи слънчев удар – и тогава ще ме отърве от своето тъй натрапчиво присъствие, развалящо рахатя и сладостта от пълновластническото ми царуване?!

– Мога ли да излъжа някого като се преструвам, че не забелязвам протеста на учителя, философа и гражданина Грънчаров, дали изобщо някой ми вярва, че аз наистина не го забелязвам - или като се преструвам, че не го забелязвам, аз всъщност всекидневно се излагам в очите и на гражданите, и в очите на този досадник Грънчаров (който, ако беше слушкал като другите учители, още щеше сладко-сладко да си папка, ала понеже не пожела да слушка, ето, навлече си толкова много беди - и също така развали моя тъй сладък комфорт от тъй продължителното ми властване начело на пловдивското образование?!

– Докога трябва да се преструвам, че изобщо не забелязвам протеста на тази досадна и незначителна буболечка или мравка, носеща името "Ангел Грънчаров"?

...

И тъй нататък, още много неизбежни въпроси следва да се появят във вашето, уважаема г-жо Киркова, съзнание, но понеже вярвам във Вашата тъй необозрима интелигентност, Ви оставям да си ги формулирате сама, аз тук само Ви подхвърлих няколко примерни, с оглед да Ви помогна да очертате посоката на размислите си. Приятно по-нататъшно мислене Ви желая!

2.) Дали пък да не предложа на гражданина и учителя по философия г-н Грънчаров (поради извънредния пек и с оглед възрастта и здравословното му състояние!) да се премести да протестира тук, в просторното и тъй прохладно фоайе пред моя кабинет, дали не следва да проявя този хуманитарен жест, с оглед да имитирам известна хипотетична моя "демократичност"?!

3.) Понеже този същият особняк Грънчаров преди време предложи в сградата на РУО-Пловдив да се проведе "Кръгла маса" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в пловдивското образование (с участието на граждани, родители, учители, образователни мениджъри, ученици и пр.), дали пък сега, в края на учебната година, не е подходящият момент да го поканя и да обсъдим времето и начина на провеждане на предложената от него инициатива, какво пречи, примерно, да проведем туй "мероприятие" в така и така охлажданото от климатика наше просторно фоайе тук, пред моя толкова уютен кабинет?!

4.) Допустимо ли е от гледна точка на интереса на гражданите-данъкоплатци просторното фоайе пред моя кабинет да бъде охлаждано цяло лято от климатик, не са ли неоправдани тия разходи, дали данокъплатците биха позволили такъв един разход, какво би казал за него... г-н Председателя на Сметната палата ако на този изверг Грънчаров, примерно, му хрумне да напише поредното си отворено писмо, адресирано този път до ръководителя и на тази институция, която комай е единствената, която извергът Грънчаров досега не се е сетил да сезира в тия толкова активни негови многогодишни борби за промяна, за реална демократизация на отношенията в училищните общности и в сферата на цялото пловдивско, пък и българско образование и училище?!

5.) Ако случайно този изверг Грънчаров отново дойде пред кабинета ми с пусната камера какво да правя, дали правилно постъпих като го изгоних предния път, изобщо има ли право такъв като него, хем протестиращ гражданин, хем водещ на телевизионно предаване и блогър, хем остракиран безжалостно от системата учител по философия и гражданско образование да опитва да разговаря с мен пред пусната камера, дали не се изложих в незнание на законите като заявих, че той няма това право, ами ако се окаже, че има такова право?!

6.) Дали да не поканя най-сетне световноизвестната вече неуморна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" тук, в сградата на РУО-Пловдив, та тя да седне най-накрая на преговори с протестиращия безжалостно опраскан от нея учител Грънчаров, щото сега, както разбирам, той протестира най-вече срещу упражнявания от нея срещу него финансов терор, ведь тъй иновативната директорка на въпросната гимназия успя този път да го опраска и парично, успя да го обере до шушка, успя да го накара сам даже да почне да си говори от мъка - щото успя да му вземе дори и парите, които той още не изработил (!!!), успя да го постави в унизителното положение месеци наред да работи без изобщо да яде, а само да изплаща огромната за неговите възможности сума, обременена и с хонорар за адвокат и за частен съдебен изпълнител, и то стори това при положение, че аз самата, под натиска на Грънчаров, станах посредничка в преговорите между тях по чисто и напълно доброволното издължаване на този пострадал и от българското правосъдие пловдивски учител?!

7.) Дали не следва за стореното от тази тъй иновативна директорка в безпощадната й битка срещу народния враг Грънчаров да не я предложа за най-висок орден, щото тя показа беззаветна вярност на нашата тъй противочовечна и бездушна "образователна" система, един орден "Стара планина" дали няма да й отива добре на най-новото й елегантно костюмче?!

...

И прочее, и тъй нататък, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири, още много подобни въпроси могат да се измислят, аз тук имах за идея само да направя елементарно показно упражнение на г-жа Началничката на пловдивското образование, идеята ми беше да я подтикна да се замисли малко, пък след това, имайки пълно доверие на извънредната й интелигентност, съм убеден, че тя ще си измисли и ще си постави всички останали още по-необходими и направо насъщно, жизнено и съдбовно важни въпроси. Аз съм учител по философия и моята задача е да помагам на ония, които имат някакви затруднения с мисленето, по тази причина, макар и остракиран от "образователната" ни система, макар и обявен официално за враг, за дисидент, за еретик и прочие, аз дори и сега, в най-тежкия момент от живота ми (наистина бях обран жестоко, до шушка, станах длъжник, и то въпреки това, че се издължих изцяло доброволно на тъй войнствено настроената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!), продължавам да си изпълнявам най-съвестно дълга като учител (нищо че същата тази не знаеща на кой свят живее администраторка има добрината да ме обяви официално за "пълен некадърник като учител", да, и тази неописуема идиотщина имах късмета да се стовари връз побелялата ми глава в нашето тъй свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ, в което, явно, в светлината на казаното, вече нема и не може да има никакви невъзможни неща!).

Горното може да ви изглежда незначително – поради маниера, в който този път си позволих да пиша (може пък да ми се отразило на главата стоенето под толкова безжалостното лятно пловдивско слънце!). Затова си позволявам да Ви изпратя за запознаване и размисъл и ето този текст: Съществува пряка аналогия между пораженията на Чернобил и това, което предизвиква нашта "образователна" система, тровеща душите на младите!. (Нека този текст да се смята за органична и неделима част от настоящия документ.) Вярвам, че прочитането и осмислянето на казаното в този текст може да Ви се отрази благодатно в иначе тъй скучното Ви, предполагам, лятно управленско всекидневие...

Приятни размисли над поставените въпроси Ви желая, уважаеми дами и господа властващи! Ще се радвам да ме известите по надлежния ред ако успеете да измислите нещо наистина значимо и добро!

17 юни 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo