Как изобщо живееш като не си си отговорил задоволително на въпроса какво е човекът?!

Преди известно време ви представих кучето (кучката) Брита, моята спътница "по служба", така да се рече, знаете, в последните месеци се принудих да работя като нощен пазач (за да оцелея някак) (Виж: Нима кучето е по-интелигентно и по-разбиращо същество - в сравнение с властващия образователен бюрократ?). От няколко дни Брита е болна, а вчера беше толкова зле (по време на мое дежурство), че се уплаших да не умре; но колегата, който се грижи от повече време за нея, твърди, че тя се държи така не защото е болна, а заради горещините. Дали е болна Брита ще се разбере днес, когато ще бъде все пак заведена на ветеринар (едва за днес успяхме да уредим медицинска помощ за служебното, така да се рече, куче). Вчера твърде много се разстроих заради Брита, тя лежи по цял ден в колибата си, изобщо не е весела (както обикновено), а през цялото време гледа изключително тъжно. Всички колеги-пазачи са разстроени заради Брита, тя иначе е много зло куче, което обаче към нас е привързано и дори ни позволява да я галим по главата.

А от няколко дни тя се държи особено, примерно не ни позволява да я връзваме, бяга преди връзване, докато преди това идваше сама да бъде вързана - като сутрин я повиквах: разбира от думи това куче (повече от някои човеци даже!)! Но напоследък е много зле, държи се особено, епатична е, не е динамична и пр. Уплаших се вчера да не умре, още не съм сигурен дали е издържала тази нощ. И ето, тази сутрин, щом се събудих, се сетих за Брита. И се разстроих. А като се сетих за нея, се сетих след това за... Влади, Бог да го прости! Ще ви разкажа и за него. От няколко дни съм много разстроен, мой първи братовчед онази вечер ми звънна по телефона и ми каза ужасната вест: Влади се обеси, Влади не е жив вече, погребението било наскоро! Като се сетих за Влади, съвсем се разстроих и ми се наложи да стана (съвсем рано, по моя си обичай в пет часа, нищо че вчера цял ден съм бил на работа, а довечера отново съм нощна смяна; можех да поспя поне час повече, не, край, разстроих се много, а по себе си зная, че ако не започна пиша няма как да се освободя от чувствата и най-вече от мислите си; и ето, ще напиша нещичко, няма как, налага се.

Влади е младо момче, на 20 и няколко години, не зная точно на колко години е, но едва ли е на повече от 25 (и сега ще си остане завинаги на толкова). Изключително добро и възпитано момче от добро семейство, моята покойна майка и покойната ми леля, Бог да ги прости, и неговата баба са далечни роднини и много се уважаваха, бяха близки приятелки, майка ми и баба му например заедно ходеха на санаториум в Нареченските бани в последните години (аз съм ги карал с колата), а пък Влади, когато идваше у нас по поръчка на майка ми (примерно да нацепи дърва, тя го викаше и му плащаше за работата, даваше му някой лев, Влади беше студент в София), майка го прегръщаше и го целуваше, тя го знаеше от малък и го обичаше много, а и той обичаше баба си Йорданка, моята майка. Аз обаче не го познавах отблизо и почти не съм говорил с него, водех го под сайванта където са дървата, показвах му къде трябва да нареди нацепените дърва, оставях го да работи, почти не сме приказвали понеже не се познавахме (а сега се коря защо не проявих известна откритост и настойчивост - и да бях общувал повече с него!).

Влади беше красив младеж, от тия, които ходят редовно на фитнес (фитнесманиаците), много скромен иначе, работлив, добър. И ето, сега получих потресаващата вест, че се е самоубил! От няколко дни неговият образ отвреме-навреме се появява в съзнанието ми и дори, представяте ли си, се коря за следното: ами ако бях направил нещичко да поговоря повече с него (срещал съм го пет-шест пъти в живота си, той е идвал у нас и с баща си да ни вършат някаква работа, предимно да нарежат и нацепят дърва за зимата) дали пък не е могло по някакъв начин да съм му повлиял, та той да не беше стигнал до това кошмарно решение да се самоубие, да се обеси?! И ето, почувствах се виновен за това, че не предприех тогава нищо за да поведа и най-обикновен разговор с него - говорили сме само по работата, която той вършеше. Спомням си една есен той няколко часа цепи дърва под сайванта и след това ги реди, а аз в същото време боядисвах с латекс стените на едно помещение. И тогава не намерих време да поговоря с това момче. Каото свършеше работа си, той отиваше при болната ми стара майка на горния етаж, а тя го прегръщаше и целуваше дори, говореше му сякаш е нейно (а не на приятелката й) внуче, бяха много близки, Влади също обичайше майка ми, личеше си, че я чувства като твърде близка; моята забележителна майка имаше подход към всякакви хора и успяваше да намери път към сърцата им! (А след това се "пазаряха" колко да му плати, майка му даваше колкото каже момчето, а то, забележително е, й искаше доста ниска цена за тежката работа, която вършеше, пък тя му даваше някой лев отгоре, такъв беше "пазарлъкът" им!)

И ето, сега душата на Влади, предполагам, е вече в общение с душата на покойната ми майка; мислейки тази сутрин обаче за тия неща стигнах и до следната мисъл: а дали душите на Влади и на майка ми ще могат да общуват (да се "срещнат") след като Влади е направил толкова голям грах, именно да посегне на живота, който Бог му е дал? Това, че майка ми (тя, горката, много страда в живота си, но беше изключително твърда до последно и не се уплаши от изпитанията, бореше се с проблемите до последния си дъх, нейният дух беше изключително силен!) на току-що изтъкнатото основание съм сигурен, че е в рая, но къде ли е сега душата на горкия Влади?! И защо ли това светло момче е стигнало до такова едно кошмарно решение?! Ето, мислих за тия неща тази заран в леглото и в един момент разбрах, че заради мислите си вече съвсем не мога да заспя; станах и започнах да пиша този текст.

Попитах братовчеда каква ли може да е причината (ние така сме устроени, че не мирясваме докато не намерим приемливо обяснение за всичко!), а той ми отвърна само с една дума: наркотици! Да, доста приемливо звучи, но до наркотици изглежда не се стига ей-така, за нищо, вероятно има доста други причини. А пък преди години, когато Влади е бил малко дете, пред очите му загиват (в автомобилна катастрофа) майка му, баба му, дядо му и негова сестричка или братче, не знам, но той е преживял съвсем малък такава една трагедия, всичките в колата загиват, само той единствен е останал жив (бил е, повтарям, много малък, но това жестоко преживяване сигурно се е отпечатало в душата му)! Дали пък травмата от преживяното тогава не е причината сега той да се самоубие, знае ли човек?! Бог да дава сили на баща му да преживее сега трагедията със загубата на отрасналия си син, моля Те, помогни му, дай му сили, мили Боже!

Страшни неща стават в живота ни - и случилото се би следвало да ни предразположи към по-задълбочен размисъл. Знаете, аз като учител почти всекидневно мисля по една най-главна тема: за възпитанието на младите, за духовното им укрепване, за укрепването на духа им, за това как ние, възрастните, можем да им помогнем, щото днешните млади имат огромни отговорности пред живота, а изглежда не са подготвени за тях (виж поне публикацията ми от тази сутрин под заглавие Такъв ли е матрьялът, излизащ от училищата?). За нравственото укрепване на младите мисля комай всеки ден. Не бива да сме безсърдечни и да оставяме младите да се блъскат сами, необходимо е да се установи пълноценен диалог между млади и стари, предполагам младите имат голяма нужда от това (въпреки че едва ли я съзнават и признават, а пък и ние не умеем да разговаряме истински с тях, поради което в душите им, предполагам, има голяма празнина!). А като не разговаряме, младите се отчуждават от нас и почват да пълнят душите си Бог знае с какво; едва ли обаче успяват да запълнят празнината в душите си с кой знае колко истински или стойностни неща.

Заради което носим вина и ние, възрастните. Родителите често не успяваме да разговаряме истински със собствените си пораснали деца (да не говорим за това доколко успяваме да говорим истински с внуците си!), а би трябвало да говорим с тях по-сериозно, не пропускайки най-важните за живота на нас, човеците, въпроси. Как пък на младите влияе училището, дали успява с нещо да им повлияе училището в нравствено отношение, по отношение на формирането на тяхната човечност, е тема, по която съвсем не ми се говори в момента: разбира се, че училището им влияе по-скоро негативно, в училище по истински важните въпроси или изобщо не се говори, или се говори пределно фалшиво и книжно, неистински (представете си как се говори за тези въпроси в часовете по литература, където единственото, което вълнува ученици и учители, са проклетите оценки, нищо друго не ги вълнува обикновено в тия часове!). И ето, така в душите на младите се вкоренява един страшен духовен вакуум, една празнина, с която е трудно, а понякога е и невъзможно да се живее.

Проблемът за самоубийството пък е основен човешки, а оттук и философски проблем, да си спомним теорията на Албер Камю по въпроса: той определя като основен (за човека и философията) именно въпроса за това дали си струва да живееш. Преди всичко друго стои именно този съдбовен въпрос. Без решаването на който всичко отива по дяволите. Умеят ли съвременните млади хора задоволително да си отговорят на този най-пръв екзистенциален въпрос за смисъла на живота? Умеят ли да го сторят без нашата, на възрастните, помощ и подкрепа? И без помощта на вярата, на религията умеят ли да си отговорят на този въпрос?

Едва ли умеят сами да си отговорят на този гибелен, дори кошмарно труден въпрос. А как ли живеят младите без да са си отговорили задоволително на въпроса за това за какво си струва да живееш?! Неизвестно как живеят без този тъй потребен им отговор, нали така? Но на нас слабо ни пука за тия неща, нали и това е така?! Ний мислим за съвсем други неща, а от тия проклети най-трудни въпроси бягаме и се крием, нали общо взето такава е нашата обичайна позиция? Е, сега виждате ли кой носи в крайна сметка вината за това, че такива по-чувствителни млади хора като Влади (Бог да го прости, Бог да помогне на клетата му душа, само добрият Бог може да стори това сега, след като е станало невъзвратимото, никой друг!) не издържат на обхваналото душата им усещане за безсмислие и посягат на живота си. А повечето млади явно живеят като в някакво състояние на безпаметност (безсъзнателност), така, както живеят... животните, макар за човека такъв точно живот едва ли може да се нарече живот.

Затова много млади напоследък правят кошмарни неща, самоубийството сред тях сякаш е най-"извинителното", да ме прости Бог за тази дума, ала не се сетих за по-подходяща! (Имах предвид това, че се случват още по-трагични и по-страшни неща: примерно нали сте чували от новините: млад баща убил съпругата си, след това убил, примерно, дъщеричката си, а накрая пръснал с изстрел от пистолета и своя череп - или си отрязал сам гърлото с кухненския нож!) Бездуховността, безчувствеността, безчовечността, тези всичките неща, които са израз на ширещия се около нас материализъм-нихилизъм-аморализъм, т.е. на безбожието (Без Бог, опора и извор на всичко духовно, няма и не може да има нито човечност, нито дух, нищо няма без Бог, Бог неслучайно се мисли като Творец и Крепител на всичко съществуващо!), са симптомите на страшната екзистенциална катастрофа, в която "съществуваме" - съществуваме подобно на някакви зомбита, но не на пълноценно живеещи човеци!

Е, вярно, самозаблуждаваме се, че "всичко ни е наред", нали така: уф пък ти, Грънчаров, с твоето черногледство как успяваш да намираш такива отвратителни теми, та ядосваш човечеството?! Не требе да се мисли "за всичките тия неща", нали така си мислите обикновено?! А за какво требе да се мисли най-вече бе, таваришчи и другари? За нищо не требе да се мисли, тъй ли?! Като говедата ще живеем веке, тъй ли?! Бравос, бравос, вие сте такива тарикати, че нищо чудно да успеете и самия живот да прецакате, нали така излиза?! А самите себе си умеете ли да прецакате?! Умеем, как да не умеем, Грънчаров: и майната ти на тебе, че ровиш в такива гадости?!

Това ли си помислихте - или не си го помислихте?! (Често се обръщам към дежурните анонимни идиоти, които напоследък единствени коментират в блога ми, щот благоразумните добродетелни хора млъкнаха и благочинно мълчат в отговор на моите "тъй смущаващи" писания, те вероятно вече не ги и четат, щото са се почувствали, моля ви се, дискомортно, нали така сте се почувствали вие, дето така упорито мълчите?! Абе ти Грънчаров, като си просто един "доказано некадърен учител по философия", как ний, благоразумните, ще ти обръщаме внимание на теб и на твоите глупави писания, ний мислим за "глобалните проблеми на съвременността и на човечеството", нас твоите тъпи философщини хептен и изобщо не ни интересуват!

Но да оставим мъртвите (духовно) да погребват своите мъртви, своите мъртъвци. Разбират ли младите що е животът? - и за какво си заслужава да живее човекът? Отговарят ли си те задоволително на този най-пръв въпрос на искащите да живеят пълноценно човеци? Аз десетки години в моите занятия по философия в училище (а преди това в университета) съм поставял безброй пъти тези въпроси и с хиляди ученици и студенти съм обсъждал точно тия въпроси, дето няма да ги намерите в учебниците по философия, а ако ги намерите там, ще са казани така, че младите да изпитат същинска погнуса или отвращение, не нещо друго. В моите часове са се водили разгорещени дискусии тъкмо по тия жизненоважни въпроси, дето ги няма в учебниците, дето и учебниците ги отбягват, дето и вие, родителите, отбягвате да ги поставяте и обсъждате с децата и с внуците си.

Е, правил съм всекидневно всичко това и то много години наред - докато казионната "образователно-възпитателна", моля ви се, система на безчовечността и на несвободата видя в мое лице "престъпник" и безжалостни, безсърдечни властващи цербери (кучета!) на системата не ме опраскаха и изритаха като мръсно коте от училището! Сега в училището ни, предполагам, е пълна идлия, никой вече не поставя тия кошмарно трудни, ала истински важни въпроси, там се спазва стриктно бездушната програма, нали така, таваришчи и другарки?! Идилията без мен в училище е пълна, нали така?! Грънчаров, ти не ни требеш, щот мътиш главите на младите да мислят, ти си чудовище и изрод, а не човек и учител, ний затова те изпитахме и по тази причина изобщо не те щем! Я го виж ти, ще ни очовечава той системата, ще маха тъй драгия на душите ни социализъм от нея, ще я демократизира, моля ви се, ще се прави на някакъв си там духовен наставник и дори водач, айсиктир, не те щем, ти си наш враг и ние сме безпощадни спрямо теб! Ние си искаме стабилността и спокойствието, ето, пак ке ни увеличат зарплатите, г-н Премиеро, златни му усти, обеща и това, да ни е жив и здрав и да царува вечно! А пък идиоти кат теб, Грънчаров, ний нема да допуснем веке в училищата! Махай се, о, Сатана, не ти щем философията! Ние ще живееме единствено правилно научно, а не философски, понял нас?!

Леле, докъде стигнах, а, тръгнах от болната кучка Брита, минах през кошмарната вест за самоубиството на един прекрасен младеж, именно Влади, после видяхте сами къде ме отвя... мисленето, то туй нещо, мисленето де, вероятно затова ви е тъй неприятно, нали така?! А пък философията най-вече ви е съвсем неприятна, нали така?! Прочее, в моето учебно помагало, наречено ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (с подзаглавие "Етика на достойнството") има куп пренеприятни въпроси, които с моите ученици сме обсъждали най-задълбочено и вдъхновено. А в книгата ми със заглавие ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие "Изкуството на свободата"), драги родители, има цяла една философия на живота, която може да спаси вашите деца и внуци, може да им даде тъй потребната им храна за душата, да, защото младите не хранят душите си с подходяща духовна храна, а хранят душите си общо взето с боклуци. И книгата ми със заглавие ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА също е писана първоначално с намерението да е настолна книга за живеенето на младите хора, нейното подзаглавие пък е "Въведение в практическата философия", и тя може много да спомогне за укрепването на духа на младите хора.

Боже мили, защо не се сетих когато горкият Влади идваше у нас да цепи дърва да му подаря една моя книга поне?! Могло е пък, знае ли човек, той да е имал наклонности към философията, имаше изключително умен поглед това момче, а аз не се сетих ако не да разговарям с него (то за такива разговори се иска подходяща обстановка, настроение и време: на нас все времето не ни стига, най не ни стига времето обаче за най-важните, за съдбовно важните неща, това поне забелязали сте го?!), то поне да му подаря някоя моя книга можех, ето това че не направих не мога сега да си простя! Защото преди време един мой ученик, отдавна завършил моето училище (пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") ме срещна на улицата и ми заяви следното (цитирам почти точно думите му):

- Господине, Вашата книга ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО ми я подарихте когато завърших ТЕТ-а. Като директорът ми я връчи на тържеството по завършването (когато раздаваше дипломите покойният вече директор инж. Венелин Паунов даваше на отличниците по една моя книга, по мое предложение той беше възприел такава една инициатива, бел моя, А.Г.) аз доста са зачудих, но след време един ден се зачетох в нея, представяте ли си, някак си тази книга много ми пасна на душата! И след това често в най-тежки моменти съм отварял и съм чел книгата Ви. Мога да кажа, че тази Ваша книга направо ме спаси, помогна ми да видя живота в нова светлина! Ето, сега се радвам, че мога да Ви изкажа благодарността си за което!

Това ми каза този изключително надарен млад човек, който е наполовина руснак, майка му е рускиня, той по едно време беше тръгнал по лош път, беше се увлякъл по алкохола, но сега чета за него, че вече е семеен и знам добре, че е изключително стойностна личност, дай Боже да е така! (Ако прочете той самият ето този текст, може да потвърди, че горе-долу точно тези думи ми каза преди време.) Както и да е, нека завистливите анонимници в блога ми да повилнеят отново, знам добре какво ще кажат, ще кажат: абе Грънчаров, как не те е срам да си правиш такава грозна реклама на книгите, безсрамнико! Нека да кажат каквото си искат анонимните мерзавци. А аз сега много съжалявам, че не подарих на покойния Влади една своя книга, ето за какво съжалявам тази сутрин, ето до каква мисъл стигнах: ами представяте ли си, че ако се бях сетил да му подаря една своя книга, Влади сега можеше да е още жив?!

Да, можеше Влади да е още жив. Можеше ако негов приятел беше намерил време да поговори с него примерно час преди момчето да вземе някакво въже и да тръгне да се беси. Да, една дума понякога е нужна за да бъде спасен човекът, представяте ли си колко малко е нужно за да спасиш един човек?! Да, една дума само понякога е нужна да спасиш един човек, а какво да говорим за цяла книга! Толкова малко е нужно, представяте ли си?! Да, ама не, никой не се е намерил около него да поговори малко с това прекрасно, жизнено, жизнелюбиво и светло момче с бляскав поглед, в очите на което сякаш гореше някакъв тих огън. Който в един момент обаче е почнал да гасне, представяте ли си?! И е станал този огън толкова слаб, че е бил угасен по някакъв лек  повей на вятъра. Да, човекът е нещо много крехко и дори чупливо, това поне можете ли да си го представите?! Най-крехкото и най-чупливо нещо е човекът, запомнете поне това от мен. И доста слабо нещо е човекът, нещо много фино нещо е човекът. Сякаш на косъм се крепи животът у нас, толкова слабо, толкова деликатно нещо е човекът. Не намирам думи вече, трудно е да се опише какво е човекът. Ето и този въпрос трябва да бъде поставян най-настойчиво, да, не трябва да отбягваме въпроса Какво е човекът?! Как изобщо ще живееш като човек като не си си отговорил задоволително на въпроса що е да си човек?

Грънчаров, хайде стига де, призля ни да четем, проклети душманино, обзет от толкова тъпа логорея?! Ний хем не те четем, хем се ядосваме, че толкова дълги текстове пишеш, призлява ни само като ги видим колко са дълги, как да намерим сили да изчетем тъпотиите ти бе, изеднико народен Грънчаров?! Немаме сили да четем, дваж повече немаме сили да мислим! Хайде махай се, че ти направо не заслужаваш повече да живееш, душевадецо проклет!

Спирам, добре де, няма да ви мъча повече. Както и да е. Аз за тия боклуци, дето дращят в блога ми не пиша. Аз пиша за вас, дето мълчите. Вас искам да предразположа към разговор, вие сте интересните за мен. Ето, горкият Влади преди време не успях да предизвикам на разговор, за жалост, за което се чувствам така виновен сега. Но е вече късно. Бог да го прости! А вие бъдете здрави, нека да е хубав денят за вас!

Прочее, ще завърша оптимистично, доколкото е възможно това в един такъв текст, разказващ за толкова трагичен и страшен случай. Всичките ми близки приятели (аз общувам всекидневно с неколцина такива) знаят вече за историята около Влади. Аз от дни мисля много и тази история ми повлия за появата на мисълта дали не трябва да се откажа от всичко. Знаете пък, че тази моя мисъл повлия така негативно на най-близкия ми приятел в момента, колегата-блогър Ники Димов, който по тази причина реши да... унищожи блога си! (Е, създаде си нов, ето тук е новият му блог!) По повод на всичките тия неща снощи си поговорихме много добре с Ники, първо на една пейка в парка, а след това по пътя до моя дом, Ники ме изпрати до вкъщи - и през цялото време си философствахме сладко-сладко! (На това нещо се крепи приятелството ни, момчето обича да философства, да разговаря с мен, на мен също ми е изключително приятно да разговарям с този мислещ млад човек, който в момента ми е сякаш единственият ученик, ако не броим... кучето Брита, с нея нощем също доста си разговаряме, тя ме слуша изключително внимателно, така, че имам чувството, че разбира думите ми повече от човек! Във всеки случай аз вече писах, че с Берта се разбирам прекрасно, много по-добре в сравнение с... властващите в пловдивското образование, с които съвсем не мога да се разбера!)

Та мисълта ми е, че с Ники (с когото много и спорим по време на безкрайните ни разговори!), че нашият случай с Ники е показателен, че е напълно възможно млад човек като Ники и възрастен човек като моя скромна милост не само да разговарят по всякакви, и то предимно по най-важните въпроси, но е възможно и дори да си сътрудничат в някакви общи значими практически дела, примерно Ники сега ще кандидатства в изборите за общински съветник от гражданската квота, аз се отказах да участвам в негова полза, за да не се разпиляват гласовете, с Ники също така имаме планове за много други общи начинания, примерно да възстановим философското списание ИДЕИ и също така списанието HUMANUS, списанието за съвременно образование, Ники ме подтиква да изляза от апатията и от бездействието си (обземащо ме на моменти след жестоките несправедливости и униженията, които ми се стовариха върху главата през последните години!), да се надяваме, че и аз много му помагам; момчето така се увлича в разговорите ни, че вечер окъсняваме да се приберем по домовете си и не можем да се наспим, толкова са ни приятни нашите разговори всяка вечер!

Та ето, двамата с Ники ви даваме пример, че е напълно възможно личности от толкова различни поколения да разговарят истински и дори да работят заедно по общи каузи.

Да, спирам дотук, изморих се да пиша вече. До нови срещи! Чао засега!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo