С потрес установих, че няма гавра, на която да не са способни тъй иновативните пловдивски управнички в образователната сфера!

Тази сутрин ми се наложи да напиша и да изпратя следното отворено писмо, явяващо се същевременно и жалба (за нов безпрецедентен административен произвол!), и запитване:

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-н АНАТОЛИЙ АНАТОЛИЕВИЧ МАКАРОВ,

Извънреден и Пълномощен посланик на Руската Федерация в Република България

До доц. д-р Ана Джумалиева, Председател на КЗД

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО - Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ЖАЛБА-ПИТАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен, остракиран от образователната система учител по философия и гражданско образование

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми господин Посланик на Руската Федерация в Република България,

Уважаема госпожо Председател,

Уважаема госпожо Началник,

Изглежда вече в пловдивското образование няма невъзможни неща, констатирам, че явно в него вече всичко може да се случи. Произволът е на ниво - и е неукротим и грандиозен, тъй да се рече. Ето какво научих с потрес тия дни.

Разговаряйки с г-жа инспекторката по философия Антоанета Кръстанова (отидох за кой ли път да й разкажа за главоболията си около търсенето на работа: кандидатствам за всяко обявено работно място за учител по философия, никъде не обръщат никакво внимание на кандидатурата ми!), в един момент, за да оправдае своеволията на подведомствените си директори на училища, тя изтърси следната зашеметяваща мисъл: в документа за легализация на Вашата диплома, г-н Грънчаров, пише само "философия", но не и "учител по философия", ето по тази причина е доста съмнително дали изобщо имате право да претендирате с "такава диплома" за учителско място по философия! Признавам си, бях потресен от тази феноменална и грандиозна мисъл, с която г-жа инспекторката се опита да оправдае произвола на подведомствените си директори на училища!

Аз съм завършил в 1983 г. Философския факултет на Санкт-Петербургския държавен университет. През всичките тия години (с изключение на последните няколко, в които бях подложен на невиждани политически мотивирани по естеството си репресии и ексцесии от г-жа Кръстанова и от подведомствената й крайно войнствена директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова) съм работил като преподавател по философия, било на университетско ниво (7 години бях асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски"), било на гимназиално ниво. Никога до този момент някой не дръзна да оспори валидността на документа, удостоверяващ образованието ми, но ето че в последните паметни години на управление на мутро-милиционеро-комунисто-гербовашкия режим ме сполетя и това невиждано щастие! Дипломата ми не струвала, не ставала и прочие, тази идиотщина я чувам за втори път, сега от устата на самата началничка на пловдивските учители по философия. Първият път я чух от устата на тъй героичната, на тъй беззаветно смелата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която има дързостта да ми заяви, че моята диплома била "невалидна" понеже била "комунистическа", понеже съм бил получил образованието си в комунистически СССР, по тази причина, видите ли, дипломата ми не струвала - и не ми била давала правото да преподавам философия в днешните тъй авангардни "демократични", с извинение, времена! Та ето че и г-жа инспекторката увенча достойно тия невиждани,  направо безпрецедентни идиотщини, спрямо които съм длъжен да реагирам,  длъжен съм да Ви уведомя, защото не крия, че ми е крайно интересна Вашата реакция. В тази връзка, жалвайки се от този нов и тъй пикантен административен произвол на самозабравилата се властваща особа в пловдивското РУО, Ви питам:

1.) Нима МОН, като е допуснало моя милост да работи повече от 30 години в системата на държавното образование с "невалидна" или "незаконна" диплома, е извършило един вид престъпление? Кой носи отговорността за него?

2.) Защо г-жа Кръстанова сама допусна толкова години да работя в системата на пловдивското образование, след като е знаела, че дипломата ми е "незаконна" или "невалидна"? Как, на какво основание тя допусна такова едно престъпление, кой следва да носи отговорността за него?

3.) За тия нейни тъй фриволни квалификации не следва ли г-жа Кръстанова все пак да носи някаква отговорност? Интересно ми е да разбера има ли известен предел самозабравянето на пловдивските властници в сферата на образованието?

4.) Ще имате ли добрината да проучите каква е истината по този великолепен казус, поставен от тъй усърдната Ваша служителка, изживяваща се като блюстителка на законността, имам предвид г-жа Кръстанова (и подгласничката й, г-жа Анастасова), да ми съобщите крайния резултат на проверката, а също и да ме информирате за Вашата реакция по повод на представения Ви пример за нечуван и безпрецедентен административен произвол?

Ще се радвам и г-жа Джумалиева да се заинтересува от казуса, показващ не по-малко безпрецедентна дискриминация - понеже моя милост вероятно е единственият випускник на Санкт-Петербургския държавен университет, на който някой администратор не е признал дипломата и я е обявил дори за "невалидна".

Уважаеми г-н Посланик, информирам Ви за случилото се, ще се радвам да се заинтересувате от казуса и да реагирате подобаващо - оказва се, че разни самозабравили се чиновнички от образователното ведомство на България си позволяват вече да не признават, да игнорират междудържавни спогодби между България и Русия!

11 септември 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo