Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 29 септември 2019 г.

Абе немат ли капчица морал тия комунисти бе?!



... Николай Радев е дългогодишен общински съветник и настоящ директор на Английската езикова гимназия "Пловдив"...

Ето какво написах по този повод във Фейсбук, а на тази основа след това инициирах и писмо на небезразличните граждани до институциите, с което протестираме срещу това върло безочие, беззаконие и безобразие:

Този така изтъкнат (с наглостта и с безочието си може би?!) другар освен че е кандидат за кмет на другата комунистическа партия БСП (знаем, че ние, българите, си имаме две големи комунистически партии, именно мутро-милиционеро-комунистическата, т.е. ГЕРб, и баш-комунистическата, именно БСП, които играят театър за малоумници, че уж били "опоненти", "алтернативи" и дори, моля ви се, "смъртни врагове", да, те се преструват даже на "лява" и на "дясна" партия, представяте ли си?!), та значи този другар освен че е кандидат за кмет на Пловдив, е също така и директор на едно уж, моля ви се, деполитизирано учебно, възпитателно, образователно, личностно-формиращо и културно учреждение, каквото е училището, в случая Английската гимназия!!! Да бе, не се майтапя, другарят Радев не си е подал оставката като директор, ала участва лакомо в чисто политическата битка за кметското кресло на Пловдив, как ви се струва тази работа, не е много чиста, нали така?!

Амче защо ли, не се сещате ли? Ами ето защо, ще ви кажа аз: щот като директор той има пълната власт да влияе на подчинените му даскали-мижитурки да гласуват за него, сиреч, има пълната възможност да злоупотребява с директорската си власт и влияние за да угоди на чисто политическите си ламтежи, нали така?! Или за "наште" сичко може, така ли? Ами директорът Радев нима няма да повлияе и на родителите на многобройните ученици на управляваното от него училище, нима това, че той директорства над децата им, няма да бъде фактор за изкривяването на вота им по посока на подкрепата на "другаря директор"?! Ами как влие върху съзнанията на учениците това, че директорът на тяхното училище е такава ярка политическа звезда?!

Абе немат ли капчица морал тия комунисти бе?! Как пък не се досети, че като иска да се занимава с политика и с властване, ще трябва да се прости с директорското кресло?! Нема такъв закон, така ли? А морал има ли изобщо? Или моралът специално за комунистите по стародавния обичай изобщо не важи?! Ами вий бре, гражданите на европейската столица на културата Пловдив сливи ли имате в устата та не изкрещите нещо против това тъй върло комунистическо безобразие?! Сливи ли имате та мълчите, питам?! Или сте се видиотили дотам, че изобщо не чувствате противоречието и гаврата?! Кажете де?!

Да де, но в Пловдив имаме една малочислена групичка небезразлични граждани, които не сме мижитурки и страхливци като вас, ето какво написахме тия дни и го пращаме съвсем скоро до институциите:

(ЗАБЕЛЕЖКА: Съвсем скоро това писмо ще бъде публикувано в блога на колегата-блогър Ники Димов, който е упълномощен да праща тия писма от името на групата на небезразличните граждани!)



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: