Докога ще позволявате на самозабравилите се властелини в пловдивското образование да потъпкват законите - и елементарния човешки морал?!

Тази сутрин ми се наложи да напиша и да изпратя следния документ до съответните длъжностни лица:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО – Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Ана Джумалиева, Председател на КЗД

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Уважаема госпожо омбудсман на Република България,

Уважаема госпожо Началник,

В периода преди началото на новата учебна година в гр. Пловдив бяха обявени 4 вакантни учителски места за учител по философия: в Математическата гимназия "Акад. Попов", във ФЕГ "Антоан дьо Сент- Екзюпери", в СУ "Св.Кл.Охридски", в ПГЕЕ, известна в Пловдив все още като "ТЕТ Ленин". Кандидатствах и за четирите места. Единствено бях поканен за т.н. "събеседване" (интервю) в МГ, в останалите три училища директорите не пожелаха дори да проявят този най-банален жест на елементарно приличие и на мнимо уважение на закона. Излишно е да казвам, че в резултат моята кандидатура беше по най-варварски и брутален начин направо игнорирана – независимо от квалификацията ми. (Преди години, когато бях по-млад, бях класиран обикновено на първо място във всяко училище, в което кандидатствах – вероятно по причина на това, че тогавашните директори търсеха истински добри учители, а не назначаваха свои и на властващата партия протежета!). Този пример за най-арогантно, безцеремонно и безскрупулно дискриминационно отношение показва, че нравствената ситуация в пловдивското образование е на най-ниската възможна точка от цялата ни славна история. Написах жалба за случилото се в МГ (там бях повикан на интервю само колкото директорката да се погаври още по-обиден начин с мен: тя пак, разбира се, си назначи оня кандидат, който има, тъй да се рече, "най-солидните връзки", както е обичайно, естествено!), но РУО-Пловдив изобщо не се трогна – вероятно защото смята, че директорският произвол следва да е норма за отношенията в училищата в тъй славната ера на безпределното господство на мутро-милиционеро-комунисто-ченгесарския режим.

При опита ми за устен разговор с г-жа Началничката на РУО-Пловдив тя се държа по неописуемо груб и обиден начин с мен, опитвайки се да ми покаже, че за нея достойнството на личността и правата на гражданина нищичко не означават. При среща с инспекторката по философия А.Кръстанова пък се стигна до върховно издевателство спрямо мен, което съм срещал в живота си: тя дръзна да ми каже, че според нея напълно правилно директорите на училища не ме вземали на работа щото се оказало, че в легализацията на дипломата ми от МОН (защото съм завършил такъв световно известен и престижен университет като Санкт-Петербургския държавен университет!) било пишело "философия", а не "учител по философия", т.е. аз можело само да си "философствам" (на улиците, примерно!), но не и да преподавам философия в училищата! Не съм и сънувал в своя некратък и изпълнен с какви ли не драматични чудесии живот (насладих се на всички "прелести" на комунизма!), че такива гаври някога ще ми се наложи да понеса – каквито ми се стоварих на главата по време на господството на, повтарям, мутро-милиционеро-комунисто-ченгесарския режим.

Като личност, като учител и като гражданин настоявам да бъде направена внимателна проверка на всички обстоятелства около тия назначения на учител по философия в упоменатите по-горе пловдивски училища от нарочна безпристрастна комисия, изпратена от централата на МОН, защото след печалния ми опит с общуването ми с представители на РУО-Пловдив се убедих, че те изобщо не са безпристрастни и обективни, не служат на същностния държавен интерес, а обслужват единствено користните интереси на разпищолилата се съвсем директорска мафия в Пловдив (която, както е известно, си има дори и официален... синдикат, да, в Пловдив си имаме синдикат на работодателите в сферата на образованието към КНСБ, който защищава правата на пловдивските директори да си се разпищолват колкото си искат и да правят каквото им скимне!). Тази комисия, която ще провери случилото се в изброените училища, ще трябва (за осигуряване на обективността й!) да работи под наблюдението, под контрола на поне трима представители на гражданското общество (предложени от групата на небезразличните граждани!), които ще трябва да парафират констатациите й. Държа да ви уведомя, че държавните училища не са нито бащиния, нито по мутренски начин завладяна "частна собственост" на директорите, те са на всички нас, в това число и на мен – колкото са мои, толкова са и на директорите си!

Моята съпруга, която е също учителка, с две магистратури, по английски език и по начална училищна педагогика, беше уволнена от постоянно учителско място от Председателката и учредителката на Директорския синдикат Е.Делинова два месеца след моето опраскване-уволнение, с оглед да отмъстят на мен. Тази есен тя кандидатства поне за 15 учителски места по нейните специалности, не само че не беше назначена никъде, дори и в най-отдалеченото село на Пловдивска губерния, но дори и не беше поканена на събеседване почти в нито едно училище (само в едно-единствено училище директорката я поканила и то за часове на хонорар – и то само колкото да й каже, че часовете са така разпръснати в седмичното разписание, че е невъзможно да бъдат взети от пътуващ лектор!). Още веднъж напомням (писах отворени писма по този въпрос, а реакцията на институциите е все същата: „… ни вопъл, ни стон…”!), че лекторските часове се заплащат така обидно мизерно, че вероятно това се прави с единствената цел с тези часове да бъдат облагодетелствани приближените до директора неспециалисти, паразитиращи като него в същото училище. Докога, г-н Министър, ще позволявате тези безобразия, които съсипват и без това ниското ниво на обучението в българските училища?!

След като и за мен в Пловдив и в Пловдивска област не се намери учителско място (имам и жалба срещу директора на СУ "Асен Златаров", град Първомай, на която РУО-Пловдив не обърна никакво внимание – понеже той бил най-приближен "техен" човек!), на мен ми се наложи, принуден бях да кандидатствам за учителските места по философия, обявени в... София. В резултат там бях поканен да работя (на половин щат) в едно училище и си принудих да приема – независимо от проблемите, които ще ми се наложи да преодолявам като се опитвам някак да живея там (как със заплата от около 500 лв., г-н Министър, се живее и се плаща квартира в София?!). Но по този казус възниква следният прелюбопитен и при това напълно принципен въпрос, който отправям най-вече към Вас, г-н Министър: назначението ми за учител по философия в софийско училище не е ли най-очебийно доказателство за варварската, безпрецедентно груба и напълно арогантна дискриминация, на която съм подложен във Вашите владения, многоуважаема госпожо Началник на пловдивското РУО? 

Какво ще кажете по този повод Вие, уважаема госпожо Председател на КЗД? Докога ще позволявате на самозабравилите се властелини в пловдивското образование да потъпкват не само всеки закон, не само фундаменталните и конституционно гарантирани човешки права, но дори и нормите на най-елементарния човешки морал?! Вие нещичко по този въпрос бихте ли казала, уважаема госпожо омбудсман на Републиката?

Ще се радвам да получа задоволителни отговори на поставените от мен необходими и важни въпроси!

20 септ. 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo