Против държавния и народния интерес ли работи началничката на РУО-Пловдив?!

Днес ми се наложи да напиша следния документ, който в близките дни възнамерявам да изпратя до компетентните институции:

До г-н Румен Попов, Окръжен прокурор на Пловдив

До г-н Цветан Кюланов – изпълняващ длъжността Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България

До доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация

До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България

ДО МЕДИИТЕ

СИГНАЛ-ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров,
безработен и остракиран от системата учител по философия

и гражданско образование от град Пловдив

Адрес: гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. , вх. ..., ет. ..., ап. ...,

тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg

Уважаеми господин Окръжен прокурор,

След дипломирането ми през 1983 г. през цялото време работих като учител по философия и гражданско образование (обществознание), работил съм и в ПУ "П.Хилендарски" като асистент по философия, но също така и в няколко гимназии в Пловдив, последната от които (там работих близо 17 години) е пловдивската ПГЕЕ (по-известна сред пловдивчани като ТЕТ "Ленин"). Понеже образователната система у нас не от вчера е в тежка криза и дори се намира направо в катастрофално състояние, според силите си съм работил за нейното осъвременяване, за промяната й към добро, в смисъл че съм прилагал нов, отговарящ на потребностите на младите хора подход в обучението по философия. Отразил съм своите разбирания по тези въпроси в цяла една поредица от книги, разработил съм (още през 90-те години на миналия век!) също така свои новаторски авторски учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети. А за да популяризирам възгледите си вече 11 години издавам философското списание ИДЕИ и също така и сп. HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, на които съм главен редактор и много активен автор.

През годините, в съгласие със своите идеи съм ръководил твърде активния Философски Дискусионен клуб, като на база на неговата дейност постепенно разработих свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в конкретната училищна общност на училището, в което съм работил толкова години. От много години съм активен блогър, в моя блог главната тема е как да допринесем за промяната към добро в българското образование. От 2014 г. водя дискусионното предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия, а също така и предаването със заглавие "Изкуството да се живее", което е предаване за философско (личностно и духовно) консултиране.

През 2010 г. обаче в пловдивската ПГЕЕ директорка стана учителката по български език и литература Стоянка Анастасова, която се вживя в ролята на охранителка и пазителка на духа на старата, ретроградна, анахронична командно-административна (бюрократична) система, която ме възприе като рушител на нейния личен властови уют и комфорт, на нейното директорско самовластие. В стила на добре известните сталински традиции тя ме обяви за "народен враг", за "предател" и "злодей" и поде яростна репресивна кампания по моето личностно и професионално оплюване и дискредитиране, увенчана като апотеоз с гротесковата й заповед за моето уволнение по сюреалистичния параграф 328, ал. 1, т. 5, а именно "липса на качества да бъде учител", иначе казано, тя си позволи да ме провъзгласи за "пълен некадърник". Капризите, беззаконията, произвола, безобразията на тази самозабравила се и злоупотребяваща (изцяло в своя користен и чисто субективен личен интерес!) администраторка ме принудиха да защитя правата си в съда, съдът отмени всички атакувани от мен (и също така от други жертви на нейния произвол!) заповеди на директорката на ПГЕЕ, съдът отмени и заповедта й за моето опраскване-уволнение, върна ме на работа; след една година обаче неуморната директорка се постара да подготви по-добре уволнението ми по този същия смешен параграф, пак спечелих делото, но за да спаси поста си, директорката се постара да предизвика преразглеждане на съдебното решение на Окръжен съд във ВКС, който набързо и без вникване в казуса отсъди в нейна полза. По този начин (в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, както вече народът нарича свидното ни отечество, няма невъзможни неща за имащите власт и връзки!) един административен акт на престарала се управничка от най-ниското властово ниво доведе дотам, че аз фактически бах лишен от преподавателски права, беше потъпкано моето фундаментално и конституционно гарантирано право на труд, беше застрашено и правото ми на живот: в последните пет години цели четири години съм безработен, по-голямата част от времето и без средства за съществуване. Интересно е да се добави и това, че под натиска на нечия "невидима ръка" месец след последното ми уволнение бе уволнена и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, по начална педагогика и по английски език; кой знае защо и тя вече трета година не може да си намери работа дори и в най-последното селско училище на областта.

През цялото време на този мой епичен конфликт с въпросната административна персона РУО-Пловдив не се намеси нито веднъж за да озапти някак тъй екстравагантния прозвол на самозабравилата се властница, напротив, нейните безпрецедентни ексцесии се разгръщаха под благия и всичко прощаващ поглед и на началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, и на инспекторката по философия Антоанета Кръстанова (последната активно помагаше на директорката на ПГЕЕ в подготовката на опраскванията ми и дори без капка неудобство се яви да свидетелства в нейна подкрепа в съдебната зала!) и дори на Министъра на образованието и науката. Стана така, че по тази причина ми се наложи да вляза в остра публична полемика с нехаещата към задълженията си пловдивска образователна администрация и власт, опитах се да им помогна да разберат какво правят, та на тази основа да опитат да се вразумят, не и не, оказа се, че инертността на това пределно бюрократизирало се образователно ръководство е непоклатима. Принуден бях, по тази причина, да дам пределна гласност на случващото се в моя блог, а също така и да използвам и възможностите на водените от мен телевизионни предавания, надеждата ми беше да предизвикам обществената, гражданската съвест на пловдивчани, пък и на българите - защото блогът ми е твърде популярен и много посещаван и четен. В резултат около хората, които ме подкрепяха, се създаде т.н. група на небезразличните граждани, която изцяло застана зад моите борби за промяна, за зараждане на нов дух в пловдивското образование. Благодарение на тази група на небезразличните граждани се отпочнаха тежки преговори с РУО-Пловдив (водени предимно в епистоларна форма) за започване на дейността на предложената от мен "кръгла маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, разбира се, РУО-Пловдив, овладяно от манията на властническата непогрешимост, направи нужното да блокира тези преговори, да осуети и тази възможност за собственото си вразумяване, за отказването си от съвсем неадекватния на духа на времето и изцяло катастрофирал административен и репресивен подход (системата на образованието ни, уви, и в първите десетилетия на 21-вия век е центрирана около принудата, насилието и репресията – и спрямо учениците, и спрямо учителите!). И ето, след това необходимо въведение стигнах до момента, заради който се видях принуден да напиша своята жалба-сигнал до прокуратурата.

Ръководството на РУО-Пловдив в лицето на г-жа Иванка Киркова и куриращата философията инспекторка Антоанета Кръстанова направи нужното аз вече трета година да не мога да си намеря работа като учител по философия не само в Пловдив, но и в цялата пловдивска област! Десетки пъти съм кандидатствал за всяко вакантно учителско място по философия и под натиска на РУО-Пловдив директорите непрекъснато игнорират кандидатурата ми, често дори не ме допускат и до т.н. "събеседване", независимо от това че съм с най-висшата за учителите квалификация, имам т.н. Първи клас-квалификация! Очевидно съм обявен вече за "персона нон грата" от ръководството на РУО-Пловдив, дори и това да не е ставало изрично под явния натиск на въпросните администраторки, директорите на училища не смеят даже и да си помислят за моето назначение в тяхното училище, щото добре знаят, че такова едно своеволие от тяхна страна ще предизвика едва ли не божествения гняв и незабавното отмъщение на тъй бдителното по този пункт височайше началство. Нещо повече, знаейки прекрасно ситуацията, помолих г-жа Киркова да ми издаде документ, който да прилагам като кандидатствам, в който да пише, че последното ми уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 не означава, че аз правомерно и законно съм лишен от преподавателски права, но такъв документ не ми беше издаден.

Нещо повече, стигна се дотам, че в разговор с мен в присъствието на член на групата на небезразличните граждани (историкът Ангел Василев Ангелов) г-жа Кръстанова заяви, че според нея моята диплома по философия от Санкт-Петербургския университет (завърших образованието си в Русия) не ми била давала правото да работя като учител, щото в нея пишело само че съм завършил специалност "философия", но не пишело изрично "учител по философия"!!! В предишни години, дори в годините, в които бях млад, т.е. преди този конфликт с ръководството на РУО-Пловдив аз винаги успявах да си намеря работа в което си искам училище (примерно, работил съм в елитно училище като СУ "Патриарх Евтимий"), в последните години не само че аз не мога да си намеря учителска работа никъде, но дори и моята съпруга, въпреки че има толкова търсената специалност английски език, също не може да си намери работа дори и в най-последното селско училище на Пловдивска област! Което, както и да го погледнем, означава, че зад този иначе необясним феномен несъмнено стои умело злоупотребяващата с властта и с влиянието си "невидима ръка" на ръководството на РУО-Пловдив в лицето на началничката Киркова и инспекторката по философия Кръстанова. Излишно е тук да казвам (понеже се подразбира) какви вреди на здравето ми нанесе постоянният стрес, който изпитвам през последните тъй паметни години от действията и бездействията на самозабравилите се властнички в пловдивското образование, аз страдам от болно сърце, а затова и последствията могат да бъдат фатални: нима е допустимо, нима е хуманно бавно да бъде убиван по толкова грозен и мъчителен начин един български учител?! Та нима след този невиждан тормоз аз въобще ще доживея до пенсия? (Възраст за пенсиониране бих стигнал, ако изобщо доживея този момент, едва след 4 години!)

По тази причина и на това основание предлагам на Окръжна прокуратура да предизвика проверка на моите подозрения за съзнателно, за умишлено и злонамерено потъпкване на закона от въпросните властнички (с несъмнена репресивна цел), а именно, явно тяхната цел е да ми отмъстят за моята активност, за моята борба за промяна към добро на отношенията в пловдивското образование. От казаното може да се направи основателния извод, че г-жа Киркова и г-жа Кръстанова си позволиха да ме репресират на чисто политическа основа, дълбоката мотивация на преживените от мен репресии е напълно политическа, което пък е нарушение на принципа за деполитизиране на образователната система. Защото борбата за реална демократизация на отношенията в училищните общности, която водя от години, по естеството си е политическа борба, е борба за същностна промяна на политиката на МОН в сферата на образованието; и ето, противодействието от страна на тази администраторки не означава друго, освен че те самите са си позволили в работата си да се вдъхновяват от своята лична политическа пристрастност, което за тях е забранено по закон.

Но най-тежкото тяхно нарушение, за което искам незабавна проверка, е: тези две властващи администраторки си позволиха, заемайки високопоставена държавна служба, да работят против същностния интерес на обществото, на нацията и на държавата, нещо повече, те си позволиха да блокират и то на дело, на практика, опитите на самото ръководство на държавата в лицето на МОН за същностна промяна на ситуацията в българското образование, която е отразена в Закона за училищното и предучилищно образование от 2016 г.! Т.е. тяхното поведение противоречи не само на духа, не само на принципите на този закон, но и на конкретни негови разпоредби, а както е известно, държавните служители нямат право да тълкуват закона и да го изпълняват избирателно, според както е изгодно на техния себичен или чисто користен интерес, те са длъжни да го изпълняват изцяло дори и когато законът противоречи на техните лични идейни и политически разбирания. Точно това тези две администраторки (с отношението си към мен и моята борба!) показаха пределно красноречиво, че ме остракираха от системата точно в момент, в който личности и учители с моите разбирания и с моя подход са съдбовно необходими на българското образование, така мъчно реформиращо се по посока на изискванията на времето, в което живеем.

Към настоящата си жалба прилагам няколко публикации в моя блог, които ще Ви помогнат, уважаеми г-н прокурор, да се ориентирате по-цялостно във верния смисъл на казаното по-горе, а също така и да намерите нужните аргументи в подкрепа на развитите от мен тези:

Прекалено закъснялата поредна реформа ще разклати ли закостенялата и наследена от миналия век система на училищното образование у нас?

От тази публикация се оказва, че плачевните резултати на страната ни по изследването на PISA спешно изискват преориентация на образованието ни тъкмо в посоката, в която аз лично работя от години, какво означава това, че г-жа Киркова и г-жа Кръстанова не са успели да разберат, да оценят това – или пък съвсем злоумишлено ме подлагат на репресии само и само за да вредят и да блокират политиката на ведомството (и на държавата!!!), на което те уж служат? Ако е вярно първото допускане, то означава, че г-жа Киркова и г-жа Кръстанова просто нямат нужната квалификация и подготовка за високите постове, които заемат, ако пък е вярно второто допускане, то означава, че те са си позволили заради личните си политически предпочитания злонамерено да работят против интересите на държавата и на обществото, най-вече против коренните и същностни интереси на младите хора от съвременно и качествено обучение и образование, за което аз съм работил десетки години! Ще се радвам уважаемата прокуратура компетентно да разследва случая и да направи нужното своеволията на нарушителките на закона да бъдат възпрени, а нарушителките – подобаващо наказани!

Прилагам и още един документ, който може да хвърли обилна светлина върху разглеждания казус:

Отворено писмо до г-н Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието

Уважаема г-жо Председател на Комисията за защита от дискриминация, моля настоящият сигнал-жалба да бъде приет като документ, предизвикващ самосезирането на ръководения от Вас орган за завеждането на преписка и разследване по същия казус. Моля да не подходите формалистично и да отхвърлите жалбата ми само на основание на това, че съм я представил малко по-различно от предписаното от типовия шаблон.

Уважаеми г-н Президент на Република България,

Уважаема госпожо омбудсман,

Моля с авторитета на институциите, които ръководите, да помогнете съответните държавни органи, които сезирам с тази своя тъй отчаяна поради крещящата несправедливост жалба да си свършат навременно, ефикасно и качествено работата!

Готов съм да предоставя и други документи, според потребностите на предстоящите разследвания. Ще се радвам ако благодарение на моя сигнал-жалба пловдивското образование бъде извадено от умишлено предизвикваната от ръководството на РУО-Пловдив "мъртва точка", т.е. ако тъй потребните процеси на неговата непосредствена и практическа реална демократизация започнат колкото се може по-скоро!

14 декември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo