Как стигнах до ръба на пълното отчаяние?

Тази сутрин се събудих рано-рано от нетърпими болки в ръцете. Напоследък съм принуден да работя тежка ръчна ("надомна") работа - навивам, опъвам едни жици, правя едни детайли (не бива да казвам какво точно правя за да не стане така "доброжелатели" да направят нужното да бъда опраскан и от тази работа!). Откакто работя този занаят ръцете все ме болят, често се събуждам нощем от крайно натрапчиви болки в китките на ръцете, в дланите, сякаш някакви игли ме бодат вътре в самите кости, но тази сутрин болката беше направо нетърпима. Наложи се да стана и да потопя ръцете си в студена вода, търсейки избавление; не помогна и това. Като се захванах с обичайната си работа сутрин (четене и писане на компютъра) болката сякаш намаля - или просто съзнанието ми се отърси от нея, бидейки заето с нещо друго, не знам, но сега ръцете ми са просто изтръпнали, все едно са дървени, болят натрапчиво, но се понася някак. Слава Богу, че е така, че иначе не може да се живее!

Забелязал съм, че като работя по-интензивно и по-продължително, тогава ръцете особено силно ме болят. Очаквах с привикването към ръчната работа болките да понамалеят, но това, за жалост, не се оказа така. (Като тази сутрин ръцете никога не са ме боляли преди това!) Апропо, за направата на един детайл ми отива около 2-3 часа, а ми плащат 6 лева. В момента, ако не се щадя, съм на такова ниво, че мога да изработя до три детайла на ден (все пак имам и друга работа, и книга пиша, и блог водя). Общо взето обаче с изкараните по този начин пари не може да се живее - а камо ли пък да се плащат сметките (съпругата ми все още не може да си намери никаква работа, ходи всеки ден на интервюта за каква ли не обща работа, по складове и магазини, не я вземат: изглежда собствениците все предпочитат млади момичета, знам ли каква е причината?!). Видяхме се в чудо как ще оцелеем тази зима.

Пиша тия неща просто за да документирам и да оповестя публично състоянието, в което доведоха едно семейство (състоящо се от учители) разпищолилите се до крайна степен мутро-комунисто-гербовашки управници, които, за да ми отмъстят за лукса, че не съм банален типов учител (и най-вече защото се заинатих да не правя никакви компромиси дори със съвестта си, т.е. заинатих се да си гледам напълно съвестно работата, да си изпълнявам истински ролята и мисията!), в последните години водят безпощадна война за отмъщение срещу мен и дори срещу клетата ми съпруга. Изритаха ме по недопустимо грозен и обиден начин от "образователната" им система (явно си я смятат за нещо като "бащиния", мутренският манталитет винаги смята държавното и общото за "свое"; знаем, че грабежът е ядрото на този разбойнически манталитет!) и се постараха да ме остракират от нея. Та да подчертая още веднъж: пиша тия неща не защото се надявам някой да се трогне, а просто за да документирам случващото се с двама български учители в тъй славните мутренски времена, в които допуснахме мутрите да властват хептен безконтролно над многострадалната ни (малоумна) нация. (Малоумието си върви гарнирано със страданието, няма как да е иначе, от ума си патим, от какво друго да си патим: тази е цената, която се налага да платим за лукса, че не използваме ума си по неговото предназначение!)

Писах тия дни отворено писмо до омбудсмана (и до областния управител в Пловдив), в което си позволих да опиша ситуацията, в която се оказахме със съпругата ми; нарекох този документ "ЖАЛБА ЗА МИЛОСЪРДИЕ" (виж: Нима не знаете, че един учител най-лесно може да бъде убит като го подложите на унижения?!, не очаквам, разбира се, някой властващ да се трогне дотам, че да благоволи да направи нещо та да помогне поне клетата ми съпруга да си намери работа по специалността (тя има и магистратура по английски език, масово по селата английски "преподават" неспециалисти, но точно за нея работа все няма и няма!). Но не крия, че ми е твърде любопитна реакцията на въпросните иначе тъй човеколюбиви (само за пред медиите) наши управници. Знам добре, че нищо няма да произлезе от тия мои отчаяни инициативи. Все пак не мога да разбера защо властта наказва и напълно невинната ми съпруга, хайде, мен има за какво да ме наказват, има за какво да са ми гневни, но тя никога не си е позволила нито да протестира, нито да се бори, нито да излезе на сантим извън нормите на противочовешката иначе "образователна" система - тя е същинска "Божия кравичка", ако ми позволите да използвам този народен израз, твърде подходящ за случая. В тази връзка ми се налага да кажа нещо, което е съвсем потресаващо, нямам избор, длъжен съм да кажа и това - защото е прекалено многозначителен факт от "живота", който живеем в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ!

Историята е направо страшна по многозначителността си. От само себе си се разбира, че не мога да дам тук точните данни на участващите в нея, не мога да разкрия самоличността им (щото със съпругата ми все още имаме крехка надежда нещичко добро да се случи, човек в нашето положение се хваща, дето се казва, и за сламката!). Но ви се заклевам, че в това, което ще ви разкажа, няма и грам измислица - нищо, че звучи така нереално, сюрреалистично.

Наскоро един приятел във фейсбук (не съм се срещал с този човек, зная го само по име!) от София ми съобщи, че имал фейсбук-приятелка, с която се знаел от отдавна, тя била директорка на едно училище в столицата ни; тя знаела за моя случай и дори, един вид или така да се каже, била може би съпричастна по повод на бедите, които се стовариха върху побелялата ми глава; знам ли, може би е съчувствала, къде пък е доказано, че школските директори трябва непременно да са лишени от каквато и да било човечност?! Както и да е, този тайнствен човек ми съобщи, че бил разговарял с приятелката си и тя била склонна да вземе на работа дори и мен (!!!), а какво да говорим пък за съпругата ми, която наистина няма никакви грехове (аз съм си голям грешник - пред иначе тъй бляскавата ни, намираща се в цветущо състояние "образователна" система! - не отричам това!). На мен, не крия, казаното от този човек ми прозвуча съвсем невероятно, затова го попитах дали наистина тази директорка знае за моя случай; знаела, но тя била особен човек, била личност, не се плашела от нищо и прочие, аз така схванах неговата изненадваща ме преценка. Тази директорка била чела блога ми и прочие, наясно била с всичко; той ми даде името й и ме посъветва да поговоря с нея; тя скоро ми даде телефонния си номер и аз се свързах с въпросната госпожа директорка. Истина било, няма да скрия, че впечатлението ми от тази дама беше направо потресаващо, аз много директорски "екземпляри" съм срещал в некраткия си вече живот, но човек - тази дума много й приляга! - като нея, не крия, не бях срещал до този момент (ако не броим покойния вече бивш директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" инж. Венелин Паунов, Бог да го прости, който също беше личност в истинския смисъл на тази дума!). Скоро се уговорихме до отида в самото училище, да поговорим, няма как, въпреки цялата ми бедност ми се наложи да си позволя този съвсем разорил ме разход и отидох в София, във въпросното училище, а на следващия ден пристигна там и съпругата ми - за да се яви на интервю за работа. Имах прекрасни впечатления от въпросната дама, пак да подчертая, аз толкова интелигентна и човечна персона на директорски пост до този момент наистина не бях срещал, съвсем сериозно говоря; бях, така да се каже, направо възхитен, и понеже аз съм вярващ в Бога човек, си казвах през тия дни в ума многократно ето какво: "Мили Боже, благодаря ти за това истинско чудо че устрои нещата така, че да се появи тази толкова добра дама и да ни помогне в толкова тежкия момент!". Съпругата ми имаше същото впечатление, и тя вярва в Бога, с една дума казано, ние повярвахме, че Бог има и че лично Той явно се е погрижил да разреши най-накрая нашия казус!

С жена ми бяхме два дни в София, наложи се да вземем дори заем от близък приятел за да платим наема (за два месеца наведнъж!) за квартирата, която за всеки случай още държим в София - понеже имаме беглата надежда да можем да си намерим работа поне там (два месеца не бяхме стъпили в квартирата, но платихме наем само защото я държахме заета!). Но понеже се надявахме, че директорката ще вземе на работа поне единия от нас, ние с клетата ми съпруга в един момент почнахме да вярваме, че краят на нашите страдания нищо чудно вече да е наближил! Почнахме дори да правим планове за бъдещето, аз съм затънал в дългове (заради загубеното най-накрая съдебно дело, което водих и печелих години наред, но най-накрая цацаровско-гешевското "правосъдие" успя да ме опраска така, че свят ми се зави направо!!!), моята главна цел е да имам сили да поработя още някоя и друга година до пенсия, та да мога да се разплатя с хората, притекли ми се на помощ в най-тежък момент, на които съм длъжник! (Дали ще доживея до пенсия е отделна работа де, тия няколко години до възрастта ми за пенсия е крайно съмнително дали ще ги понеса, дали ще ги издържа жив, цяло чудо е, че докретах някак дотук!) И така, ние със съпругата ми с последните си пари бяхме два дни в София и дори почнахме да си въобразяваме, че краят на мъките ни нищо чудно да е наближил! (Няколко пъти говорих с директорката, за която става дума, тя подчертаваше, че няма никакъв проблем да вземе на работа на първо време поне съпругата ми; даже се оказа, че в часа за интервюто не дойде нито един от подалите документи, т.е. оказа се, че единствен кандидат за това вакантно място е тъкмо моята съпруга!) И така, ние, моля ви се, започнахме дори да вярваме, че краят на нашите беди, видите ли, е наближил! Боже мили, какви наивници бяхме?!

Аз отпътувах за Пловдив, а съпругата ми, милата, с приповдигнато състояние на духа остана да чака резултата от кандидатстването за работа. Чака ден, чака втори ден - нищо, от училището не й позвъниха изобщо! Мили Боже, какво става?! Мина трети ден, ние още чакаме, нищо, пълно мълчание! (На мен ми е неудобно да звъна на директорката, понеже със съпругата ми сме възпитани човеци - още чакаме да ни позвънят!) Чакаме, чакаме, няма нищо, ни звук, ни стон! Изчакахме се, пренадявахме се, нищо няма! Пълна тишина! Още чакаме. Всъщност, май вече нищо не чакаме. На нищо вече не се надяваме. Пресекна вече всяка надежда! Най-човечната директорка, която съм срещал в живота си, замълча напълно! (Да пази Господ да не й се е случило най-лошото, но какво да си помисли човек при това така голямо мълчание?! Пък и всички сме смъртни, нали така?!)

Аз не зная каква е причината за това, което се случи. Не знам и какво се е случило. (Умълча се и приятелят на тази директорка, и за него не знам защо така се умълча!) Никой не благоволи да ни каже каква е причината да постъпят така с нас (все пак друг кандидат затова учителско място не се яви!). Да, знам какво си мислите в този момент: абе, Грънчаров, ами и ти, и жена ти така сте разочаровали тази директорка, че тя е решила, понеже е възпитана, най-деликатно да ви елиминира като просто замълчи - какво друго да направи горката директорка?! Знам ли как сме изглеждали ние, дето трета година сме безработни, в нейните очи, може пък наистина да изглеждаме вече като някакви изроди, знам ли?! Но елементарната човечност изискваше нещичко да кажат. (Съпругата ми ме уверява, че интервюто минало напълно нормално, питали я някакви банални въпроси, отговорила "според изискванията", тя не е като мен да си позволява някакви волности и провокации!) Дали пък тази директорка все пак не е решила, за всеки случай, да се подсигури като попита някой властелин от Пловдивската "образователна" губерния кой е този Грънчаров - и дали върху главата й няма да се изсипе нечий височайш гняв ако дръзне да назначи на работа не самия "народен враг" Грънчаров, а поне съпругата му!? Не знам нищо, нищо не мога да кажа, но това епично мълчание на мен ми говори, че има нещо сюблимно, което да го е предизвикало...

Както и да е, ние със съпругата ми вече почнахме да свикваме с поредната гавра, която се стовари на главата ни. (Аз затова се впуснах да работя така яростно "надомната работа", че съм на път да си загубя ръцете, толкова ме болят и в този момент, едва натискам клавишите, на моменти ми се иска ръцете ми под китката... да ги няма, че да ми олекне малко болката!) В някои моменти пък си мислим наивно, че ето, в понеделник, нищо чудно да се обади някой от това училище: помнете, човекът е най-наивното същество на този свят! С една дума казано, чакаме вече пети ден! Нищо няма! (Излишно е да казвам, че при всяко позвъняване на телефоните ни сърцата ни трепват в леката конвулсия на все по-отслабващата надеждица!) Такива работи.

Толкова. Мълчание нека да обземе всичко! Нека всичко замре в мълчание. Нека погубим всичко в нашето тъй красноречиво мълчание... щот "мълчанието е злато", нали така?!

Днес имам намерение да ида да поговоря с омбудсмана. Или да не ида? Ще ми се да го попитам най-човешки: какво да правим при това положение, да лягаме да умираме ли, това ли ни отреди властта: като ни пречат да си намерим работа не ден или два, не месец или два, не година или две, а вече цели три години!? Три години всекидневни мъки и унижения!!! А народът, разбира се, безмълвно гледа сеирец...

Едва ли ще ида при омбудсмана. Най-вероятно днес ще тръгна по Главната улица на Пловдив, ще дърпам количка с мои книги, на която ще пише: "Моля, купете си книга с голямо намаление, моля, помогнете на учителя-автор да си купи хляб!". Не знам де, и това може да не го направя, не знам, в пълна безпътица съм. Оказа се, че не мога да изкарам и стотинка по друг начин освен... - освен това пусто навиване на жица по "макари", от което скоро ще ми изсъхнат съвсем ръцете...

Май ще се мре вече. Май дотук я докарах най-сетне. Аз писах, че да си личност в Мутроландия е същинско проклятие, ето, сега ми предстои да се насладя на прозрението си изцяло, до последната капка горчивина.

Сократ го убиха някога с отрова от бучиниш, мен бавно ме убивате с отрова, извлечена от най-префинени унижения, т.е. с отровата на нескриваната безчовечност...

Прощавайте, казах ви, че това го пиша не за вас, не за да ви трогна, не, такива намерения нямам, повярвайте ми, самата истина ви казвам. Просто искам да оставя някакъв документ за това, което ме сполетя, нищо друго. След време някой може да прочете и да научи нещо важно. С чисто възпитателна цел пиша това. А надежди вече никакви наистина нямам. Не ви коря за нищо. (Добре знам, че няма да дочетете този текст, написан от непоносим досадник като мен! И по тази причина съм спокоен, че няма да навредя на непоклатимото ви душевно здраве!)

Хубав ден ви желая! И плодотворна седмица! Бъдете здрави! (Пазете ръцете си, като ги увредите като мен: те много лошо болят!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo