"Да правят протести, ама да не ни пречат. Да протестират колкото си искат, на нас не ни пречи да протестират, но когато ни пречат да се предвиждаваме, не сме съгласни да търпим. А иначе нека да си протестират колкото искат. Протестите, стачките са форма на демокрацията и ние уважаваме правото да се протестира. На нас това, че протестират изобщо не ни пречи. И не ни трогва съвсем. Стига само да не блокират кръстовища нека да си протестират ако искат години наред!"
Кой ли каза таз тъй умна "мислъ"? (Наглецът-Премиер също каза нещо подобно: кажи-речи него цитирам, по смисъл, но и части от народа "мислят" кат него, те нали затова толкова добре се разбират?!)
Между другото всички проправителствени медии се надпреварват да дърдорят все подобни идиотски нелепици...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар