Който величае "прелестите на комунизма" и плюе по сегашните реалности дали всъщност не дръзва да твърди, че чумата е много по-хубаво заболяване от настинката?

Явор Ганчев добави 2 коментара по повод на:

Деница Данева, Форум за свободно обсъждане на образованието (учители - общество) 28 октомври в 18:51 ч.: 

Споделям за да припомня - стандарти, ред, чистота, осветление. Чиновете ги почиствахме сами всеки петък със спирт за горене и памук, които всеки ученик си носеше от вкъщи. Няма счупено, чиновете с гумени кантове, добре осветени стаи, плътни завеси, ред и спокойствие без никакви драми. 

Тогава учениците наистина бяхме като деца и на класните си преподаватели и нямаше претенции на родителите. Стандартите бяха за всички без изключение! Възпитанието беше едно. На всички в домовете трябваше да има осигурени еднакъв минимум за нормална подготовка у дома - класната минаваше по домовете и проверяваше дали стаите, шкафовете, бюрата, леглата ни са подредени. 

Нямаше нито дискриминирани, нито обидени ученици, нямаше размахване на Закон за закрила на детето, защото държавата и системата закриляше и пазеше така или иначе децата, нямаше обидени учители - учителят беше авторитет, чиято дума не се оспорваше и претенции можеше да се предявят само по време на официална среща в кабинета на директора и задължително при спазване на правилата и запазване авторитетът на учителите, учениците и училището. 

Училището беше безусловна, мощна градивна единица на обществото!!! Понеже някои хора приемат за доста скандална и некоректна публукацията ми и се опитват да вменяват вина за пропаганда, правя следното уточнение за да няма драми: 

1. Публикацията ми засяга единствено образованието в периода след 89-та година. Период, в който аз лично, мои приятели връстници сме били ученици. 

2. Няма нищо изопачено, няма нищо преувеличено. 

3. Няма сега и тогава потвърждавам, че над мен и тези, които познавам не се е оказвал натиск, не са ни промиване мозъците. Носехме сини вратовръзки до 3-ти клас и не стигнахме до червените. 

4. Не намесвам никакви партии, не са ни вменявани ангажименти към какви режими и не са ни занимавали с подобни глупости. 

СПОДЕЛЯМ САМО ЗА УЧИЛИЩЕТО И МОЯТ И ТОЗИ НА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ ЖИВОТ. 

Hristo Hristov: Този пост важи и отговаря на истината до максимум 1993-та година.Забравили сте да впишете, че това беше в периода на "недоразвитият социализъм". Срамувате ли се, че сте поколения на социализма. Период на най-смелите, най-знаещите и отговорни хора. Ако това отговаря на вашите приоритети в повече от това, което ви донесе "розовата демокраци",... хвърлете розовите си очила и си го върнете! Няма невъзможни неща, има не мога, не зная и не искам. 

Явор Ганчев: Hristo Hristov "период на най-смелите, най-знаещите и отговорни хора" - имате предвид периода, в който вероятността да нямаш роднина-доносник на ДС клонеше към нула ли? 

Hristo Hristov: Явор Ганчев Служил съм към службите за сигурност (не точно ДС) на държавата ни и народа ни. Малко знаете за тези доносници, защото някои бяха строго наказвани за клевети и неверни показания, дори такива лежаха и по затворите. Вие ако сте предпочитали живота на дивият капитализъм, мислите ли, че при същите идиоти, които сега ви зомбират, ... е нямало също държавна сигурност? Когато се мисли над някоя тема, три пъти мерете, един път режете!

Явор Ганчев: Hristo Hristov, не знам някой да е наказван за клевети, знам за хиляди, лежали и убити в лагери и затвори, защото така се държи престъпна власт - с масово насилие. Единственият начин лъжите, които говорите, да бъдат приети, е да бъдат наложени с насилие - слава Богу, това време отмина! Днешното има своите големи недостатъци, но то е като да сравняваш настинка с чума. Вие сте остатък от чумата. 

Hristo Hristov: Явор Ганчев Разговора ни приключи до тук, защото не сте наясно с желязната завеса и причините и по време на социализма. Или най добре е, да не поствате моменти от тази система на управление, след като констатирате, предимствата и!

Явор Ганчев: Hristo Hristov, разговорът ни приключи, защото нямате аргументи, а ползвате квалификации за познанията ми. Предимствата на система, която пази границите си с ограда и автомати от собственото си население, може да рекламирате на някого другиго, но боя се че и децата не се връзват на подобни работи вече. Периодът между '44 и '89 г е най-голямото нещастие, което се е случвало на българите - далеч по-голямо от 500-те години под турско господство, и последиците му плащаме и до днес. Но, слава Богу, днес никой не е длъжен да се съгласява и да си мълчи на безсрамните ви лъжи, от страх за живота си.

Ангел Грънчаров: Явор Ганчев Напълно съм съгласен с теб, моята позиция напълно съвпада с твоята. Опирайки се на дадената от теб аналогия ще си позволя да запитам: който величае "прелестите на комунизма" и плюе по сегашните реалности дали всъщност не дръзва да твърди, че чумата е много по-хубаво заболяване от настинката? :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo