Какъв урок ни изнасят протестиращите руски граждани-демократи?

Нито един плакат пред което и да било съдилище у нас в защита на жертвите на политически репресии, оформени "по закон" от...

Филип Василев: ... от "наземния престъпен свят" "в закона" воглаве с "баща-господар". 

Това говори много, това казва всичко. 

Ние не сублимираме отсъствието на героизъм и на все по-масова съпротива срещу тиранията чрез Алексей Навални, защото ни липсват герои. 

По нашите земи героите са непризнати, а мъчениците - неразбрани. 

И ми се струва, че колкото повече люде като Навални, като самозапалилата се в знак на протест срещу Режима на Путин през октомври миналата година журналистка от Нижни Новгород Ирина Славина вдигат летвата, толкова повече българи се опитват да се приплъзнат под нея, та ако ще и в нищото, в нищетата на социалното, подчинено на една неотирания. 

Не очаквайте, че летвата ще тръгне надолу и ще бъде лесно да се направи "равнис" по тези "герои на нашето време". 

Напротив, ожесточаването на репресиите в путинска Русия ще ражда нови и нови лица и имена на героиката. 

Времето да нехаем за нашия оскъден символен капитал отмина и дилемата може да се обобщи с античното: "Тук е Родос, тук скачай". (Филип Василев) 

Ангел Грънчаров: Когато години наред почти сам-самичък водех борба за правата си, опитвайки да постигна невъзможното в рамките на родното "правосъдие" ("прасовъдие"?!), "обществеността" гледаше с потресаващо безразличие (въпреки че съвсем умишлено дадох пълен публичен израз на ставащото!). Явно у нас масово не се съзнава, че когато мутренската власт по чисто мутренски начин (употребявайки "правосъдието" като бухалка!) тъпче правата на един, застрашени са правата на всички - особено ако никак не реагираме, а само гледаме сеир. 

Е, мина време, в един момент все повече хора се усетиха накъде отиваме по този гибелен път, по който сме поели, но едва след като такива като мен самотни борци едва не си загубихме живота в неравната борба. 

(Интересно е, че в най-тежкия момент на моята битка със самозабравилата се арогантна мутренска власт в "образованието" в Пловдив не ме подкрепи никой, а от София дойде да ме подкрепи единствено Николай Колев-Босия с трима свои приятели - двама поети и един философ!). А пловдивската интелигенция (и учителство!) гледаха как властта ме тъпче и се гаври с мен - и с мълчанието насърчаваха насилниците да са още по-нагли. 

Такова, дето се казва, е положението у Нашенско, туйто. Е, подкрепиха ме отделни личности и от София, и от Пловдив, но те се броят на пръстите на двете ръце, а мутро-властта от такава малочислена съпротива изобщо не се плаши, напротив, става още по-нагла.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo