Каква съвсем оправдана подигравка с изпадналия в унизителна нужда стар учител си позволиха социалните служби?

Тази сутрин ми се наложи да напиша следното кратко писъмце до г-н Премиеро и подведомствените му тъй социално-загрижени държавни служби и институции:

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България 

До г-жа Деница Сачева, Министър на труда и социалната политика 

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив 

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - Пловдив 

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ЗА СВЕДЕНИЕ: 

До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ

ДО МЕДИИТЕ 

 

 

 

УСПОКОИТЕЛНО СЪОБЩЕНИЕ ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

 

от Ангел Иванов Грънчаров, философ, лишен от преподавателски права, остракиран от образователната система учител-дисидент, принуден да се препитава някак, работейки като пазач

 

Уважаеми господин Министър-Председателю, 

Уважаема госпожо Министър на труда и социалната политика, 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, 

Уважаема госпожо Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", 

Уважаеми господин омбудсман,

Както е известно, преди известно време, в отчаянието и безнадеждността ми, се видях принуден да се обърна към ръководителя висшата държавна (изпълнителна) власт с една скандална молба: помолих г-н Премиерът да ми помогне със свои лични средства (от прословутите пачки 500-еврови банкноти в нощното му чекмедже!) за да си реша тъй неприятния стоматологичен проблем (наистина, от доста време храненето за мен е нетърпима мъка!), а именно, помолих го да ми помогне да си направя и платя нови ченета. Позволих си да информирам, въпреки всички рискове, и обществеността за тази толкова екстравагатна своя постъпка, публикувах в блога си въпросния документ, все пак, независимо от това, че съм остракиран от образователната система, въпреки че властта фактически ми забрани да учителствам, да общувам с младите хора, аз, няма как, продължавам да си изпълнявам ролята на учител и възпитател по всички достъпни за мен начини (аз цял живот съм възприемал тази роля на учителя като чиста, възвишена, пределно благородна духовна мисия!); ето тази публикация:

Ще ми прати ли г-н Премиеро две 500-еврови банкнотки от чекмеджето си - за да си оправя зъбите и да си платя ченетата?

За моя изненада съвсем скоро научих, че държавната машина, въпреки всичко, се е задвижила, получих обнадеждително писмо от Министерския съвет:

Министерският съвет ли се зае с моите ченета?

Съвсем наскоро след това ми се обади по телефона служителка на Министерството на труда и социалната политика и ми съобщи да очаквам посещение от социалните служби в Пловдив, тъй като има разпореждане на г-жа Министъра Сачева! Е, сега искам да Ви известя какво стана след като тези служби наистина се задействаха.

Разбира се, от пловдивските социални грижи ми се обадиха, разбрахме се да посетя техния офис в жилищния район, в който живея, именно Ж.К. Тракия. Двама изключително любезни чиновника, дама и джентълмен, направиха продължително интервю с мен за да изяснят моето и на семейството ми материално положение и да определят, тъй да се рече, социалния ми статус. По време на разговора ми с тях ми беше дадено да разбера следното:

1.) Понеже семейството ми разполага с лека кола, водеща се на мое име, то това обстоятелство твърде усложнява възможността държавата да ми помогне с каквото и да било; защото тази кола се води като "лукс", несъвместим със статуса на "социално слаб човек" или "бедняк", заслужаващ (според законите) каквато и да била социална помощ. Един вид ми беше помогнато да разбера, че предвид това обстоятелство вероятността да получа някаква финансова помощ за зъбите и ченетата става нищожна, защото, видите ли, можело да си продам колата и с получените пари да си реша сам стоматологичния проблем. Фактът, че тази кола е почти нищо не струваща таратайка или бракма (която при това ми е необходима за да мога да се предвижвам до местоработата си, която е извън града!), не можело да промени нищо, щото за закона леката кола била квалифицирана един вид като "лукс", несъвместим със статуса на наистина нуждаещия се от социална помощ бедняк;

2.) Това, че семейството ми живее в... 4-стаен апартамент (синът ни, който работи, е ерген, той обитава една стая!), пак усложнява ситуацията на семейството ми, щото излиза, че сме имали "даже две излишни стаи" (на нас със съпругата ни се полагало да живеем само в една стая!), та тези две "излишни стаи", видите ли, можело да ги дадем под наем - и с получените от наема пари аз отново съм можел лека-полека да си оправя с лични средства някой ден и зъбите, и ченетата!

3.) Понеже моя скромна милост е наследник на имоти в град Долна баня (къщата на починалите ми родители плюс няколко декара земеделски земи!), то това също било непреодолима пречка пред възможността да получа някаква финансова подкрепа от държавата, щото, както излиза, нищо не пречело аз да продам тия имоти, а с получените пари съм могъл не само да се оправя зъбите и да си платя нови ченета, но и дори съм могъл, за да си разкрася усмивката, да си сложа и един-два златни зъба отпред в устата!

Така че аз излязох от социалната служба на моя квартал с убеждението, че съм станал безскрупулен в безсрамието си "богаташ", който не се свени да опита да посмуче от благинките, които дава на наистина нуждаещите се бедняци нашата тъй милосърдна социална държава! Погнусил се от самия себе си и от своя тъй грозен морал, аз пиша това свое писмо до Вас, просейки извинение за нечуваната си наглост да искам пари от самия тъй мъдър наш Премиер, който обаче успя да ме постави на заслуженото място - като ме прати "да гоня Михаля" из непроходимите бюрократични лабиринти на нашата тъй щастлива за гражданите си и милостива само за тия, които заслужават това, социална държава!

Държа, съобразно представения с горните думи дълбок душевен поврат, който преживях тия дни, да Ви уведомя, че по чисто морални причини аз няма да попълня и да предам в социалната служба тъй обемистия свитък с документи, които те изключително любезно (но и с известен оттенък на напълно оправдана и дори справедлива подигравка спрямо изпадналия в толкова унизителна нужда стар учител!) ми предадоха на излизане от толкова уютната им канцелария.

Уважаеми г-н Премиер, с настоящето си писмо Ви уведомявам, че ситуацията в нереформираната, но иначе пределно справедлива, пък макар и крайно бюрократизирана социална система на нашата тъй щастлива социална държава, доведе дотам, че сега отново, тъй да се рече, "топката" се върна у Вас самия, т.е. ако искате, по чисто морални и хуманни причини, да ми помогнете със свои лични средства (от упоменатите по-горе прословути пачки от световно-известното Ви нощно чекмедже!) да си реша най-накрая своя наистина тежък, уверявам Ви, стоматологичен или дентален проблем, аз наистина съм (от доста време!) с хептен изранени от опитите ми да дъвча уста и венци. Знам, нагло изглежда да имам някаква претенция към тази пачки, но ми се струва, че ако държавата ни, благодарение на Вас, не беше толкова корумпирана (т.е. ако Вие бяхте изпълнил предизборните си обещания още от 2009 г. ако не да победите, то да намалите до поносими мащаби корупцията!), то минималната заплата, която сега получавам като пазач, нямаше да бъде толкова мизерна, т.е. аз тогава бих могъл сам да си платя ченетата. Също така, ако образователната система в свидното ни отечество не беше в такова плачевно състояние (пак благодарение на Вашето правителство!), сиреч, ако тя беше реално реформирана, демократизирана, декомунизирана, либерализирана, т.е. очовечена, тогава моя милост нямаше да бъде изритана по толкова грозен мутренски начин от нея, ерго, с учителската си заплата сега щях да мога сам да си платя зъбите и ченетата. Да не говорим за това, че поставените от Вашето правителство образователни началства тогава нямаше да се разпищолят до такава степен, че да си позволят лукса да изритат от системата един съвсем съвестно гледащ работата си учител и възпитател като мен; но те го сториха и ето, сега, вместо да си върша работата с ученици, ми се налага да изнасям комай всекидневни уроци не само по право, но и по морал и по достойнство, не само на тях, но дори и на Вас самия!

Приятно властване Ви желая! Желая Ви също така на предстоящите избори народът да отсъди спрямо Вас и Вашата власт възможно най-справедливата оценка и присъда!

7 март, 2021 г.

ПОДПИС: ...............

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo