Вчера в 14.00 часа се срещнахме с г-н Здравко Димитров, директора на пловдивското СУ "Св.Кл.Охридски" и разговаряхме по нашия казус, по казуса около назначаването на учител по философия в повереното му училище. Ето, изпълнявам обещанието си (виж: Ще успеем ли с г-н директора на СУ "Св.Кл.Охридски" да решим спора си по един съвсем човешки и дори... мъжки начин?) и ще разкажа какво стана на тази среща - и до какъв извод стигнахме.
Всъщност нищо особено не стана. Аз му разказах вкратце моята история, историята на моите епични борби с разните му там властващи... "калинки", той слушаше и на моменти изразяваше удивлението си, в смисъл, че чак такива идиотщини са възможни в наше време, е, не се хващаше за главата от удивление, но си личеше, че е фрапиран, но не е кой знае колко изненадан.
Разговорът мина в нормална, човешка обстановка, слънцето грееше, птичките наоколо пееха, природата доста помогна да разговаряме с едно всеопрощаващо настроение. В този контекст да кажа и това, че още в самото начало г-н Димитров подхвърли, че е решил да оттегли тъжбата си срещу мен в Районен съд и дори вече го е сторил. Аз му благодарих за жеста, щото наистина съм изтощен от съдебни битки, просто сили нямам вече да ходя по съдилища, той каза същото, т.е. изразихме общото си мнение, че в съда не може да се дебатира смислено, истински, човешки и пр.
Около час продължи нашият разговор, по едно време пристигна и съпругата ми, която преди години (16-17!) е работила в училището на г-н Димитров, той я помнеше, дори каза някои подробности. Интересно е, че нито той, нито аз не поде темата за назначаването на нов учител по философия, заради която всъщност се срещнахме, сиреч, тази тема беше избегната и от него, и от мен; аз очаквах той да каже нещичко, той може би е очаквал аз да я поставя, е, така и завърши разговора, тази тема беше премълчана и от двамата.
Разделихме се с най-добро взаимно чувство, пожелавайки си всичко добро! Г-н Димитров, по въпроса за това трябва или не трябва да започнем публичен дебат по истински важните въпроси (за това как в съвременни условия трябва да се преподава, какви промени са потребни и пр.), изрази мнение, че "нашето време вече е отминало", сиреч, нека други да се горещят и да търсят решението на проблемите, ние каквото сме могли, сме направили, всеки за себе си. Реших да се въздържа от опониране по този пункт, т.е. зачетох мнението му като оправдано (за него, не за мен, разбира се).
Подарих на г-н Димитров хартиен екземпляр на моята книга за бившия директор на ПГЕЕ инж. Венелин Паунов, сега вече покойник, Бог да го прости, той също каза за него, че е бил широко скроена и забележителна личност, познавал го отблизо и пр. И двамата констатирахме взаимно, че сме съвсем нормални хора, а не някакви злодеи, т.е. че неразбирането ни е произтекло от това, че въобще не се познаваме.
Това в общи линии е, дето се казва, положението. Няма повече да го притеснявам за провеждането на каквито и да е дебати за промяната в образованието, но ще се радвам ако той в един момент по някакъв начин се включи в тях.
След разговора с него моята съпруга ми заяви, че следвало да се поуча от неговата мъдрост, че било време и аз да мирясам, че проклетото мое "донкихотство" (така интелигентните хора наричат лудостта!) трябвало най-сетне да престане, а аз пък й пожелах да има много здраве, но това няма да стане, сиреч, заявих й, че ще продължа като Сократ до самия край на живота си да си бъда все същия, няма да капитулирам, няма и да се променя по посока на мижитуркването.
Толкова за тази среща и за нашия тъй умиротворяващ, ала в крайна сметка доста тъжен разговор. Аз не споделям тезата на моя набор (директорът наистина ми е горе-долу връстник!), че "нашето време комай отмина" и че кажи-речи трябва да чакаме пенсионерския рахат. Той, прочее, е имал тъжен случай в семейството или в рода си, починал е негов близък, тъй че в този контекст тия негови тъжни настроения са съвсем оправдани и понятни.
По едно време вчера ми се обади г-н Воденичаров и ми разказа за разговора си с омбудсмана на Пловдив, който му звъннал и изложил интересни тези и теории. Вкратце ми се ще да разкажа и за тях, предупреждавайки, че не мога съвсем точно да възпроизведа техния разговор по напълно понятни причини. Омбудсманът, прочее, се е обадил на г-н Воденичаров в контекста на новото писмо на небезразличните във връзка с моето бедствено материално положение, можете да си припомните този контекст ето тук: Казусът около моите ченета дали има шанс да стане хептен епичен? И така, ето какво имал добрината да заяви г-н омбудсманът, което мен специално ме порази:
Омбудсманът инж. Стаматов, доколкото разбрах от разказа на г-н Виденичаров, се опитал пред него да прокара пропагандната, напълно лъжлива и тъй изгодна за властващите (т.е. за моите гонители, за тия, които ме репресират вече 8 години!) теза, че въпросният скандален индивид, именно моя милост, си е съвсем виновен и напълно отговорен за своето тъй бедствено материално и финансово положение и, респективно, че никой не е длъжен да му помага с каквото и да било, т.е. че се налага сам да изпие падналата му се заради неговата пощръклялост и немирност горчива чаша. Властващите иначе си били напълно чисти и непорочни, подобни на ангелчета, били напълно добри и доброжелателни, но те не могли да озаптят този нещастник Грънчаров, който не си знаел интереса и затова правел глупост след глупост - щото, тъй да се рече, е увреден основно в главата и мозъко си най-вероятно.
Пълна глупост било Грънчаров да се прави на некакъв си там "борец за правда и за свобода", щото истината била, че и той се борел за да добрува в рамките на тъй удобната и комфортна "образователна" система; но той специално загубил правото си да блаженства и да черпи от благинките й (хубава, увеличена многократно от г-н Премиеро заплата, 8-10 заплати накуп при пенсиониране, нищо да не работиш по време на "ковид-манията", излежаваш си се на дивана цяла година и като награда за послушността си получаваш пълната заплата и прочие тъй съблазнителни благинки!), та значи въпросният нещастник Грънчаров изгубил моралното право да се ползва от тез благинки по една-единствена причина: щот поради щуротията си не си мирувал, не си траел, не бил "Трайчо" като другите "учители", с извинение, т.е. не бил, както подобава, проста мижитурка и шушумига, ами, моля ви се, си бил въобразил, че някой ще го търпи да ни се прави, моля ви се, на "личност", и то, представяте ли си, дори на "свободен човек"!
Да, ама не, туй нещо системата не го позволява, а и народът ни не го обича, за което свидетелства фактът, че народът не подкрепи въпросното странно лице Грънчаров, а гледаше като говедо как властващите го тъпчат и мачкат, как тъй справедливо го ритат и пердашат с бухалките си, и прочие, и так далее, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири. Ето с такива приспивни благи приказки г-н омбудсманът се опитвал да вербува г-н Воденичарова и да го настройва срещу мен, сиреч, да показва, че ако има здрав разсъдък, и той требвало да ме прокълне, а не да подкрепя толкова лош човек като злодея Грънчаров и пр.
Омбудсманът в този ред на мисли заявил открито, че не е негова работа да се подвежда под морализаторските напъни на щурака Грънчаров и, ерго, нема никакво намерение да помогне на сплотените колективи на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и на РУО-Сталин, пардон, на РУО-Пловдив, да прояват хуманността си като почнат да събират пари за ченетата на тоз тунеядец и паразит Грънчаров, който, както вече казахме, требе да погладува, та да му дойде акъло; а ако не му дойде акъло, съвсем нормално било да умре, щот такива вселенски тъпанари като него, знайно е, пречат на стабилността и на просперитето на свидното ни отечество и на целокупното человечество, естествено.
Работата на омбудсмана немала никакъв морален аспект, казал самият омбудсман, от което можем да си направим законния извод, че неговата работа в неговата представя явно има предимно... аморален смисъл, т.е. он с право се занимава само и единствено с прислугване на управляващите, с адвокатстване в техна полза, с оглед да си оправдае тъй хубавата заплата и служба, нали така де, нека да бъдем реалисти, нема да се излагаме сега кат тоз тъпанар Грънчаров?!
Та значи проблемът с прословутите ченета на Грънчаров бил "чисто личен" и затова сплотените колективи на въпросните "наши хора" немали никакво отношение към него, т.е. с пълно морално право немало да дадат и една стотинка за неговите шибани ченета! А пък г-н Премиерино, да ни е жив и здрав още барем 1000-до години и да ни управлява щастливо още барем 500 годинки, нема, разбира се, да пожертва никакви 500-еврови банкноти за въпросния тъй нагъл паразит и тунеядец, изживяващ се незаконно за учител по морал и за нравствен, моля ви се, ментор!
Да не говорим за това, че напоследък изродът Грънчаров си позволил да се изживява и като некакъв пишман-"народен трибун", да му се не види наглецът му с наглец! Държавата и благинките са си само наши, тъй де, никакви Грънчаровци немат право да пристъпят към тях! И Грънчаров доживотно нека да гладува, нека да нема ченета, нека да не може изобщо да дъвче, майната му на него: важното е, че ний сме си напълно добре, нали така де, какво има да се спори по тоз пункт?!
Толкова. Спирам дотук, че трябва да ида на работа. Там може и да продължа, а може и да не продължа. Щото ми се пригади и ми се доповръща. Ще ида до нужника да се облекча.
Хубав ден ви желая! Това е, дето се казва, положението...
Пак гласувайте за разните му там боковци и техните прислугващи и тъй мъдри стаматовци...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар