Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 24 март 2021 г.

Способни ли сме да си изясняваме отношенията по един разумен и достоен, т.е. човешки начин?


По повод на последното свое писмо, изпратено до г-н Здравко Димитров, публикувано тук под заглавието Бягането от дебати - и от гласност, от публичност! - какво показва? снощи получих отговор от него, а пък по-долу ще можете да прочетете и какво му написах в отговор на отговора му:

Здравейте, господин Грънчаров,

Получих писмото Ви, към настоящия момент и ситуацията, в която се намираме, не е удобно да организираме срещи. Не Ви отговорих веднага, защото ми се наложи да посещавам болница и да се грижа за близки, болни от COVID-19, за съжаление днес изпратих един от тях на "по-доброто място", други двама са под карантина и сигурно разбирате, че когато човек се изправи пред лицето на смъртта, не му е до провеждане на каквито и да е дебати. Приемни са всички часове в рамките на работното време, защото не смятам, че трябва ученици, родители, персонал и граждани да чакат точно определен час, за да се срещнат с ръководството. Училището има сайт, който се поддържа редовно и е достъпен за всички желаещи да го посетят.

Поздрав: З. Димитров

СУ "Св. Климент Охридски" -  град Пловдив
бул. Васил Априлов № 5, тел. 032643975; 032644042; 032643067
https://souklimentohridski.alle.bg/контакти/

Написах му следния отговор (не обичам да отлагам писането на отговори за друго време, щото човек, унесен в други занимания и проблеми, забравя за писмата):

Здравейте, господин Димитров,

Благодаря за отговора! Много съжалявам за здравословните проблеми, с които Ви се е наложило да се ангажирате, моля да приемете съболезнованията ми по повод на загубата на Ваш близък човек! Такъв е животът, никога не бива да забравяме, че ние, човеците, сме много крехки същества и че съвсем временно сме на този свят; по тази именно причина и следва да живеем и пълноценно, и достойно, а най-вече следва да уважаваме ближните си.

Ситуацията, в която се намираме, е такава, че тя дава предлог за избягване на всякакви срещи, разговори, дебати и пр., но пък не бива да допускаме заради нея да се откажем от всичко и да почнем смирено да чакаме злото и гибелта си. Вируси всякакви винаги ще има, доскоро живеехме без да им обръщаме особено внимание, а сега, кой знае защо, ни принудиха само за тях да мислим, което, съгласете се, не е разумно поведение. Примерно затварянето на училищата комай за цяла година (вече все повече хора разбират това!) не е било оправдано, да не говорим за ефектите на "дистанционното обучение" върху душите на младите. Както и да е, има много теми за обсъждане, аз продължавам да смятам, че нищо не пречи да обсъдим възникналата между нас ситуация и дистанционно, ползвайки средствата на модерните технологии. 

Сам кажете какво предпочитате. Като Ви казах, че от Общността на небезразличните граждани проявяват интерес към казуса около назначаването на учител по философия в ръководеното от Вас училище, това не значи, че от тяхна страна ще Ви посети кой знае колко голяма група активисти, не, с мен ще дойдат един-двама човека, ще си сложим и маски, няма и да разговаряме кой знае колко време, мисля, че такава среща все пак, въпреки всичко, може да бъде много ползотворна и полезна. Вие изберете, Вие предложете кой начин предпочитате. (Ако изберете дистанционното обсъждане, просто ми кажете в кой ден, от колко часа предпочитате да се срещнем и да поговорим като начало, аз след това ще Ви кажа дали мога в този ден, като се уточним за времето, работата ще потръгне, ще я отместим от мъртвата точка!) 

Все пак, съгласете се, не е толкова разумно да отлагаме изясняването на проблемите за неопределено време и за... съдебната зала, вярвам, ще се съгласите с такъв един извод: едва ли съдебната зала е най-подходящото място за изясняване на отношенията между нас, все пак сме учители и що-годе интелигентни хора, а и трябва да даваме пример на другите; такъв ни е занаята. Все пак сме учители, ако признаем, че не можем сами да решим разумно и човешки такъв един не кой знае колко сложен конфликт, то по-добре да признаем пълната си капитулация (или, ако щете: фалита си!) и като учители, и като възпитатели, и като личности дори (също така и като граждани, които предпочитат демокрацията пред тиранията!). 

Спирам дотук. А за сайта на училището Ви писах, че не мога да го намеря, наистина търсачката не го открива (може сам да проверите това!), не зная защо е така. Здраве да е, това не е болка за умиране!

Ще очаквам отговора Ви, ще се радвам все пак да успеем в крайна сметка да изгладим недоразуменията по един разумен и достоен начин! А пък проблемите в образованието са толкова тежки, че едва ли ще ги решим ние, но нищо не пречи да мислим за тях и да ги обсъждаме. Щото пък е важно да се знае и принципното положение, че без активното участие на нас, дейците на образованието, че без нас, гражданите, без нас, личностите, нищо в тази страна не може да стане: глупаво е да чакаме някой друг, преди всичко всемогъщ властник, отгоре, да решава и да мисли вместо нас, такова очакване е напълно погрешно според мен!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

8 коментара:

Анонимен каза...

Поне малко човещинка не ви ли е останала, Грънчаров? Човекът е загубил близки, а ви е продължавате със своите простотии... Не ви ли стига, че станахте за резил пред целия свят миналия ден, когато врещяхте истерически по време на "дебата" си? Никакво достойнство ли не ви е останало?

Ангел Грънчаров каза...

Права сте, другарко: немам веке никаква човещинка! Аз съм изрод, другарко, за пореден път сте напълно права. Иначе сте много умилителна с тоз свой тъй сърдечен вопъл. Ако искате, може и да поревете малко, че да ме умилостивите. Или вече не можете да ревете? Апропо, Вашата представа за "човещинка" е доста своебразна все пак, тъй че вопълът Ви може да се разбере и съвсем превратно: че ме фалите за човещината ми. Но просто немаше нужда да ми се подмазвате толкова де, нали знаете позицията ми по тоз въпрос...

Анонимен каза...

Нали се сещаш, Грънчаров, синдикататът на коя професия ще получи подбрани откъси от онзиденшния дебат, за да разберат още по-добре директорите (упс, издадох се!) с какъв човек си имат работа. Електрическите пощи на пловдивските училища също ще се сподобят с тези откъси. Нямаш нищо против, нали? Нямаш. Добре. Се пак истината ще те направи свободен, нали така?

Bacho Кольо каза...

На твое място бих се съсредоточил върху защитната си теза в предстоящето съдебно дело. Щото , като гледам, осъдителната присъда за обида и клевета ти е в кърпа вързана...

Ангел Грънчаров каза...

Действайте, другарко, пращайте по-скоро доносите си срещу мен до синдиката на... психично болните даскалици-комуноидки...

Ангел Грънчаров каза...

Аз, таваришч колю, нема за какво да се подготвям за делото, щото не ми се налага за нищо да лъжа. Подготвят се старателно за съдебните дела обикновено тия, които требва да скалъпват лъжливите си "доказателства". Панимаешь? Апропо, завиждаме ти, че така силно вярваш на българското прасо..., пардон, правосъдие? На какво се крепи таз твоя тъй неуместна вяра?

Анонимен каза...

Днес групата на небезразличните към психичното здраве на Ангел Грънчаров подадохме молба в районнна прокуратура, за да бъде изпратен той на принудително лечение. И още един сигнал, че прибира пенсията на баба Марийка за себе си.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря сърдечно, другарко! Толкова сте трогателна в грижата си за мен! Вие сте толкова човечна, другарко, че просто немам думи да си изразя възхитата от Вашия тъй богат на емоции природно-социален феномен...