Способни ли сме да си изясняваме отношенията по един разумен и достоен, т.е. човешки начин?

По повод на последното свое писмо, изпратено до г-н Здравко Димитров, публикувано тук под заглавието Бягането от дебати - и от гласност, от публичност! - какво показва? снощи получих отговор от него, а пък по-долу ще можете да прочетете и какво му написах в отговор на отговора му:

Здравейте, господин Грънчаров,

Получих писмото Ви, към настоящия момент и ситуацията, в която се намираме, не е удобно да организираме срещи. Не Ви отговорих веднага, защото ми се наложи да посещавам болница и да се грижа за близки, болни от COVID-19, за съжаление днес изпратих един от тях на "по-доброто място", други двама са под карантина и сигурно разбирате, че когато човек се изправи пред лицето на смъртта, не му е до провеждане на каквито и да е дебати. Приемни са всички часове в рамките на работното време, защото не смятам, че трябва ученици, родители, персонал и граждани да чакат точно определен час, за да се срещнат с ръководството. Училището има сайт, който се поддържа редовно и е достъпен за всички желаещи да го посетят.

Поздрав: З. Димитров

СУ "Св. Климент Охридски" -  град Пловдив

бул. Васил Априлов № 5, тел. 032643975; 032644042; 032643067

https://souklimentohridski.alle.bg/контакти/

Написах му следния отговор (не обичам да отлагам писането на отговори за друго време, щото човек, унесен в други занимания и проблеми, забравя за писмата):

Здравейте, господин Димитров,

Благодаря за отговора! Много съжалявам за здравословните проблеми, с които Ви се е наложило да се ангажирате, моля да приемете съболезнованията ми по повод на загубата на Ваш близък човек! Такъв е животът, никога не бива да забравяме, че ние, човеците, сме много крехки същества и че съвсем временно сме на този свят; по тази именно причина и следва да живеем и пълноценно, и достойно, а най-вече следва да уважаваме ближните си.

Ситуацията, в която се намираме, е такава, че тя дава предлог за избягване на всякакви срещи, разговори, дебати и пр., но пък не бива да допускаме заради нея да се откажем от всичко и да почнем смирено да чакаме злото и гибелта си. Вируси всякакви винаги ще има, доскоро живеехме без да им обръщаме особено внимание, а сега, кой знае защо, ни принудиха само за тях да мислим, което, съгласете се, не е разумно поведение. Примерно затварянето на училищата комай за цяла година (вече все повече хора разбират това!) не е било оправдано, да не говорим за ефектите на "дистанционното обучение" върху душите на младите. Както и да е, има много теми за обсъждане, аз продължавам да смятам, че нищо не пречи да обсъдим възникналата между нас ситуация и дистанционно, ползвайки средствата на модерните технологии. 

Сам кажете какво предпочитате. Като Ви казах, че от Общността на небезразличните граждани проявяват интерес към казуса около назначаването на учител по философия в ръководеното от Вас училище, това не значи, че от тяхна страна ще Ви посети кой знае колко голяма група активисти, не, с мен ще дойдат един-двама човека, ще си сложим и маски, няма и да разговаряме кой знае колко време, мисля, че такава среща все пак, въпреки всичко, може да бъде много ползотворна и полезна. Вие изберете, Вие предложете кой начин предпочитате. (Ако изберете дистанционното обсъждане, просто ми кажете в кой ден, от колко часа предпочитате да се срещнем и да поговорим като начало, аз след това ще Ви кажа дали мога в този ден, като се уточним за времето, работата ще потръгне, ще я отместим от мъртвата точка!) 

Все пак, съгласете се, не е толкова разумно да отлагаме изясняването на проблемите за неопределено време и за... съдебната зала, вярвам, ще се съгласите с такъв един извод: едва ли съдебната зала е най-подходящото място за изясняване на отношенията между нас, все пак сме учители и що-годе интелигентни хора, а и трябва да даваме пример на другите; такъв ни е занаята. Все пак сме учители, ако признаем, че не можем сами да решим разумно и човешки такъв един не кой знае колко сложен конфликт, то по-добре да признаем пълната си капитулация (или, ако щете: фалита си!) и като учители, и като възпитатели, и като личности дори (също така и като граждани, които предпочитат демокрацията пред тиранията!). 

Спирам дотук. А за сайта на училището Ви писах, че не мога да го намеря, наистина търсачката не го открива (може сам да проверите това!), не зная защо е така. Здраве да е, това не е болка за умиране!

Ще очаквам отговора Ви, ще се радвам все пак да успеем в крайна сметка да изгладим недоразуменията по един разумен и достоен начин! А пък проблемите в образованието са толкова тежки, че едва ли ще ги решим ние, но нищо не пречи да мислим за тях и да ги обсъждаме. Щото пък е важно да се знае и принципното положение, че без активното участие на нас, дейците на образованието, че без нас, гражданите, без нас, личностите, нищо в тази страна не може да стане: глупаво е да чакаме някой друг, преди всичко всемогъщ властник, отгоре, да решава и да мисли вместо нас, такова очакване е напълно погрешно според мен!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo