Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 22 май 2021 г.

Защо само и единствено свободата ражда и благоденствие, и просперитет, и богатство - и е залог за достойнство?


Публикацията със заглавие  "Роби" (или поне "био-роботи") ли са американците - понеже здравата работят, следвайки своята мечта: свободата? породи хубава дискусия, която заслужава да бъде изведена в отделна публикация, ето я тук:

15 коментара: 

Анонимен каза: 1.5 милиона бездомници, 2,2 милиона в затворите и 6 милиона безработни също ли здравата работят следвайки мечтите си? 

Спартак каза: Добро утро!

Човек избира своята лична свобода или робство всеки ден. Както и Адам избира "робството" (той е бил свободен), подведен от Дявола, и яде от забранения плод. То и ние така като Адам биваме ежедневно подвеждани в лукавство и заблуда, за да ядем-консумираме-гледаме от плодовете на лукавите (коли, телефони, маркови дрехи, новини и лъжи, а също идеологии, политически обещания, догми и грешни вярвания).

Сега ще попитате, е как сега, да си свалим дрехите ли, да спрем да гледаме турски сериали и да ходим на село да копаме чесън и картофи ли?

Разбира се че не. Зарчето на Човекът е вече хвърлено от Господ. Той трябва да свикне да живее в робството на дрехите и на лъжите и на всичко останало. Но и правим всеки ден избора към свободата, ако изберем да бъдем мислещи човеци, а не прости хора (много добре описано как в Изворите на Живота).

Но за парите на роба, това е отплата, дори и в Рим са давали пари за най-добрите роби (а османците са им стояли огромни къщи) и така робите са можели единствено да откупят свободата си. Ако искат... и ако не са станали вече на възраст виждат смисъл да бягат свободни. Поробителят те е "използвал" в най-работоспособните ти години! Да Ви попитам, в Германия защо не приемат днес български пенсионери и да им дават пенсия, а най-вече студенти? Тук става вече интересно. Защото пенсионерите са "полу-свободни" хора. Разбира се, робската държава за която са работили цял им плаща толкова, колкото да съществуват.

Задавате този много важен въпрос г-н Грънчаров: "Изобщо що за живот за човека е животът без работа, без усилия за поддържане и съхраняваме на живота?". Които според мен не може да си отговори на този въпрос, значи е толкова зависим от всичко около него, че той е по-щастлив като е подчинен на някои. Няма грешно, този човек може да има такажа нужда да работи, че да изхранва болни деца или родители. Всички имаме различни способности и умения. А и без никаква системна зависимот не можем да живеем. Но този, който се "само-заробва" на чужда култура и език, за да може да кара по-хубава кола и да носи по-хубави дрехи и да "живее" по-хубав живот, е роб единствено на собственото си измислено его и фантазии. Признавам си, и аз съм от тези. Но със свободното си време може да философства, да помага на родители и деца, да е креативен, да създава за себе си, да се отдаде на по-благородни каузи на своето общество. А кое е моето общество? Кои са моите хора? Морално ли е да оставим родителите си в пандемията да се мъчат, а ние да се пъчем със свободията си? Етично ли е да работим за народи, които са доказани нацисти и които все още ни смятат за хора втора ръка, демек роби?

Спартак каза: На още един въпрос искам да отговоря.

Цитирам: "щом като си принуден да работиш и дори да го правиш осъзнато, ти фактически си роб, несъзнателен роб, несъзнаващ робството си роб, ерго, само който не работи е "истински свободен", добре де, но как ще живееш?"

Ще Ви дам пример с това, което Вие правите - философствате и пишете философски книги и блог. Щом не искате да работите и да се подчинявате на системата на герб, тогава ставате свободен философ. Всеки може да си създаде някакъв малък бизнес, фондация, НПО и т.н., и да прави това от което разбира и може най-добре. Вие пишете книги и ги продавате, други хори са майстори и могат плочки да слагат. Но като майстори на каквото и да е, те могат да избират между трудовия договор при "работодател" или гражданския договор и когато сам си си шеф и твоето изхранване и благополучие зависи единствено от теб.

И нима древните философи и граждани на Атина и Рим не са били също граждани по закон? И нима не са притежавали също роби, за да имат цялото време на света да си философстват спокойно и да достигат до истини, за които и до ден днешен се чудим - аджеба как е възможно преди 2 хил. години тези "първобитни" и "нечистоплътни" брадясали чичковци да са измислили и написали такива теории и Диалози, че днес и една нова философска притча ще я заклеймят и наплюят.

Философите по онова време са ги носели на рамене като Царе!!! (поправете ме Сократ ли са носили или Платон).

Ангел Грънчаров каза: Коментарът Ви е много интересен и съдържа много важни моменти, които заслужават обсъждане и по-внимателно вникване. Засега ще се въздържа от коментар да видим дали и някой друг по-сериозен човек няма да се изкаже.

Само да вметна като начало: Адам не изпълнява Божията заповед, яде от плода на дървото на познанието, Вие това как го тълкувате, нима за Вас това означава, че е избрал "робството" (щото преди това бил "свободен"?)?! Но как ще е свободен, като в Едем между нищо не е избирал - та там всичко му е било дадено наготово? И нали Бог съвсем умишлено го е вкарал в ситуацията на избор, като му забранява да яде от това дърво? И ето, Адам е вече в ситуация на избор, той избира да наруши Божията заповед, това е един вид бунт срещу Бога, за което той е бил наказан.

Аз смятам (и много други хора, включително и философи!), че това е избор в полза на свободата, Адам е избрал свободата - и за това бил наказан. И изгонен от Рая, сиреч от "свободата" по Вашему. Инетересно е, че Вие тълкувате наопаки станалото. Ако Адам беше послушал Бог щеше да си остане в свободата - свобода, в която няма никакъв избор? Но що за свобода е такава една готованска, да я нарека така, и при това изцяло безпроблемна свобода? Заслужава ли тя да се нарече изобщо свобода?

По останалите пунктове ще се изкажа по-късно. Да видим дали ще има други хора, които са склонни да се замислят и да кажат нещо върху казаното дотук...

Спартак каза: Наистина, използваме различни тълкувания за "избора на Адам".
Но Вие проверете, той Адам свободата си ли избира според мита (може да се каже но не съм съгласен) или пък не избира нищо. А всъщност се поддава на своето любопитство да познае от дървото за доброто и злото и бива изкушен от лъжите на Змията да наруши Божия закон. Да се поддадеш на изкушение от лукавия не го разбирам като избор за свобода.

И затова Адам е наказан с много труд и пот да изкарва хляба си (тоест да бъде роб на своето оцеляване). За това твърдя, че Адам определя за човечеството Пътя на робството, на безкрайния труд и на мъката и само чистите му чеда по сърце ще достигнат отново до Бога. А кои са тези, които държат ключа към тайните познания и учения за света сега и не работят, защото с работа и светски живот не се постига чисто сърце и смирена душа.

Ангел Грънчаров каза: Интересно разсъждавате, за мен Вашето разбиране ме подбужда да направя опити да преосмисля позицията си. Съгласен съм, че всеки един от нас е в положението на Адам не дори всеки ден, а всеки миг. Това, че някой (или нещо) ни е подлъгал(о) да изберем нещо (змията, Сатана, Партията, "злите капиталистически експлоататори", комунистите, пазарът, вещите, необходимостта и пр.) изобщо не ни оправдава за избора ни, в резултат на което обаче или губим, или печелим свободата си. Бягството от избора ми се струва, че не ни прави свободни, то е бягство от свободата. Изборът, това, че именно аз избирам, аз съм избиращият, е нещото, което ме прави свободен - аз винаги така съм мислил, така съм смятал.

А Вие казвате, че човекът изначално, априори, си бил свободен (в Едем, дето всичко му е дадено наготово и не му се налага да си мръдне и малко пръстче за да ги лапа бедз никаква заслуга!), а избирайки да яде от плода на дървото на познанието (за различаване на добро и зло), загубил свободата си, ето тук е възловият момент, който не мога да осмисля както подобава, щото Вие ме разколебахте. Мислех си, че разбирам, сега вече нищо не разбирам.

Когато губим, не знаем какво печелим, когато си мислим, че печелим, не знаем какво губим - дали да не изпозвам това положение, за да изляза от затруднението? Е, да дам пример с моята история. Той може да поясни нещата, щото е показателен.

Аз бях години наред учител. Системата ме поставяше в ситуация на избор: да следвам сляпо предписанията й (с оглед да си гарантирам "спокойствието" и да доживея до пенсия, жертвайки обаче... съвестта си, щото аз виждах как системата вреди на всички, най-вече на младите, на тяхното обучение и образование!) - или да реша да служа на интересите на своите възпитаници, на учениците, което обаче ме правеше бунтар спрямо системата, аз тогава станах "грешник" (спрямо системата!) и на това основание предизвиках злите сили на статуквото срещу себе си. Във всеки момент на разгорялата се битка между мен (аз следвах своето понятие за дълг и избрах да защищавам правото си на свобода!) и охранителите на тъй блаженото статукво (гарантиращо ти спокойствие до пенсия, вярно, за тази цел следваше да жертваш достойнството си!) аз можех да се откажа от порива си към дълга и достойнството, можех да капитулирам, можех поне външно да се съглася да стана типов, т.е. да жертвам личността и... свободата си, да стана покорен, безличен, сив, посредствен, можех, разбира се, да стана мижитурка, и щях да спечеля гарантирана заплата до пенсия плюс 10 заплати накуп при пенсионирането, ето този е морковът, нали така излиза?

Но аз избрах да си бъда личност, да следвам дълга си, да изпълнявам мисията си като учител, Вие сега ми казвате, че това ме било направило... роб, така ли? А ако бях станал мижитурка, това щеше да ми даде... свободата, така ли излиза?! Нещо не ми се вижда приемливо пътят на недостойнството да ни води до свободата, какво ще кажете по този пункт? Значи всички, дето блажено си мигжитуркват, имам предвид типовите учители (учители по безличност, по мижитуркване!), са "истински свободни" по Вашата теория, а аз, дето избрах да защитя правото си на свобода, съм фактически роб, така ли? Някак не ми се връзват нещата, или аз не мога да Ви разбера, или нещо имам сбъркани представи, не знам.

Аз жертвах всичко, включително и живота си (платих страшна цена, цяло чудо е, че все още съм жив, униженията, на които бях подложен, са безпрецедентно жестоки!), и Вие ми казвате, че ако бах жертвал достойнството си, щял съм бил да бъда свободен, а сега съм роб, така ли?! И роб на какво съм, ако смея да запитам?

Всички около мен, дето си мижитуркват тихо, са личности, са свободни, аз съм роб и съм безличен, щото не се примирявам, щото се бунтувам, щото открито казвам какво мисля, щото участвам в спорове, включително и с властващите, които точно затова ме и опраскаха, уволниха ме, лишиха ме от преподавателски права, значи аз съм робът, тъй ли?

Не мога да разбера що по Вашата представа е свобода, ей Богу, убийте ме, не мога!

Спартак каза: Здравейте отново!

До третия параграф на последният Ви отговор ме разбрахте, оттам нататък оплитате с думи. А точните думи са важни, това на мен ми е обеца на ухото от реториката (също много важен дял на философията!). Ще се опитам да поясня с примера на Вашият личен избор от моята гледна точка. В скоби слагам робските термини, моля Ви, обърнете особено внимание на ДУМИТЕ и техните корени!

Щом държавата (всевласт-имащата) е била Ваш работодател (поробник, държател), значи тя определя правилата, по които да им работите (робувате) или служите (слугувате). Ако не спазвате техните правила (те казват кое е Право и Добро и Зло - работния Ви договор е като Дърво на доброто и злото - и да не Ви се появява желание да ядете (за-ядете) от плодовете, написани като "точки", защото това ще доведе до... "Ябълката на Раздора") и ако не се подчинявате (нисък чин, ниско положение на роб), имат право да Ви освободят (обърнете внимание на думата - с уволнение те Ви освобождават). Без значение каква държавна длъжностна (дълг?) позиция заемате и при кого работите. Вие вече няколко пъти обяхнихте достатъчно добре, какво се е случило с "опраскването Ви", за което съжалявам за Вас, че не можете сега да даскалувате в училище. Е да, но пък всяко зло за добро.

Вие вътрешно избирате пътя на Истината и Свободата. А това е най-правилният път, за да е свободна душата и съвеста. Ако бяхте останали в длъжност (да дължите на някого нещо, я пари, я услуга), щяхте да имате отплата и по-голяма пенсия, но нямаше да имате истински вътрешен, душевен мир.

А представете си, ако бяхте не учител, а войник на фронта. И Вие също така стигнете до просветление. А бе да убивам май не е морално, аз така не мога да работя и да убивам хора, само защото ония отгоре казват, че били лоши и да стрелям по тях. Отивам да споря с работодателя си Армията. Ами спорете, но те ще Ви уволнят също. А по-време на военни действия, даже военен затвор и смъртно наказание има.

Целта на Образованието днес е и като на Армията. Те са инструменти на държавната власт. Да направят хората си послушни и възпитани работници (роби) и мирни граждани, които следват законите. Това е и само-задължение на всяка държава. Защото ако не ги възпита, народа ще се разбунтува като едно малко дете и ще си свали "избраната" Власт. Дори и за една нощ. Това управляващите няма как да искат да го допуснат.

Имаме един единствен, истински вътрешен Дълг, този пред Господ. Всичко друго е за задоволяване на лични, материални или нематериални (егоистични) нужди, заблуди или чужди прищявки. За да се харесаме на другите, или дори на собствения си Аз пред огледалото, да се облечем по-добре и т.н.

Това не означава, че не трябва да го правим и да не сключваме договори с Дявола, за да извличаме полза. Напротив. Това е понякога неизбежно.

Но е по-важно да знаем и да осъзнаем кое е истински Истинското, Красивото и Правилното.

За да не се поддаваме несъзнателно на лукавия и на лъжата и да не ставаме войници-убийци, или учители-поробители на собствените си деца и братя.

Ще се радвам, ако съм бил достатъчно ясен и полезен, за да се разбере темата.

Вие сте свободен философ, г-н Грънчаров, в моите очи. И заслужавате много повече, защото България има нужда от истински философи.

Защото философията е водеща към познанието за Човека, кой съм Аз и в каква действителност живея и искам в бъдеще да живея! Всичко започва от мисълта, тя посява семето.

И затова философите на времето, с майсторското си слово и владеейки правилата на божествената Мисъл, винаги повеждат братята си към Свобода, Спасение и Благополучие.

Здраве Ви желая! 

Бачо Кольо каза: Пак митология: в САЩ има стоици гета, в които живеят хора, трето поколение незнаещи що е труд. Безбройни "Столипинови" и "факултети". 

Ангел Грънчаров каза: Таваришч Бачу Колю, а пък, представи си, американците също така продължават да бият негрите, нали така, нали правилно рассуждаю? :-) 

Ангел Грънчаров каза: Здравейте,

Появиха се много възлови моменти, които се нуждаят от обсъждане. И от внимателно вникване. Понеже иначе се появява объркване, хаос, неяснота. Когато мислим, това всъщност правим: опитваме се да въведем ред. Да намерим точното място на всяко нещо. СТрахувам се да не стане много дълго моето изложение, но ми се ще да обходя поне най-важните места.

Относно казуса, който дадох за пояснение, като пример. Трябва да се изходи от това, че тук става дума за България, а у нас повечето от нещата са тъкмо наопаки на това както (и каквито) трябва да бъдат. Ето примерно в областта на образованието: нищо не е както трябва да бъде. Аз написах няколко книги, в които разясних разбирането си. Никъде не е доказано, че държавното образование трябва да създава покорни и безволеви роби и слуги на държавата, откъде-накъде да е така?! Напротив, една истински съвременна държава, а това значи демократична държава, би следвало да създаде всички потребни условия за свободно развитие на младите - и това е залогът тази държава да стане просперираща, населена с достойни личности, които именно СВОБОДНО разгръщат своя личностен и творчески потенциал. Не съм съгласен, че навсякъде е така, т.е. че във всички държави образованието е така натамънено, че да произвежда роби и слуги. По начало мнозинството от хората са склонни да имат робски манталитет, малцина са тия, които имат силата на духа да изберат свободата и да възпитат у себе си, пък и да отстояват свободния начин на живот. Така е било във всички епохи. Не само сега. Философите са били сред тях, макар и не всички (у нас сега огромната част от философите не си изпълняват ролята, знаете ли какво общество щяхме да бъдем ако мнозинството от философите (и свещениците!) си изпълняваха дълга, мисията, призванието, ролята и задачата?

На Вас Ви се струва така: щом мутрите на власт са ме изгонили от образованието, значи са ми направили добро, щото са ме освободили от робуването на системата - и аз съм станал свободен човек. В някакъв смисъл е точно така. Но аз пък твърдя, че това не е справедливо, че мутренската представа за образование е вредна за обществото, че хора като мен са нужни именно вътре в образованието, а не извън него, разбирате ли сега къде е проблемът? Откъде-накъде образованието, държавата и обществото да са бащиния на мутрите с техните ограничени и неверни представи за живот, свобода, управление и пр.? Но аз не бях подкрепен от обществото (което е робско по манталитет!) и от учителството, което доведе дотам, че станах жертва на произвола на мутрите на власт. Но да оставим конкретния случай.

Моето убеждение е, че масово не се разбира що е свобода (особено у нас). Повечето от хората нехаят за свободата, безразлични са към нея, тя им се вижда тежко бреме (ето, и аз пострадах заради нея, затова повечето хора предпочитат да са си спокойни, пък майната й на свободата!). Много са тези, които се плашат от нея, тя им се вижда именно непосилно бреме - или излишен лукс. Има и хора, които са врагове на свободата, на свободния живот, на свободните личности. Те мразят свободната личност, като я срещнат, са способни да я убият - защото тя им показва с примера си колко те са нещастни и жалки. Аз тези последните ги наричам комуноиди. (В Русия Валерия Новодворская и други ги наричат "совки"!) Да си свободна личност, да си личност, обичаща свободата и живееща със свободата си, в българските условия е същинско проклятие. На мен ми се струва, че повечето българи, които избягаха от България, избягаха точно по тази причина - и се пръснаха по целия свят.

Ангел Грънчаров каза: Как живее свободният се опитах да опиша в своите книги. Да си човек означава да си свободен. И пак да се върна на оня възлов момент: Адам бяга от стерилната и дирижирана свобода в Едем, поема, тръгва по пътя на свободата, въпреки че му се налага да "робува", да работи, с пот на челото да си изкарва хляба. Няма как да е иначе, щото свободата не се дава, тя е завоевание на отделния човек и за нея се плаща немалка цена. Както и подобава Адам тръгва към своята изстрадана, а не подарена свобода. Смятам, че Бог е желаел точно този резултат. В противен случай цялата човешка история нямаше да я има, в противен случай се губи целият смисъл. Ако този Адам го нямаше, то другият Адам нямаше да бъде човек, а щеше да бъде нещо като ангелите. Така ми се струва. Навремето писах книга, която се нарича ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (подзаглавие "Изкуството на свободата"), там съм опитал тези неща по-подробно. Засега спирам дотук. Понеже съм на работа и нямам спокойствие да мисля и да пиша. Само да не забравя нещо важно, което исках да кажа накрая.

Ето, аз бях "освободен" (по-точно казано: изгонен, изритан) от училищната и университетската система (през 1992 г. ме изгониха от университета, Пловдивския, през 2017 г. - от гимназиите на тъй приказната страна Мутролания!). И станах напълно свободен човек. Ползвайки се от свободата си, аз цял живот наред с учителстването писах книги, продължих да пиша, в блога и иначе, продължих да издавам създадените от мен списания и пр. Можеше ли, ако бях в нормална страна, да живея от тази своя изцяло свободна дейност, която пак е образователна, нищо че е извън училищата и извън университета? Можеше, разбира се. Нима в България не може да има 1000 човека, които да се абонират за поне едното от моите списания, в които се пише за духовните неща, за възпитание, за формирането на пълноценните личности? Можеше, нали така? И ето, тогава аз щях да имам някакви, макар и скромни доходи, за да живея и пиша свободно. Можеше ли в България да се намерят по 500-1000 човека да се купят по една-две мои книги? Можеше, нали така, в книгите ми също се пише за духовните, т.е. за истински важните неща; знаете ли колко човека се абонираха за списканието ми (ИДЕИ, това е първото)? Числом и словом 5 (пет!) човека се абонираха!!! Знаете ли колко мои книги са продадени в последните 3 години? (Те стоят по складове и книжни борси, щото търговците не ги щат в книжарниците си!) Само 6 (шест!) човека си купиха някоя моя книга. Е, при това положение неблагодарното общество се опита да ме убие - с унижения, дори и с глад. Това е положението. В други общества, включително и руското, не е така. Там хората повече четат. У нас такива като мен обществото прави нужното да ги убие колкото се може по-скоро... За жалост, така е... 

Спартак каза: И аз искам да обобщя темите, защото се губи дискусията.

1. "Роби" ли са американците? "Роби" ли са българите и останалите народи? Аз трърдя, че ДА, но разбира се само емоцианално и мисловно, а много малко физически (трафик на хора). Защото правната система на всички народи е една и съща и може така да се тълкува.

2. Адам "освободил" ли се е от Рая? И станал ли е човек като прави "човешки избор" за свободата си. - Аз твърдя НЕ, той е бил човек и то най-свободен (пише го в Генезис) и по образ БОГОПОДОБЕН. И тъй като е подобен на Бог и е бил вече създаден човек, то следва е и свободен. Изкушението води до неговото поробране и на неговите деца, той става грешен и е осъден по божия закон.

3. Вашият личен пример с "опраскването" и това освобождаване от трудово, длъжностно робство ли е? По смисъла на думите, по-скоро ДА, но това не означава, че когато човек е освободен става по-богат и успешен или че някоя мутра го е сторила за Добро. И дадена ли е Ви е тази свобода или е било някакъв вид борба за свобода? По-скоро НЕ, ако Вие се борехте за нея е трябвало достойно да си подадете оставка. Но щом са Ви изгонили, това ми прилича повече на Адамовата съдба. Или още по-лошо в Оруеловия сценарии, където "свободата е робство".

Ето, аз поставих всичките теми, кратко и ясно и моите аргументи, подкрепени с логика.

Като за финал една сентенция за робството: "Най-щастливите и най-доволните роби са и най-големите противници на свободата".

Ангел Грънчаров каза: Добре направихте, че изведохте основните моменти; ето и моето тълкуване, ето моето разбиране:

1.) "Роби" ли са американците (и българите, и останалите народи)? Такова нещо обаче като "американец" или "българин" няма, няма как всички американци или всички до един българи да са роби или да са нещо друго, но всичките еднакво и поравно. И сред американците, и сред българите, и сред германците и пр. има всякакви хора, има и роби, и свободни, и полу-роби, и полу-свободни и т.н. до безкрайност. Свободата е нещо индивидуално, робството, робуването - също. Но сред американците и сред германците има достатъчно много свободни хора, които именно и дърпат станата непред и нагоре, които са направили Америка каквато е, Германия - също каквато е. В България (и в Русия) има прекалено много хора, хал-хабер си нямащи що е свобода, безразлични към нея, мразещи свободата хора и пр., които именно ни дърпат надолу и назад. Затова американците и германците берат обилните плодове на свободата, имат постижения, достойни за свободните народи, а ние имаме поражения, които са неизбежни при робските, несвободните народи.

2.) Дадената наготово, даруваната свобода за нас, човеците, не е свобода, тя не е и богоподобното у човека, щото Бог може да е свободен "по природа", по същността си, по идея, така да се рече, но при човекът нещата стоят иначе. Адам в рая не е свободен по автентично човешкия начин, щото за нас, човеците, свободата е завоемание, постижение и пр., което завоюваме и постигаме не само всеки ден, но и всеки миг. Щом се отпуснеш, щом се откажеш от ясния избор, щом се оставиш друг да те води, ти мигновено ставаш роб. Пълно е с роби и в днешно време, същото е било и в отминалите епохи. Робуването е робуване по дух, вътгрешното робство е най-страшното и истинското.

3.) Да съм си дал оставката сам, без да съм се борил за правата си, е бягство, е отказ от свобода, е друга форма на мижитурковщина, то е дезертиране от свободата и от дълга, от мисията ми на учител. Аз постъпиш като свободен човек, както подобава, направих го съвсем съзнателно, щото трябваше да изнеса един урок по свобода, по демокрация, по достойнство и по човечност, който е изключително полезен, вярно, малцина са тия, които разбират какво точно съм направил и защо съм го направил, но това е естествено за страна, в която робите са водещият елемент. Като ме изрихата по мутренския начин, аз не станах по-свободен, аз съм си все същият, какъвто съм си бил винаги, друг е въпросът, че пребиваващото в неведение за ставащото общество не ме подкрепи - и по тази причина аз бях подложен на ред унижения, с оглед да си запазя живота. Българите, дето в мнозинството си не разбират свободата, ми отмистиха за това, че аз си позволих лукса да се държа като свободен, наказаха ме за това. Малцина са тези, които ме разбраха и подкрепиха, за което съм им благодарен. Те ми показаха, че не съм лудият, който поради лудостта и глупостта си е свободен, те също така показаха, че жертвата ми един ден може да бъде оценена и от повече хора. Но за да ме оценят, българите първом трябва да ме убият. Така са постъпили не само с мен, така са постъпили със Сократ, абсолютно същото са направили и с Христос. Това не е идиотщина, че се "сравнявам" със Сократ и Христос, всеки свободен човек, всеки християнин, би следвало да се опитва да живее и като Сократ, и като Христос. За човечните и християнските философи това просто е задължително.

Как Христос разбира свободата? - ето, този е възловият въпрос, който поставям. Щото в Стария Завет е едно, другояче поставя нещата Христос. Бихте ли приел да поговорим и по този пункт? 

Спартак каза: Е, за Христос може много да се говори. Но много малко българи го правят или въобще да се замислят за основното му дело. Хубаво правите, че задавате този въпрос!

Аз лично мисля, че правилната вяра дори и като философско понятие, за да не звуча прекалено религиозен или като пастор, е това което липсва у българина. И то най-правилната вяра в Доброто и в Бога, а не в изкушенията на лукавия и на материалния свят. Очевидно е, когато ежедневно избира да консумира явни лъжи и глупости от медии и вестници и се е превърнал в най-черногледия човек на цялата планета. Това е факт, че сме най-нещастния народ, уви по собсвтен избор.

А Исус е най-яркия пример за вътрешното спасение и свобода на човека.

Той прави само-жертва в името на човечеството.

Искам да се върна за заключение към точка 1 от предишния коментар. И да Ви задам въпроса: защо не искате да допуснете, че именно благодарение на робството (законно до средата на 19ти век), Америка се е облагоденствала именно най-напред? Не знаете ли историята за колониализма и черните роби от Африка? И че не само те, но и Англия, Франция, Испания и Потугалия, а по-късно и Германия и Русия достигат до своите архитектурни и културни богатства чрез колониализъм. Така както и древните гърци благодарение на своите роби са имали време да мислят за философия и политика.

А ние българите от 1878 сме всъщност освободените роби на османската империя и имаме доста "работа" още пред нас. Но на прав път сме, все пак има примери на държави, които без робство и война достигнаха благополучието си - Швейцария и Скандинавските страни.

Ангел Грънчаров каза: Здравейте,

Дискусията ни, както всяка хубава (плодотворна) дискусия поражда повече въпроси, отколкото решава - а всъщност и не решава, щото хубавата дискусия е хубава доколкото отваря път за нови и нови дискусии, т.е. оставя въпросите нерешени. "Решаването" на принципно нерешимите въпроси (каквито са философските въпроси) означава убиването на интереса към тези въпроси, хайде, да не е убиване, а е погасяване по-скоро. Хубавата дискусия не гаси, а разгаря нови и нови дискусии - и поражда нови и нови въпроси. Такава се очертава да бъде и нашата дискусия.

За Христос аз поставих въпроса щото ние двамата "запецнахме" по повод на обсъждането за "този" и "другият" Адам, щото явно има двама Адамовци, единият неслучил се, нестанал, другият - Адам, който го знаем, който е бил напъден от Рая, от Едем. Но в Стария Завет нещата стоят доста различно, в сравнение с нещата както са поставени в Новия Завет, именно от Христос. А въпросът за СВОБОДАТА у Стария Завет е поставен по друг начин, за което свидетелства историята на стареца Йов, която сега няма да разисквам, само намеквам. Все пак Йов не прави това, което го съветва Сатана, не се обръща с предизвикателни думи към Бог, не пита Бог "Защо ме наказваш, какво съм направил?", нали така? Адам ако беше на мястото на Йов що ли би направил - щом като заради една "ябълка" прави тази щуротия?

При Христос обаче темата за свободата е поставена иначе. Неизчерпаемо богата е тази концепция за свободата у Христос. Нито една философия не е успяла да постигне точно предаване на смисъла й. Нито Кант, нито Хегел, нито Сартр, нито никой не е успял да постигне тязи пълнота я цялостност, която носи в себе си Учението на Христос. Достоевски изглежда е успял да постигне нещичко основно. Но темата е грамадна, ще замълча сега. Искам само един пункт да разгледам, по който ние двамата имаме изглежда основно разминаване. "Като те ударят по едната страна, обърни и другата..."; самия Христос някакви си там жалки човечета го развъват на кръста, а той понася всички унижения и приема смъртта - с оглед нещо да ни каже. Питаха ме навремето студентите (като днес си го спомням!): Абе как така Христос, който е Бог, позволява на тия нещастни римски войници да го бият, да му турят трънен венец, да го разпъват, защо не им прати една мълния да ги порази всичките? Той Бог ли е или какво е?" (Правете си сметка какви тези съм разисквал аз, преподавателят по марксистко-ленинска философия с тях, щом са ми поставили този въпрос, това е било времето преди 1989 г.; сега досещате ли се защо другарите ме опраскаха при първите мигове на свободата, изхвърлиха ме като мръсно коте от университета?!)

Христос търпи, понася униженията, оплюването, гаврите, издържа на мъките на кръста, страда като човек, да, той там стои именно като човек, не като Бог. Христос е най-човечният Бог. Той е истински човек. И е перфектен Учител. И като такъв ни изнася един урок. Християните следва да чакат в живота си точно такива ситуации като неговата. Ако не ги сполетяват такива ситуации, значи нещо куца в християнството им. Не те ли разпъват комай всеки ден, ти не си християнин. И защо СВЕТЪТ (светските, а може би СЪВЕТСКИТЕ хора!) разпъват всеки ден хростиянина на кръст? И що трябва да прави християнинът? Трябва да понася, така ли? Глупост ли е да си християнин? Нима Христос не можеше да се споразумее с мъчителите си - примерно с Пилат? Всъщност не пилат, не римските войници, не, решително не, те не са мъчителите на Христос. Истинските мъчители са тези, които оня ден викаха "Осанна!", а след два-три дни викат: "Разпни Го!". Овладеният от бесове народ са истинските мъчители. И те не знаят защо толкова мразят Христос, та искат разпъването му. "Пусни Варава!", искат да пусне разбойника, убиеца, но Христос непременно трябва да бъде разпънат. Защо ли? 

Ангел Грънчаров каза: Щото Христос е техният учител по СВОБОДА, а те най-много от всичко на света мразят и не разбират свободата. Кое е първо, неразбирането или мразенето решете Вие самият, драги Спартак. Кое произтича от другото - или може би двете произтичат от БЕЗРАЗЛИЧИЕТО към свободата?

О, аз можех да се спогодя с моите мъчители, ох, как можех! На мен съпругата ми всеки ден ми вика: "Защо бе, групако, не се възползва от това, та ти беше приятел на директорката, тя ти беше най-приближеният до нея? Защоне мълча бе, главо проста?! сега щеше да си добруваш? Защо не преклони глава бе, изеднико неден?! Що не се мушна в партия "ГЕРБ" бе, идиотино?! Що не отиде да се срещнеш със своя състудент от Петербург Сергей Игнатов, министъра на образованието и науката бе, тъпанарино прост?! Ще ми се бори той "за правда и за свобода", нещастник такъв?! И какво спечели от тази своя борба бе, глупако?!" А Вие ми казвате, че трябвало сам да си хвърля оставката и да оставя другарките да безчинстват, това ли е християнското поведение? Като видите безчинстващите да си оставите свободно да продължат да си безчинстват? А кроткият Христос какво направи с търговците в Храма? Е, не трябва ли християнин като мен да направи същото с други такива търговци, които се бяха настанили в Храма на просвещението?

И завършвам с това, което ни казва "Легенда за Великия инквизитор" на Достоевски. Великият Инквизитор обяснява на Христос, че те, "духовниците", са направили нужното да свалят от немощните плещи на народа, на човеците, този тъй тежък, непосилен дар на свободата (поставен там от Христос!), народът си е отдъхнал, и е благодарен за което, а той сега, видите ли, идва пак да пропавядва за свобода, откъде-накъде ще му позволят да съсипе създаденото от църквата, ето затова Христос този път пък трябва да бъде изгорен на клада! Сега разбирате ли докъде се стига, до какви "плодове" води "човешкото приложение" на свободата, която Христос даде на човеците? Трябваше ли аз в такъв случай да избера малодушието и да се отдам на прелестите на даруваната свобода?

Не, свободата не е дар. Подарената свобода е несвобода. Който ти дарува свободата с това те прави свой роб. Така и руснаците ни "освобождават" често, ох, как прекалено често искат да ни освоождават руснаците?! Ето сега са се нагърбили да ни "освободят" от свободата - като правят нужното да бъдем изгонени от ЕС и от НАТО. И народът надава ухо! Ах, как е прелестно да се живее без свобода, ах, колко е хубаво обществото-мравуняк (по Достоевски), обществото-казарма (по Ангел Грънчаров: аз имам една книга, наречена УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА, там съм описал тия неща)?! Няма ли свобода, няма и отговорност, няма и безпокойства, няма избор, няма раздвоения, няма мислене, няма мъка, няма спорове, има само безбрежно щастие в мравуняка, в комуната, в казармата.

Спирам дотук. Ако имам време и настроение ще продължа разсъждението си. Щото казаното само троха...

Ангел Грънчаров каза: Сега обаче виждам, че не съм Ви отговорил нна въпросите, налага се да засегна и поставените от вас моменти. Ето моя отговор:

Казвате, че "правилната вяра" най-много липсва у нас, българите. От казаното по-горе за Христос следва, че българинът, първо, не разбира Христос, не проумява чисто човешкото у Христос, което той така ясно показва и изрича дори, у българина липсва любовта, преклонението, което човекът дължи на човека в лицето на Христос, сиреч, българинът не цени човека у себе си, а това, директно преведено, значи: българинът не обича свободата, щото аз слягам знак на варенство между Христос и свободата, между, следователно, човека и свободата. Българинът не обича свободата, по тази причина мрази свободата, мрази човешкото и човека. Българинът, иначе казано, мрази духа, духовното у нас, човеците, което ни прави човеци, а това са неща като истина, свобода, добро, красота, святост. Това, което важи за българина в неговата екстремно-ясна форма, а характерно и за човеците на нашия век, независимо от коя страна са. У нас, българите, се е коцнетрилал в вай-ясна форма основният недъг на човечеството: безлюбието (по терминологията на моя приятел Любен Воденичаров, един Божий човек!), по моята терминология - безчувствеността (бездушието, бездуховността). Затова и немаме това, което Вие наричате "правилна вяра". Правилната вяра е любовта към Христос, значи и към човека. (Образец за човек, даден ни така вълнуващо, е именно Христос!)

Няма ли любов към Христос, човек няма и любов към истината, щот Христос е Истината (и Пътя, и Живота!). Без любов към Христос, без правилна вяра, няма и любов към живота. Българите съвсем не разбират що е животът за човека - по същия начин, по който не разбират що е свободата за нас, човеците. По тази причина и те имат такъв мощен пиетет към лъжите. (Руснаците са абсолютно същите като нас!) Пиететът към лъжите води до пиетет към глупостите. Затова и ние с руснаците сме ненадминати по правенето на глупости.

Америка станала богата и благоденстваща не заради тъй величествения пиетет на американците към свободата, а благодарение, моли Ви се, на... робството! По Вашата логика, простете, най-богати следва да са на този свят руснаците и българите, щото тъкмо ние сме и най-робските народи, нали така излиза? Щом не свободата, а робството ражда богатството, най-богати на този свят са не американците, а българите и руснаците. И средноазиатците, и народите от средноазиатските тирании, нали така? Смешно е твърдението Ви, че робството било създало Америка и цялото й богаство. Истината обаче е съвсем друга: неудържимият просперитет на Америка, полета и към богаството и към цялата й мощ почва тъкмо след премахването на робството, нали така? Преди това Америка е била доста бедна страна, подобна на Русия... Запомнете от мен, аксиома е: несвободата, роболюбието раждани винаги бедност и мизерия. Русия и България са пример за това. (Преди "освобождението" ни от руснаците и опита ни да ни порусначат, успешен в много отношения, сиреч, по време на "турското робство", ние, българите, сме били най-свободни и дори сме били доста богати, което, разбира се, е нашият срам и резил! (Африканците, прочее, са доста "свободни", но по природния, доадамовия начин, като подарена, естествено-дадена "свобода", защо тогава, моля ви се, сме толкова бедни и изостанали?!)

За това как без робство и без войни Швейцария и Скандинавия били постигнали благополучие и богаство ще ви кажа само това: ами ето, те за сетен път показват, че не робството и не войната, не тиранията и не нещо друго, а само и единствено истински разбраната свобода ражда и благоденствие, и просперитет, и богатство, тя е също така залог и за човечност, нали така? (Сега защо ни плашат робофилите, че в Скандинамя, в Норвегия кажи-речи вземат децата на родителите и са потънали в джендърство и развтар, вижте какви хубави плашила за малоумни са изнамерили тъй умните робофили, грешка немат те!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

16 коментара:

Анонимен каза...

Само дето вие, Грънчаров, и понятие нямате що е свобода.

Ангел Грънчаров каза...

ОК, другарко, а бихте ли казала Вие какво понятие имате за свободата, разкажете своята идея - та да ме научите що е това свобода (като смятате, че аз не разбирам!)? С интерес ще Ви изслушам и изчета, за да се науча най-сетне и то именно от Вас що е това свобода, другарко...

Спартак каза...

Добре, продължаваме разговора тук.

Че Америка е основана на робството не е мое твърдение, а исторически факт. Има голяма разлика. Дори и днес, работните договори в сащ са едни от уж най-свободните. Получаваш много, но държавата не ти дължи нищо, нито здравни услуги, нито майчиски, социални и др. Ако ти се случи нещо, оправяй се сам. А нали Вашето твърдение е, че те са толкова богати, че нямат нужда да работят (да са роби). А всъщност е обратното, там работят като луди за своите утопични американски мечти.

За Скандинавия и Швейцария искам да добавя, тъй като съм бил там. Тези страни са благополучни и развити, но не са богати. Чисто е, но и шведи и швейцарци живеят в панелки. Те постигат благополучие със собствени усилия, а не непременно със свобода или свободия или поробване. А що се касае за сексуалните им свободии и развратеност, това е така от личен опит го казвам, тук добавям Нидерландия и Германия. Що за нравствена висота и свобода е това, да прелюбодействаш безнаказано дори и с деца, само защото другият е бил съгласен. Не е ли също развратена нравственост да убиеш или изнасилиш някого, само защото той го "иска" и е съгласен и по този начин ти дава законно право? Това го използват консервативните партии в България, но това има нищожна важност със забогатяване и благополучие на един народ. По-скоро осигурява нужното обществено спокойствие в една страна, ако въобще има нужда от тези теми. Такива теми се пробутват из консервативните народи повече с цел да ги дестабилизират и да разрушат семействата, все дела на лукавия и дявола.

Ангел Грънчаров каза...

Да продължим тук. За по-голяма прегледност.

Твърдението "Америка е основана на робството" е спорно. Не съм отрекъл, че е имало роби в Америка, това наистина е факт, но това е различно от обобщението, че "Америка е основана на робството", което означава, че Америка един вид е продукт на робството. Аз оспорих и опровергах това твърдение по ето какъв начин: ако робският труд е толкова производителен и води до такова голямо благоденствие като американското, то тогава защо доказано робски страни като Русия и България (които и до днес са робски, преобладаващият елемент в тях са робите - в то истинския, макар и не буквалния смисъл на тази дума: имам предвид вътрешни роби, същества, хал-хабер си нямащи що е това свобода!) не са още по-богати и по-благоденстващи от Америка?! Също така исторически факт е, че възходът на Америка почва едва след като след гражданската война робството в Америка е премахнато (в Русия е премахнато по същото време, ала за разлика от американците в Русия свободата е била възприета от мнозинството от "освободените" като трагедия и като проклятие: и те почнали да молят батюшките пак да ги вземат отново под опеката си - щото не знаели що да правят с проклетата "воля", с проклетата свобода!)

Да, американците много работят, но това не ги прави роби; точно защото там ролята на държавата е друга, тя не се меси да преразпределя богатството, а го оставя в ръцете на работещите. И точно по тази причина Америка има такива изумителни постижения. Формулата на просперитета е проста и аз това съм го показал и обосновал в своята книга със заглавие УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"): колкото повече свобода имат индивидите, колкото по-малко държавате се меси, обърква и пречи на тяхната свободна дейност, толкова по-проспериращо и богато е обществото; колкото повече държавата се меси и регламентира дейността на индивидите (сиреч, ограничава свободата им!), толкова повече активността на индивидите бива погасена, толкова повече държавата (държавната бюрокрация) всичко обърква, разваля и изкористява, толкова по-бедно и по-нещастно става обществото, сполетяно от тиранията на държавата. Ето още един очебийно доказателствен пример и аргумент: пълният държавен монопол в образованието у нас необходимо доведе доведе до напълно непълноценно "образование", доведе до това, което аз нарекох в една своя книга "НЕобразование", сиреч, доведе до плачевни резултати, а именно близо 50% "функционално неграмотни", а това значи тъпи, немислещи индивиди след завършващите това "образование" млади хора, а най-вече в крайно сметка това доведе до това, че продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС.

Ангел Грънчаров каза...

Относно "развратеността" на свободолюбиви народи като скандинавските ("Тъй развратните" шведи са изобретили "шведската тройка", нали така? А свободолюбивите французи - минета, а пък немците са стигнали до такова безсрамие, нещастниците, че родителите си позволявали, както чувам, да ходят дибидюз голи пред собствените си деца и внуци, преставяте ли си докъде са дегенерирали в морално отношение немците?!), та значи за "разврата и за пороците, за аморализма, съпровождащ свободата", се налага да поговорим повече; това е голяма тема: за връзката между свобода и морал, за това, че свободолюбието, видите ли, пораждало безсрамието и аморализма, че свободните хора, тъкмо заради свободолюбието си, били ставали гейове, джендъри или както си искате ги наречете тези извратеняци, нали така, нали привилно разсъждавам?! (А дали иронизирам, сам разберете, вярвам, ще разберете, щото сте интелигентен човек!)

А относно това, че хептен развратените скандинавци били стигнали дотам в разврата си, че майките обучавали синовете си на секс, че сексът между дъщеря и баща и пр. бил "доста разпространен", това, простете, са глупости: има такива табута, че това е напълно невъзможно, ако е възможно, това е вече патология, това вече са болни хора. Секс мижду възрастен и дете също е извратеност и такива неща ако ги има (а то ги има във всяко общество!) се преследват от закона защото това е престъпление, то също така е и болест, да не говорим за това, че е страшно извращение. Никой не може да ме убеди, че в демократични страни като скандинавските или в Америка има толерантност към такива престъпления и извратености. Убеден съм, че враговете на свободата (и на Запада!) правят такава грозна и изцяло лъжлива пропаганда против западните страни именно с цел да представят тия общества като населени от морални уроди, докато, видите ли, в "здрави народи" като народа на Путинландия било немало нито гейове, нито педофили, нито лесбийки, там даже и секса нет, щото хората там са безплътни ангели; да, такива глупости са възможни, но в тях здравомислещият човек не вярва, на такива глупости той не се поддава. (Писах и такава една книга, тя се нарича ЗА НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО.) Спирам дотук.

Да се надяваме, че и други хора ще се включат в дискусията ни, която ми се вижда плодотворна, нищо че се очертахме като опоненти, имащи толкова различни възгледи. Винаги обаче може да се разговаря и спори културно и свободно, при взаимно уважение на събеседващите. Надявам се няма да ме намразите за това, че винаги казвам честно как и какво аз мисля. Аз другояче не мога да пиша и говоря...

Спартак каза...

Г-н Грънчаров, пишете си както знаете за добре. Аз също се опирам на възпитанието си и уважението към другия в споровете. И заедно с някои методи на реториката да бъда колкото се може по-обективен с аргументацията към опонента, а не вулгарно-рушащ достойнството и диалога. Мисля, че се справям да запазя "хладнокръвие" в споровете.

Ние имаме различни гледни точки за свободата. Има спор, няма лошо.
Но смея да твърдя, че сме на едно мнение какво е вътрешната свобода с някои малки тълкователни разлики и малки фактологически грешки. Вие описвате свободата и я издигате на висота. За да я достигнем, трябва да я опознаем и разберем. Моята гледна точка е малко по-дуалистична. За да се получи този спор, аз държа позицията и искам да покажа свободата като не-робството и затова се стремя да опиша и разоблича именно ежедневното вътрешното и дори доброволно робство на човека. Как точно го правим, и защо и до ден днешен сме "роби" на култа към материалистичния успех и физическа свобода, вече аргументирах в предишни отговори.

За всички сексуални свободии, които описвате из Западна Европа, ги има и у нас, както нудизъм така и оргии или проституция. Даже навсякъде в Сащ е забранен нудизма, а в някои щати прелюбодейството се наказва строго като в ислямския свят. Къде е свободата тук която води до богатства? Според мен връзката сексуална свобода и благополучието на един народ липсва или има нищожна връзка. Но не ме разбирайте погрешно - никъде не съм твърдял, че например хомосексуализмът трябва да е забранен или наказуем.

Второ, за робството в Америка, веднъж пишете за физическото, веднъж за вътрешното. Когато физическото бива забранено през средата на 19ти век, то остава доброволното или вътрешното, чрез трудови договори (или работни = робски).

Дали чрез политическа сила или чрез доброволно подчинение, онази светска идеология, която убеди хората да се трудят за нея, дори и без пари, тя ще надделее. Както знаете, в началото на комунизма в България (вероятно и Вие сте свидетел и участник на това), ученици и студенти и млади хора са били на работни бригади. И защо? За да построите комунизма по образец на водещата идеология. И то с труд, а не строи всичко това от само себе си. Плодовете на този труд са явни и до днес. Градовете и селата се модернизират за времето си (преди това България е била селска) и в годините 60-70те сме били икономически почти наравно със Запада. Всичко това се дължи на доброволното или къде недоброволно подчинение на народа към онзи идеалистичен култ. Разбира се, този модел рухва 20 години по-късно.

За завършек следния въпрос. Щеше ли да се получи възхода на американското общество след 1860та без участието на голям брой хора-роби, които да искат да строят? Щеше ли нациска германия да създаде заводите за коли, танкове и самолети за отрицателно време без подчинението на робите-затворници, та и дори да тръгне във война срещу света? Щяха ли египтяните да построят пирамиди и цивилизация, а китайците велика китайска стена без обща идея? Щеше ли България да се превърне в индустриализирана страна на Балканите по време на соца без участието на народа си? Според мен, всички тези исторически примери се държат на това управляващия елит да владее чрез поробването за обща кауза, а не да дава свобода на хората си. По-скоро ми прилича на "подкуп" към народа тази утопична свободата, която описвате.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря за разбирането и за възпитаното отношение! Ние наистина спорим по фондаментално важни въпроси и аз наистина съм Ви много благодарен за помощта, която оказвате за изясняването им, за постигането на истината. Защото е напълно вярно аз да съм се заслепил, да съм се подвел, да съм обременен в някои догми и по тази причина да съм станал техен роб, сиреч, да съм си загубил свободата.

Вие твърдите, че Бог е дал на Адам свобода, но преди грехопадението, а след грехопадението Адам губи тази свобода и е прокълнат от самият негов Създател да бъде "роб на труда" - както се пееше навремето в една комунистическа песен, не съм сигурен дали не е "Интернационалът", май наистина е тъкмо той. Да се труди човек, но не по принуда, не защото е нещо като "работно животно" и собственост на своя господар, а защото е привуден да се труди по силата на житейската необходимост (за да се храни, за да поддържа живота) нима пак е робство, след като той го прави, така да се каже, защото е обременен един вид от коварни илюзии, щото е пленен от вещомания, от консумативизъм, от материализъм? Ето този въпрос мисля съдържа основния възлов момент на нашия проточил се (дано е за добро!) спор. Аз мисля споменах на едно място някъде, че познавам човек, съвременник, той е от махала ни, на средна възраст е, който не работи нищичко, щото е прозрял истината, че, първо, думата "работа" иде от "рабство", второ е осъзнал, че пенсията на майка му (предполагам, е доста добра, щото тя е работила в някои престижни служби на комунистическия режим навремето!) е достатъчна, за да може не само да преживява скромно, но и дори да пътува, да живее "напълно свободно", трето, той има убеждението, че един ден (като продаде всички наследени имоти!) с получените средства да отиде в Африка, където да заживее като "дете на природата", т-.е. да бере плодовете на природата и да яде пак без да се труди, щото центъра на неговия мироглед е в името на свободата да се пазиш от всякакъв вид труд. Сега не зная Вие дали споделяте този мироглед или поне някои основни пунктове от него, но все пак едва ли е възможно това негово убеждение да се разпространи толкова, че всички, цялото човечество, с оглед да се освободим, да зарежем цевилизацията и да отидем в топлите страни, където нищичко да не работим, а, подобно на Адам и Ева, да потребяваме наготово природните произведения (плодове, семена, ядки, мед и пр.) (Предполагам, не е зле и да научим някои животни да работят вместо нас, а пък какво пречи роботите един ден да станат нашите роби, те да работят, а ние само да ядем и да мързелуваме?

Ангел Грънчаров каза...

Да, нашият спор е около свободата, нейното вярно разбиране. Вие, както пишете, се стремите към това: "... да опиша и разоблича именно ежедневното вътрешното и дори доброволно робство на човека...". И добявате главния въпрос: "Как точно го правим и защо и до ден днешен сме "роби" на култа към материалистичния успех и физическа свобода?". Дали от Вашата позиция не трябва да се стигне по необходимост (и при спазването на някаква логична последователност в разсъжденията) до практическите изводи, които оня човек (не бива да споменявам името му по понятни причини!) е започнал вече и да спазва в своя ежедневен живот, макар, длъжен съм да добавя, той в същото време, освен от Божии или природни произведения продължава да се ползва и от някои "робски произведения" на "доброволни роби", каквито са американците, като смартфон, като лаптоп и прочие? Има ли такова нещо като "доброволно робство" н наше време, не е ли то "неробство" - или пък е израз на свобода тъкмо заради доброволността си, тъкмо защото като работи, човек се развива и интелектуално, и всякак, обучава се, занимава се, показва своите творчески способности, твори, произвежда, радва се на направеното и пр.?

Вярно е, има много хора, и на Запад, и на Изток, които робуват на вещите, на стоките, на яденето, робуват на стомаха си, на червото си, на половия си огран, да, има такива - и това са именно презрените консумативисти и овладените от някаква тъй коварна вещомания, каквито и сред американците има много, прекалено много, за жалост. Но, от друга страна погледнато, всеки човек има нужда от известни удобства, от разни вещи, които му служат, ето, сега без технитеческите средства, които ползваме, ние нямаше да можем да разговаряме. Цялата работа може би опира до това защо даден човек прави нещо, на какво се дължи неговият избор, има ли изобщо избор, има ли съзнаване, или той го прави щото не разсъждава, щото е заслепен, щото е зомбиран, щото е допуснал да стане "вътрешен роб" на разни там разпространени КОНСУМАТИВИСТКО-МАТЕРИАЛИСТИЧНИ "ЦЕННОСТИ", сред които най-почетно място стои и ЛАКОМИЯТА ЗА ПАРИ, и ламтежа към луксозни вещи (коли, богати къщи и пр.), към РАЗВЛЕЧЕНИЯТА най-вече, щото тия хора общо взето са се отдали на СТРАСТТА КЪМ УДОВОЛСТВИЯТА, тя е именно нещото, което ги тласка към правенето на толкова много трудови, а често и съвсем нетрудови "подвизи", примерно лъжи, кражби, други такива тарикатлъци, чрез които може общо взето да не работиш, а да забогатееш - за да момеш след това да затъваш в разкош, в развтар и пр. Ето това са именно ония "доброволни роби", ония "вътрешни роби", за които аз съм съгласен, че са загубили свободата си, по този пункт май нямаме никакви различия. Но аз възразявам срещу следното Ваше обобщение: че въз основа на горната предпоставка имаме правото да направим извода, че богатството на свободолюбивите и работливи народи (като американския, скандинавските, швейцарския и много други, включително и китайския напоследък!) се дължи именно на този РОБСКИ ПИЕТЕТ, че именно тези роби-потребители на блага са и създателите на това богатство, че ако нямаше такива роби, Америка и Швейцария нямаше да бъдат толкова богати и така добре уредени; моето възражение е, че не бива да обобщаваме и да наричаме тия просперирали нации "робски" и да смятаме, че те са богати и благоденстващи тъкмо заради това, тъкмо щото има толкова много несъзнателни и доброволни роби сред тях, които общо взето и не знаят да живеят; ето по този пункт аз възразявам най-решително.

Ангел Грънчаров каза...

За мен, както подчертях, е аксиома, че богаството и успеха в истинския смисъл се твоят от труда на истински свободните личности, които работят най-интензивно, до забравяне, не заради вещите и не заради парите, а защото по този начин реализират себе си като личности, като творци, като обичащи свободата най-сетне индивиди - и защото без труд и без творчество, без саморазвитие и само доказване животът на човека губи смисъла си. Истински свободният, творческият човек работи с пълното си себеотдаване и то години наред без изобщо да мисли за такива идиотщини и дреболии като пари, вещи, стоки за лапане, за препълване на стомаха и пр., не, той работи защото така трябва, защото иначе животът му губи смисъла си. Защото ПЪЛНОЦЕННИЯТ ЖИВОТ за човека е именно СВОБОДНИЯТ ЖИВОТ, при който доказваш себе си като личност, надарена с даден ти от Бога творчески потенциал. Щото Бог всекиму е дал някакъв талант, някакви способности, за кого физически предимства, за кого умствени такива, няма особено значение, един ще стане футболист, да речем, друг - тенисист, трети ще стане компютърен гений, инженер, финансист, какъвто искате ще стане и там ще докаже силата на своя ум, на своите мускули, отдадеността си на творческия ентусиазъм. И богатството на богатите и проспералите страни и народи като Америка, Англия, Дания и пр. не се дължи на робите-консумативисти, не несъзнателните, немислещите, доброволните и вътрешните роби, а именно на изцяло отдадените на ТВОРЧЕСКИЯ ПОРИВ НА СВОБОДАТА истински пълноценни личности, които именно зарази свободата доказват своите преимущества, каквито и да са те, и по тази причина постигат СЪВСЕМ ЗАСЛУЖЕН УСПЕХ, също така и богатство, защо пък не, страведливо е тези, които много са направили и създали, да бъдат оценени и парично (примерно компютърните специалисти печелят много, но те всеки ден нещо създават, нещо потребно, не знам какво точно правят, но ето, от техния труд явно има ефект, щом като бива оценяван така високо; аз познавам такъв един човек, от когото се възхищавам, някой ден ще пиша за него, но първом трябва да си доизплатя дълга към него, щото когато ме изгониха от работа и в крайна сметка, след като се разорих финансово от водените от мен съдебни дела, аз трябваше да платя не само разноските за съда на противната страна, на опраскалата ме мутро-директорка, но и да платя огромна сума пари за частния съдебен изпълнител, на когото тя имаше добрината да ме даде и той ме опраска повторно, тогава именно някои хора ми се притекоха на помощ, щото аз бях в тежко положение; отгогава насам се мъча с минималната си заплата лека-полека да си изплащам дълговете, простете за отклонението. Но мисълта ми е тази: че в някои страни трудът на хората като мен, които работим всеотдайно и всекидневно, бива оценяван, но има страни, в които такива като мен труженици не ги оценяват и те стават това, което съм станал аз, именно маргинали, аутсайдери и пр.

Ангел Грънчаров каза...

Та да се разберем: когато един човек подпише договор с работодател за да му работи, а пък за това да му плащат пари, това е сделка, ти продаваш нещо, в замяна ти дават пари, ти работиш, а за това ти плащат. Тук не бива да смятаме, че има някакво "робуване", щото робуване е когато работиш, пък не ти плащат нищо или ти плащат много малко. (И затова комунистите, които общо взето са паразити, пееха така вдъхновено песента за "робите на труда", идеята на комунистите, както видяхме, беше те да продължат нищо да не работят, а пък робите на труда, зомбирани от комунизъм, да работят вече истински робски за тях (аз навремето съм работил такава робска работа, и като ученик, и като войник, и като студент по т.н. "бригади", даваха ни някакви мизерни пари, а работехме като роби!). Тъй че като има договор, има заплата (на Запад, чувам, заплатите са доста добри!), няма робство: във всеки момент можеш, като не ти аресва заплащането или нещо друго, да напуснеш този работодател и да отидеш при друг. Точно по тази начин работещи и капиталисти, отчитайки взаимния си интерес, са постигнали богатството на Западния свят - и за саправили Америка такава, каквато тя е. (За "физическите роби" в Америка се разбрахме, тякива няма близо два века! Вярно, няма, но в Америка, както често ни припомнят от Кремъл, за сметка на това още продължават да бият негрите).

Да отговоря вкратце на въпросите Ви. Щото се рапространих прекалено.

В днешо време няма как някой да убеди, пък дори и да е някаква префинена "светска идеология", която да убеди хората да се трудят дори и без пари (комунизмът се опита да убеди хората да работят без пари, т.е. като роби, но той точно затова и се провали, в същото време Западът цъфтеше и просперираше тъкмо защото тям робство нямаше; комунизмът е последният на земята робски строй!)

От гледна точка на казаното, на следващия Ви въпрос отговарям така: след 1860 г. в САЩ няма роби, това е исторически факт, а "вътрешните роби", зомбираните от консумативистично-материалистични мании същества-лапачи не са движещия фактор на развитието; истинският движещ фактор на развитието към невиждан просперитет на западните общества са творчески настроените и пълноценно живеещите СВОБОДНИ личности, които работят не за пари, а защото просто развиват и показват талантите си, развиват личността си. И като последица от това са и доста богати, няма как да е иначе, но това не е била главната причина, водещият мотив при тях. Свободата ражда богаството, а не робския труд, ако робският труд създаваше прогреса, Римската империя още щеше да съществува, нали така?

Ангел Грънчаров каза...



Нацистка Германия загуби войната и защото използваше робски труд, който е непроизводетилен. В същото време Америка, на базата на свобода, през войната постигна толкова много, че не само спаси комунистическа Русия, но и успя да въздигне на краката Западна Европа, Япония и пр. - и ги отпрати по пътя на прогреса, налагайки им своите правила, затова и Германия, и Япония, и Южна Корея са това, което са. (Китай също тръгна, със закъснение, по техния път и показва техните резултати, което много говори и показва!)

Египтяните са построили пирамидите си и китайците са построили Великата китайска стена с боски труд, това е така, но само това е и останало от тяхната цивилизация. Нека в деншно време някоя щастлива диктаторска страна опита да построи нещо с робски труд да видим какво ще се получи.

По време на тъй умилителния за някои хора "соц" България беше псевдо-"развита" икономически страна и тази нейна лъжлива икономика рухна за миг тъкмо защото беше непълноценна и технологично изостанала, почти нищо от нея не можа да се нагоди към високите изисквания на свободния пазар, не можа да устои на тях. Запомнете от мен: робският труд нищо свястно не може да създаде, само свободния труд на свободния човек създава чудесии, постиженията му са неописуеми по своята грандиозност и величие!

Умните управляващи елити отдавна са осъзнали, че без свобода няма просперитет, само дебилски елити като кагебисткия в Русия и ченгесарския у нас смятат, че с лъжи, робство, пропаганда, идиологическо зомбиране, кражби и пр. може да се постигне нещо, е, постигат, разбира се, и постигат тъкмо и единствено нищета, бедност и мизерия. И беззакоине, и корупция постигат, това са прелестите на късния посткомунизъм в тъй приказните страни Путинландия и Мутроландия, които са уникални на тази свят, е, има и още някои затънали в тирания средноезиатски тирании, които ни съперничат в това отношение.

Спартак каза...

Добро утро!
Мисля, че избистрихме добре позициите си за робството на "Западняка" и на "Нашенеца", и физическо или нравствено е то. Дори и аз в течение на разговора си зададох много допълнителни въпроси, които искам да разбера как ги тълкувате.

Например твърдението, което написах, че човекът дори и "доброволно се поробва". Казвате, че по житейската необходимост не е робски труд за друг господар това? Но не правим ли поробването или грехопадението си, точно когато имаме най-голяма нужда от нещо материално и сме на ръба на немотията (както например бедният българин изнемогва с мин. пенсия и мин. заплата)? Не е ли готов тогава човекът да продаде не само физическата си свобода, но и вътрешната, нравствената свобода, за да се нахрани, а дори и да задоволи егото си? Поддавайки се на лукавите съблазни и на греховете като Адам и Ева, обричаме ли в крайна сметка собствената си свобода на гибел?

А възможно ли е доброволно да искаш се поробиш? Знаем, че да поробваш хора е грешно. Но грешно ли е когато, той човекът от немотия, доброволно да иска да се пороби, и да го насилват и да го използват докато може да диша.
Господарят му тогава (или работодател) грешен ли е също? Или той си остава свят и безгрешен. Или и двамата са грешни, и поробения и поробващия.
И по тази логика, ако например някой доброволно каже "убий ме" или "изнасили ме", кой е грешният? Лекарят, който извършва евтаназията или аборта или този, които от безсилие си я поиска, за да не се мъчи в живота? Кой е грешният - политикът, който прокарва робски закони и обрича гражданите си на немотия, или пък народа, че го избира, излъган от политическите му обещания? Кой е грешният? И също кой е Лудият - който му дава баницата или и този който я яде?

Ангел Грънчаров каза...

Ще Ви кажа какво мисля по въпросите, които поставяте.

Относно "доброволното робство" и "поробването" в съвременни условия. Човеците по принцип са устроени така, че имат порив (и усет) към свободата, ала мнозина на него не са верни, не удържат - щото свободата е и бреме, тя тежи, не е по силите на мнозина. И те са склонни да бягат от нея, да отхвърлят непосилното бреме. И съответно търсят благи оправдания за измяната към собствената си същност: защото да си човек означава да си свободен. Малодушие е да бягаш от свободата и да си навличаш безчет унижения. Ето, мнозина си измислят тъй успокоителното оправдание: че "тъй лошият капитализъм", видите ли, ги "поробвал", те иначе са си добри, но некой друг им бил вземал свободата! Това е много разпространено оправдание на левичарите от цял свят. На несвободните все некой друг им е виновен за това, което правят. По това се познава несвободният човек: че непрекъснато търси оправдания и извинения. Той иначе си е добър, ама некой друг му бил пречил да бъде свободен. Сиреч, да бъде човек. (Аз пък познавам един истински човек, Любен Воденичаров се казва той, който въпреки тежките обстоятелства, в които живее, пак не си е загубил свободата - и не се оправдава изобщо с тези наистина тежки обстоятелства, които съдбата му е отредила. Той е човек с истински свободен дух. Образцов човек.)

Ще продължа после щото трябва да спирам. Пиша това в ранната утрин, след нощна смяна. Идва ми смяната.

Ангел Грънчаров каза...

Това, че съм бил принуден от и заради тежките обстоятелства на живота (материална нужда или мизерия) да се откажа, да пожертвам свободата, също е едно типично оправдание - за успокоение на собствената съвест. Аз съм роб, но не защото го пожелах, не защото аз сам нося отговорността за робуването си, а щото "обстоятелствата" ме принудиха да стана роб. Това е типичното оправдание и успокоение. На Адам пък змията била виновцата за... свободата му, щото аз продължавам да смятам, че бунтът на Адам против своя Създател е израз на свобода, е избор в полза на свободата. Щото свободата не е дар, а завоевание, за което плащаме съответната цена. Адам си плаща своята. Но си е запазил свободата. Със свободата леко не се живее, но за сметка на това се живее свободно. Да, и щот требва да ядем, щот гладен не се живее, ето затова и ставаме роби и се подлагаме на какви ли не унижения. Примерно, масовият учител у Българско е роб и възпитава роби точно по тази причина: щот ако дръзне да се държи като свободен, го опраскват и тогава червата му ще куркат гладни. Заради едното си черво повечето хора се отказват от свободата си. И от честта си. Щот чест без свобода няма как да има.

Да, доброволно искат да се поробят повечето, щото без свобода се живее леко и безотговорно. И за да си успокоят съвестта, за да снемат от себе си отговорността за измяната спрямо своята човешка участ, почват да си измислят какви ли не оправдания и извинения. Даже климътът е едно добро оправдание. Руснаците поради суровия климат били роби. Студът ги принуждавал да робуват с такава охота. А не мизерията на душите им, не слабостта на духа им. Не малоумието им.

Да, Бог не приема, предполагам, никаква извинения и оправдания. За всичко носим пълната отговорност ние, от нея няма как да избягаме и да се скрием. Като си станал роб, като си допуснал да станеш роб, ще си платиш цялата цена за това. От свободата просто няма как да се сскриеш или да избягаш, дори и да си мислиш, че си надхитрил живота. А животът за човека е свобода. Робът просто е употребил свободата си негативно, отказвайки се от нея, и пак плаща цялата цена. Колкото и да увърта и да шикалкави.

Няма господари в съвременните общества, на някой български тъпанар ако Боко му е господарят, аз Боко за своя господар няма как да призная. Кой е грешен, кой е виновен за това, че аз съм си оцапал гащите? Аз самият, никой друг. Никакви овъртания и никакво шикалкавене, подмертавам, не помагат. Как така работодателят ще ми е виновен или отговорен за това или онова? Аз можех ли на гербовашката калинка-директорка да стана презрян роб за да си добривам - както постъпиха почти всички? Можех. Аз обаче презирам такова робско съществуване. Избрах свободата. Платих цялата цена. Никой друг не ми е виновен за станалото. Въпросната калинка е виновна само щото някой я е излъгал, че е моя господарка и тя му е повярвала. Също така тя има голяма грешка като си мисли, че училището й е нещо като бащиния, като нейна собственост. И прочие. Нещата са пределно прости. Само дето повечето хора се опъват да ги приемат каквито са. Истината им била "лично неудобна" или "безполезна". Тъпанари, сър...

Ангел Грънчаров каза...

В настоящия, в така и така постигнатия контекст вече е ясен отговорът на въпроси от рода на тези, които поставяте накрая: "И по тази логика, ако например някой доброволно каже "убий ме" или "изнасили ме", кой е грешният? Лекарят, който извършва евтаназията или аборта или този, които от безсилие си я поиска, за да не се мъчи в живота? Кой е грешният - политикът, който прокарва робски закони и обрича гражданите си на немотия, или пък народа, че го избира, излъган от политическите му обещания? Кой е грешният? И също кой е Лудият - който му дава баницата или и този който я яде?" Отговорността, крайната отговорност за всичко носим ний, дето се смятаме (за самооправдание!) "жертви". Като си дал баницата на "лудия", той ще яде, ти гледай и преглъщай. Политикът, който прави "робски закони", си го позволява, щото насреща си има роби, които гледат що прави и тъпеят, не реагирът никак. Образцов пример за това е Русия. Путин сега напоследък въвежда закон, според който "екстремисти" не могат да участват в избори, а "екстремисти" са всички, които не го обичат и не му се кланят. Путин ли е виновен за това, че руснаците му позволяват да се гаври с тях? Знаете ли какво ще стане с Путин ако насреща си имаше не народ, съставен предимно от роби, а от свободни граждани. Просто такъв като него нямаше как изобщо да се появи. Такива работи. Спирам дотук че бързам. Ще пътувам днес. До скоро.

Спартак каза...

Благодаря за отговорите.
Много сте прав за самооправданията на несвободния човек!
Оттук правя следното заключение.
И двамата са еднакво грешни - и лукавия, който примамва и подтиква (змията) да се извърши грях или престъпление или убийство и извършителя (човекът Адам). И така политикът, който прокарва нечестни закони и гражданина, който го избира и после го търпи, са си виновни и най-грешни. Извиненията и самооправданията наистина само доказват, че те са сгрешили, а това са им самопризнанията.

Но как да се развали този дяволски кръг и защо е толкова трудно и неудобно? Единият от двамата лирични герои - змията или човекът - трябва да кажат не или стига, това е грешно, което вършат. А за това се иска понякога май много смелост и здрав, свободен дух и светъл разум. Само изповядващият правата вяра ли може да види истински разликата между Доброто и Злото? И да се изправи срещу Путин или Бойко? Или може и чрез нАуката да се достигне до това прозрение, помогни си сам, да ти помогне и Бог?

Да Ви кажа честно, единствената голяма разлика, която свеждам и виждам между "Западняка" и "Нашенеца" е начина по-който мислят и действат. Колкото по-свободен и богоподобен е разума на човека, толкова по-богат, свободен, благополучен и здравословен е начина му на живот и обществото, в което е гражданин. Дори и един тротоар да построи, той го прави по-възможно най-перфектния начин, и дори и тогава казва "Никой човек, а само Бог може по-добре".
Как мислите, не започва ли Промяната от начина на мислене на Нашенеца-Българина? Мислим ли най-правилно и честно, по права и свободна вяра и идеали ли се водим ежедневно? И не носим ли ние философите отговорите (ключовете) за начините, по който народа трябва да мисли и разсъждава свободно и правилно, за да достигне свободата и благополучието си?