Защо само и единствено свободата ражда и благоденствие, и просперитет, и богатство - и е залог за достойнство?

Публикацията със заглавие  "Роби" (или поне "био-роботи") ли са американците - понеже здравата работят, следвайки своята мечта: свободата? породи хубава дискусия, която заслужава да бъде изведена в отделна публикация, ето я тук:

15 коментара: 

Анонимен каза: 1.5 милиона бездомници, 2,2 милиона в затворите и 6 милиона безработни също ли здравата работят следвайки мечтите си? 

Спартак каза: Добро утро!

Човек избира своята лична свобода или робство всеки ден. Както и Адам избира "робството" (той е бил свободен), подведен от Дявола, и яде от забранения плод. То и ние така като Адам биваме ежедневно подвеждани в лукавство и заблуда, за да ядем-консумираме-гледаме от плодовете на лукавите (коли, телефони, маркови дрехи, новини и лъжи, а също идеологии, политически обещания, догми и грешни вярвания).

Сега ще попитате, е как сега, да си свалим дрехите ли, да спрем да гледаме турски сериали и да ходим на село да копаме чесън и картофи ли?

Разбира се че не. Зарчето на Човекът е вече хвърлено от Господ. Той трябва да свикне да живее в робството на дрехите и на лъжите и на всичко останало. Но и правим всеки ден избора към свободата, ако изберем да бъдем мислещи човеци, а не прости хора (много добре описано как в Изворите на Живота).

Но за парите на роба, това е отплата, дори и в Рим са давали пари за най-добрите роби (а османците са им стояли огромни къщи) и така робите са можели единствено да откупят свободата си. Ако искат... и ако не са станали вече на възраст виждат смисъл да бягат свободни. Поробителят те е "използвал" в най-работоспособните ти години! Да Ви попитам, в Германия защо не приемат днес български пенсионери и да им дават пенсия, а най-вече студенти? Тук става вече интересно. Защото пенсионерите са "полу-свободни" хора. Разбира се, робската държава за която са работили цял им плаща толкова, колкото да съществуват.

Задавате този много важен въпрос г-н Грънчаров: "Изобщо що за живот за човека е животът без работа, без усилия за поддържане и съхраняваме на живота?". Които според мен не може да си отговори на този въпрос, значи е толкова зависим от всичко около него, че той е по-щастлив като е подчинен на някои. Няма грешно, този човек може да има такажа нужда да работи, че да изхранва болни деца или родители. Всички имаме различни способности и умения. А и без никаква системна зависимот не можем да живеем. Но този, който се "само-заробва" на чужда култура и език, за да може да кара по-хубава кола и да носи по-хубави дрехи и да "живее" по-хубав живот, е роб единствено на собственото си измислено его и фантазии. Признавам си, и аз съм от тези. Но със свободното си време може да философства, да помага на родители и деца, да е креативен, да създава за себе си, да се отдаде на по-благородни каузи на своето общество. А кое е моето общество? Кои са моите хора? Морално ли е да оставим родителите си в пандемията да се мъчат, а ние да се пъчем със свободията си? Етично ли е да работим за народи, които са доказани нацисти и които все още ни смятат за хора втора ръка, демек роби?

Спартак каза: На още един въпрос искам да отговоря.

Цитирам: "щом като си принуден да работиш и дори да го правиш осъзнато, ти фактически си роб, несъзнателен роб, несъзнаващ робството си роб, ерго, само който не работи е "истински свободен", добре де, но как ще живееш?"

Ще Ви дам пример с това, което Вие правите - философствате и пишете философски книги и блог. Щом не искате да работите и да се подчинявате на системата на герб, тогава ставате свободен философ. Всеки може да си създаде някакъв малък бизнес, фондация, НПО и т.н., и да прави това от което разбира и може най-добре. Вие пишете книги и ги продавате, други хори са майстори и могат плочки да слагат. Но като майстори на каквото и да е, те могат да избират между трудовия договор при "работодател" или гражданския договор и когато сам си си шеф и твоето изхранване и благополучие зависи единствено от теб.

И нима древните философи и граждани на Атина и Рим не са били също граждани по закон? И нима не са притежавали също роби, за да имат цялото време на света да си философстват спокойно и да достигат до истини, за които и до ден днешен се чудим - аджеба как е възможно преди 2 хил. години тези "първобитни" и "нечистоплътни" брадясали чичковци да са измислили и написали такива теории и Диалози, че днес и една нова философска притча ще я заклеймят и наплюят.

Философите по онова време са ги носели на рамене като Царе!!! (поправете ме Сократ ли са носили или Платон).

Ангел Грънчаров каза: Коментарът Ви е много интересен и съдържа много важни моменти, които заслужават обсъждане и по-внимателно вникване. Засега ще се въздържа от коментар да видим дали и някой друг по-сериозен човек няма да се изкаже.

Само да вметна като начало: Адам не изпълнява Божията заповед, яде от плода на дървото на познанието, Вие това как го тълкувате, нима за Вас това означава, че е избрал "робството" (щото преди това бил "свободен"?)?! Но как ще е свободен, като в Едем между нищо не е избирал - та там всичко му е било дадено наготово? И нали Бог съвсем умишлено го е вкарал в ситуацията на избор, като му забранява да яде от това дърво? И ето, Адам е вече в ситуация на избор, той избира да наруши Божията заповед, това е един вид бунт срещу Бога, за което той е бил наказан.

Аз смятам (и много други хора, включително и философи!), че това е избор в полза на свободата, Адам е избрал свободата - и за това бил наказан. И изгонен от Рая, сиреч от "свободата" по Вашему. Инетересно е, че Вие тълкувате наопаки станалото. Ако Адам беше послушал Бог щеше да си остане в свободата - свобода, в която няма никакъв избор? Но що за свобода е такава една готованска, да я нарека така, и при това изцяло безпроблемна свобода? Заслужава ли тя да се нарече изобщо свобода?

По останалите пунктове ще се изкажа по-късно. Да видим дали ще има други хора, които са склонни да се замислят и да кажат нещо върху казаното дотук...

Спартак каза: Наистина, използваме различни тълкувания за "избора на Адам".

Но Вие проверете, той Адам свободата си ли избира според мита (може да се каже но не съм съгласен) или пък не избира нищо. А всъщност се поддава на своето любопитство да познае от дървото за доброто и злото и бива изкушен от лъжите на Змията да наруши Божия закон. Да се поддадеш на изкушение от лукавия не го разбирам като избор за свобода.

И затова Адам е наказан с много труд и пот да изкарва хляба си (тоест да бъде роб на своето оцеляване). За това твърдя, че Адам определя за човечеството Пътя на робството, на безкрайния труд и на мъката и само чистите му чеда по сърце ще достигнат отново до Бога. А кои са тези, които държат ключа към тайните познания и учения за света сега и не работят, защото с работа и светски живот не се постига чисто сърце и смирена душа.

Ангел Грънчаров каза: Интересно разсъждавате, за мен Вашето разбиране ме подбужда да направя опити да преосмисля позицията си. Съгласен съм, че всеки един от нас е в положението на Адам не дори всеки ден, а всеки миг. Това, че някой (или нещо) ни е подлъгал(о) да изберем нещо (змията, Сатана, Партията, "злите капиталистически експлоататори", комунистите, пазарът, вещите, необходимостта и пр.) изобщо не ни оправдава за избора ни, в резултат на което обаче или губим, или печелим свободата си. Бягството от избора ми се струва, че не ни прави свободни, то е бягство от свободата. Изборът, това, че именно аз избирам, аз съм избиращият, е нещото, което ме прави свободен - аз винаги така съм мислил, така съм смятал.

А Вие казвате, че човекът изначално, априори, си бил свободен (в Едем, дето всичко му е дадено наготово и не му се налага да си мръдне и малко пръстче за да ги лапа бедз никаква заслуга!), а избирайки да яде от плода на дървото на познанието (за различаване на добро и зло), загубил свободата си, ето тук е възловият момент, който не мога да осмисля както подобава, щото Вие ме разколебахте. Мислех си, че разбирам, сега вече нищо не разбирам.

Когато губим, не знаем какво печелим, когато си мислим, че печелим, не знаем какво губим - дали да не изпозвам това положение, за да изляза от затруднението? Е, да дам пример с моята история. Той може да поясни нещата, щото е показателен.

Аз бях години наред учител. Системата ме поставяше в ситуация на избор: да следвам сляпо предписанията й (с оглед да си гарантирам "спокойствието" и да доживея до пенсия, жертвайки обаче... съвестта си, щото аз виждах как системата вреди на всички, най-вече на младите, на тяхното обучение и образование!) - или да реша да служа на интересите на своите възпитаници, на учениците, което обаче ме правеше бунтар спрямо системата, аз тогава станах "грешник" (спрямо системата!) и на това основание предизвиках злите сили на статуквото срещу себе си. Във всеки момент на разгорялата се битка между мен (аз следвах своето понятие за дълг и избрах да защищавам правото си на свобода!) и охранителите на тъй блаженото статукво (гарантиращо ти спокойствие до пенсия, вярно, за тази цел следваше да жертваш достойнството си!) аз можех да се откажа от порива си към дълга и достойнството, можех да капитулирам, можех поне външно да се съглася да стана типов, т.е. да жертвам личността и... свободата си, да стана покорен, безличен, сив, посредствен, можех, разбира се, да стана мижитурка, и щях да спечеля гарантирана заплата до пенсия плюс 10 заплати накуп при пенсионирането, ето този е морковът, нали така излиза?

Но аз избрах да си бъда личност, да следвам дълга си, да изпълнявам мисията си като учител, Вие сега ми казвате, че това ме било направило... роб, така ли? А ако бях станал мижитурка, това щеше да ми даде... свободата, така ли излиза?! Нещо не ми се вижда приемливо пътят на недостойнството да ни води до свободата, какво ще кажете по този пункт? Значи всички, дето блажено си мигжитуркват, имам предвид типовите учители (учители по безличност, по мижитуркване!), са "истински свободни" по Вашата теория, а аз, дето избрах да защитя правото си на свобода, съм фактически роб, така ли? Някак не ми се връзват нещата, или аз не мога да Ви разбера, или нещо имам сбъркани представи, не знам.

Аз жертвах всичко, включително и живота си (платих страшна цена, цяло чудо е, че все още съм жив, униженията, на които бях подложен, са безпрецедентно жестоки!), и Вие ми казвате, че ако бах жертвал достойнството си, щял съм бил да бъда свободен, а сега съм роб, така ли?! И роб на какво съм, ако смея да запитам?

Всички около мен, дето си мижитуркват тихо, са личности, са свободни, аз съм роб и съм безличен, щото не се примирявам, щото се бунтувам, щото открито казвам какво мисля, щото участвам в спорове, включително и с властващите, които точно затова ме и опраскаха, уволниха ме, лишиха ме от преподавателски права, значи аз съм робът, тъй ли?

Не мога да разбера що по Вашата представа е свобода, ей Богу, убийте ме, не мога!

Спартак каза: Здравейте отново!

До третия параграф на последният Ви отговор ме разбрахте, оттам нататък оплитате с думи. А точните думи са важни, това на мен ми е обеца на ухото от реториката (също много важен дял на философията!). Ще се опитам да поясня с примера на Вашият личен избор от моята гледна точка. В скоби слагам робските термини, моля Ви, обърнете особено внимание на ДУМИТЕ и техните корени!

Щом държавата (всевласт-имащата) е била Ваш работодател (поробник, държател), значи тя определя правилата, по които да им работите (робувате) или служите (слугувате). Ако не спазвате техните правила (те казват кое е Право и Добро и Зло - работния Ви договор е като Дърво на доброто и злото - и да не Ви се появява желание да ядете (за-ядете) от плодовете, написани като "точки", защото това ще доведе до... "Ябълката на Раздора") и ако не се подчинявате (нисък чин, ниско положение на роб), имат право да Ви освободят (обърнете внимание на думата - с уволнение те Ви освобождават). Без значение каква държавна длъжностна (дълг?) позиция заемате и при кого работите. Вие вече няколко пъти обяхнихте достатъчно добре, какво се е случило с "опраскването Ви", за което съжалявам за Вас, че не можете сега да даскалувате в училище. Е да, но пък всяко зло за добро.

Вие вътрешно избирате пътя на Истината и Свободата. А това е най-правилният път, за да е свободна душата и съвеста. Ако бяхте останали в длъжност (да дължите на някого нещо, я пари, я услуга), щяхте да имате отплата и по-голяма пенсия, но нямаше да имате истински вътрешен, душевен мир.

А представете си, ако бяхте не учител, а войник на фронта. И Вие също така стигнете до просветление. А бе да убивам май не е морално, аз така не мога да работя и да убивам хора, само защото ония отгоре казват, че били лоши и да стрелям по тях. Отивам да споря с работодателя си Армията. Ами спорете, но те ще Ви уволнят също. А по-време на военни действия, даже военен затвор и смъртно наказание има.

Целта на Образованието днес е и като на Армията. Те са инструменти на държавната власт. Да направят хората си послушни и възпитани работници (роби) и мирни граждани, които следват законите. Това е и само-задължение на всяка държава. Защото ако не ги възпита, народа ще се разбунтува като едно малко дете и ще си свали "избраната" Власт. Дори и за една нощ. Това управляващите няма как да искат да го допуснат.

Имаме един единствен, истински вътрешен Дълг, този пред Господ. Всичко друго е за задоволяване на лични, материални или нематериални (егоистични) нужди, заблуди или чужди прищявки. За да се харесаме на другите, или дори на собствения си Аз пред огледалото, да се облечем по-добре и т.н.

Това не означава, че не трябва да го правим и да не сключваме договори с Дявола, за да извличаме полза. Напротив. Това е понякога неизбежно.

Но е по-важно да знаем и да осъзнаем кое е истински Истинското, Красивото и Правилното.

За да не се поддаваме несъзнателно на лукавия и на лъжата и да не ставаме войници-убийци, или учители-поробители на собствените си деца и братя.

Ще се радвам, ако съм бил достатъчно ясен и полезен, за да се разбере темата.

Вие сте свободен философ, г-н Грънчаров, в моите очи. И заслужавате много повече, защото България има нужда от истински философи.

Защото философията е водеща към познанието за Човека, кой съм Аз и в каква действителност живея и искам в бъдеще да живея! Всичко започва от мисълта, тя посява семето.

И затова философите на времето, с майсторското си слово и владеейки правилата на божествената Мисъл, винаги повеждат братята си към Свобода, Спасение и Благополучие.

Здраве Ви желая! 

Бачо Кольо каза: Пак митология: в САЩ има стоици гета, в които живеят хора, трето поколение незнаещи що е труд. Безбройни "Столипинови" и "факултети". 

Ангел Грънчаров каза: Таваришч Бачу Колю, а пък, представи си, американците също така продължават да бият негрите, нали така, нали правилно рассуждаю? :-) 

Ангел Грънчаров каза: Здравейте,

Появиха се много възлови моменти, които се нуждаят от обсъждане. И от внимателно вникване. Понеже иначе се появява объркване, хаос, неяснота. Когато мислим, това всъщност правим: опитваме се да въведем ред. Да намерим точното място на всяко нещо. СТрахувам се да не стане много дълго моето изложение, но ми се ще да обходя поне най-важните места.

Относно казуса, който дадох за пояснение, като пример. Трябва да се изходи от това, че тук става дума за България, а у нас повечето от нещата са тъкмо наопаки на това както (и каквито) трябва да бъдат. Ето примерно в областта на образованието: нищо не е както трябва да бъде. Аз написах няколко книги, в които разясних разбирането си. Никъде не е доказано, че държавното образование трябва да създава покорни и безволеви роби и слуги на държавата, откъде-накъде да е така?! Напротив, една истински съвременна държава, а това значи демократична държава, би следвало да създаде всички потребни условия за свободно развитие на младите - и това е залогът тази държава да стане просперираща, населена с достойни личности, които именно СВОБОДНО разгръщат своя личностен и творчески потенциал. Не съм съгласен, че навсякъде е така, т.е. че във всички държави образованието е така натамънено, че да произвежда роби и слуги. По начало мнозинството от хората са склонни да имат робски манталитет, малцина са тия, които имат силата на духа да изберат свободата и да възпитат у себе си, пък и да отстояват свободния начин на живот. Така е било във всички епохи. Не само сега. Философите са били сред тях, макар и не всички (у нас сега огромната част от философите не си изпълняват ролята, знаете ли какво общество щяхме да бъдем ако мнозинството от философите (и свещениците!) си изпълняваха дълга, мисията, призванието, ролята и задачата?

На Вас Ви се струва така: щом мутрите на власт са ме изгонили от образованието, значи са ми направили добро, щото са ме освободили от робуването на системата - и аз съм станал свободен човек. В някакъв смисъл е точно така. Но аз пък твърдя, че това не е справедливо, че мутренската представа за образование е вредна за обществото, че хора като мен са нужни именно вътре в образованието, а не извън него, разбирате ли сега къде е проблемът? Откъде-накъде образованието, държавата и обществото да са бащиния на мутрите с техните ограничени и неверни представи за живот, свобода, управление и пр.? Но аз не бях подкрепен от обществото (което е робско по манталитет!) и от учителството, което доведе дотам, че станах жертва на произвола на мутрите на власт. Но да оставим конкретния случай.

Моето убеждение е, че масово не се разбира що е свобода (особено у нас). Повечето от хората нехаят за свободата, безразлични са към нея, тя им се вижда тежко бреме (ето, и аз пострадах заради нея, затова повечето хора предпочитат да са си спокойни, пък майната й на свободата!). Много са тези, които се плашат от нея, тя им се вижда именно непосилно бреме - или излишен лукс. Има и хора, които са врагове на свободата, на свободния живот, на свободните личности. Те мразят свободната личност, като я срещнат, са способни да я убият - защото тя им показва с примера си колко те са нещастни и жалки. Аз тези последните ги наричам комуноиди. (В Русия Валерия Новодворская и други ги наричат "совки"!) Да си свободна личност, да си личност, обичаща свободата и живееща със свободата си, в българските условия е същинско проклятие. На мен ми се струва, че повечето българи, които избягаха от България, избягаха точно по тази причина - и се пръснаха по целия свят.

Ангел Грънчаров каза: Как живее свободният се опитах да опиша в своите книги. Да си човек означава да си свободен. И пак да се върна на оня възлов момент: Адам бяга от стерилната и дирижирана свобода в Едем, поема, тръгва по пътя на свободата, въпреки че му се налага да "робува", да работи, с пот на челото да си изкарва хляба. Няма как да е иначе, щото свободата не се дава, тя е завоевание на отделния човек и за нея се плаща немалка цена. Както и подобава Адам тръгва към своята изстрадана, а не подарена свобода. Смятам, че Бог е желаел точно този резултат. В противен случай цялата човешка история нямаше да я има, в противен случай се губи целият смисъл. Ако този Адам го нямаше, то другият Адам нямаше да бъде човек, а щеше да бъде нещо като ангелите. Така ми се струва. Навремето писах книга, която се нарича ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (подзаглавие "Изкуството на свободата"), там съм опитал тези неща по-подробно. Засега спирам дотук. Понеже съм на работа и нямам спокойствие да мисля и да пиша. Само да не забравя нещо важно, което исках да кажа накрая.

Ето, аз бях "освободен" (по-точно казано: изгонен, изритан) от училищната и университетската система (през 1992 г. ме изгониха от университета, Пловдивския, през 2017 г. - от гимназиите на тъй приказната страна Мутролания!). И станах напълно свободен човек. Ползвайки се от свободата си, аз цял живот наред с учителстването писах книги, продължих да пиша, в блога и иначе, продължих да издавам създадените от мен списания и пр. Можеше ли, ако бях в нормална страна, да живея от тази своя изцяло свободна дейност, която пак е образователна, нищо че е извън училищата и извън университета? Можеше, разбира се. Нима в България не може да има 1000 човека, които да се абонират за поне едното от моите списания, в които се пише за духовните неща, за възпитание, за формирането на пълноценните личности? Можеше, нали така? И ето, тогава аз щях да имам някакви, макар и скромни доходи, за да живея и пиша свободно. Можеше ли в България да се намерят по 500-1000 човека да се купят по една-две мои книги? Можеше, нали така, в книгите ми също се пише за духовните, т.е. за истински важните неща; знаете ли колко човека се абонираха за списканието ми (ИДЕИ, това е първото)? Числом и словом 5 (пет!) човека се абонираха!!! Знаете ли колко мои книги са продадени в последните 3 години? (Те стоят по складове и книжни борси, щото търговците не ги щат в книжарниците си!) Само 6 (шест!) човека си купиха някоя моя книга. Е, при това положение неблагодарното общество се опита да ме убие - с унижения, дори и с глад. Това е положението. В други общества, включително и руското, не е така. Там хората повече четат. У нас такива като мен обществото прави нужното да ги убие колкото се може по-скоро... За жалост, така е... 

Спартак каза: И аз искам да обобщя темите, защото се губи дискусията.

1. "Роби" ли са американците? "Роби" ли са българите и останалите народи? Аз трърдя, че ДА, но разбира се само емоцианално и мисловно, а много малко физически (трафик на хора). Защото правната система на всички народи е една и съща и може така да се тълкува.

2. Адам "освободил" ли се е от Рая? И станал ли е човек като прави "човешки избор" за свободата си. - Аз твърдя НЕ, той е бил човек и то най-свободен (пише го в Генезис) и по образ БОГОПОДОБЕН. И тъй като е подобен на Бог и е бил вече създаден човек, то следва е и свободен. Изкушението води до неговото поробране и на неговите деца, той става грешен и е осъден по божия закон.

3. Вашият личен пример с "опраскването" и това освобождаване от трудово, длъжностно робство ли е? По смисъла на думите, по-скоро ДА, но това не означава, че когато човек е освободен става по-богат и успешен или че някоя мутра го е сторила за Добро. И дадена ли е Ви е тази свобода или е било някакъв вид борба за свобода? По-скоро НЕ, ако Вие се борехте за нея е трябвало достойно да си подадете оставка. Но щом са Ви изгонили, това ми прилича повече на Адамовата съдба. Или още по-лошо в Оруеловия сценарии, където "свободата е робство".

Ето, аз поставих всичките теми, кратко и ясно и моите аргументи, подкрепени с логика.

Като за финал една сентенция за робството: "Най-щастливите и най-доволните роби са и най-големите противници на свободата".

Ангел Грънчаров каза: Добре направихте, че изведохте основните моменти; ето и моето тълкуване, ето моето разбиране:

1.) "Роби" ли са американците (и българите, и останалите народи)? Такова нещо обаче като "американец" или "българин" няма, няма как всички американци или всички до един българи да са роби или да са нещо друго, но всичките еднакво и поравно. И сред американците, и сред българите, и сред германците и пр. има всякакви хора, има и роби, и свободни, и полу-роби, и полу-свободни и т.н. до безкрайност. Свободата е нещо индивидуално, робството, робуването - също. Но сред американците и сред германците има достатъчно много свободни хора, които именно и дърпат станата непред и нагоре, които са направили Америка каквато е, Германия - също каквато е. В България (и в Русия) има прекалено много хора, хал-хабер си нямащи що е свобода, безразлични към нея, мразещи свободата хора и пр., които именно ни дърпат надолу и назад. Затова американците и германците берат обилните плодове на свободата, имат постижения, достойни за свободните народи, а ние имаме поражения, които са неизбежни при робските, несвободните народи.

2.) Дадената наготово, даруваната свобода за нас, човеците, не е свобода, тя не е и богоподобното у човека, щото Бог може да е свободен "по природа", по същността си, по идея, така да се рече, но при човекът нещата стоят иначе. Адам в рая не е свободен по автентично човешкия начин, щото за нас, човеците, свободата е завоемание, постижение и пр., което завоюваме и постигаме не само всеки ден, но и всеки миг. Щом се отпуснеш, щом се откажеш от ясния избор, щом се оставиш друг да те води, ти мигновено ставаш роб. Пълно е с роби и в днешно време, същото е било и в отминалите епохи. Робуването е робуване по дух, вътгрешното робство е най-страшното и истинското.

3.) Да съм си дал оставката сам, без да съм се борил за правата си, е бягство, е отказ от свобода, е друга форма на мижитурковщина, то е дезертиране от свободата и от дълга, от мисията ми на учител. Аз постъпиш като свободен човек, както подобава, направих го съвсем съзнателно, щото трябваше да изнеса един урок по свобода, по демокрация, по достойнство и по човечност, който е изключително полезен, вярно, малцина са тия, които разбират какво точно съм направил и защо съм го направил, но това е естествено за страна, в която робите са водещият елемент. Като ме изрихата по мутренския начин, аз не станах по-свободен, аз съм си все същият, какъвто съм си бил винаги, друг е въпросът, че пребиваващото в неведение за ставащото общество не ме подкрепи - и по тази причина аз бях подложен на ред унижения, с оглед да си запазя живота. Българите, дето в мнозинството си не разбират свободата, ми отмистиха за това, че аз си позволих лукса да се държа като свободен, наказаха ме за това. Малцина са тези, които ме разбраха и подкрепиха, за което съм им благодарен. Те ми показаха, че не съм лудият, който поради лудостта и глупостта си е свободен, те също така показаха, че жертвата ми един ден може да бъде оценена и от повече хора. Но за да ме оценят, българите първом трябва да ме убият. Така са постъпили не само с мен, така са постъпили със Сократ, абсолютно същото са направили и с Христос. Това не е идиотщина, че се "сравнявам" със Сократ и Христос, всеки свободен човек, всеки християнин, би следвало да се опитва да живее и като Сократ, и като Христос. За човечните и християнските философи това просто е задължително.

Как Христос разбира свободата? - ето, този е възловият въпрос, който поставям. Щото в Стария Завет е едно, другояче поставя нещата Христос. Бихте ли приел да поговорим и по този пункт? 

Спартак каза: Е, за Христос може много да се говори. Но много малко българи го правят или въобще да се замислят за основното му дело. Хубаво правите, че задавате този въпрос!

Аз лично мисля, че правилната вяра дори и като философско понятие, за да не звуча прекалено религиозен или като пастор, е това което липсва у българина. И то най-правилната вяра в Доброто и в Бога, а не в изкушенията на лукавия и на материалния свят. Очевидно е, когато ежедневно избира да консумира явни лъжи и глупости от медии и вестници и се е превърнал в най-черногледия човек на цялата планета. Това е факт, че сме най-нещастния народ, уви по собсвтен избор.

А Исус е най-яркия пример за вътрешното спасение и свобода на човека.

Той прави само-жертва в името на човечеството.

Искам да се върна за заключение към точка 1 от предишния коментар. И да Ви задам въпроса: защо не искате да допуснете, че именно благодарение на робството (законно до средата на 19ти век), Америка се е облагоденствала именно най-напред? Не знаете ли историята за колониализма и черните роби от Африка? И че не само те, но и Англия, Франция, Испания и Потугалия, а по-късно и Германия и Русия достигат до своите архитектурни и културни богатства чрез колониализъм. Така както и древните гърци благодарение на своите роби са имали време да мислят за философия и политика.

А ние българите от 1878 сме всъщност освободените роби на османската империя и имаме доста "работа" още пред нас. Но на прав път сме, все пак има примери на държави, които без робство и война достигнаха благополучието си - Швейцария и Скандинавските страни.

Ангел Грънчаров каза: Здравейте,

Дискусията ни, както всяка хубава (плодотворна) дискусия поражда повече въпроси, отколкото решава - а всъщност и не решава, щото хубавата дискусия е хубава доколкото отваря път за нови и нови дискусии, т.е. оставя въпросите нерешени. "Решаването" на принципно нерешимите въпроси (каквито са философските въпроси) означава убиването на интереса към тези въпроси, хайде, да не е убиване, а е погасяване по-скоро. Хубавата дискусия не гаси, а разгаря нови и нови дискусии - и поражда нови и нови въпроси. Такава се очертава да бъде и нашата дискусия.

За Христос аз поставих въпроса щото ние двамата "запецнахме" по повод на обсъждането за "този" и "другият" Адам, щото явно има двама Адамовци, единият неслучил се, нестанал, другият - Адам, който го знаем, който е бил напъден от Рая, от Едем. Но в Стария Завет нещата стоят доста различно, в сравнение с нещата както са поставени в Новия Завет, именно от Христос. А въпросът за СВОБОДАТА у Стария Завет е поставен по друг начин, за което свидетелства историята на стареца Йов, която сега няма да разисквам, само намеквам. Все пак Йов не прави това, което го съветва Сатана, не се обръща с предизвикателни думи към Бог, не пита Бог "Защо ме наказваш, какво съм направил?", нали така? Адам ако беше на мястото на Йов що ли би направил - щом като заради една "ябълка" прави тази щуротия?

При Христос обаче темата за свободата е поставена иначе. Неизчерпаемо богата е тази концепция за свободата у Христос. Нито една философия не е успяла да постигне точно предаване на смисъла й. Нито Кант, нито Хегел, нито Сартр, нито никой не е успял да постигне тязи пълнота я цялостност, която носи в себе си Учението на Христос. Достоевски изглежда е успял да постигне нещичко основно. Но темата е грамадна, ще замълча сега. Искам само един пункт да разгледам, по който ние двамата имаме изглежда основно разминаване. "Като те ударят по едната страна, обърни и другата..."; самия Христос някакви си там жалки човечета го развъват на кръста, а той понася всички унижения и приема смъртта - с оглед нещо да ни каже. Питаха ме навремето студентите (като днес си го спомням!): Абе как така Христос, който е Бог, позволява на тия нещастни римски войници да го бият, да му турят трънен венец, да го разпъват, защо не им прати една мълния да ги порази всичките? Той Бог ли е или какво е?" (Правете си сметка какви тези съм разисквал аз, преподавателят по марксистко-ленинска философия с тях, щом са ми поставили този въпрос, това е било времето преди 1989 г.; сега досещате ли се защо другарите ме опраскаха при първите мигове на свободата, изхвърлиха ме като мръсно коте от университета?!)

Христос търпи, понася униженията, оплюването, гаврите, издържа на мъките на кръста, страда като човек, да, той там стои именно като човек, не като Бог. Христос е най-човечният Бог. Той е истински човек. И е перфектен Учител. И като такъв ни изнася един урок. Християните следва да чакат в живота си точно такива ситуации като неговата. Ако не ги сполетяват такива ситуации, значи нещо куца в християнството им. Не те ли разпъват комай всеки ден, ти не си християнин. И защо СВЕТЪТ (светските, а може би СЪВЕТСКИТЕ хора!) разпъват всеки ден хростиянина на кръст? И що трябва да прави християнинът? Трябва да понася, така ли? Глупост ли е да си християнин? Нима Христос не можеше да се споразумее с мъчителите си - примерно с Пилат? Всъщност не пилат, не римските войници, не, решително не, те не са мъчителите на Христос. Истинските мъчители са тези, които оня ден викаха "Осанна!", а след два-три дни викат: "Разпни Го!". Овладеният от бесове народ са истинските мъчители. И те не знаят защо толкова мразят Христос, та искат разпъването му. "Пусни Варава!", искат да пусне разбойника, убиеца, но Христос непременно трябва да бъде разпънат. Защо ли? 

Ангел Грънчаров каза: Щото Христос е техният учител по СВОБОДА, а те най-много от всичко на света мразят и не разбират свободата. Кое е първо, неразбирането или мразенето решете Вие самият, драги Спартак. Кое произтича от другото - или може би двете произтичат от БЕЗРАЗЛИЧИЕТО към свободата?

О, аз можех да се спогодя с моите мъчители, ох, как можех! На мен съпругата ми всеки ден ми вика: "Защо бе, групако, не се възползва от това, та ти беше приятел на директорката, тя ти беше най-приближеният до нея? Защоне мълча бе, главо проста?! сега щеше да си добруваш? Защо не преклони глава бе, изеднико неден?! Що не се мушна в партия "ГЕРБ" бе, идиотино?! Що не отиде да се срещнеш със своя състудент от Петербург Сергей Игнатов, министъра на образованието и науката бе, тъпанарино прост?! Ще ми се бори той "за правда и за свобода", нещастник такъв?! И какво спечели от тази своя борба бе, глупако?!" А Вие ми казвате, че трябвало сам да си хвърля оставката и да оставя другарките да безчинстват, това ли е християнското поведение? Като видите безчинстващите да си оставите свободно да продължат да си безчинстват? А кроткият Христос какво направи с търговците в Храма? Е, не трябва ли християнин като мен да направи същото с други такива търговци, които се бяха настанили в Храма на просвещението?

И завършвам с това, което ни казва "Легенда за Великия инквизитор" на Достоевски. Великият Инквизитор обяснява на Христос, че те, "духовниците", са направили нужното да свалят от немощните плещи на народа, на човеците, този тъй тежък, непосилен дар на свободата (поставен там от Христос!), народът си е отдъхнал, и е благодарен за което, а той сега, видите ли, идва пак да пропавядва за свобода, откъде-накъде ще му позволят да съсипе създаденото от църквата, ето затова Христос този път пък трябва да бъде изгорен на клада! Сега разбирате ли докъде се стига, до какви "плодове" води "човешкото приложение" на свободата, която Христос даде на човеците? Трябваше ли аз в такъв случай да избера малодушието и да се отдам на прелестите на даруваната свобода?

Не, свободата не е дар. Подарената свобода е несвобода. Който ти дарува свободата с това те прави свой роб. Така и руснаците ни "освобождават" често, ох, как прекалено често искат да ни освоождават руснаците?! Ето сега са се нагърбили да ни "освободят" от свободата - като правят нужното да бъдем изгонени от ЕС и от НАТО. И народът надава ухо! Ах, как е прелестно да се живее без свобода, ах, колко е хубаво обществото-мравуняк (по Достоевски), обществото-казарма (по Ангел Грънчаров: аз имам една книга, наречена УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА, там съм описал тия неща)?! Няма ли свобода, няма и отговорност, няма и безпокойства, няма избор, няма раздвоения, няма мислене, няма мъка, няма спорове, има само безбрежно щастие в мравуняка, в комуната, в казармата.

Спирам дотук. Ако имам време и настроение ще продължа разсъждението си. Щото казаното само троха...

Ангел Грънчаров каза: Сега обаче виждам, че не съм Ви отговорил нна въпросите, налага се да засегна и поставените от вас моменти. Ето моя отговор:

Казвате, че "правилната вяра" най-много липсва у нас, българите. От казаното по-горе за Христос следва, че българинът, първо, не разбира Христос, не проумява чисто човешкото у Христос, което той така ясно показва и изрича дори, у българина липсва любовта, преклонението, което човекът дължи на човека в лицето на Христос, сиреч, българинът не цени човека у себе си, а това, директно преведено, значи: българинът не обича свободата, щото аз слягам знак на варенство между Христос и свободата, между, следователно, човека и свободата. Българинът не обича свободата, по тази причина мрази свободата, мрази човешкото и човека. Българинът, иначе казано, мрази духа, духовното у нас, човеците, което ни прави човеци, а това са неща като истина, свобода, добро, красота, святост. Това, което важи за българина в неговата екстремно-ясна форма, а характерно и за човеците на нашия век, независимо от коя страна са. У нас, българите, се е коцнетрилал в вай-ясна форма основният недъг на човечеството: безлюбието (по терминологията на моя приятел Любен Воденичаров, един Божий човек!), по моята терминология - безчувствеността (бездушието, бездуховността). Затова и немаме това, което Вие наричате "правилна вяра". Правилната вяра е любовта към Христос, значи и към човека. (Образец за човек, даден ни така вълнуващо, е именно Христос!)

Няма ли любов към Христос, човек няма и любов към истината, щот Христос е Истината (и Пътя, и Живота!). Без любов към Христос, без правилна вяра, няма и любов към живота. Българите съвсем не разбират що е животът за човека - по същия начин, по който не разбират що е свободата за нас, човеците. По тази причина и те имат такъв мощен пиетет към лъжите. (Руснаците са абсолютно същите като нас!) Пиететът към лъжите води до пиетет към глупостите. Затова и ние с руснаците сме ненадминати по правенето на глупости.

Америка станала богата и благоденстваща не заради тъй величествения пиетет на американците към свободата, а благодарение, моли Ви се, на... робството! По Вашата логика, простете, най-богати следва да са на този свят руснаците и българите, щото тъкмо ние сме и най-робските народи, нали така излиза? Щом не свободата, а робството ражда богатството, най-богати на този свят са не американците, а българите и руснаците. И средноазиатците, и народите от средноазиатските тирании, нали така? Смешно е твърдението Ви, че робството било създало Америка и цялото й богаство. Истината обаче е съвсем друга: неудържимият просперитет на Америка, полета и към богаството и към цялата й мощ почва тъкмо след премахването на робството, нали така? Преди това Америка е била доста бедна страна, подобна на Русия... Запомнете от мен, аксиома е: несвободата, роболюбието раждани винаги бедност и мизерия. Русия и България са пример за това. (Преди "освобождението" ни от руснаците и опита ни да ни порусначат, успешен в много отношения, сиреч, по време на "турското робство", ние, българите, сме били най-свободни и дори сме били доста богати, което, разбира се, е нашият срам и резил! (Африканците, прочее, са доста "свободни", но по природния, доадамовия начин, като подарена, естествено-дадена "свобода", защо тогава, моля ви се, сме толкова бедни и изостанали?!)

За това как без робство и без войни Швейцария и Скандинавия били постигнали благополучие и богаство ще ви кажа само това: ами ето, те за сетен път показват, че не робството и не войната, не тиранията и не нещо друго, а само и единствено истински разбраната свобода ражда и благоденствие, и просперитет, и богатство, тя е също така залог и за човечност, нали така? (Сега защо ни плашат робофилите, че в Скандинамя, в Норвегия кажи-речи вземат децата на родителите и са потънали в джендърство и развтар, вижте какви хубави плашила за малоумни са изнамерили тъй умните робофили, грешка немат те!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo