Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 4 септември 2021 г.

Ще благоволи ли сайтът Пловдив24 да ми даде възможност да се възползвам от правото си на отговор по повод оклеветяването ми от тяхна репортерка?

До главния редактор или собственика (управителя)

на сайта Пловдив24

ЖАЛБА С ИСКАНЕ ЗА ПРАВО НА ОТГОВОР

от Ангел Грънчаров, учител, философ, гражданин

В своя публикация под заглавие 

Бивш учител философ трупа рейтинг на гърба на 89-годишна жена

Вашата сътрудничка Д.Бикова си позволи по недопустим начин да ме обругае, да ми засегне достойнството, да ме определи, кой знае защо, като "бивш учител философ"  (да се чуди човек кое по-точно ми е "бившето", че съм учител или че съм философ: като и двете си роли ги упражнявам всекидневно?!). По тази причина настоявам да ми бъде дадено право на отговор, пропорционално на текста, в който тя си е позволила да пише врели-некипели по мой адрес (че съм бил "трупал рейтинг", помагайки вече толкова време на бездомната бабичка да оцелее, че съм бил искал да й завладея апартамента, това пък ми го каза в очите пред свидетели - когато отразяваше скандала с живеещите на ул. Копривщица 15!).

Моля да ме известите кога и как мога да се възползвам от правото си да си защитя честта!

С уважение: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

14 коментара:

Анонимен каза...

Побърза да потвърдиш "бомбардира институциите и медиите с отворени писма", нямаше търпение просто 😁😁😁😁.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, когато се пише, требва да се мисли. Като сте такава защитничка на спокойствието на институциите не Ви ли идва на акъло, че по тази начин се издавате, че самата Вие сте паразитка от същите тези институции?! :-) Егати функционалната неграмотност, която демонстрирате, драга калинке!!!

Бачо Кольо каза...

Много е лошо да бъдеш оклеветен. Поради това ти съчувствам.
От друга страна, ти в своите писания си оклеветил десетки, може би стотици познати и непознати. Тъкмо сега е времето да си помислиш как са се почувствали...

Анонимен каза...

Нямате право на отговор. Ако имате, моля, изпратете ни цитат от закона, който ви го гарантира.

От редакцията.

Анонимен каза...

Грешка е, че журналистката ровнала в помийната яма около Баба Марийка или, с други думи казано: Не настъпвай рядко лайно, да не те оплиска. Грънчаров сам себе си нарича СКАНДАЛИСТ (точната дума е СКАНДАЛДЖИЯ). На скандалджия каква му е целта? Да оправдае присъствието си в най-мощната местна медия. Очаквате резултат може би?! Но там, където нещата зависят от закона и институциите са си на мястото, проблемът с 89-годишната женица е в техните правомощия. Нали затова съществуват! Да настанят горката жена в съответно болнично заведение.

А деменцията не се лекува, омразата обаче не е изход от заплетена ситуация. Давате възможност психически неуравновесен несретник в личния си живот и в професионалната си кариера да ви върти на пръста си. Щеше да е весело, да не беше толкова печално.

Б. от Б.

Ангел Грънчаров каза...

Другарката дежурна оплювачка се е развихрила. :-) Бравус, другарке! :-) Давайте, понапънете се, още можете! :-) Радваме се на напъните Ви да се правите на моралистка... само дето никой не Ви верва де, ама напъвайте си се, щом това облекчава душевните Ви мъки...

Анонимен каза...

Грънчаров, като пишеш:

да се чуди човек кое по-точно ми е "бившето", че съм учител или че съм философ: като и двете си роли ги упражнявам всекидневно?!

Би ли ни пояснил къде точно практикуваш педагогика и философия, в кабинката на нощния пазач, вкъщи на масата в кухнята (ако жена ти изобщо ти дава думата да кажеш "гък" вкъщи) или някъде другаде?

Ако изобщо си способен да се погледнеш и да оцениш себе си обективно, ще ти се наложи да признаеш, че си бивш отвсякъде - бивш асистент, бивш учител и да - бивш философ.

Като съветски възпитаник, трябва да знаеш или поне да си спомниш кои са "Бивши хора" в руската класика.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, помислете сама къде практикувам философията и учителстването, и то всеки ден. Като се сетите, обадете ни се пак...

Ангел Грънчаров каза...

Апропо, Вие, другарко, сте НИКОЯ, сега давате ли си сметка какво правите: НИКОЯ нарича мен "бивш", не е ли твърде тъпо това ма, другарко? :-) Да, именно мен, истинският, действителният, автентичният и пр. - поради чиято истинност Вие, драга другарко, всеки ден преливате към мен от колосални количества злоба и завист...

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров каза...
"Апропо, Вие, другарко, сте НИКОЯ, сега давате ли си сметка какво правите: НИКОЯ нарича мен "бивш", не е ли твърде тъпо това ма, другарко? :-) Да, именно мен, истинският, действителният, автентичният и пр. - поради чиято истинност Вие, драга другарко, всеки ден преливате към мен от колосални количества злоба и завист..."

Б. от Б. каза:
Родна реч, омайна, сладка! Самозванец в позата на ментор от високата трибуна на Пловдивската обществена телевизия громи несправедливостите в обществения живот, и това пищно обстоятелство се дължи на заблудата, че с чиновническа прилежност (отвръщайки стереотипно на стереотипните циркулярни жалби) можеш да се отнесеш към персонаж, присадил се в града ни сякаш от класическата повест "Шинел" на Николай В. Гогол. Резултатът от "уроците" на самообявилия се за "небезразличен гражданин" словоблудстващ озлобен натрапник? Помогнал е някому? Жертва на манипулациите, на просташкия му език и начин на общуване е изпадналата в беда, която се е заел уж да защити, а всъщност обърква.

Или може би Пловдивската обществена телевизия така набира популярност, която й липсва???





Анонимен каза...

Ангеле, подозирам че горното не е писано от дежурната в блога ти оплювачка а е писано от атакиста, от кварталния поет и бивш учител Георги Бояджиев който където седне и където стане те плюе щото ти завижда че водиш предаване в телевизията. Аз имам това допускане защото добре го познавам, комшия ми е и лично пред мен те е плюл поне 10 пъти. И по стила го разпознавам.

Ангел Грънчаров каза...

Знам ли кой го е писал?! Другаркато оплювачка щот е литераторка е като многоликия Янус - и като многоръката богиня Шива... :-)

Анонимен каза...

Акакий Акакиевич Башмачкин (Обувкин, по български) май се е преродил във философ Грънчаров.
"В департамента… но по-добре да не казвам в кой департамент. Няма нищо по-раздразнително от всевъзможните департаменти, полкове, канцеларии, с една дума, от всевъзможни служебни съсловия. ВЕЧЕ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ИДИОТ СМЯТА, ЧЕ В НЕГОВО ЛИЦЕ СЕ ОСКЪРБЯВА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО. Разправят, че съвсем наскоро постъпило ЗАЯВЛЕНИЕ от един капитан-изправник, не помня от кой град, в което той излагал ясно, че държавните постановления загиват и че неговото свещено име се споменава съвсем напразно. За доказателство приложил към заявлението преголям том от някакво романтично съчинение, където през десетина страници се явява капитанът-праведник (...). И тъй, в един департамент служеше някакъв чиновник, чиновник, не може да се каже кой знае колко забележителен, възнисичък на ръст, малко сипаничав, малко червенокос, малко дори недовиждащ, малко плешив, с бръчки по двете бузи и цвят на лицето, дет се вика, хемороиден… Какво да се прави? Виновен е петербургският климат. Що се отнася до чина (че у нас преди всичко трябва да се каже чинът), той беше онова, което се нарича вечен титулярен съветник, над когото, както е известно, са се гаврили и остроумничили доста различни писатели, имащи похвалния навик да натискат ония, които не могат да хапят. Фамилното име на чиновника беше Башмачкин. Вече по това личи, че името му е произлязло някога от обувка; но кога, по кое време и по какъв начин е произлязло от обувка, за това нищо не се знае. И бащата, и дядото, и дори шуреят, и всички Башмачкини носеха ботуши, като сменяваха само три пъти на година подметките им. Собственото и бащиното му име бяха Акакий Акакиевич..."

Обувкарю Грънчаров, не по-високо от обувките на портрета, моля! Не пробутвайте, драги, на краставичар краставици от Ленинградската школа за партийни кадри на КПСС и БКП.

Стар краставичар

Заимствал от https://chitanka.info/text/10939-shinel

Б. от Б.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, май не сте сфанАла, че този въпросният Башмачкин е образ на чиновническото съсловие, към което самата Вие принадлежите, ерго, сама, без да се усещате, сте описала по тази начин... себе си! :-) И още нещо, другарко: обущарката сте вие, толкова много пъти ни го демонстрирате, гледайте си обущата, не поглеждайте към философията и философите...