Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 5 септември 2021 г.

Как Карл Юнг разбира човека и живота?

 ● Киното дава възможност без каквато и да било опасност да изпитаме възторг, страсти и желания, които в обикновения живот биват потискани. 

 ● Всички най-велики достижения - на добродетелта, както и най-големите злодейства - са индивидуални. 

 ● Срещата със самия себе си е от най-неприятните. 

 ● Малко ценност има в това да знаеш когато другият прави грешка. Значително по-интересно е да знаеш кога ти сам я правиш. 

 ● Не съществува идване в осъзнаване без болка. 

 ● Как аз мога да бъда реален, не хвърляйки сянка? Ако искам да бъда цялостен, то трябва да имам и тъмна страна. 

 ● Ако човекът не осъзнава вътрешното съдържание на своята психика, то влияе на него отвън и става негова съдба. 

 ● Случва се ръцете да се справят със загадката, против която интелектът е безсилен. 

 ● Индивидуалното - ето я единствената реалност.

 ● Само нашите дела показват какви сме. 

 ● Това, на което се съпротивляваш, си остава. 

 ● Няма по-лицемерна курва от интелекта, когато той заменя сърцето. 

 ● Всеки знае, че днес хората имат комплекси, но не е така добре известно, че комплексите могат да имат нас. 

 ● Ние си мислим, че напълно се контролираме. Обаче приятел може да ни разкаже за нас такива неща, за които ние нямаме и най-малка представа. 

 ● Когато съзнанието се понижи до критична величина, всички монстри и чудовища, които ражда спящият разум, излизат на повърхността. 

 ● Търсещият самия себе си рискува да се намери. 

 ● Любовта не е безумие. Уместна ли е тук изобщо думата "ум"? Това е и светлина, и тъмнина, край на които никога няма да има. И никой няма да избегне тази тайнствена сила. 

 ● Нашите личности се явяват част на обкръжаващия ни свят и тяхната тайна също така е безгранична. 

 ● Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко ставащо в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: