● Всички най-велики достижения - на добродетелта, както и най-големите злодейства - са индивидуални.
● Срещата със самия себе си е от най-неприятните.
● Малко ценност има в това да знаеш когато другият прави грешка. Значително по-интересно е да знаеш кога ти сам я правиш.
● Не съществува идване в осъзнаване без болка.
● Как аз мога да бъда реален, не хвърляйки сянка? Ако искам да бъда цялостен, то трябва да имам и тъмна страна.
● Ако човекът не осъзнава вътрешното съдържание на своята психика, то влияе на него отвън и става негова съдба.
● Случва се ръцете да се справят със загадката, против която интелектът е безсилен.
● Индивидуалното - ето я единствената реалност.
● Само нашите дела показват какви сме.
● Това, на което се съпротивляваш, си остава.
● Няма по-лицемерна курва от интелекта, когато той заменя сърцето.
● Всеки знае, че днес хората имат комплекси, но не е така добре известно, че комплексите могат да имат нас.
● Ние си мислим, че напълно се контролираме. Обаче приятел може да ни разкаже за нас такива неща, за които ние нямаме и най-малка представа.
● Когато съзнанието се понижи до критична величина, всички монстри и чудовища, които ражда спящият разум, излизат на повърхността.
● Търсещият самия себе си рискува да се намери.
● Любовта не е безумие. Уместна ли е тук изобщо думата "ум"? Това е и светлина, и тъмнина, край на които никога няма да има. И никой няма да избегне тази тайнствена сила.
● Нашите личности се явяват част на обкръжаващия ни свят и тяхната тайна също така е безгранична.
● Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко ставащо в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар