Законът, който не можел да защити живота на един Иво, светкавично се задейства за Ива
... Ни най-малко не ревнувам за оказаното внимание и услужливостта на властите в разкриването на заплахата срещу живота й. Напротив. Правилно са постъпили. Този път…
Само че Ива получава всичкото внимание на медиите и властта в момент, когато е на върха на тази власт. Един Иво, който си позволява да я критикува, може да разчита само на констатациите, че законът бил направен така, че терористите, заплашващи със смърт (такива, като мен) трябва първо да ме убият, за да се задейства срещу тях въпросният закон. Не се шегувам нито преувеличавам. Цитирам най-високопоставения фактор в разследването на заплахите срещу мен, който любезно ме осведоми по този начин.
Знам как изглежда този (пре)разказ в очите на злобарите. Но не са познали. Ако целях да се оплача и да получа на всяка сцена възмездие отдавна щях да се обърна към международните институции – най-малкото заради отказа на държавата да ме защити. За българските власти и подчинените им медии, които критикувам, може да съм никой, но не веднъж съм се радвал на солидарността на чужденците – в диапазона от годишните доклади на Държавния департамент на САЩ ( общо два, в който съм получавал непоискана от мен защита), до различни международни журналистически организации.
Съвсем друга е мотивацията ми за този кратък текст. Показвам с него нагледно на сравнителна основа, че да си (критично настроен към управляващите) журналист у нас е като произнесена негласна присъда да бъдеш оставен на вълците – с надежда поне да те сплашат, ако не да те разкъсат. Означава в края на краищата и това, че България, колкото и да е неприятно, си заслужава въпросното място на дъното на класациите по свобода на журналистиката. Това дъно не съм го изкопал аз, а са го изровили със зурлите си същите тези управляващи, за чиято сигурност се оказва, че има напълно достатъчен (законов и оперативен) ресурс да бъдат защитени, когато става дума за кожата на един от тях.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Напълно прав е колегата Иво Инджев. У нас законите се прилагат избирателно, за едни (които са "от наште"!) някои закони важат (стига да се в техен интерес, стига тия дето са "от наште" да имат полза от тях!), за други (които не са "от наште"!) същите тия закони не важат, не се прилагат; в същото време други закони, дето, ако се приложат, биха били крайно неприятни (за тия, които са "от наште"!), изобщо не се прилагат за тях тъкмо защото те са "от наште", но се прилагат най-строго когато стане дума да хора, които не са "от наште". Което е крайно несправедливо и показва как по мутренски и по комунистически се разбират и "справедливостта", и "законността" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ. Гешев, примерно, защо не се опита да изясни как Боко Борисов, бидейки Премиеро на същата тази толкова приказна и дължаща приказността си на него страна, е получавал златните кюлчета и пачки, съставени от толкова приятно миришещи 500-еврови банкноти? Или защо същият този "народен прокурор", самообявил се за "инструмент" не само на Господ (пардон, но нали знаете кой е неговият "господ", не знаете ли? Ах, колко сте невинни, не знаете значи? Да ви кажа ли кой е господът на Гешев? Нарича се той Пеевски, а негов пръв пророк е Ахмед Доган!), но и на "народа", направи всичко, което му е по силите, ведно с началнико си Цацаров, да прикрият кой ограби банката КТБ, за което ние платихме (Боко плати де!) само некакви си там 6 милиардеца лева!), за което Гешев получи като награда поста си на главен прокурор, а пък Цацаров оглави, моля ви се, комисията за борба с... корупцията!!!
Тъй де, дадох ви само два примера, а има и още. Безброй такива примери има. Примерно ето и още един, лично изживян от мен: как мутро-гербоваците, за да ми отмъстят, ме опраскаха и изритаха по чисто мутренски начин от образованието - само защото си позволявам да изобличавам престъпленията им не само в сферата на образованието, но и в останалите сфери на живота ни!
Та такива работи. И знаете ли коя е причината за всички тези беззакония и за това специфично мутенско и комунистическо разбиране за "законност" и за "справедливост" у нас? Не знаеет, тъй ли? Ах, колко сте невиннички?! Амче ВИЕ СТЕ ТАЗИ ГЛАВНА ПРИЧИНА за тържеството на мутро-комунистите и на мафията у нас! Разбрахте ли сега защо вие сте отговори за всичко, ставащо в нашето свидно отечество?!
Помислете малко, ако не разбирате, обадете се, ще ви обясня и това. Хубав ден сега ви желая - и приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар