Как защищавам авторитета и достойнството си - след оклеветяването ми от една журналистка?

След като вчера поисках право на отговор от управителя на сайта Пловдив24 (виж: Ще благоволи ли сайтът Пловдив24 да ми даде възможност да се възползвам от правото си на отговор по повод оклеветяването ми от тяхна репортерка?, получих писмо от него, с което той ми предложи да напиша писмо, в което да изложа своето разбиране и позиция; ето какво писмо му написах тази сутрин след една безсънна нощ, в която освен че съм треперил от морални угризения при мисълта, че баба Марийка вече втора нощ спи Бог знае къде, нейде на тротоара и в студа, под безстрастния и абсолютно безчовечен поглед и на гражданите, и на властващите, се ядосвах и не можах да мигна в добавка и за това как една иначе добра журналистка, водена от грозна (предполагам чисто политическа в сърцевината си!) емоция, си позволи публично да ме обругае, т.е. да лисне, да сипе няколко кофи с помия (да не кажа с лаjна!) върху лицето и главата ми:

До г-н Васил Динев, главен редактор на сайта Пловдив24

Господин главен редактор,

Смятам, че с публикацията си Бивш учител философ трупа рейтинг на гърба на 89-годишна жена журналистката от сайта Пловдив24 Диана Бикова още със заглавието си наруши етичните принципи на професията си, позволявайки си да ми припише мотиви за моето поведение, които са ми изцяло чужди, които са несъвместими с моя морал. 

Истината е, че помагам на баба Марийка понеже смятам, че всеки човек, стига наистина да е човек, е длъжен да помогне на ближния когато той е в нужда, т.е. водя се от чисто християнски нравствени подбуди. Освен това съм дълбоко възмутен от бездушието (безчовечността) на длъжностните лица в институциите и органите на т.н. "социални грижи", които от години знаят за проблемите на баба Марийка, ала си измиват ръцете, "подават си топката", изтъквайки чисто формални оправдания за да не си вършат работата; като добър гражданин се опитвам да спомогна това да се промени. 

Смятам също, че изгонването на баба Марийка от Дома за стари хора "Св. Василий Велики" на Коматевско шосе и пускането й да живее на улицата, да спи на тротоара, е неоправдан с нищо нехуманно-волунтаристичен акт на директорката, която добре знае състоянието и положението на възрастната жена (която не е способна да се справя сама, а най-вече просто няма къде да спи, няма къде да подслони глава!); същото се отнася, по моето разбиране, и за ръководството на Центъра за психично здраве, което също пусна баба Марийка на улицата – с оглед да се отърве от нея (вместо по време на пребиваването й там да бяха направили нещо тя, по надлежния ред, да се върне там, където й е мястото: предвид възрастта й, именно в дома за стари хора!).

Ето тези са ми истинските, действителните мотиви, които г-жа Бикова или не разбира, или пък съзнателно се опитва да ме оклевети. Това, че ме нарича "бивш учител философ" също го възприемам като недопустима обида. Защото това, че самозабравили се властници на мутро-гербовашкия режим си позволиха да се погаврят с мен и не само на два пъти да ме опраскат-уволнят от работата ми в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" по чисто политически мотиви, но и след това общо 7 години (!!!) не ми позволяват да учителствам, да практикувам своята тъй значима за обществото професия, не означава, че аз вече не съм учител и философ. Напротив, аз всеки ден продължавам да изпълнявам ролята и мисията си на учител, а също така и на философ; ето, примерно, в момента изнасям на г-жа Бикова (и на многобройните й читатели и зрители!) урок по мислене, по разбиране на цялостния, на значително по-богатия смисъл на случващото се, а също така и също така уча г-жа Бикова на морал, на зачитане на достойнството на личността, което е свято, т.е. преподавам й едновременно урок и по духовност, и по демокрация. 

Същото правя всекидневно и с отговорните лица на властни позиции в социалните, здравните и образователните институции в града и в страната ни; известно е, че имам блог, благодарение на който си изпълнявам тъй възвишената и важна роля и задача на учител и възпитател, и то именно по философия – и по гражданско образование и поведение. И това, че един истински учител и философ няма как да стане "бивш" е толкова близо до ума (дори и да бъде убит, той пак ще си остане учител, който с примера си – а в моя случай и с книгите си! – ще продължи да възпитава и да влияе на човеците, на обществото!), че аз съм потресен от неразбирането на г-жа Бикова. Което ме кара да смятам, че тя по съвсем други причини си позволява да ме представя в толкова обилна негативна светлина. (Предполагам, че нейната мотивация за тези несъвместими със статута й на журналист прояви е чисто психологическа, а още по-вероятно е да е и политическа: различията в позициите ни, допускам, я карат да ме представя в негативна светлина – с оглед да ме злепоставя пред обществото!). 

Тази в основни линии е позицията ми, тази е истината (за нас, философите, най-вече истината е съвсем свята, е абсолютно свята! Неслучайно нашият толкова човечен Бог е заявил: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!"). 

Освен това смятам, че г-жа Бикова, в своите репортажи по казуса на баба Марийка наруши някои елементарни правила на журналистиката. Примерно като разпитваше баба Марийка къде ще спи и как ще живее занапред, възрастната и болна жена отвърна, че "има достатъчно пари"; разпространяването на такава информация и то по медия при положение, че тя е бездомна и живее и спи на улицата, я излага на риска да бъде ограбена и пребита (и най-лошото е, че баба Марийка ще бъде пребита от хулиганите, макар че вече съвсем няма пари: щото ги похарчи за да спи по хотели!). Когато пък засне скандала със съседите-самаряни на баба Марийка от блока на Копривщица 15, тя си позволи публично да ме обвини, че съм се бил държал така защото съм бил искал "да завладея" апартамента на баба Марийка (!!!), което е грозно обвинение в корист, абсолютно неприсъща за моите ценности – злоумишлено злепоставящо ме пред обществото. (Аз не съм материалист, нещо повече: презирам материалистите!) Като капак на всичко г-жа Бикова дори си позволи да заяви, че с поведението си съм бил подтиквал баба Марийка, цитирам "в безизходицата си да се качи в апартамента си на 12-ия етаж и да скочи от прозореца", т.е. бил съм я подтиквал към самоубийство, страшно обвинение, напълно непонятно за мен и несъвместимо с нормите и на най-елементарния морал!

Във връзка с гореизложеното настоявам г-жа Диана Бикова да оттегли своите толкова ирационално-емоционални (необмислени!) обвинения и клевети по мой адрес и публично да ми се извини. С оглед да не ми се налага да защитя авторитета и достойнството си по съдебен ред.

Благодаря Ви за това, че ми позволихте да заявя пред обществото своето разбиране и позиция! (Надявам се също, че няма да редактирате и съкращавате писмото ми.)

С уважение: Ангел Грънчаров, учител, философ, гражданин, блогър

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo