Нима таман "целият в бело" Карбовски е "морална алтернатива" на затъналия до шия в екскременти Петю Блъсков?

Мартин Карбовски: РЕДНО Е ДА ВИ Е СРАМ

Ако наистина “Труд” не са си плащали наема и дължат консумативи, мисля че трябва да се засрамят.

Докато те живяха и работиха комфортно с властта последните години, много журналисти платиха свободата си не просто със загуба на пари, но и с нерви и със здравето си. Изгонени тихомълком журналисти имаше, но същите не плакаха. Нямаше смисъл. Кой щеше да им обърне внимание, “Труд” ли?!

Журналисти, които изпиха горчивата чаша, подгонени от съд и изпълнителни листове имаше, но тогава Труд не писаха за това. Свободата и солидарността нямат нищо общо с наема и договорите. Разбрах го лично, и много колеги го разбраха.

А и кажете ми за каква точно свобода на словото се пледира, когато става дума за “Труд” в последния му вид?! Свободни ще сте на пазара, както всички нас.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Карбовски да се представя за "морален стожер" е прекалено все пак.  И то след като си извършил толкова мерзавщини (плюенето на Костов срещу заплащане от Кеворкян - примерно, и не само!). То бива наглост, бива, ама чак толкова. Некаква нравствена чистота или хигиена требва да има, иначе отиваме по дяволите... Такива като Петю Блъсков (и тарикатина Карбовски, примерно, те са от едно и също тесто омесени, те са все от един и същ дол дренки набрани, да не се представят за "антиподи"!), които добре се уреждаха в медиите във времето на установяването и господството на ченгесаро-олигархичния режим дали не требва да носят някаква отговорност за неговите безобразия? Как мислите по този въпрос? Щото баламосваха народа, приспиваха го, та ченгетата в това време спокойно яката да го крадат...

Време е да почнем сериозна и безпощадна дискусия за отговорностите на тия, които така или иначе слугуваха на ченгесаро-олигархичния режим и имаха също така заслуга за установяването му. Не може медийни мерзавци, изпълнявали години наред мръсни поръчки срещу заплащане, т.е. които са затънали до шията в нечистотии, да се представят сега че са целите в бяло - и да се правят на "ни лук яли, ни на лук мирисали"; миришат и то яката, душевната нечистоплътност не може да се скрие. 

Славчу, Тошо Тошев, Валерия Велева, Петю Блъсков, Кеворкян, Карбовски и так далее, имам предвид цялата високопоставена при всички режими "звездна" медийна напаст (да не кажа: сволочь!), да не говорим за мръсните по-малки медийни мерзавци не бива да допускаме сега да се представят за "морални ментори", щото ако го допуснем, те всичко ще оцапат.

Петю Блъсков сега, моля ви се, се представя за "борец за медийна свобода" и за жертва на "комунистическите репресии" от страна на министър Минеков; то бива наглост, бива наглост, но чак такава наглост не бива да се допуска безнаказана. През целия преход това лице, подобно на останалите си "звездни", иначе казано, приближени до ченгесаро-мафиотите свои събратя и сестри, игра най-мръснишка роля и има неоценими заслуги за всички гаври и издевателства на ченгесарската мафия спрямо народа, а сега се прави на "жертва на репресии" и "борец за истина и свобода", хайде, моля ви се, спрете се малко де: аман от вашите колосални наглости!

Апропо, кат Карбовски се представя за толкова чист, за "целият в бело", би ли имал добрината да каже: той лично помогна ли с нещо примерно на Иво Инджев когато последният пострада жестоко заради истината и свободата, а в същото време самият Карбовски триумфираше в медиите и се ползваше с любовта на тия, които опраскаха Иво - и се къпеше в слава и пари?

Що за морал имат... мисирките? - ако предпочитате, така можем да преформулираме въпроса... Щот и Петю Блъсков е мисирка, само дето е доста по-тлъста и добре охранена, пълна е с мазнинки, ако можем да ползваме терминологията на "вожда на простите" (Иво Инджев) или на "вождо на крадливите", по моя израз...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo