Знаете ли колко интересен е животът при нас, лудите, дето си правим пиар - като помагаме поне малко на лудата баба Марийка?

Странно нещо е животът, не знам дали сте забелязали това? И ние самите, дето правим живота си, сме не по-малко странни... ако думата е подходяща, май не е много подходяща за това, което искам да ви кажа. (Дано до края на разсъждението си намеря точната дума, която сега ми се изплъзва, да видим де...) Както и да е, все пак ще ви кажа нещо, което може да ви обърне вниманието към тази страна на тъй богатия иначе, сиреч прекалено многолик живот.

Значи аз вчера писах по казуса около баба Марийка. Че няма вода и ток и пр., че живее в кучешки условия, че никой от съседите й не се трогва, никой не ще да й помогне (сега-засега!) дори като й донесе бутилка вода, примерно. Някой човек пък предложи възвание, с което да се обърнем към нейните съседи-самаряни. И него публикувах. И зачаках дали ще има някакъв ефект. Или ще бъде глас в пустиня. Както обикновено става. (Е, тук не броя всекидневните оплювания, на които съм подложен от разните там комуноиди и комуноидки, които немат друга грижа в живота освен тази как по-обилно да ме оплюят!)

Да, но ето вчера се случи нещо, за което си заслужава да разкажа. Не е кой знае какво, но има определен смисъл. Ето как реагира на моето писание един човек, когото познавам от доста време и който при това минава за мой приятел.

Първо, като прочел написаното от мен (а може и да не го е чел, а само да го е погледнал, нали така, нема да си губи времето да чете някакви си там глупави разсъждения на някакъв си там философ, уволнен от властта така справедливо за... некадърност!), той ми звънна по месинджъра и хубаво ме наруга, яката ме наруга, нарече ме "луд човек", "тъпанар" и "тъпунгер", на когото всички вече се подиграват че се занимава с някаква си там "напълно луда бабичка" и когото дори и синът на баба Марийка, дори и дъщеря му, дори и внуците на бабата явно смятат за пълен идиот щом като се е захванал да се меси дето не му е работата, а именно да изпълнява техните задължения, да се грижи за майка им и за баба им, и по причина на това ги е освободил от именно техните задължения да се грижат за майка си и за баба си; ето такива напълно справедливи (?!?) приказки ми каза този мой приятел, заяви ми, че не иска даже повече да ме види щом съм се побъркал толкова, напсува ме по чисто българския маниер и ми затвори телефона - като ми каза да забравя за него, повече не щял и да ме види, щото очевидно съвсем съм се бил побъркал. Аз бях зинал да му кажа, че щом съм толкова полудял, явно съм се разболял, т.е. вече се налага и за мен някой да се грижи, щото болните не бива да бъдат оставяни на прозвола в едно все пак човеколюбиво общество, каквото е нашето; да, ама моят побеснял от справедлив гняв приятел не ми даде думата да пофилософствам (както обикновено правя като говоря с него!) и, казах, затвори телефона.

Аз тъкмо щях да му призная също така, признавам си сега пред вас, че нищо чудно и да е съвсем прав, но не успях; помислих после, мислих какво да правя, и понеже съм побъркан тотално мисълта ми все върви към това как да реша проблемите около това, че баба Марийка няма вода и ток, че яде студени банички (а няма зъби!), че не може да си направи в къщи и един чай, мисля си дали да не й купя един газов котлон, пък след това си викам: ами ако бабата се подпали с него, ако предизвика пожар, ако забрави да изключи газта и след това се взриви? Да, ето такива въпроси ме терзаят, а няма как да уредя пускането на тока й, щото нейният "нормален" син, който нищо чудно и да ме смята за абсолютен глупак, не ще вече да разговаря с мен, а само той може да отиде до офиса на енергото и да уреди пускането на тока в апартамента на майка си. И така ми мина деня, докато привечер стана ето какво...

Вчера се навършиха 40 дни от смъртта на нашия общ приятел, историка и франкофона Неделин Бояджиев, Бог да го прости, прекрасен човек беше; аз не отидох на панахидата на гроба му щото много дълго време след това преживавам посещението на гробища. Просто нямах сили да отида. Пък и имам друга работа: навивам жица на трансформатори, това ми е надомната работа, от която печеля нещичко с оглед да не умрем от глад (съпругата ми е безработна учителка!). И така мина денят ми, ръцете днес здравата ме болят от това навиване и дърпане на медната жица. Та какво стана привечер ли? Ще ви кажа, стигнах до този момент.

Привечер звънна телефона, гледам, обажда се оня същият мой приятел, който ме наруга здравата и ме напсува дори, обявявайки ме за тотално луд - и който зеяви, че повече не искал да ме види повече никога в живота си (за да не прихване от моята лудост, предполагам!). С изненадващо спокоен тон той ми рече:

- Какво правиш бе? Телевизия ли гледаш? Ставай веднага, след пет минути съм пред вас с колата - купих три големи бутилки минерална вода за баба Марийка и една помпичка за да има какво да пие. Да ги занесем, само ти имаш чип за входната врата на блока й.

Е, отидохме. Занесохме и водата. Аз тъкмо бях купил батерии за да сменя батериите на фенерчетата на баба Марийка, та й ги смених. И съпругата ми сложи една кутия с нещо за хапване на бабата, беше правила сърми, това също й занесох. По време на пътуването този тъй странен мой приятел ми обясни постъпката си ето как: макар че пак смята, че аз съм "съвсем луд човек" (незаслужаващ, по тази причина, да бъде учител докато е жив, до края на живота си!), решил да купи тази вода за бабата защото... защото... абе защото... ами защото и той самият явно е луд вече, затова! Щот го е прихванала лудостта очевидно; тя, лудостта, очевидно е нещо прихватливо, ето затова е направил така. Това ми каза. И се усмихна този път. Гневът му беше изчезнал Бог знае къде...

Баба Марийка сега има вече вода за пиене. Няма само как да си топли водата, щото е болна. Сложихме снощи и разпечатки на оня апел към съседите, да видим дали някой ще откликне и да й занесе бутилка вода за тоалетната поне. А как ще реша проблема със затоплянето на вода за бабата аз засега не знам.

Толкова. Хубав ден ви желая! Ето какъв интересен е животът при нас, лудите, дето си правим пиар - като помагаме поне малко на баба Марийка...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo