Какви животворни инициативи предложих на тъй премъдрите властващи аристократи в тъй бляскавото ни образУвание?

Тази нощ се събудих към 2 часа през нощта и след това не можах да мигна: сетих се за унижението (поредното в една дълга поредица!), което ми се наложи да преживея, да понеса тези дни, и повече не можах да мигна; отдадох се на мисли, които скоро ме вдигнаха от леглото и ме принудиха да седна зад клавиатурата (ако не изразя овладелите ме мисли, ще се пръсна от напрежение!). Знаете, пак ме опраскаха по грозен начин, този път пък ме изкараха некомпетентен (незнаещ, неинформиран!) по административно-правното устройство на образУвателната ни система, иначе казано, скъсаха ме на изпита, който умни или по-скоро хитри бюрократи ми устроиха. 

Интересно е, че никой от участващите в този тъй грозен бюрократичен водевил явно не е усетил гаврата, унижението, на които подложиха мен и останалите кандидати (интересно, а някой от останалите кандидати дали е усетил, дали е почувствал това унижение, как ли да разбера това?!). Също така потресаващо е, че директорът на Хуманитарната гимназия очевидно съвсем не си дава сметка какво дръзна да направи, с оглед "да си върже гащите" и да замаже факта, че в крайна сметка "резултатите" ще бъдат натамънени все пак така, че да си сложи който кандидат си поиска; естествено, това ще бъде някой, който е "от наште", нема да е някой, който да не е "от наште"; да не сме луди да назначаваме някой, който не е "от наште"?! 

Установилата се безкрайно порочна и тотално корумпирана  феодално-комунистическо-мафиотска система за назначаване и за безкрайно, допенсионно вегетиране (само на милите на сърцето на началството подмазващи се на началствата и послушни учители-тарикати, естествено, всичките те следва да са все и именно "от наште"!) на учителските кадри (свеждаща се до това директорът да си назначава който му скимне, лъжейки обаче най-нагло, че всичко е "законно" и "съвсем справедливо"!) е крайно време да бъде подложена на обществен дебат, щото все пак училищата (независимо дали са държавни или общински, всъщност те са все държавни в крайна сметка!) не са нито бащиния, нито частна собственост било на директорите, било пък на стоящата над тях огромна пирамида от самовластни министерско-феодално-бюрократични "сеньори". 

Крайно време е в резултат на обсъждане, на разгорещени дискусии да се подготви общественото мнение за коренна и дори революционна промяна и в тази деликатна област (учителските синдикати, пардон, мафии, разбира се, ще поведат безжалостна война за запазване на привилегиите и облагите на послушните, изпълнителните, подмазващите се на началствата тарикати, чиято единствена грижа е с цената на всякакви компромиси (те явно не страдат от никакви морални скрупули, естествено!), да оцелеят допенсионно, т.е. да паразитират вечно в лудешката (екстремно-абсудно-сюрреалистичната!) система, устроена така, че качеството на образованието не просто е на заден план, то изобщо дори и не влиза вече в сметките! (Затова и на т.н. "събеседване" никой не ме попита, не ми зададе нито едно въпросче по истински важните за учителстването и за учителите проблеми!). 

Какво да правя в тази ситуация ли? Да мълча не ми е в темперамента. Горката ми съпруга, също учителка, също опраскана и изгонена от образованието като мен (и то именно заради мен!), също се събуди и строго ми забрани повече да пиша каквото и да било; наложи ми се да излъжа, че вече ми е писнало да пиша и оттук-нататък ще си мълча като всички; тази благородна лъжа е с оглед поне тя ако може да заспи, ала едва ли това ще стане (чувам я, че вече и тя е станала, а часът преди 4! 

Мислих, мислих, пък ето какво измислих, ето каква идея ми се роди в главата; няма как, подчинявам се на своята... мисъл, приемам като императив (като нещо свято!) роденото от моя творчески импулс, подчинявам му се (както съм правил цял живот - поради което и порядъчно съм страдал: системата такива като мен не търпи!); почвам да пиша, да обличам с думи идеята си, да видим какво ще се получи този път:

До г-н Емил К. Начев, Директор на Хуманитарна гимназия "Св.Св.Кирил и Методий" в Пловдив

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-н Евгений Тодоров, ръководител на Пловдивската обществена телевизия

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

МОИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Ив. Грънчаров, продължително - осем години! - безработен (поради официално остракиране от системата и фактическо лишаване от преподавателски права!) учител по философия и гражданско образование и водещ (pro bono publico) на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия

Уважаеми г-н Директор,

Уважаема г-жо Началник,

Уважаеми г-н Министър,

Уважаеми г-н ръководител на ПОтв,

Уважаеми г-н омбудсман,

Кандидатствах тия дни за учител по философия в Хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив (мястото при това е по заместване, само за 3 месеца!) и отново, за пореден път ми се наложи да преживея жестока, безчовечна гавра: пак "абсолютно безпристрастната и обективна комисия", назначена от директора, ме подложи на унизително изпитване по тъй важната очевидно "административно-нормативна уредба" на намиращата се в бляскаво състояние образователна система, задавани ми бяха безкрайно тъпи, с (без) извинение, въпроси от рода на "Мокра или суха е водата?" или, да речем, "Вие обичате ли да бъдете учител-мижитурка - или имате известни останки от човешко достойнство и капчица поне самоуважение?", да, точно тази е същината на всичките тъй "интересни" въпроси, които бяха задавани на мен, а Комисията многократно декларира, че ще зададе абсолютно същите изпитни (матуритарни?) въпроси и на останалите кандидати, сигурно не по-малко от мен обичащи да бъдат унижавани. 

Както и да е, за всеки отговор Комисията дава някакви точки, ако мислиш правилно, ти дават повечко точки, ако не мислиш правилно - по-малко. (Ако имаш дързостта пък да мислиш самостоятелно и свободно, сиреч, да бъдеш личност, предполагам, тогава точките са наказателни, логиката е такава, че би трябвало да ти отнемат точки!) Аз бях класиран "напълно справедливо" и "обективно" на почетното 3-то място, дори имах честта да "дишам прахта" на представилия се по-добре от мен доктор по философия. Не беше прието, беше решително отхвърлено от директора моето предложение всички кандидати заедно, едновременно да участваме в една оживена дискусия, в резултат на която представилият се най-добре кандидат единодушно да бъде представен на директора за назначаване; такъв прекален демократизъм така уплаши директора на ХГ, че, предполагам, той няколко нощи е спал в кошмари, представяйки си колко страшно ще стане ако си позволи да си хариже абсолютната власт на някаква си там философска... свободия, да, решително от таз свободия и анархия, ако бъде допусната, ще рухне не само тъй бласкавата ни образУвателна система, но нищо чудно и Вселената да се разклати и да издаде пронизителен предсмъртен стон. 

Разбира се, директорът на ХГ, явно, е доста опитен и с таз точкова система и процедура за подбор на кандидата, представен от обективната Комисия за назначаване, "си върза здраво гащите", каквато, разбира се, е и целта на цялото упражнение. Поразен бях, че по време на това знаменателно онлайн-"събеседване" не ми беше зададен НИТО ЕДИН въпрос, който да има пряко отношение към СЪЩИНАТА на работата на един учител по философия, явно в това училище (и не само в него!) директорът слабо се вълнува от това да намери и назначи оня кандидат, който ще бъде най-полезен за учениците, който най-добре, най-качествено ще си изпълни ролята и задачата (което, разбира се, да се прецени априори е твърде трудна работа!), което пък може да се оцени като доказателство за страшния провал тъкмо на онова, което е същина на образованието: в нашата "образователна" система се стигна дотам тъкмо качеството на образованието да е последна грижа на властващата в него бюрократично-аристократично-мафиотска, с (без) извинение, прослойка. Както и да е, спирам с анализа на станалото, щото това е огромна тема, повдигнати са, волю-неволю, безчет въпроси, на които обаче така или иначе, трябва да се отговаря. По тази причина си позволявам да призова за следното:

1.) Най-официално каня директора на Хуманитарна гимназия "Св.Св.Кирил и Методий" в Пловдив за участие в дискусия по неизбежните въпроси, повдигнати от организирания и проведения под негово попечителство спектакъл, която държа да се проведе НАПЪЛНО ПУБЛИЧНО, а именно (по негов избор):

а.) или пред всички пловдивчани във воденото от мен предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия (което, този път не пречи, да бъде водено от друг водещ, предвид това, че моя милост е заинтересована страна), разбира се, тогава ние двамата с г-н директора ще участваме в нещо като диспут;

б.) или на открито, именно на маса, поставена до входа на историческата сграда на училището, където аз бих желал в присъствието на ученици, родители и граждани (и пред ТВ-камера!) да защити своята тъй непоклатима процедура за избор на учител по  философия и да ми отговори на въпросите (аз само въпроси ще задавам, бидейки, така или иначе, само водещ, нищо че съм и заинтересована страна, но и тогава можем да намерим друг водещ или арбитър, в общността на небезразличните граждани има хора с такива способности!);

в.) или в сградата на РУО-Пловдив (или, още по-добре, пред нея, пак на открито, пак на маса, поставена пред минаващите граждани!), този път в дискусията ни се налага да участват и многоуважаемата г-жа Началника на РУО-Пловдив, и експертката по философия г-жа Антоанета Кръстанова (тя, прочее, е кръстница на воденото от мен предаване по ПОтв, за което съм й вечно признателен: след като участва в доживотното ми изгонване от училище, тя има добрината да ми подхвърли безценната идея да философствам занапред на... улицата, на площада, подобно на великия Сократ!) плюс други властващи администратори, интересуващи се темата на дискусията, примерно не е зле в тази дискусия да вземе участие и "оолимпийската шампионка" по правене на най-жестоки административни пинизи-гаври, имам предвид многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин";

2.) Ще се радвам ако в този наш дебат или дискусия с директора се включи и някое от най-високопоставените в йерархията на образованието лица, примерно заместник-министърката на образованието и науката г-жа Мария Гайдарова, за щастие пловдивчанка, която вече няколко месеца упорито мисли дали да приеме депутация на небезразличните граждани от Пловдив; ние поискахме среща с нея, предполагаме г-жа Гайдарова отдавна вече е плюла на нашето искане и ни е "била шута", как иначе да изтълкуваме нейното тъй епично многомесечно мълчание?

3.) Разбира се, не съм чак такъв безнадеждно глупав оптимист, че да си въобразявам, че било многоуважаемият директор, било многоуважаемата г-жа Началник на РУО-Пловдив, било далата строг обет за мълчание г-жа заместни-министърка от Пловдив, било някой друг от поканените лица ще дръзне да приеме моята покана на участие в такъв един ИСТИНСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ, щото добре знаем, че те всичките те, разбира се, са демократи, ала не чак дотам, че да приемат тъй безобразно провокативната ми покана!

4.) Уведомявам Ви обаче, че, живот и здраве да е (при това напрежение, при тези многогодишни и то всекидневни унижения, при тези несвършващи гаври аз не съм сигурен вече, че ще оцелея кой знае колко: бедното ми болно сърце имам чувството, че вече е на предела на издръжливостта си!) ако доживея до идващия четвъртък, в предаването "На Агората..." ще обсъждам темата само с гражданите на Пловдив, а пък поканените представители на тъй важната, имаща тъй изтънчено феодално-аристократично съзнание властваща в образованието прослойка тогава ще имат възможността да защитят позицията и капризите си по телефона на предаването, пак тогава гражданите ще могат да ги чуят в ефир, вярно, това има ред неудобства, но все пак изборът е техен.

5.) Държа да уведомя многоуважаемия г-н Директор на Хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив, на когото, без да ми мигне окото, лиши учениците в ръководеното от него училище да имат тъй рядката и щастлива (никой от нас няма да живее вечно, нали така?!) възможност да общуват с философ като мен (изразявам се така, че да ядосам повече завистниците!), че моя милост, понеже съм човеколюбив човек, реши да даде все пак на учениците от това училище възможността да общуват с мен - и затова заявявам, че от идващия понеделник аз всеки ден ще седя на пейка пред училището, ще си донеса подходящите плакати, за да обясня на учениците защо съм там, т.е. ще обявя такъв един ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ (или СТАЧКА, ако предпочитате тази дума!) - и ще разговарям с учениците, с родителите, с учителите, с гражданите, с медиите, които пожелаят да разговарят с мен, които искат да обсъждат с мен каквито изберат философски и човешки въпроси, т.е. нека г-н Директорът да знае, че съобразно неговия избор, аз ще открия свое УЧИЛИЩЕ ПО ДУХОВНОСТ, ПО ДОСТОЙНСТВО И ПО ГРАЖДАНСКО СЪЗНАНИЕ  И ПОВЕДЕНИЕ (ПО ДЕМОКРАЦИЯ!) именно там, на плочките пред училището, там именно и ще си провеждам известно време и водените от мен телевизионни предавания (т.е. ще записвам ставащото с камера!).

Спирам дотук. Запазвам си правото, според реакцията Ви, да допълня инициативите си в развиващата се ситуация според нуждите на обстоятелствата и най-вече според интересите на обществото (и на доброто възпитание и обучение на учениците най-вече!) и според моето разбиране за дължимо и разумно поведение - според понятието ми за учителски, човешки и граждански дълг!

13 февруари 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo