Андрій Олександрович Будугай:
Пане-брате Ангеле, добър ден!
Тук долу има български вариант на това ми обращение към хора на света:
Добър ден, скъпи братя и сестри по цялата планета!
На 07 март 22 година, на 12-ия ден от новия кръг от войната между Украйна и Московия (война, която се води от 2014 г.), моят приятел във Facebook, а не само, Пан Сидхартха де Рике от Белгия, ми предложи да се свържа с вас чрез неговата страница-акаунт.
Много съм благодарен на Сидхартха за такова предложение, но не можах да го направя веднага – отне ми два дни, за да събера сили за такава стъпка. В крайна сметка никога през живота си не съм мислил, че ще трябва да попадна в подобна ситуация и да изведа събития от семейно и национално съдържание на междудържавно ниво.
Благодарен съм и на моите приятели от България Мария Шандуркова и Кръстьо Йорданов за тяхното съгласие да преведат този призив на български език и да го публикуват в техните акаунти.
.
Тези военни събития ме намериха в драматичен момент от моя живот: на 14 февруари съпругата ми Олга Дмитриевна Будугай почина от рак. И още не можех да се съвзема напълно, когато на 24 февруари сутринта чух ракетните експлозии в нашия град: Московия нанесе първите многобройни ракетни и бомбени удари по градовете на Украйна!
.
В семейството ни синът ни Богдан е инвалид 1-ва група и не може самостоятелно да се грижи за себе си, и затова го заведох в интерната на същия ден, 24 февруари, за да е по-защитен, отколкото у дома.
.
Повече от седмица децата с увреждания нощуваха в мазето, неподходящо за нормален живот, и прекарваха всички дни с връхни дрехи и обувки, така че всеки момент да бъдат готови да напуснат сградата веднага, щом прозвучи сирена за въздушен удар. А такава сирена прозвучава по няколко пъти всеки ден, тъй като градът ни е недалеч от Киев - столицата, която московчаните искат да завладеят на първо място и върху която хвърлиха по-голямата част от силите си.
.
За щастие сутринта на 4 март пристигнаха автобуси за домуващите в този интернат, а през нощта на 05 март Полша ги прие на своята земя, страна, която сега предоставя подслон на стотици хиляди бежанци от Украйна.
.
Нисък поклон пред всички онези грижовни хора, които помагат на нашите бежанци в Полша, Словакия, Чехия, България, Германия, Румъния, Молдова, Унгария, Италия, Франция и други страни.
.
Общият брой днес на напусналите Украйна поради опасността от унищожаването на мирни граждани от Московия, по предварителни данни, надхвърля 2 милиона етнически украинци и представители на други народи, които преди това са живели мирно в нашата страна (включително етнически руснаци).
.
Сега съм относително спокоен за сина си, въпреки че останах сам пред нови житейски изпитания. Но именно тази самота изостри чувствително представата ми за всички тези ужаси, които нашите поробители ни донесоха под знамето на «братски народ», дошъл да ни «освободи» от «хунтата», «бандера», «фашизма», «режимът на безпощадни националисти» и други измислици на Владимир Путин и неговия кръг, обвиняващи нашето държавно устройство..
.
В първите дни на атаката Московията лицемерно обяви, че ще води военни действия само срещу нашия «националистически режим» и ще ликвидира само военни съоръжения. Това обаче беше поредната лъжа на «рашистите» и през последните дни заловените офицери съобщават, че от самото начало на пълномащабната атака по нашите земи им е позволено да стрелят по всичко безразборно: по украински войници, полицаи и цивилни, да разрушават къщи, детски градини, училища, болници, библиотеки, музеи, инженерни съоръжения и др.
.
Съдено ми е било да се родя и да преживея първите седмици от живота си в Росийската Република. По време на Съветския съюз служих там в армията, през студентските си години работех там в строителни бригади, след разпадането на Съветския съюз пътувах, обикалях, проповядвах три години в земите на Федерацията, преодолявайки хиляди километри и прекарах повече от 5 години от живота си там.
.
Затова видях с очите си как «руснаците» са възпитани в атмосфера на «световни владетели», на които всеки трябва да се подчинява само защото са представители на «Богоизбраната нация», а те от своя страна, се подчиняват на етническата група московчани, живеещи главно в град Москва и неговите сателитни градове.
.
Всъщност цялата страна, позната ни под името «Русия», е един вид пирамида, на върха на която стои Москва, под нея, така да се каже, «Подмосковие» 
останалата част от страната) и останалият свят трябва да му се подчинява.
останалата част от страната) и останалият свят трябва да му се подчинява. .
Московия постепенно започва да се превръща в империя, завладява и безмилостно поробва други народи още през 15-16 век: Новгород Велики пада (1477), Псков (1509), Смоленск (1514). По времето на самопровъзгласилия се цар Иван Грозни са превзети Казанско (1552) и Астраханско ханство (1556), Полоцк (1563).
.
Същият измамник цар Йоан въвежда безмилостната опричнина (един вид прототип на НКВД и КГБ), която твърдо жестоко потиска всякакво желание за свобода сред народа си.
.
От 1580 г. донските казаци и други служители на Московия започват да поробват Сибирското ханство и други земи до Далечния изток. Московия отива до Тихия океан и дори – през него до Аляска.
.
Малко по-късно Петър I значително укрепва основите на империята. В началото на 18 век същият император открадва името «Русь, Русия» от нашата страна (в края на краищата, Киевска Рус в древни времена е наричала земите, където са текли реките Рос, Росица, Роставица, а представителят на етнонима «Русич» е живял точно на територията на Киевска област).
.
Цялата последваща история на империята са непрекъснати войни и завземане на все нови и нови земи. Кулминцията на този процес е формирането от Съветския съюз на Варшавския договор със няколко европейски държави, които по време на Втората световна война Йосиф Джугашвили (Сталин) присъединява и налага псевдосоциалистически режим.
.
Съюзът не му беше достатъчен и под различни предлози той се придвижваше към различни страни от Африка, Куба, Азия (Монголия, Китай, Виетнам, Корея, Индия, Кампучия и др.). Но по време на интервенцията в Афганистан зъбите му се счупиха и системата на така наречения «съветски комунизъм» започна да се срива...
.
Но етносът, свикнал да паразитира върху други народи и в лапите на който са останали само част от някогашните територии и богатства, започва да страда.
.
Постепенно желанието за поробване и управление на други народи създава нова система «Путин – московчани», която продължава да води войни (Грузия, Молдова, Украйна, Сирия и др.).
.
Московията мечтае да продължи да налага на целия свят идеята за своята «изключителност» и «рашизъм» – така да се каже, «руското превъзходство» и малоценността на всички други (подчинени) народи. Ето защо в Московия е прието да наричат «ненормални» тези, «без цар в главата» (т.е. не «без Бог», а без идеята, че всички московчани трябва да бъдат управлявани от «цар» – «Наместник на Бога на земята», на който трябва да се подчиняват всички московчани и немосковчани).
.
Ето защо прякорите са толкова популярни в Московия, които те лесно и почти вдъхновено дават на представители на други народи: чурки – на жителите на Азия, хачики – на жителите на Кавказ, хохли – на украинците, булбаши – на беларусите , пиндоси – на американци и т. н.
.
Ето защо в много хора там доминира презрение и омраза към всички останали народи. И дори концепцията за вяра в Бога - християнството там премина през силна деформация: дотолкова, че те вече от името на Бога се задължават да съдят другите, запазвайки си правото на непогрешимост и Божия избраност, осквернявайки самата концепция за «Света Русия», превръщайки се в световно «плашило».
.
Разярената московска орда иска да сплаши целия свят и представлява реална заплаха за цялото човечество. Тази орда не само стреля по украинци с различни видове оръжия (включително ракети и самолети), но вече е превзела 2 от 4 украински атомни електроцентрали и наистина може да направи екологична катастрофа на планетарно ниво, унищожавайки цялата ни цивилизация!
.
Нашият народ воюва не само за себе си, но и за това, московската зараза да не се разпространява далеч по света! Затова моля европейците и другите жители на планетата Земя за помощ:
.
1. Вкарайте мироопазващи войски в 30-километровата зона на атомните електроцентрали Енергодар и Чернобил.
.
2. Осигурете възможно най-скоро на Украйна всички възможни видове оръжия, които ще помогнат за защитата на нашите градове и населени места от денонощни бомбардировки.
.
3. Прекратете всякакви икономически отношения с Москва: изоставете нейните енергийни източници (нефт, газ, въглища) и т. н.
.
4. Изтеглете Русия от ООН и от различни международни комисии, където престъпно блокира всички опити за създаване на честни и справедливи отношения между страните.
.
5. Блокирайте информационните и други контакти на Московия със света, които й позволяват да разпространява «вируса на рашизма» из планетата.
.
6. Ускорете максимално приемането на закони, които ще позволят да се осъди режимът на Путин и неговото обкръжение на международно ниво като военни и морални престъпници, безмилостни както към собствения си народ, така и към представители на други етнически групи.
.
С уважение и най-добри пожелания
учител по украински като чуждестранен
Белоцерковски национален аграрен университет
Андрий Олександрович Будугай
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар