Публикацията със заглавие Кирил Петков и акад.Николай Денков, ще изгоните ли "калинките" от многострадалното ни образование? (включваща всъщност мой видеокоментар за катастрофалната ситуация в образованието на тъй културния град Пловдив!) предизвика интересен коментар, написан най-вероятно от учител в Пловдив или Пловдивско, който напълно адекватно описва ситуацията, обаче, разбира се, не смее да си каже името - по напълно понятни причини (за да не си загуби работата - ако изобщо е успял някак да влезе в образУвателната система на тъй приказваната страна Мутроландия!); ето какво пише този правдолюбив човек и учител за изцяло отчайващата ситуация в РУО-Пловдив и по училищата в Пловдив и Пловдивско:
Анонимен каза: Партийни интереси, роднински връзки и пазене на лично заемания пост чрез елиминиране на кадърни хора от системата на образованието. Такова е било и продължава да бъде положението в пловдивското РУО.
Срам за целия град е това РУО! Като се започне от невъзможността да кандидатства човек за учителско място в града и окръга, ако няма връзки и протекции и се стигне до унижения, преследване и уволняване на кадърни учители, ако случайно са успели да проникнат в системата. Само послушни и подмазвачи из училищата, липса на творчески дух и новаторство, това се иска, за да просъществува един млад учител в системата.
Пример за това могат да бъде учителят по физика Теодосий Теодосиев и учителят по философия Ангел Грънчаров. Как не се намериха граждани да защитят тези двама мъченици и апостоли на българското образование. Резултатът всички го виждаме по културата и качествата на българската младеж. Най-лошите ни ученици стават безупречни при постъпване в европейски училища.
Трябва ли българското население да продължи да емигрира, за да осигури смислено съществуване на своите деца? Толкова много години съсипваха образованието партийни кадри, толкова ли не може да се сложи край на това? Ами да извикаме един немец, англичанин или французин за министър на образованието!
Настоявам от името на безразличните граждани и всички страдащи от образователните глупости българи за смяна на настоящия министър и назначаване на единия от двамата споменати по-горе учители!
Десетки години на мракобесие, причинявано от безродници, недоучили и необразовани, стигат! Положението досега беше: "Ако не можеш да станеш друго, стани поне учител!"...
ДОБАВКА: Фейсбук ми напомня, че преди 7 години на този ден съм имал ето каква публикация (списанието излиза все още, въпреки терора и репресиите над мен, който продължават да упражняват мутро-комунисто-гербовашките калинки в образУванието!):
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар