Пълно е с хора, които не сфащат що значи това, че главният мултак на Републиката станА шеф на Парламенто. Това не било важно, постът бил "чисто административен" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Ето какво ми се наложи да кажа на един такъв умник с оглед да му помогна поне малко да зацепи за що всъщност става дума:
Не е верно, таваришч, че постът председател на Народното събрание е чисто административен. Глупости! Съвсем политически е. И се оказа, че избирайки Веждю, таваришчите, дето го избраха, все едно избраха Боко Борисов за Председател на НС. (Щот Боко и Веждю са като гащи и д.пе!) А он даже не е депутат! Боко, стоейки на дивано си у Банкя, облечен с най-новия си анцунг, ке ръководи дистанционно Народното събрание (сега чрез Веждю, а преди го правеше чрез другарката, известна като ПКП!), он това веке го е правил години наред, ама тагда беше премиер. Сега обаче не е и депутат. Нарушена е по фрапантен начин Конституцията (макар и формално да е спазена: Веждю е кукла на конци на Боко, Доган, Пеевски!). Това изобщо не е безобидно.
У нас по начало си нема законност, сега вече самото Народно събрание дава пример, че законността за него е бошлаф работа, че нищо не чини, че е пунта мара или шменти капели. Там е проблемът. Но народът ни, известен с извънредно силните си умствени способности, не зацепва, не сфаща - и си кюти...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
8 коментара:
Все едно - светът е свършил с еднократен акт, като например избирането на Вежди Рашидов за председател на Народното събрание (НС).
Това, разбира се, е реакция, типична за българския провинциализъм.
Чети, чети, таваришч, и мисли по малко. Може и да зацепиш некогаш. Гледай обаче да не се преумориш от мислене - щот явно то не ти се удава...
Отвратително видео за Вежди...ако не го изтриеш, ще му го пратя и той вероятно ще реши да те съди, колкото и да е добър човек...
Кое по-точно е отвратителното, таваришч? :-) Истината ли е отвратителна? :-) Съди за това Веждю, авторът на тия свои качества, не мене...
Името ВеждЮ, което използващ говори за твоята носталгия по времената на възродителния процес, когато Вежди Рашидов беше принуден да се запише ВеждЮ РаДИШов.
Ти имаш носталгия към туй време, таваришч. Не аз. Аз не съм таваришч. Зер затуй и си таваришч де...
Грънчаров е съвсем изявен поддръжник на смяната на турските имена. Винаги е бил. И сега го доказва за пореден път.
Таваришч, не си спомням да съм те упълномощавал да говориш от мое име. Дърдориш глупости...
Публикуване на коментар