Кога Бог, тъй странно бавещ се да прибере душата на проклетата баба Марийка, смущаваща спокойствието на социалните служби, най-после ще си свърши работата?!

До г-н Георги Титюков, Заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика” 

До г-н инж. Анести Тимчев, Заместник-кмет „Екология и здравеопазване“ 

До д-р Сийка Иванова Димчева, Директор на РЗИ Пловдив 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ 

ЖАЛБА-ОПРОВЕРЖЕНИЕ

от Ангел Грънчаров, небезразличен гражданин, жител на гр. Пловдив, приятел на 89-годишната самотна и болна баба Марийка Иванова 

Уважаеми г-да заместник-кметове на Пловдив, 

Уважаема г-жо Директор на РЗИ Пловдив, 

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив, 

В свой сигнал до г-жа Директора на РЗИ Пловдив и до Кмета на Пловдив преди известно време ми се наложи да ги алармирам, че баба Марийка е принудена да живее крайно тежки хигиенни условия в своя разбит и негоден за обитаване апартамент, намиращ се в блога на ул. Копривщица 15 на кв. Смирненски (в която няма елементарни условия за живот, няма ток и вода, няма врати, прозорците са счупени и пр.). Вече година бабата (която при това не е в добро здраве, предвид силно напредналата й, прогресараща старческа деменция) живее в тези условия и за мен е цяло чудо, че въпреки всичко оцелява. 

Особено утежняващо обстоятелство спрямо и без това тежката ситуация е това, че съседите на баба Марийка (12 етажа по 5 апартамента на всеки етаж!) са настроени крайно враждебно спрямо възрастната и болна жена и вместо да й помагат, водени от елементарна човещина (да й помогнат, примерно, в апартамента й да бъде пусната вода, понеже самите съседи преди време са спрели водата в него, отрязвайки тръбите на водоподаването!), те я възприемат като враг на тяхното добруване и с нищичко не й помагат, нещо повече, дори не разговарят с нея, сякаш са в състояние на многогодишна война, което прави положението й нетърпимо. 

Преди 5 години съседите й успяват чрез съдебно дело дори да изгонят баба Марийка от апартамента й (тогава тя беше на 85 години) и на нея на тази възраст й се наложи да стане клошарка, месеци наред спа на тротоара, пак под напълно безучастните погледи на съседите й - и на гражданите на "Града на доброто" Пловдив. Нямам думи да опиша възмущението си от това, че когато баба Марийка с огромни усилия беше настанена в Дом за стари хора (в Дома, намиращ се на Коматевско шосе") и изкара там известно време, в един момент директорката на Дома, за да се отърве от нея, я пусна да живее и да спи отново на улицата, след като накара бабата да подпише документ, че не желае повече да живее в Дома!!! 

За всичките тези години социалните служби на "Града на доброто", алармирани както от мен, така и от сигнали на възникналата по казуса на баба Марийка група на небезразличните граждани, а също така и здравоохранителните органи (примерно администрацията на Центъра за психично здраве в Пловдив, където баба Марийка беше настанена след жалба на граждани от полицията!) не направиха нищо за да й помогнат, а си "измиваха ръцете", подобно на Пилат Понтийски, и си прехвърляха казуса от една служба в друга, сякаш съдбата на бабата е нещо като топка за тенис или футболна топка. А по повод на последния ми сигнал до тях, в който аз заявих, че повече нямам възможност (по здравословни причини) да карам с колата си от другия край на града (живея в Ж.К. Тракия) и да нося нося на ръце 10-литрови туби с вода за баба Марийка (за да може да се мие и да си почиства поне тоалетната!), та по повод на този сигнал и апел службите поне малко да се задвижат и да направят нещо за решаването на казуса, се получи следната прелюбопитна, пък макар и очаквана реакция, по повод на която Ви пиша и тази жалба или опровержение. 

Ще приложа копие на документа, на тъй многозначителния "отговор"-отказ да се помогне, макар г-жа Директора на РЗИ също го е получила. Вкратце казано, службите ни уведомяват (за кой ли път!), че нищичко не могат да направят, понеже баба Марийка, така да се каже, сама си е виновна за всичко, понеже не искала да подаде молби за помощ и пр., а пък, вероятно, тя също така сама си е виновна и за това, че е остаряла и че се е разболяла от старческа деменция, от което пък следва "логичния" и тъй "моралния" извод, че казуса й ще се разреши единствено когато милостивият Бог благоволи да й вземе душата, от което пък се подразбира, че Бог явно не си гледа съвестно работата, щом като още държи баба Марийка на този свят - явно с оглед само да създава грижи и работа на тъй безгрижните иначе органи на социалните гражи в "Града на доброто" Пловдив!!! Това е вкратце моят прочит на този документ, пред абсурдността на който бледнеят дори съвкупните произведения на Кафка, Бекет, Йонеско и Оруел, взети заедно и вкупом. 

Един вид, службите отдавна са вдигнали ръце и с нескриван трепет чакат кога баба Марийка ще умре, за да ги отърве от тъй неприятния за тях случай, по който те, разбира се, не могат нищо да направят, щото бабата, казахме, сама си е виновна за всичко, понеже тя без да пита службите си е позволила да остарее и да се разболее от старческа деменция и прочие, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири! На мен това ми се вижда противочовечно, безчовечно поведение, не зная как Вие специално го тълкувате. Разбира се, това поведение изобщо не се съчетава никак с безсрамната претенция на управата на Пловдив, че градът ни бил не нещо друго, а именно "Град на доброто", освен че беше и столица на европейската култура или културна столица на Европа, не помня вече, щото и тази кампания също беше не по-малко куха и безсъдържателна. 

Най-интересен обаче е следният факт: баба Марийка ми разказа какво направили изпратените за проверка на условията, в които тя живее, чиновници от общината. Те дошли, но понеже, предполагам, са се погнусили да влязат в апартамента й (който, няма как, доста силно "ухае" и е умирисал целия етаж!), т.е. за да пощадят тъй изтънчените си аристократични носове, са се задоволи да направят следното: в коридора, в присъствието на баба Марийка, са повели сладка приказка с оплакващите се от "лошата баба" словохотливи съседки, безцеремонно са дърдорили дълго време каквото им дойде против нея, при което баба Марийка, силно възмутена, си е влязла в леговището, залостила се е, а въпросните проверяващи чиновнички повече не са я и потърсили, камо ли пък да направят оглед и да опишат условията, в които възрастната, самотна и болна жена живее! 

Да, това е станало. Никакъв оглед не е имало. Само се били провикнали на баба Марийка да иде в общината и да попълни някакви безброй и предълги формуляри, за което много добре знаят, че това просто няма как да стане, и като са поставили бабичката пред невъзможни (за нейното положение!) изисквания, са изтълкували реакцията или поведението й като отказ, като нежелание да се ползва от каквато и да било грижа или помощ! След което със съвсем чисти съвести и съзнание за добре изпълнен дълг са продължили своето тъй безметежно чиновническо съществувание. 

Това исках да Ви известя. Да знаете как се правят тия "проверки" и, предполагам, "консултации", които са дали на старата, немощна, болна и самотна жена, която от съседите си, при това, не е чула нито една добра дума - и не е срещнала и най-минимален жест на човешка съпричастност. Нямам думи вече! Баба Марийка пак е оставена на произвола на съдбата от органите на нашата тъй "социална" държава, а тези органи, предполагам, с нетърпение чакат момента когато Бог, тъй странно, кой знае защо, бавещ се да прибере на оня свят проклетата баба, смущаваща спокойствието им, най-после ще си свърши работата - и ще й вземе най-после, с такова огромно закъснение, душата! Така аз тълкувам тяхното поведение. 

В отчаянието си преди време призовах г-н Слави Панайотов, известен като Слави Клашъра, състоятелен и преуспял наш съгражданин, който при това беше обявен от администрацията на "Града на доброто" Пловдив за ПОСЛАНИК НА ДОБРОТО, в израз на тази своя титла или длъжност да прояви поне един малък жест на доброта и на човечност и със свои средства да помогне на баба Марийка, примерно като й купи един здрав прозорец и даде пари за ремонта на тръбите за водоподаването в апартамента й, а също така и за пускане на тока в него. Г-н ПОСЛАНИКА НА ДОБРОТО Слави Дъ Клашъра обаче вече месеци наред се преструва, че изобщо не е получил писмата на групата на небезразличните граждани, които му пратихме, правихме и клипчета, с които го подканяхме да осъзнае, че дори и той, в цялата си звездност и слава, също все пак е човек; но нищо, той продължава да мълчи, предполагам, в това се изразява и есенцията на неговата тъй отговорна длъжност ПОСЛАНИК НА ДОБРОТО и то именно в ГРАДА НА ДОБРОТО Пловдив, знам ли? В тъй приказната страна Мутроландия всичко явно има "логика", съвсем различна от нормалната ЧОВЕШКА такава - и от обичайните представи за морал, за добро и пр. 

Аз съм философ, учител съм по философия (вярно, опраскан, изгонен, уволнен, остракиран от тъй бляскавото образУвание на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, принудително съм държан в най-унизителни условия на безработица, на тормоз и на всекидневни подигравки от "нормалните"!), но, признавам си, не мога да проумея как е възможно да се стигне до такава страшна морална деградация, бездуховност и безчовечност, не, умът ми това не може да го проумее и приеме никога!!! 

Г-н Титюков, гледам, че целия ни град е осеян вече с билбордове, вестници и други предизборни материали, явно отдалеко се готвите за изборната кампания през следващата година. Ето Ви сега един казус, и то точно от Вашата сфера, по който, убеден съм, много можете да направите - ако искате да изтриете поне малко това толкова грозно петно от лицето на нашия град. С интерес, не крия това, очаквам реакцията Ви! Ха сега де, спасете баба Марийка де, направете нещо добро - или и Вие ще кажете, че за баба Марийка в този град няма кой да се погрижи - защото сме я оставили великодушно на грижите единствено на тъй благия наш Бог?! (Е, и "тотално лудият" учител по философия, глупакът и мошеникът (умните и порядъчните не спират да повтарят, че аз съм бил искал, видите ли, да... заграбя апартамента на баба Марийка, пък и съм "шумял" по случая й само и единствено за да си правя блудкав... пиар!) Ангел Грънчаров нека да продължава да й носи вода - щом му е толкова акъла!) 

Спирам дотук. Нищо вече не чакам. Срам ме е че живея в такъв лъжлив, лицемерен и толкова "културен" град, в който очевидно БЕЗЧОВЕЧНОСТТА се тълкува като най-виша (нарочно така изписвам тази дума!) "хуманност"!!! 

20 ноември 2022 г.

С ОМЕРЗЕНИЕ И ВЪЗМУЩЕНИЕ: (подпис)

ПРИЛОЖЕНИЕ, явяващо се органична и неделима част от горния документ:

Как чиновниците от ведомството по социалното безгрижие и по потресаващия непукизъм на "Града на доброто" Пловдив отново биха шута на баба Марийка?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата. 

Добави в Svejo