Какво приятно писъмце написа пловдивският философски... "Моцарт" на пловдивския поетичен, с извинение, "Салиери"?

Снощи лицето Георги Бояджиев (пловдивски учител, бивш журналист, небивш поет, писател и дори... блогър - и той стана такъв под моето тъй... злотворно влияние, както това стана и с лицето Пашевъ, активният академичен при това борец против фашизма и капитализма!) е написал два доста въззлобнички коментара, изцяло в неговия стил; признавам си, бях решил първоначално даже да не ги публикувам, щото те твърде много излагат най-вече него самия (той е реално лице, това му е истинското име, познаваме се с него, работили сме заедно, общували сме дори в известен период от животите ни!); но после обмислих и реших да направя нещо, щото, признавам си, не ми е приятно този човек да се излага толкова много с тия крайно злобни коментари; в тази връзка реших не само да публикувам коментарите му, не само да му отговоря подобаващо (и провокативно, разбира се - в моя си стил!), но и по този начин да създам предпоставките да възникне една чудесна дискусия по крайно щекотлива, така да се каже, тема (примерно: Каква е психологията на българския роден нашенски доморасъл и провинциален "ентелектуалец", с извинение?; може, разбира се, и по друг начин да се формулира проблема, съдържащ се в тъй многозначителния иначе казус, сътворен с усилията на въпросното лице!); та ето коментарите на Георги Бояджиев, а и моите, предлагам ви да ги изчетете и да кажете какво мислите, разбира се! Приятно четене и приятни размисли ви желая!

А ето сега и коментарите, такива, каквито са под съответните две публикации в блога ми; давам линкове и към тях с оглед да можете с очите си да се уверите, че коментарите са точно такива:

Поздравявам ви с няколко песни, на които ту пея, ту само пригласям, иначе казано - репетирам!

Jores каза...

Обнадеждаващо е, че идиотът най-после е сменил покривката. Освен че стана на всички нормални българи противен с просията, доносите, хленчовете, с присъща на всяко мекере заядливост и претенции, фалшивият философ-психолог от Долна Баня има рядката способност да осира всичко, до което се докосне – от Баба Марийка до украинските герои.

Георги К. Бояджиев

2.01.23 г., 9:55 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

Бившият пишман-учител, пишман-журналист, пишман-поет, пишман-писател, но за сметка на това съвсем истински последовател на таваришчите Путин, Сидеровский, Копейкин, именно таваришч Георгий Бояджиевич, явно съвсем е затънал, както си личи от думите му, в една крайно патологична злоба към моята тъй скромна особа.

Уважаеми дами и господа читатели на моя блог, предлагам да се помолим Богу мъката, дето гори душата на този нещастен човек, да понамалей малко след като пак си изплю отровата - и един ден тъй благият Бог да умиротвори душата му, сиреч да му помогне да позагаси тъй жестокия огън (на злобата и завистта!), в който се пържи тъй клетата му и нещастна душичка!

Ех, как стана така, че този човек, с когото някога съм общувал съвсем добронамерено, без да се усети какво прави, се превърна в мой персонален... Антонио Салиери - и без да иска това превърна тъй скромната ми персона в нещо като... Волфганг Амадеус Моцарт! :-)

ПОЯСНЕНИЕ за несведущите:

Една стара легенда свързва името на Салиери с това на Моцарт, наричайки Салиери предполагаем негов убиец. За мнозина името на Салиери е станало нарицателно за обозначаването на завистта на неталантлив човек към талантлив. Тази репутация на Салиери до голяма степен се дължи на неговия образ в художествените произведения – в драмата на Пушкин „Моцарт и Салиери“ (1831) и поставената по нея опера от Римски-Корсаков (1898), в пиесата на Питър Шафър „Амадеус“ (1979) и въз основа на нея едноименния филм на Милош Форман (1984).

Из Уикипедия

Сократов диалог с многоучен еднокнижен... масон, имащ 5 дипломи - и здраво мразещ "марксиста" Грънчаров?

Jores каза...

Грънчаров, не се занимавайте с чуждите дипломи... Дайте да видим вярно ли е, че сте завършил марксистко-ленинска философия. Лесно може да го опровергаете, покажете си дипломата... 2.01.23 г., 8:14 ч.

Ще видите дипломата на фронтмена в частната телевизия на Бате Пешо Президента и изтощения съпруг на Нери, който диша с акумулатори, ама друг път.

Георги К. Бояджиев

Ето и тук моя отговор:

По повод на ето този многозначителен коментар наложи ми се там да напиша следния отговор:

Таваришч Бояджиев,

Бях решил да не общувам повече с твоя милост, но понеже ти почна да идваш в блога ми и без капка неудобство често демонстрираш мъката, що терзае сърцето ти, ти предлагам следното:

Ела този четвъртък в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" или в другото предаване, което водя в Пловдивската обществена телевизия, именно предаването ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ, та да поговорим пред зрителите, с оглед да ти дам възможност ПУБЛИЧНО да излееш цялата тази толкова горчива сатанинска мъка, която пържи горкото ти сърце. Съвсем сериозно и ето, публично, те каня да ми гостуваш в едното от двете предавания, дори, ако искаш, двата часа на двете предавания можем да ги обединим и цели два часа (!!!) ще ти дам възможност да кажеш всичко онова, което терзае клетото ти сърце - и нещастната ти душа. Аз съм хуманист, мъчно ми е, че страдаш толкова, затуй ти правя този приятелски жест. Пък съм и философски консултант, т.е. искам да ти помогна, ето, заповядай, ела, звънни ми на телефона да се разберем за тема и пр., също така, понеже някакви глупави емоции те тресат и по отношение на г-н Евгений Тодоров, ела, ще ти дам възможност да излееш душата си и по този пункт, няма никакви проблеми.

Щото ти, нещастни ми човеко, си допуснал душата ти да се овладее от мисли и чувства, които нямат нищо общо с реалността, което е твърде опасно, то е симптом на сериозно душевно страдание.

Това ми е предложението, ето, каня те в ПОтв, заповядай! Мисля, че ще се почувстваш значително по-добре след като поговорим 1-2 часа идващия четвъртък.

Опитай се да разбереш, че не ти подлагам динена кора или бананова обелка, а ти подавам ръка - и то в името на най-важното, именно ЧОВЕЧНОСТТА, което никога не бива да губим.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ДОБАВКА: Ето какво писмо ми се наложи да напиша на г-н Евгений Тодоров, ръководителя на ПОтв:

Здравей, г-н Тодоров,

Първо, да ти честитя новата година: желая ти здраве и много творчески успехи през новата 2023 г.! Живи и здрави да са и всички сътрудници на ПОтв!

Предлагам един разговор със софианеца д-р Стефан Кючуков, направен сред градската среда на Пловдив вчера, пред Дома на културата "Борис Христов", той периодично идва да разговаряме, разговорът ни е 50 минути; ако имаш възможност тия дни да го използваш за пълнеж някъде в програмата, може да го ползваш, ако не, тогава да остане за четвъртък за едното от моите предавания. 

За четвъртък при това поканих публично един пловдивски поет (и бивш учител, и бивш журналист, навремето бил главен редактор на седесарския вестник СВОБОДА, ако го помниш!), казва се Георги Бояджиев, не знам дали ти е известно името му, той също така е и... блогър, пада си по огромните всекидневни словесни излияния; не знам дали ще приеме официалната ми покана, но понеже този човек, Бог знае защо, е натрупал порядъчни количества злоба не само към мен, но и към... теб (!!!), пък и към ПОтв; ето, с оглед да проявим една минимална човечност, бидейки хуманисти, ми хрумна да го поканя в свое предаване, та да си излее мъката човечецът (почти съм сигурен, че няма да се възползва, но сметнах че съм длъжен да те уведомя за инициативата си!); ето и как направих това, ако имаш време за губене, можеш да го погледнеш (за улеснение ти го слагам и тук, та да можеш бързо да видиш що е благоволил да рече тоз... "поет" за твоята персона!):

Какво приятно писъмце написа пловдивският философски... "Моцарт" на пловдивския поетичен, с извинение, "Салиери"?

........ (Тук изпускам публикацията по съвсем понятни причини!)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo