Коя е вярната, справедливата, разумната позиция спрямо хората, които са имали в миналото някакви отношения с ДС?

Ето откъс от диалог, в който се обсъжда важен въпрос - за нашето отношение към агентите (сътрудниците) от ДС, по който сред т.н. антикомунисти (не само истински, но и менте, сиреч такива, които се мъчат да представят антикомунизма като нещо най-уродливо с оглед да помагат за тържеството на... комунизма!) има непрекъснати спорове между ония, които се правят на "напълно принципни", "непорочни като ангелчета" и дори сякаш "морално девствени", видите ли, "антикомунисти" и ония, които пък, за разлика от тях, имаме едно либерално, демократично, справедливо, бих си позволил да кажа дори правдолюбиво гледище; ето, четете какво написах там, в онази група:

Един млад човек (от тайфата мои оплювачи, които превърнаха групата в моя подкрепа в нещо като добре посран руски нужник!) влезе в разговор с мен в месинджъра и ми каза претенциите си, сиреч, мотивацията си да ме плюе; ето какво пише той и ето как аз му отвоторих: 

Аз: Защо злобеете спрямо мен? 

Той: Не злобея. Аз мисля че по много въпроси мислим сходно. Но нали знаете какво е казал Христос - който обича сина си повече от мен, не ме заслужава. Това как го тълкувате? Не може хем да искате лустрация, да говорите против агентите на ДС. И същевременно някои от тях да са ви толкова симпатични. Не че някой агент на ДС не може да каже нещо вярно. Но вие тръгвате да го браните. Да трърдите че не бил агент и т.н. Това дразни. Няма причина толкова да ги браните тия хора. Те добре са си живяли, и сега живеят много по-добре от вас. Или назовавайте всички агенти на ДС. Или изобщо не го изтъквайте като аргумент, даже срещу хора, които не харесвате. Така е справедливо. 🙂 Или пък кажете - аз съм само против шестаците-доносници. Другите не са чак толкова лоши. Просто се уточнете. 

Аз: Колкото си искате се дразнете, проблемът си е Ваш; но от това, че Вие имате някакви проблеми, не следва, че аз трябва да почна да мисля както се иска на Вас. За мен истината е свята, а всяка истина е конкретна; тъпо е да се каже: "Някои агенти от ДС са добри, а други са лоши!", тук също има глупаво и несправедливо обобщение, грозно теоретизиране. 

По въпроса за агентите на ДС не мога да заема тъпа и уж "принципна", с извинение, "анти" позиция по напълно понятни причини: понеже добре познавам човешката природа и знам добре, че всеки отделен случай е индивидуален и дори уникален. Позицията "Всички ченгета (политици) са маскари!" може да звучи дори принципно, но е несправедлива тъкмо защото подвежда под общ знаменател толкова различни случаи, което е несправедливо, грозно и нечовешко. 

Аз съм на християнския принцип: "Нека пръв хвърли камък оня, който е безгрешен!" и "По делата им ще ги познаете!"; ерго, ако, да речем, Иво Инджев с делата си е доказал, че е достоен човек, свободолюбива и правдолюбива личност и при това е чудесен професионалист, аз, разбира се, не съм идиот или напълно несправедлив за да го сравня, примерно, с Кеворк Кеворкян, от когото навремето публикуваха доноси срещу разни хора, на които той умишлено се е стараел да навреди. 

Освен това Иво Инджев сам призна, че е имал някакви отношения с ДС, докато други в същото време продължават да увъртат и да отричат, че не било вярно това, че са били в ДС. При това той е бил съвсем млад когато за да замине като журналист в Ливан, където се води гражданска война и е опасно, се е съгласил да праща някакви сведения на ДС; ако не се е съгласил, е нямало да отиде, а това значи да пропусне един шанс да стане добър журналист. 

При това Иво Инджев несправедливо беше оплют от много хора и самите ченгета от ДС като "предател", той пострада много заради правдолюбието си, заради честността си, заради достойното си поведение (сам си хвърли оставката като водещ в bTV след като президента Гоце Първанов е оказал натиск върху медията заради неудобен въпрос, който журналистът е задал на негов съветник!). 

Самият факт, че не можете да оцените тези факти ми говори много лошо за Вас, проблемът Ви е чисто нравствен; не умеете да различавате добро от зло и истина от лъжа. А и грозно от красиво не умеете да различавате. 

Това е страшно. За Ваше добро Ви го казвам. Размислете малко. Да ми се правите на мен точно на "принципен и безкомпромисен", видите ли, "антикомунист" (аз такива "антикомунисти" ги наричам "огледални", щото възпроизвеждат всички до един пороци на комунистическото "мислене"!), е тъпа работа. Няма как да промените позицията ми, дори и да ме плюете всеки ден...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo