Какво ми разказа за Европа един млад човек, станал вече същински европеец?

Вчера в един клас дойде млад човек, изглеждащ добре, извини се, че е закъснял, каза, че съжалява, че досега не е идвал, но причината е, че работи. Дошъл сега да се вземе задълженията в гимназията. Седна при девойките, които седяха на първия чин. 

По едно време се обади нещо, аз го запитах и се заговорихме. Направи ми впечатление, че отговаряше много добре, развиваше си мисълта, мисълта, пък и речта му беше богата на смисъл. Има един момент в разговора ни, искам да го отбележа специално. 

Каза, че работил в Макдоналдс. Аз го попитах в Пловдив ли работи, той отвърна: 

- О, не, господине, работя в Австрия, в Залцбург. 

Аз му казах, че съм бил много пъти в Австрия, попитах го знае ли немски, той отвърна:

- Малко знам, но се оправям с английския. Почти всички говорят английски. 

Попитах го след това какви са му впечатленията от Европа, младежът се вдъхнови и дълго описва как там, за разлика от нас, положението е много различно, как всичко се поддържа, как е красиво и чисто, как и хората са по-различни, дружелюбни и пр. Говореше много образно и понеже на няколко пъти употреби думата "красота" (ние с този клас учим в момента естетика!), аз се впечатлих. В един момент ми хрумна да го попитам: 

- Я кажи ако обичаш, щото тук се появиха едни хора, които твърдят, че европейците ни били мразели, че в Европа всичко било лошо, тя загивала и пр., кажи какво ти е мнението по повод на тия приказки? 

Младежът сякаш очакваше този въпрос (може и някой друг човек да му го е задавал откакто се е върнал тия дни в България за изпитите си!) и ми отговори по много хубав начин, основното в изказването му бъше ето това: 

- Това са пълни глупости, господине! Няма такова нещо. В Европа животът е толкова добре уреден и хората са щастливи, дружелюбни, усмихнати. Как е възможно някои хора да приказват такива глупости?! Боже мили, нищо такова няма, реалността е съвсем друга. Европа била загивала?! - не, напротив, много си е добре Европа! Само дето ние засега не успяваме да се променяме за да станем като тях. Ето, аз, примерно, сега работя там за минималната заплата, но тя е много голяма, печеля добре. И си спестявам голяма част от парите. Много даже е приятно да живее човек в Европа. 

Не само аз, но и целият клас изслуша внимателно речта на този млад европеец, на този млад поевропейчен, така да се каже, българин. Който изглеждаше чудесно, също така беше открит, симпатичен, дружелюбен, усмихнат, приятен. 

А аз си мислех: как е възможно за кратко време като живеят в нормални условия младите така да се променят - ето това момче е станало вече истински ивропеец?! 

Попитах го: ти говори толкова добре, умееш да си изразяваш мислите отлично, кажи си името да ти пиша оценка, да ти пиша една шестица. 

Момчето обаче ми каза, че не е от този клас, дошъл бил за да се види с приятелката си, която, сияеща, седеше до него, тя беше също много красива. Каза ми също, че той, понеже е на самостоятелна подготовка, при мен щял да се яви на изпит. 

Отвърнах му, че вече го е взел, щото Австрия и Европа са го научили на толкова много и то много хубави неща. 

Това исках да ви разкажа, тази случка от вчера така силно ме впечатли, че не можах да се сдържа да не ви я разкажа. 

При това накрая да добавя, че това момче, същински европеец, беше с ромски произход, ако това изобщо има вече някакво значение; разбира се, че няма. 

Боже, колко мощно е влиянието на културата - и как силно тя променя хората?! Европа е една духовна, културна общност и хората, живеещи в нея, няма как да са нито простаци, нито затъпели, нито грубияни. 

Спирам. Хубав ден ви желая! И приятни размисли!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo