Защо мълчанието не е злато, а е злото?

Новата-стара - и, предполагаме, вечна! - шефка на пловдивското образУвание г-жа Иванка Киркова!

Вчера написах поредно есе от моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ (водя го от много години!), то е със заглавие: Как тече специалната операция по подготовката на моето най-ново "съвсем законно" изхвърляне от училището? . Днес имам да допълня нещичко, щото, както е тръгнало (понеже, както е известно, живеем в интересни времена!), всеки ден ще има нови и нови събития и случки, достойни за отбелязване, обнародване, увековечаване. Ето какво стана вчера, ще се постарая да бъда пределно кратък.

Симпатизиращи ми колеги в училището, в което работя, ме известиха, че учителка по история (която, естествено, е с пределно ясни и твърди комунисто-путински и антиевро-американски убеждения!) се провикнала в учителската стая с ето този тъй съкровен и патетичен душевен отклик, зов, призив, рев или възглас:

- Ех, кога ще го опраскат този Грънчаров, щото това неговото съвсем не се търпи! Но ще му "свием сърмите" де, няма страшно! Наложи се да отидем в РУО-Пловдив категорично да поставим въпроса за неговото незабавно отстраняване! Там ни изслушаха внимателно и ни казаха, че са съгласни с нас и че няма да допуснат да продължи неговото тъй неправилно преподаване! Хайде де, на демократ и либерал ще ми се прави той. 

И т.н., и так далее, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири, разбира се, аз няма как да зная съвсем точните съкровени думи на тази тъй искрена другарка, щото тя, естествено, и намерила подходящ момент да ги каже в мое отсъствие, когато мен ме е нямало в учителската стая. Излишно е да казвам, че въпросната другарка е заместник-председателка на Етичната комисия в училището, което изрично подчертава нейната тъй похвална етичност - да говори зад гърба на тъй ненавистните й в политическо отношение опоненти, да се самоопределя така, е невероятно етично деяние, тъй да се рече. Пак да подхвърля още един изразителен щрих: председател на тази Етична комисия е преподавател по английски език, който, моля ви се, също е с най-възвишени копейкаджийско-комуноидни възгледи, да, самата истина казвам, неговата специфична етичност се изразява в това, че когато аз веднъж се видях принуден да протестирам в учителската стая заради постоянно леещата се там руска пропаганда, той така силно се възмути, че се нахвърли да ме... бие (!!!), но в последния момент овладя тъй чистия си и толкова похвален гняв, успя да се сдържи, каза ми, че само преклонната ми възраст ме била спасила от заслужения бой, но все пак успя да ме накаже като рече:

- Да не казвам какъв си ти, какво всички знаем за теб от интернет!

И когато аз все пак го предизвиках да каже какво знае толкова за мен, той без капка неудобство изтърси:

- Ами педофил си, ето какво си!

Да, сюрреалистично изглежда, но точно така се изрази нашият етичен председател на Етичната комисия, аз тогава (той публично изтърси тази дума, имаше доста учители в Учителската стая!) го помолих да повтори думата да се чуе още по-ясно, щото ще се наложи да го съдя, той я повтори без никакво неудобство, разбира се! Е, след това много хора ме предупредиха, че нито един от присъстващите тогава, на онова паметно събитие, няма да се съгласи да свидетелства пред съда за думите на нашия етичен председател, причините за това са съвсем понятни: ако те не са на преклонна възраст като мен, боят като едното нищо няма да им се размине! И тъй, цяло лято мина, на моя доклад до Етичната комисия никой не обърна капка внимание, зер, гарвану нима може да вади окото на гарван, казахме, че заместник-председателка на същата Етична комисия (нейн председател е тъй етичният моя публичен клеветник!) е въпросната учителка по история, която именно и се е провикнала тия дни (пак публично, естествено!), че е крайно време да бъда изгонен от училището, и тя лично, разбира се, е възглавила депутацията, която е ходила в Пловдив специално за да иска от властите да ме подложат на тъй заслужените от мен репресии, пардон, да ме подложат на подобаващо опраскване, ако ми позволите да се изразя с тъй подходящия за случая мутренски термин. 

Както и да е, виждате, че животът при нас, в нашата тъй сплотена все пак (дали?!) интелектуална, с извинение, общност, е твърде интересен, динамичен и интензивен, изпълнен е с кое от кое по-вълнуващи събития. Аз лично съм привърженик на ПРЕДЕЛНО ЧЕСТНИТЕ И ОТКРИТИ ПУБЛИЧНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ (нарочно натрупах толкова много епитети!) и по тази именно причина пиша този текст, идеята ми е да предизвикам тези дебати, та въпростните госпожи и господа,  пардон, другари и другарки с тъй чисти сърдечни русофило-комунистически убеждения да могат да си излеят мъката и душите, белким ги облекчат, тъй да се рече. Когато аз попитах коя е причината за тази тъй мощна ненавист към моята скромна особа, причината била, според общественото мнение в нашата учеща (учителско-ученическа, пък и родителска, да се надяваме!) общност ето каква, ще я кажа така, както ми я каза моя симпатизантка (да, има и такива!), ще се постарая да напиша точните нейни думи:

- Как с какво толкова много ги дразниш бе, Грънчаров?! Ами ясно с какво ги дразниш: не мълчиш! Пишеш, говориш, в предаването си по телевизията се изказваш, разбулваш тайната, ето това няма да ти го простят и няма да мирясат докато не те уволнят, докато не те изгонят оттук! Ами това е. Ако си мълчиш, ще мирясат, но ти не мълчиш. Сам си си виновен за всичко.

Това в общи линии ми казват моите симпатизанти. Те ми се обаждат и по телефона (щото в училището е опасно някой да ги види как говорят с мен, та аз съм... "народен враг", опасно е!), и когато им се удаде сгоден случай като пътуваме (пазят се дори и от доносници, та гледат да говорим на четири очи!), да, моля ви се, не преувеличавам, положението е такова. И то е такова не само в нашето училище, то е такова, убеден съм, във всяко друго училище, то е такова и на по-голямо и по-високо ниво, аз нали ви разказах какво стана оня ден на съвещанието на учителите по философия и по гражданско образование в Пловдив и в Пловдивска област, ако щете ми вярвайте, но положението е плачевно, да не кажа, че е отчайващо (виж това: Скандалът на съвещанието на учителите по философия и гражданско образование в Пловдив или защо промяна в образованието у нас не може да има?, то е във видеоформат, засега не съм писал още за него, чудя се дали да не напиша официално отворено писмо до Министъра на образованието и науката, щото казусът е потресаващ, да се кажа пак хептен сюрреалистичен, да, звучи напълно нереално, напълно фантистично, но, уви, е самата истина!).

Май трябва да спра дотук. Днес, в предаването си по Пловдивската обществена телевизия ще кажа още неща, знаете, информирах ви, на него съм поканил г-жа Антоанета Кръстанова, която категорично заяви, че НЯМА ДА ДОЙДЕ, аз пък и казах да размисли хубаво, щото медиите са голяма сила, прочее, тя е експертка по тия неща и би следвало сама да го знае прекрасно, ала ето, че или не го знае, или си въборазява, че тя самата има някакви МНОГО СПЕЦИАЛНИ ПРАВА в качеството си на властваща чиновничка, чиято заплата плащаме тъкмо ние, гражданите-данъкоплатци, пред които самозабравилата се властничка най-категорично отказва да каже какво си позволява да прави, какво не ще да прави и тъй нататък, на мен лично ми се чини, че тя има твърде превратна, неверна представа за положението, в което се намира, ето, гледам да й помогна да си върне трезвата преценка, аз, знаете, съм крайно добродетелен човек! (Боже, какво дълго изречение написах, дали да го редактирам или да го оставя така?!)

Да, имам какво да кажа и ще го кажа днес. В предаването, пък и не само. Даже се питам дали днес официално да не поканя въпросната учителка по история, дето има такава дълбока сърдечна мъка по повод на моята тъй скромна добродетелна особа да дойде и тя в предаването, да си излее мъката публично, убеден съм, че ако дойде, ще й олекне много, да, аз съм и нещо като терапевт, знаете, че от години практикувам тъй непознатото у нас и ултрамодерно (майтапя се, то е от древността!) ИЗКУСТВО НА ФИЛОСОФСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ, в по-предишни времена тази тъпа дума "консултиране" не се е употребявала, ами са се използвали думи като "изповед", като катарзистична беседа и прочие, да не се правя тук на учен, че не обичам това. 

Прочее, бих поканил и другите мои ПОЛИТИЧЕСКИ опоненти в предаването (като оня тъй етичен русофилстващ учител по английски, дето ме нарече, за да ми отмъсти категорично, "педофил", той, прочее, е и с научната титла "доктор", дадена му от прочутия Библиотекарски "университет", да, той е и много учен човек, да не говорим колко пък е човечен, освен това е и спортист, от бойните спортове, нали така, нема как да е иначе?!), но, да си призная, не смея да го сторя открито, не само защото с него ний вече не си говорим изобщо, но и защото, признавам си, имам известни страхове относно това, че този път, ако дръзна да го поканя в предаването си, нищо чудно да не ме спаси дори и това, че съм на толкова преклонна възраст, т.е. страх ме е да не си изям най-сетне тъй заслужения, не отричам това, ... бой!

Уж щях да спра, а пак се разприказвах. Но ще завърша вече, да се надяваме. Размишлявам какво да предприема, на мен така или иначе ми идва края на учителската кариера, щото дойде възрастта за пенсионирането ми. Най-вероятно аз сам ще пожелая да се пенсионирам, та да олекне на въпросните непримирими русофилстващи другари и другарки, пак и най-вече на инспекторката по философия и на новата-стара началничка на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова да олекне, щото въпростаната депутация от русофили-комунизмофили, предполагам, е ходила и лично при нея, при кой друг да ходи като е ходила в сградата на РУО - ако не при нея?! 

И тя, тъй добрата и съчувстваща им г-жа Иванка Киркова (назначена в памятните славни времена на всемогъщия тогава автократор Боко Борисов, който тогава се фалеше, че магаре да поиска да назначи на некой пост, и то ще бъде избрано и назначено, и най-вече два пъти уволнявана от настоящия премиер академик Денков, тогава само министър на образованието и науката!), разбира се, ги е изслушала и дори им е благодарила за... "гражданската доблест" и за несъмнената... "етичност", нали така, то наистина си е много етично деяние да идеш да искаш опраскването на един "тъй неправилно мислещ" учител по философия и по гражданско образование, който вече не се търпи, другарки и другари: хайде де, ще ми се прави той на свободен, на учител-мисионер и визионер ще ми се прави, на иновативен ще ми се прави, на модерно мислещ, моля ви се, ще ми се прави той, на демократ ще ми се прави той, на гражданско достойнство щял да учи младите той, на прогнилите либерални ценности ще учи младите той, ще им промива мозъците с тъй отвратителната и гнусна евро-американска пропаганда, нещастник неден, къде се намираш ти бре, ТУК АБСОЛЮТНО ВСИЧКО Е НАШЕ бре, нема да ти позволим да рушиш нашия ТЪЙ ПРЕКРАСЕН ОРУЕЛОВ И РУСКИЙ МИР БРЕ, проклетнико неден!!!

Спирам дотук. Но виждате сами, темата е благодатна и непременно ще се върна към нея. Обещавам. Даже не ме притеснява и това, драги приятели от нашата демократична общност, че вий специално от вчера насам мълчите като... кютюци, да, като пънове мълчите, и това изобщо не ме притеснява, аз и вас ви познавам напълно, даже кътните ви зъби, дето се вика, познавам, тъй че не ме изненадвате, че така усърдно и старателно мълчите. Е, разбира се, ще припомня и думите на моя духовен приятел Иво Инджев, които си заслужава да ви кажа ето сега: МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛОТО! Да, забележете, мълчанието не е ЗЛАТО, а е ЗЛОТО. Това поне ви казах, друго нема нужда! 

Приятно мълчене ви желая! Бъдете здрави и хубав ден на всички ви желая!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo