Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 17 юли 2024 г.

Какво чудо невиждано ми се случи вчера?

Много години си водех ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. Да, тук, в блога. Не крия, подражавах на моя... приятел (така го чувствам!)... Достоевски, който навремето е издавал (да, в хартия!) списание, наречено ДНЕВНИК НА ПИСАТЕЛЯ. И аз като Достоевски (не се меря с него, пиша така само за да ядосвам мерзавците-завистливци!) си обнародвах свои мисли, свързани с моето битие на учител. От известно време нищичко не пиша в него, щото вече не съм учител: от преди няколко месеца официално съм пенсионер (а няколко месеца преди това мутро-комунисто-мафията ме изрита по най-грозен начин от училището, в което работех: за да ми отмъсти за това, че бидейки учител, не благоволих да съм мижитурка, останах си личност - не знам дали знаете това, но у Нашенско да си личност е непростим грях!). 

Както и да е, но ето тази сутрин ми се ще да напиша нещо в своя ДНЕВНИК (блогът ми е такъв!), пък се и питам: добре де, като не ходиш на училище вече, нима вече не си учител, може ли един учител, дето цял живот е бил учител, да престане да е учител когато се пенсионира? Явно не. Май съм орисан докато дишам да си остана учител. Сигурно и в последната си минута ще учителствам. Сиреч, ще изнасям уроци. Може да не е в училищна, в класна стая, може да е на съвсем друго място, но аз уроци съм орисан да изнасям посмъртно. Ето затова пак приемете този текст (той може да прерасне в цяло есе, знам ли какво ще се получи - макар че много-много не ми се пише!) като продължение на поредицата, наречена ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)


ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

3 коментара:

Анонимен каза...

Добре е да заведете жена си на море. Тя, горката, заслужава, задето толкова години ви търпи. А и според провидицата, това се очертава май да ви е последното лято. Така че - сега или никога. Жена ви все пак трябва да ви запомни с добро.

доц. Пашов, небезразличен гражданинъ.

Анонимен каза...

Само за море си, станал си 130 килограма. Ще уплашиш хората.

Анонимен каза...

С 1000лв. пенсия не си чак толкова беден. Просто винаги си бил измекяр. Такъв ще си останеш до последния дъх. Аз и стотици хиляди българи всяка година ходим на море, наемаме квартири и никой не ни е измамил. Теб ли ще измамят? Не, просто искаш да ти е евтино, ако може безплатно. По комунистически. Бивши комунисти няма. Горката ти жена по-добре да отиде сама или с някоя приятелка на море, за какво да мъкне със себе си един досаден старец, който ще я излага?!

небезразличен гражданин, възпитаник на ТЕТ-Ленин