Какво чудо невиждано ми се случи вчера?

Много години си водех ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. Да, тук, в блога. Не крия, подражавах на моя... приятел (така го чувствам!)... Достоевски, който навремето е издавал (да, в хартия!) списание, наречено ДНЕВНИК НА ПИСАТЕЛЯ. И аз като Достоевски (не се меря с него, пиша така само за да ядосвам мерзавците-завистливци!) си обнародвах свои мисли, свързани с моето битие на учител. От известно време нищичко не пиша в него, щото вече не съм учител: от преди няколко месеца официално съм пенсионер (а няколко месеца преди това мутро-комунисто-мафията ме изрита по най-грозен начин от училището, в което работех: за да ми отмъсти за това, че бидейки учител, не благоволих да съм мижитурка, останах си личност - не знам дали знаете това, но у Нашенско да си личност е непростим грях!). 

Както и да е, но ето тази сутрин ми се ще да напиша нещо в своя ДНЕВНИК (блогът ми е такъв!), пък се и питам: добре де, като не ходиш на училище вече, нима вече не си учител, може ли един учител, дето цял живот е бил учител, да престане да е учител когато се пенсионира? Явно не. Май съм орисан докато дишам да си остана учител. Сигурно и в последната си минута ще учителствам. Сиреч, ще изнасям уроци. Може да не е в училищна, в класна стая, може да е на съвсем друго място, но аз уроци съм орисан да изнасям посмъртно. Ето затова пак приемете този текст (той може да прерасне в цяло есе, знам ли какво ще се получи - макар че много-много не ми се пише!) като продължение на поредицата, наречена ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo