Наистина, защо каквато и тема в българската политика да се зачене, всичко опира все до Костов?

Към две от темите в блога открих нещо рядко срещащо се, именно интересни, смислени и разумни коментари, които считам, че заслужават да им се обърне по-специално внимание. По тази причина ги слагам в отделна тема. (Взех ги от коментарите към постингите Иван Костов пред в-к КЛАСА: задава се нова гигантска криза и Смрад се носи из Българско, воним ужасно: политическите ни боклуци също копнеят за своя чистач!)

Интересното е, че и трите реплики чудесно се свързват в нещо цялостно, което пък ни казва нещо значимо. А иначе радващо е, че има такива ценни, сиреч мислещи и разбиращи хора и у нас. Надявам се че тия хора, под натиска на реалността и живота, ще стават все повече и повече. Та ето ги репликите, които ме впечатлиха толкова с правдивостта си:

Доживяхме раболепните до безкрайност към Москва български комунисти-нищожества да обвиняват Костов в... сервилност към Москва!!! Такова чудо и логическо противоречие по света още не е имало. Та ако това наистина беше така, те би трябвало да боготворят Костов за слугинажа му към Русия!

Истината е обаче, че те не го мразят неистово заради (мнимата му) сервилност към Москва, а именно поради факта, че е първият български политик от много десетилетия, да не кажа от Стамболов насам, който дръзна да се противопостави на Русия. (Между другото Костов не се съгласяваше за всичко и със САЩ.) Не случайно Москва хвърли такива ресурси за свалянето му от власт, каквито е трудно да си представим. И сега прави всичко възможно да не дойде отново на власт.

Аман вече от некомпетентни антикостовисти. „Благодарение” на управлението на „великия” Виденов Нефтохим беше натрупал гигантски загуби, фактически беше фалирал и Костов заслужава похвала за това, че успя да го приватизира. Слава Богу че въобще се намери купувач.

Нефтохимът и без това е проектиран да преработва руски нефт. Освен това нефтът не е толкова стратегическа суровина както газта, отвсякъде можеш да си го купиш и доставиш. Ето защо ако Нефтохим Бургас спре, бензинът в България няма да свърши. Поради това Русия не може да изнудва България с Нефтохима.

Друго нещо обаче са доставките на газ. Там геополитиката играе с пълна сила. Освен това Лукойл не е олигархическа фирма в строгия смисъл на думата, в съвета на директорите влизат и представители на КонокоФиллипс, Chevron Corporation и т.н.

Ей, ще се побъркат комунягите от тоя Костов! Каквато и тема да се зачекне, в крайна сметка все до Костов опира. Също както разговорите в казармата накрая все се насочваха към тема жени и секс :-) Какви са тези глупости? Не Костов отвори война на царя, а точно обратното - царя на Костов. Всъщност не Кобургготски на Костов, защото Кобурга НЕ Е ЛИЧНОСТ и няма собствена воля, а е само едно нищожество и послушна маша и проводник на волята на Москва.

А в настоящата ситуация, когато БСП и деривати отново скапаха страната, няма нищо противоестествено да се търсят всякакви съюзници за сваляне на този антинароден режим. Чърчил е бил супер-антикомунист, но се е съюзил със Сталин срещу Хитлер, защото сам не е можел да победи. Гари Каспаров в Русия прави фронт включително с националболшевиките на Лимонов, макар че те са всичко друго, но не и демократи.

Политиката за съжаление понякога изисква и такива ходове. Костов през 1997 направи ОДС също с компромиси. ОДС не беше само СДС, там имаше всевъзможни кретени, както и в самото СДС. Ами ако не искате Костов и ДСБ да правят компромиси с ГЕРБ, Атака, РЗС и подобни, дайте рецепта. Или направете така, че ДСБ да има собствено мнозинство в следващия парламент, та да не зависи от никого! Но не чувам такива рецепти...

Това са репликите, които рекох да отделя в отделна тема под горното заглавие (Защо каквато и тема в българската политика да се зачене, всичко опира все до Костов?). А моят отговор на същия въпрос е: защото Костов в българската политика е от малцината личности, а пък огромната политическа гмеж се състои само от крещящи безличия. За жалост личностите в българската политика се броят на пръсти.

Аз по тия въпроси съвсем скоро ще пиша, понеже личностният фактор в българската политика според мен е решаващ за излизането от кризата на нашата крайно деморализирана демокрация. Вопиющи безличности като Симеон и Гоце внесоха безличността в политическия живот, което обезличи дотам демокрацията ни, изпи и живителните сили, че тя едва крета сега горкичката. А ще започне нов живот нашата така непрокопсала демокрация само ако личностният фактор отново заеме достойното си място. Костов е така силно мразен тъкмо защото е личност. У нас, за жалост, личностите са мразени. А безличията, както виждаме, триумфират...

(Забележка: Ако някой иска да прочете добре познатите ни и изтъркани антикостовистки тъпотии, за които става дума в горните коментари, нека да използва връзките, дадени в началото на този материал. В моя блог, впрочем, има един "коментатор", който като латерна или като развален грамофон, или пък като мелница си мели и повтаря все едно и също все срещу Костов. Изглежда горкичкият човечец вече има доста тежка параноя по повод на Костов - щото олигархичните медии крайно са го наплашили: вече 10 години повтарят, че Костов е злодеят, злият демон на българската демокрация.)

Добави в Svejo