На мода този сезон излязоха... само-убийствата!

Да, след като се прославихме като страна на неразкритите поръчкови убийства - някой да знае поне един случай, в който убиецът да е хванат, осъден, натикан в затвора?! - сега вече, за разнообразие, излезе модата на... само-убийствата. Иска ми се да поразсъждавам върху предполагаемата психологическа ситуация на този феномен. Щото наистина е доста странно това в страната на най-многото неразкрити убийства изведнъж внезапно да пламне такава ужасна епидемия на само-убийства! Нали поне отчасти схващате за какво намеквам?

Само-убийства имахме преди време даже на невротизирани архивари, работещи в архивите на ДС, полицаи (!) също доста са изпосамоубиха, даже някой нещастник се беше изхитрил да се самоубие с цели два изстрела в главата си: не знам дали помните тоя случай, при който славният министър Румен Петков дълго ни убеждаваше, че нямало нищо чудно в това някой самоубиец, за по-сигурно, да си тегли два куршума директно в главата! Сега пък, ето в тия дни, се случиха две само-убийства, а малко преди това един журналист беше пребит и потрошен с чукове и железни пръти! Тъпотия същинска: що не го самоубиха този Огнян Стефанов и съвсем нямаше да се шуми толкова като примерно услужливата преса би лансирала удобната версия за, да речем, нещастна любовна история като мотив?! Ето този инцидент с пребиването на журналиста Стефанов явно е подтикнала някои среди да почнат да прибягват към значително по-ефективния метод на само-убийството. А иначе в доста славна държава живеем, няма що: ребуси за разнищване колкото щеш, само дето мислещите са дефицитни...

Наистина, при убийствата възникват неприятни моменти: на полицията и на следователите им се налага дълго и безрезултатно да търсят убиеца. Е, може години наред да го търсят, без да го намерят, може изобщо никога да не го намерят, но даже най-наивният гласоподавател-данъкоплатец в един момент започва да си задава неприятни въпроси: как така пък не хванаха поне един убиец, как е възможно да имаме такава калпава полиция?! И ето че сега самите убийци и престъпници, сякаш чувствайки полицаите като свои родни кръвни братя, партньори и бойни другари, им влязоха в положението. И за да не ги поставят в деликатна ситуация, също така и за да не поставят в деликатна ситуация, да речем, и самия г-н Главен прокурор, се смилиха и затова предприеха една друга методология за решаване на проблемите, именно почнаха да прибягват до значително по-лесния, по-удобен и много по-спокоен начин и метод на само-убиването.

Значи вместо само да убиват, и по този начин да се налага на техните партньори от полицията да ги гонят, убийците вече почнаха направо да само-убиват! Което, от друга страна погледнато, действа доста успокоително и на самото общество: е, ами на някой си там не му били издържали нервите, самоубил се, голяма работа, лека му пръст! А пък най-хубавото е, че пръстта върху трупа на самоубиеца зарива и всякакви неудобни въпроси и съмнения! Лесно, удобно, бързо и най-ефективно решаване на всички противоречия предлага този прекрасен метод на само-убийствата.

Да, ама има едно малко неудобство: когато почнат по-масово да бъдат само-убивани доста хора какво излиза?! Преди имахме вълна на убийства, която сега е заменена от епидемия от само-убийства - доста подозрително е това, не мислите ли? Стана сякаш модно да си отидеш като само-убиец, пардон, като само-убит. Ефективна технология е това, само-убиването де: представете си ако Анна Политковская беше не убита, ами беше най-фино и лекичко само-убита?! Президентът Путин тогава щеше да си е толкова спокоен, нищо че коварно е избрала да бъде само-убита точно на неговия рожден ден, мръсницата?! Казвам така, защото и в смъртта си "враговете" правят всичко толкова подло, че да злепоставят ония, срещу които приживе така яростно са се борили...

У нас бяха убити прекалено много, и то не случайни хора: бившия премиер Луканов, Илия Павлов, Кюлев, братята Васил и Георги Илиеви, много са, да не ги изреждам, че ще се наложи да пиша поменик в няколко страници само с имена. В нито един от случаите не беше намерен, задържан и осъден убиецът. Обществото, даже нашият в мнозинството си съвсем не мислещ и безхаберен народец, беше на път да се възмути и да заподозре нещо нечисто. Ето по тази причина се наложи да се приложи нова, безболезнена, ефективна технология: вместо убийствата на мода излязоха само-убийствата.

Самоубийците са по начало крайно нещастни хора, към които можем да изпитваме единствено съжаление, щом са посегнали на живота си, извършвайки най-тежък грях. Когато обаче някой го (само)убиват с надежда това само-убийство да бъде прието не като само-убийство, а като самоубийство, то явно се надяват силните амбивалентни чувства към само-убития да потиснат, да изместят чувството на възмущение срещу само-убилия го, срещу само-убиеца. И общественото възмущение да бъде най-ефикасно парирано още в корена му. Ето, пресата ще ни убеди, че не е странно да бъдат само-убивани не знам си колко хора годишно. Не било чудно, винаги е имало и ще има самоубийци и самоубити, то тук, всъщност, би трябвало само-убит и само-убиец да съвпадат, като вината отиде в гроба заедно с жетрвата: ех, колко лесен, колко хубав е тоз метод?! Ето защо предвиждам новата мода на само-убийствата у нас да се утвърди задълго. Т.е. да престане да е мода, ами да се превърне в утвърдила се ценна, ползотворна и умиротворяваща общността ни традиция...

Щото, представете си, какъв грандиозен скандал в държавата ни би настъпил ако - тук вече само предполагам, издигам хипотеза, нищо не твърдя, а само размишлявам върху варианти и различни версии - ако примерно полицията беше установила, че този човек на Доган не е бил само-убит, ами е бил - о, прости ми тази мисъл, Аллах! - убит от самия Доган, който в пристъп на пиянски бяс е извадил бойния си пистолет и е застрелял в главата най-близкия си сътрудник!!! Само предполагам какво би станало ако полицията беше казала: може пък и да е бил убит, може и да са го само-убили! То тогава и правителството би отишло по дяволите, щото Доган не е кой да е, ами е Мандатоносителят! Цялата власт в държавата ни е в неговите ръце, той туря министрите, той ги сваля, той държи премиера в ръката си все едно малкият фукльо е просто кукличка, той, всемогъщият Доган, има власт даже и над президента, защото всички знаем, че тъкмо той го тури на този пост, без догановата подкрепа Гоце щеше да сънува президентския пост доживотно.

И си представете от тази гледна точка как този всемогъщ човек, от който треперят президенти, премиери, прокурори, министри и кой ли не в тази наша многострадална държавица, как, примерно, да допуснем само, е (само)убил лично и собственоръчно с изстрел в главата най-близкия си сътрудник - какво ще кажете ако тази хипотеза можеше да се допусне не само като хипотеза, ами и като нещо повече от това?! Щеше да настъпи вселенски катаклизъм, нали така? А ето че сега колко хубаво звучи такава душеспасителна версия: догановият само-убиец решил да се самоубие и, за да не изцапа с кръв кабинета на шефа си, излязъл да се самоубие в коридора (това е първи случай в световната история да имаме такъв самоубиец-чистник с пословични направо хигиенни навици!); при това Бог знае откъде е взел пистолет да се самоубие след като, както се писа някъде, в сарая на Доган никой не е можел да се разхожда със запасан пистолет на кръста, ами всички пищови били оставяни задължително на пропуска; ала на пропуска, естествено, не е бил проверяван единствено само патронът, домакинът; и тъй нататък. А пък прилежно написаното предсмъртно писмо на само-убития (само-убилия се де!) с три адресата (!), намерено три дена след само-убийството, е вече брилянтен шедьовър, над който и Шерлок Холмс би се чудил доживотно, и пр., и т.н., и ала-бала, и туйто.

Спирам дотук. Нека всеки да мисли и да се опита да разбере в каква държава живеем щом се случват такива неща, и то всекидневно. Само-убийството на професора-патоанатом също е крайно любопитно: на катерушката за деца се бил обесил, горкият! Друг случай такова съоръжение да бъде изпозвано за бесене историята не знае. Явно доста умни хора са помогнали на професора да направи последното си откритие: катерушките за деца стават и са крайно удобни за самообесване! Бог да го прости, горкият откривател! Франц Кафка, Оруел и Бекет колективно ряпа да ядат: победихме ги като нация с абсурдизмите си! Да живей модерна и просперираща България: нали тъй, наш любими и толкова патриотични ни премиер-министре (с нескривано съветско самосъзнание и даже произношение!)?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo