Ще се видим ли там, на площада, пред Парламента, драги ми български търпеливци?!

Две събития са днес в центъра на общественото, на гражданското внимание: газовата криза, породена от Русия (и съпровождащата я провокационна изцепка на българския слуга на руския газов диктатор Путин, именно Гоце Първанов, за пускане на някои от спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй"!) и подготовката за гражданския протест на 14 януари пред Парламента. По тия две събития ще се изкажа и аз.

Знаете ли на какво най-вече се радвам в тия тежки, но крайно важни дни, в които българското гражданско съзнание видимо изживява своя подем? Радвам се, понеже усещам вече не само с мисълта, с ума си, а сякаш и с всичките си сетива, верността на фундаменталната идея, че историята си знае работата! От една страна ние, българите, както и да го погледнеш, правим своята история - и затова винаги имаме управниците, които заслужаваме, за които сме достойни! - но в един друг смисъл и историята прави нас, поставяйки ни в съответните решаващи ситуции като сегашната, в които всеки от нас трябва да реагира, да се определи на коя страна е, да заеме своето място в битката за едно по-добро бъдеще на България. И ето, усеща се, че навлязохме в исторически момент, а в такива моменти всеки гражданин има решаваща роля: он нас зависи всичко. И е прекрасно, че духът на времето, или самата история ни зове да направим онова, което сме длъжни. От нас само се иска да откликнем, да реагираме, всеки според своите понятия, според своите ценности, според своята личност.

Някои от нас, разбира се, ще се държат крайно малодушно и недостойно: "Амче то на 14 януари ще е студено и кално бре, да не беше сега месец януари, да не беше тоя студ, щях да ида, ама сега как да ида?!", "Амче то каква полза да сваляме тия бре, та нали ония, които дойдат, ще си бъдат като тях, а и по-лоши може да бъдат?! Нема нужда да ги сваляме значи, ако ги сваляме, значи некоя сврака ни е изпила акъло!" и прочие, да не продължавам, всеки може да се сети за всички други метастази на прословутото българско недостойнство и малодушие. Но се забелязва вече и с просто око, че настроенията с всеки ден се радикализират, че все повече хора биват овладени от един ентусиазъм за промяна, който няма как да не доведе до акумулиране на оная колосална гражданска енергия, която е необходима, за да стане промяната факт.

Някой някъде подхвърли, че "православният комунист", авторитарист и реакционер Путин, без да иска, направил най-голяма услуга на българските демократи с това така навременно спиране на газа: защото явно то ще се окаже капката, за да избухне едно масово недоволство. И защото спряната газ ще бъде искрата, която ще взриви, която ще доведе до това да изтрещи и да се пръсне на безброй парчета онова наше пословично българско търпение и нашенската тъпа примиреност с всичко. Тъй като, знайно е, масовият българин скача да протестира едва когато му отнемат хляба, а също и топлото. Такааа, обаче аз смятам, че не друго, не Путинската или Гоцевата глупост, ами онази вътрешна ирония, заложена в самата същина на живата история, е причината нещата да се нареждат така чудесно в този наш български пасианс, който ще доведе до взривяване на българската търпеливост.

А сега около протестите, които започват на 14 януари искам да кажа нещо. Аз лично, пък и синът ми студент, ще бъдем там, но вчера се замислих и направих нещо друго, нещо повече. Понеже преподавам гражданско образование, та ето, стана дума за протеста, казах следното пред ученици от 12 клас, тъй като след няколко месеца мнозина от тях ще бъдат студенти: "Е, какво, студентите, пък и много други български граждани ще протестират на 14 януари, а вие бихте ли ги подкрепили?!" Изненадах се, но отговорът бе: "Да, разбира се, искаме да ги подкрепим, но как да стане, София е далеко?!". И аз им рекох: хайде да обсъдим какво в тази ситуация можем да направим, та да покрепим протеста, щото и ние сме български граждани и е в наш интерес да настъпи промяна в държавата ни към по-добро? След дълги и доста интересни обсъждания - темата, по която говорим в момента в часовете, е за българската душа и съдба - и къде на мен ми хрумна, къде предложиха го ученици, но стигнахме до следната идея как да подкрепим ние, пловдивчаните, гражданския протест в София.

Решихме така. Понеже учим предмет "гражданско образование", на 14 януари решаваме да проведем "урок на открито" не къде да е, а пред Парламента в София! Ония ученици, които искат да участват в това "практическо занятие" (изследване, познание и наблюдение с научна цел на едно най-реално гражданско действие и пр.), ще им се даде такава възможност. Тоест ще се сформира "изследователска група", ще се закупи групов билет (с намаление) за влака, и част от моите ученици ще бъдат там, на площада, пред Парламента: да видят какво прави гражданинът когато протестира, пък и, защо не, и самите ученици практически да се поупражняват в гражданско поведение!

Овладян от тази вдъхновяваща ме идея да заведа учениците си на площада, аз, разбира се, отидох при директора, и му я обосновах най-убедително, с всички аргументи, по един сократов софистически маниер. Първоначално прочетох в очите на директора следното: "Тоя или е луд, или се шегува!". Но скоро самият директор разбра, че обосновката ми е бетонна, и ето, най-неочаквано разреши с думите: "Нека, идете, това е модерен метод на обучение, бравос!". И така, част от моите ученици, които са навършили 18 години, които са пълноправни български граждани, които съвсем свободно, по желание, искат да участват в този "експеримент", ще бъдат на 14 януари на площада пред Парламента. Ще бъдат до всички ония български граждани, които са там, кажи-речи, по същите подбуди: да се учим да бъдем достойни български граждани. Защото, уви, не само учениците трябва да го учат това, ами и много от съвсем зрелите, пък някои и от съвсем презрели българи не го знаят, не го могат, и трябва да го учат тепърва.

Призовавам и други български учители, особено софийски, да се възползват от моята инициатива. Учениците, учещи гражданско образование в софийските гимназии, са длъжни да бъдат на площада заедно със своите учители, щом пловдивски ученици ще бъдат там, пред Парламента, давайки им пример. И нека всеки от нас, дето сме по-активни, да уговори и да доведе на площада поне един-двама свои приятели, роднини, близки, съседи, съслужители и пр.

И така човешкото море на площада нека да разтресе разложилата се от разврат и злоупотреби политическа управляваща класа, та да изиска онзи респект, който тя дължи на нас, на толкова дълго търпялите, прощавали, но в един момент рипнали на крака български граждани. Ще се видим там, на площада, мили ми български търпеливци, пожелали най-сетне да завоювате достойнството си и като человечески същества, и като граждани, и като българи, и като европейци!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo