По някои от писаниците ми стават разгорещени дискусии - тук, в блога, ако е тихо, в Свежото например огънят пращи и не престават да идват хора, които да подхвърлят съчки. Виж например ТУК и ТУК. И аз чат-пат се отбивам там, за да сипя малко масълце в огъня, ако е позатихнал, и той лумва с нова сила. Няма друг начин, в усилни и горещи дни живеем: ето че в жарта на лятото ни се наложи да водим дваж по-горещи политически дискусии. Заради бат ви Бойка, естествено: он тепер e у устата на всички.
Та на едно място някой си, зовящ се Поп Ставри (по научному записано така: pop_Stavri), сякаш изразявайки най-дълбок стон и вопъл на народната душа, се провикна ето така:
Абе човек, плащат ли ти да ги пишеш тия неща да ядосваш хората? Какъв човек трябва да дойде във властта, за да са щастливи хората? Махнахте комунистите и пак сте недоволни.
На дедо поп Ставри, няма как, отвръщам най-уважително, но понеже не се побира там репликата ми, пиша я тук:
Дедо Попе, знайш ли кво? Опитвам се, правя това, понеже ми се чини, че като ядосам ората може некой от тех току-виж да земе, под напора на силната емоция, да се позамисли - туй ми е надеждицата. Гневният човек в нашенските условия, знае ли човек, сякаш е по-разумен от самодоволната свиня; гневът е вид разум: гневният може и да прозре некой път истината. Иска ми се да проблесне некоя и друга искрица разум в народната душа, ама знам ли: не й личи много на тая душа че е почнала да се осветява вътрешно от светлината на разума. Затуй пиша така, а не заради скверния си характер, както ти се чини, дедо Попе...
Ето, сега съм взел да нарушавам народното щастие и ликуване от туй, че си имаме вече най-велик бабаит начело на многострадалная си държава, борец, пич, мъжкар, точно копие на народните блянове и мечти, упорит борец срещу злото, несправедливостта, корупцията! Ех, какви блажени времена доживяхме най-после - намерихме си тоя път майстора, другари: тоя ке ни оправи така, както друг досега не ни е оправял!
А ето, че аз попарвам народний ентусиазъм, и то с една малка надеждица. Първо, белким тоя народ почне малко от малко да се замислюва, белким прогледне, белким се спука ципата, дето се е образувала връз очите му. От друга страна ми се иска самият титан Б.Борисов поне малко да почне да играе според правилата на демокрацията, щото ако нагази здраво, както е започнал, "у луко", ний, наивните "гласоподаватели", не някой друг, ще плащаме вересиите и тоя път. Туй кино вече сме го гледали, и то неведнаж, дедо Попе - как пък им е толкоз крапа (къса) паметта на множеството от тоя народец?! И кога ли ке почне да блещука акълец у главата му.
Ако ний сега мълчим и чакаме, а пък бат ви Бойка почне да си разиграва коня както иска, добро не ни се пише. Ако не реагираме при всяка непозволена волност на новата власт, и тая власт като оная непременно ще се самозабрави. Ала после е късно, като заякне в нарушенията си, една власт, да й се въздейства от наша страна, от страна на народеца - който пляска с ръце когато властта прави първите си нарушения на принципите на демокрацията, който я насърчава в първите й нарушения, той после няма и думата, щото вече е станал съучастник в тях.
Аз писах най-подробно какви нарушения направи бат ви Бойко до тоя момент - като морал и като принципи на демокрацията. Ето, най-важното съм го написал тук: На Бойко Борисов следва да бъде даден урок - за да бъде заставен да спазва правилата на демокрацията. Добавих някои важни неща за разбирането в статията: Към психографията на феномена "Бойко Борисов" - чист израз на най-съкровените въжделения на българската народна душа. А за по-трудно схватливите написах тия две пояснения: Защо Бойко Борисов се държи надменно като генсека, когото навремето охраняваше? и Бойко Борисов се държи като слон в стъкларски магазин: по крещящ недемократичен начин не зачита позицията на малцинството.
Обаче гледам, че доста хора упорстват в неразбирането си на тия най-елементарни и прости неща, които казвам. Не щат да схванат и най-простото, щото явно са заслепени: изгрява нова звезда и бляскавата й светлина омая половината народ, пък нищо чудно и повече да е. Наивници у нас дал Бог. Но аз пиша главно за окатите, а тия, дето са се заслепили, ще дойде и тяхното време да разберат. Жалкото е, че когато загреят, когато включат реотаните им, тогава ще е късно. И да се удрят тогава по главата полза нема...
Та на едно място някой си, зовящ се Поп Ставри (по научному записано така: pop_Stavri), сякаш изразявайки най-дълбок стон и вопъл на народната душа, се провикна ето така:
Абе човек, плащат ли ти да ги пишеш тия неща да ядосваш хората? Какъв човек трябва да дойде във властта, за да са щастливи хората? Махнахте комунистите и пак сте недоволни.
На дедо поп Ставри, няма как, отвръщам най-уважително, но понеже не се побира там репликата ми, пиша я тук:
Дедо Попе, знайш ли кво? Опитвам се, правя това, понеже ми се чини, че като ядосам ората може некой от тех току-виж да земе, под напора на силната емоция, да се позамисли - туй ми е надеждицата. Гневният човек в нашенските условия, знае ли човек, сякаш е по-разумен от самодоволната свиня; гневът е вид разум: гневният може и да прозре некой път истината. Иска ми се да проблесне некоя и друга искрица разум в народната душа, ама знам ли: не й личи много на тая душа че е почнала да се осветява вътрешно от светлината на разума. Затуй пиша така, а не заради скверния си характер, както ти се чини, дедо Попе...
Ето, сега съм взел да нарушавам народното щастие и ликуване от туй, че си имаме вече най-велик бабаит начело на многострадалная си държава, борец, пич, мъжкар, точно копие на народните блянове и мечти, упорит борец срещу злото, несправедливостта, корупцията! Ех, какви блажени времена доживяхме най-после - намерихме си тоя път майстора, другари: тоя ке ни оправи така, както друг досега не ни е оправял!
А ето, че аз попарвам народний ентусиазъм, и то с една малка надеждица. Първо, белким тоя народ почне малко от малко да се замислюва, белким прогледне, белким се спука ципата, дето се е образувала връз очите му. От друга страна ми се иска самият титан Б.Борисов поне малко да почне да играе според правилата на демокрацията, щото ако нагази здраво, както е започнал, "у луко", ний, наивните "гласоподаватели", не някой друг, ще плащаме вересиите и тоя път. Туй кино вече сме го гледали, и то неведнаж, дедо Попе - как пък им е толкоз крапа (къса) паметта на множеството от тоя народец?! И кога ли ке почне да блещука акълец у главата му.
Ако ний сега мълчим и чакаме, а пък бат ви Бойка почне да си разиграва коня както иска, добро не ни се пише. Ако не реагираме при всяка непозволена волност на новата власт, и тая власт като оная непременно ще се самозабрави. Ала после е късно, като заякне в нарушенията си, една власт, да й се въздейства от наша страна, от страна на народеца - който пляска с ръце когато властта прави първите си нарушения на принципите на демокрацията, който я насърчава в първите й нарушения, той после няма и думата, щото вече е станал съучастник в тях.
Аз писах най-подробно какви нарушения направи бат ви Бойко до тоя момент - като морал и като принципи на демокрацията. Ето, най-важното съм го написал тук: На Бойко Борисов следва да бъде даден урок - за да бъде заставен да спазва правилата на демокрацията. Добавих някои важни неща за разбирането в статията: Към психографията на феномена "Бойко Борисов" - чист израз на най-съкровените въжделения на българската народна душа. А за по-трудно схватливите написах тия две пояснения: Защо Бойко Борисов се държи надменно като генсека, когото навремето охраняваше? и Бойко Борисов се държи като слон в стъкларски магазин: по крещящ недемократичен начин не зачита позицията на малцинството.
Обаче гледам, че доста хора упорстват в неразбирането си на тия най-елементарни и прости неща, които казвам. Не щат да схванат и най-простото, щото явно са заслепени: изгрява нова звезда и бляскавата й светлина омая половината народ, пък нищо чудно и повече да е. Наивници у нас дал Бог. Но аз пиша главно за окатите, а тия, дето са се заслепили, ще дойде и тяхното време да разберат. Жалкото е, че когато загреят, когато включат реотаните им, тогава ще е късно. И да се удрят тогава по главата полза нема...
4 коментара:
Колкото и да плюете генерала, хората припознаха него за алтернатива, а не самодоволните костов и мартин. а вашата симпатия към гнева е стряскаща за християнин. Гневът е смъртен грях.
Мне кажется тавариш милицианер Гранчараф , шо вии не так харашо , как нада панимаете ситаации в Балaгрии . Нада срочна , снова Скамандироввават вас на Лубянке вместе с таваришам серГЕЙ дя освоении новие тактики ведении конспиративнаи борбе КГБ .
Вам надо знать, таваришч генерал! :-) Вы всегда правду говорите - мундщровка личится! :-)
Тавариш милицианер Гранчараф , на Лубянке бас ждиот ваш камандир Коставу Иван , как и в конспиративнаи борбе в Балгарии от будет ваш непасредствении руковадител .
Публикуване на коментар