Вече писах за необходимостта да се проведе (в средите на десницата особено) един най-задълбочен разговор относно оценката на случилото се на тия избори и дори предложих своята гледна точка. Тази сутрин виждам, че има известно движение в тази посока: Б.Димов е написал нещичко (Инатите са тук), което пък е провокирано от пространен и претенциозен анализ на Б.Станимиров (наречен, разбира се, "Новите предизвикателства пред традиционното дясно") и от реплика на Р.Кънев Време е за..., която започва тържествено, почти по библейски, ето така:Има време за действане, има и време за мислене.
От което излиза, че без да иска, този функционер на ДСБ признава, че там първо действат, а после мислят; докато все пак е по-добре да се мисли преди да се действа; а пък най-добре е да се мисли и като се действа.
Аз тия дни ще напиша продължение на своя вече започнат анализ (Избирателят наказа и Синята коалиция заради непростими грешки, недомислия и заради арогантността на някои хора) върху причините, довели до днешната незавидна ситуация, в която се намира "автентичното дясно". Понеже имам каква да добавя - и понеже съм сигурен, че има някои неща, които едва ли ще бъдат казани и признати от друг.
Налага ми се да играя, и то винаги против волята си, ролята на "лошия вестител", който казва най-неприятните за повечето уши неща. Но аз самият не ща да правя политика, аз съм просто анализатор, за който значение има само истината - и интереса на гражданите, на обикновените хора, на "обектите на политическата активност". Не съм сторвал мили очи на никой, поради което, естествено, съм ненавистен кажи-речи на всички.
И ще разкрия нещичко от тезите на статията, която замислям да напиша тия дни. Като органична нейна част (или пък отделно, в отделна статия) ще дам своята оценка на поведението на Иван Костов в последните години и особено сега, при правенето на Синята коалиция. Струва ми се, че тоя човек - крайно време е! - трябва да се почувства поне малко по-некомфортно след като сега вече е водач на "парламентарна група" на ДСБ, състояща се от... 5 човека, в състава на "група на голямата коалиция", състояща се от 15 човека (!). Ще го посъветвам и какво следва да направи в крайно тежката ситуация, в която се оказа...
2 коментара:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=154579&srcpos=3
7 коментара по “Инатите са тук”
Ангел Грънчаров казва:
вторник, 21 юли 2009 г. в 06:36 | Отговор
Г-н Димов, и моя милост вече писа по тази важна тема: http://aig-humanus.blogspot.com/2009/07/blog-post_10.html Пропуснали сте да го забележите…
Борис Димов казва:
вторник, 21 юли 2009 г. в 15:30 | Отговор
Забележката Ви не е точна. Това, че не съм споменал статията Ви, не значи, че не съм я забелязал.
aigg казва:
вторник, 21 юли 2009 г. в 16:49 | Отговор
Ясно. Разбрах. Мерси.
aigg казва:
вторник, 21 юли 2009 г. в 16:52 | Отговор
Апропо, включително и затова дясното е толкова зле и за окайване. Щото “десните хора” у нас съществуват атомизирано, или, в краен случай, обединени по приятелски кръгове, борещи се за надмощие. Като внимателно внимават да не проявят зачитане на “ненашите”…
Борис Димов казва:
вторник, 21 юли 2009 г. в 18:11 | Отговор
След като бях така „разгромен“, какво ли остава за мен? Освен да отида да поплача на рамената на членуващите в приятелския кръг, за който става дума.
Това е несериозно. Имате претенции за провеждане на „разговор в дясното“, а всъщност явно целият проблем е, че в непретенциозния си текст не съм включил връзка към вашата статия.
aigg казва:
вторник, 21 юли 2009 г. в 19:24 | Отговор
Не, съвсем друга ми беше идеята, обаче когато човек е предубеден е способен да припише на другия намерения, които и през ума не са му минали.
Игнорирането на моя статия по проблеми, по които други със закъснение се изказват, съвсем не ме вълнува. Просто пожелах да се включа в разговора. Десните хора не могат да си позволят пренебрежително отношение към друга личност, понеже това е в противоречие с дясната нагласа. Аз винаги, ако сте забелязъл, използвам в писанията си личното, в призмата на което най-ясно изпъква “свръхличното”, “историческото”, “гражданското”, “политическото” и пр. Това си е мой стил и мое изобретение. Това, че някои се дразнят от моя индивидуален авторски подход съвсем не ме вълнува. Това, че се стараят най-внимателно да признаят значимост на постигнатите от мен резултати, за тяхна изненада означава, че по косвен път, чрез мълчанието и игнорирането им, признават без да искат тяхната значимост, техния смисъл.
Не се чудя обаче на нищо: доста съм живял, видял, разбрал, че нищо вече не може да ме учуди. Само едно не мога да разбера: как не проблясва в нечии глави, че хора-изследователи като мен не бива да бъдат игнорирани и пропъждани, напротив, трябва да бъдат ценени. От 20 години в десните партии, от техните активисти и подкрепящите ги клакьори, се прави само едно: да се пропъди всичко онова, което има някакви ценностни и идеалистични подбуди, което има някакво личностно превъзходство. В резултат в тях останаха само презрени кариеристи, позьори и некадърници. Ето, в крайна сметка хората, гражданите, разбраха, че нашата “традиционна” и “автентична” десница е излиняла от смисъл, че е рехава като личностен и идеен потенциал и пр., заради което закономерно й обърнаха гръб.
Това поне можах да кажа като едно начало тук. Ако толкова предпочитате да не коментирам във Вашия блог, не е зле да ми кажете, няма да Ви досаждам…
aigg казва:
вторник, 21 юли 2009 г. в 19:28 | Отговор
Сега виждам, че се налага редакция на едно изречение, понеже се губи смисъла:
Това, че се стараят най-внимателно да признаят значимост на постигнатите от мен резултати…
следва да се промени поне на това:
Това, че се стараят най-внимателно да НЕ признаят значимост на постигнатите от мен резултати…
Публикуване на коментар